Присъда по дело №198/2012 на Районен съд - Разград

МОТИВИ

към Присъда №  362/19.06.2012г. постановена по НОХД № 198/2012г. по описа на Районен съд Разград

 

ИРП е повдигнала  обвинение, СРЕЩУ:

1. С.С.О., родена на ***г. в с. С.,  живуща ***,  българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН –**********

*. С.Х.Х., родена на ***г. в гр. Исперих, живуща ***,  българска гражданка, с основно образование, омъжена, неосъждана, ЕГН –**********

*. Ц.Р.П., роден на ***г***.,  български гражданин, със полувисше образование, женен, неосъждан, ЕГН –**********

*. Б.Ш.К., родена на ***г. в гр. Цар Калоян, живуща в с. гр. ,  българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, ЕГН –**********

*. М.А.М., роден на ***г***.,  български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, ЕГН –**********

*. Р.А.М., роден на ***г***.,  български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, ЕГН –**********

*. С.М.М., родена на ***г. в гр. Исперих, живуща ***,  българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, ЕГН –**********

*. Н.М. Ф., родена на ***г. в с. Езерче, живуща в с.с.,  българска гражданка, с основно образование, омъжена, неосъждана, ЕГН –**********

*. И.И.Б., роден на ***г***.,  български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, ЕГН –**********

** . М.А.Б., родена на ***г***.,  българска гражданка, с начално образование, омъжена, неосъждана, ЕГН –**********

**. С.А.Н., родена на ***г***.,  българска гражданка, с основно образование, омъжена, неосъждана, ЕГН –**********

**. М.М.Д., роден на ***г***, обл. Разград,  български гражданин, с основно образование, разведен, неосъждан, ЕГН –**********

**. Х.Х.Ш., родена на ***г***.,  българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, ЕГН –**********

**. З.Б.П., родена на ***г***, обл.Разград,  българска гражданка, със средно образование, разведена, неосъждана, ЕГН –**********

**. М.А.М., роден на ***г***.,  български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН –**********

**. М.Р.М., роден на ***г***, обл. Разград,  български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН –**********

**. Р.М.С., роден на ***г***.,  български гражданин, с основно образование, разведен, неосъждан, ЕГН –**********

**. З.Н.Р., родена на ***г***, обл.Разград,  българска гражданка, с основно образование, омъжена, неосъждана, ЕГН –**********

**. Ф.Ф.Р., родена на ***г***,  българска гражданка, с основно образование, омъжена, неосъждана, ЕГН –**********

 

                                                В  ТОВА ЧЕ:

           1. Обвиняемата С.С.О. за времето от ***г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 13323/1422 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 413, изх. № 1164/16.10.2009г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/05.11.2009г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното й състояние, ( респ. за наличието на 74% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получила без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3560,27 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

2. Обвиняемата С.Х.Х. за времето от 29.01.2010г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 137/ХО26 от 2010г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 6/11.01.2010г., изх. № 52/18.01.2010г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/17.02.2010г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното й състояние, ( респ. за наличието на 72% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получила без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3299,36 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

3. Обвиняемият Ц.Р.П. за времето от 29.01.2010г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 12234/ХО1244 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 293/28.12.2009г., изх. № 51/18.01.2010г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/15.02.2010г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното му състояние, ( респ. за наличието на 80% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получил без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 2985,85 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

4. Обвиняемата Б.  Ш.К. за времето от 17.12.2009г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 17144 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 246 от 07.12.2009г., изх. № 1378/16.12.2009г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/***г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното й състояние, ( респ. за наличието на 74% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получила без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3326,33 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

5. Обвиняемият М.А.  М. за времето от ***г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 17263/ХО1811 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 361/10.12.2009г., изх. № 1375/10.12.2009г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/08.01.2010г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното му състояние, ( респ. за наличието на 80% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получил без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3702,42 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

6. Обвиняемият Р.А.М. за времето от ***г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 13286/1379 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 408, изх. № 1168/16.10.2009г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/06.11.2009г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното му състояние, ( респ. за наличието на 74% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получил без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3956,25 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

7. Обвиняемата С.М.М. за времето от ***г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 13288/1345 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 412 , изх. № 1166/16.10.2009г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/18.11.2009г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното й състояние, ( респ. за наличието на 72% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получила без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3610,54 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

8. Обвиняемата Н.М. Ф. за времето от ***г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 13276/1388 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 410, изх. № 1170/16.10.2009г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/06.11.2009г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното й състояние, ( респ. за наличието на 72% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получила без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3610,54 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

9. Обвиняемият И.И.Б. за времето от 09.11.2009г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 1424/1388 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 421/04.11.2009г., изх. № 1229/04.11.2009г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/25.11.2009г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното му състояние, ( респ. за наличието на 72% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получил без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3594,03 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

10. Обвиняемата М.А.Б. за времето от 09.11.2009г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 14238/1383 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 420/04.11.2009г., изх. № 1227/04.11.2009г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/09.12.2009г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документа неверни обстоятелства за здравословното й състояние, ( респ. за наличието на 72% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получила без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3610,54 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

11. Обвиняемата С.А.Н. за времето от 12.01.2010г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документ с невярно съдържание –експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/23.11.2009г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното й състояние, ( респ. за наличието на 72% трайно намалена работоспособност) , е получила без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3457,90 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

12. Обвиняемият М.М.Д. за времето от 09.11.2009г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 14218/ХО1377 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 412/28.10.2009г., изх. № 1225/28.10.2009г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/11.12.2009г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното му състояние, ( респ. за наличието на 72% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получил без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3643,56 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

13. Обвиняемата Х.Х.Ш. за времето от 29.12.2009г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 17269/ХО1822 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 376/11.12.2009г., изх. № 1377/11.12.2009г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/20.01.2010г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното й състояние, ( респ. за наличието на 72% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получила без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 4996,83 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

14. Обвиняемата З.Б.П. за времето от 09.11.2009г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 14236/ХО1386 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 423/04.11.2009г., изх. № 1228/04.11.2009г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/23.11.2009г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното й състояние, ( респ. за наличието на 72% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получила без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3457,90 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

15. Обвиняемият М.А.М. за времето от 17.12.2009г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 17014 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 239/03.12.2009г., изх. № 1384/03.12.2009г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/23.12.2009г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното му състояние, ( респ. за наличието на 72% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получил без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3291,31 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

16. Обвиняемият М.Р.М. за времето от 09.11.2009г. до ***г. в гр. Разград и с. Дянково, обл. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 14198/1368 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 411/28.10.2009г., изх. № 1224/28.10.2009г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/24.11.2009г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното му състояние, ( респ. за наличието на 74% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получил без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3638,06 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

17. Обвиняемият Р.М.С. за времето от 29.01.2010г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 12137/ХО1226 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 295/28.12.2009г., изх. № 50/18.01.2010г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/12.02.2010г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното му състояние, ( респ. за наличието на 74% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получил без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 4220,95 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

18. Обвиняемата З.Н.Р. за времето от 29.01.2010г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 12155/1234 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 292/28.12.2009г., изх. № 49/18.01.2010г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/11.02.2010г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното й състояние, ( респ. за наличието на 72% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получила без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3307,83 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

19. Обвиняемата Ф.Ф.Р. за времето от ***г. до ***г. в гр. Разград при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – епикриза към ИЗ № 17269/ХО1814 от 2009г. на *********** на МБАЛ „Св. И. ***, протокол на МК № 363/10.12.2009г., изх. № 1376/10.12.2009г. издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия на *********** при МБАЛ „Св. И. *** и експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. ***/28.12.2009г., като невярното съдържание се изразява в описаните в документите неверни обстоятелства за здравословното й състояние, ( респ. за наличието на 72% трайно намалена работоспособност в решението на ТЕЛК), е получила без правно основание чуждо движимо имущество /неследващи парични средства от държавния бюджет предвидени  за пенсии за инвалидност, поради общо заболяване / в размер на 3313,91 лева, собственост на Н. о. и. РУ „С. о.” гр. Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

 

 

В о.с.з. ИРП поддържа обвинението.

Подсъдимите се възползват от правото си да откажат да дадат обяснения, с изключение на подс. Х.. Последната сочи, че в действителност е болна и към момента страда от болки в краката, кръста, хронично заболяване на сърцето и диабет /л. 321-322 съд. произв./.

Защитниците, с изключение на адв. Г., намират обвинението за недоказано. Адв. Г. допуска да е налице осъществен състава на престъплението по повдигнатото обвинение, но счита че в такъв случай наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 55, ал.1, т.1 НК, чието изпълнение да бъде отложено, на осн. чл. 66, ал.1 НК. При условие на евентуалност, от страна на защитата се застъпва становище, че деянията на подсъдимите, осъществяват състава на чл. 316 НК.

Всички подсъдими се присъединяват към становището на защитниците.

В последната си дума, всеки един от 19-те подсъдими моли съда да го оправдае.

Ощетеното ЮЛ – НОИ гр. София, с редовно връчено съобщение по чл. 255 НПК, не изпрати представител и не предяви гр. иск за обезщетение на причинените вреди.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:

През 2009г. обвиняемите решили да се снабдят с документи с невярно съдържание, удостоверяващи здравословното им състояние, които да представят пред Национален осигурителен институт – РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград и въз основа на които да им бъдат отпуснати инвалидни пенсии, въпреки че обвиняемите не страдали от заболявания, даващи основание за отпускането на такива пенсии.

1.Обвиняемата С.О. се снабдила с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 13323/1442 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на ******** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Б.М., според която същата следва да е била на лечение в *********** през периода от 08.10.2009г. до 16.10.2009г. с диагноза:” хълбочна – бедрена флеботромбоза в дясно, деформираща гонартроза (артроза на коляното) в дясно, разширени вени на бедрата, хронична венозна недостатъчност, постфлебитен синдром, поясна спондилоза(ошипяване), двустранна коксартроза ( артроза на тазобедрени стави). Обвиняемата О. се снабдила и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 413 изх.№ 1164/16.10.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемата се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На ***г. в гр. Разград обв. О. подала молба – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към молбата – декларация приложила епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от образно изследване. В последствие се снабдила с експертно решение № 2087/05.11.2009г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. О. била определена 74% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 30.11.2009г. в гр. Разград обв. О. подала две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да й бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложила експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 17.12.2009г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. О. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 05.11.2009г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемата получила инвалидни пенсии в общ размер на 3560,27 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

2. Обвиняемата С.Х. се снабдила с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 137/ХО26 от 2010г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на ******д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Д. Н., според която същата следва да е била на лечение в *********** през периода от 04.01.2010г. до 10.01.2010г. с диагноза: „хълбочно – бедрена флеботромбоза в дясно, деформираща гонартроза ( артроза на коляното) двустранно, разширени вени на долните крайници, хронична венозна недостатъчност, постфлебитен синдром, поясна спондилоза( ошипяване), двустранна коксартроза (артроза на тазобедрени стави )”  Обвиняемата Х. се снабдила и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 6/11.01.2010г. изх.№ 52/18.01.2010г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемата се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На 29.01.2010г. в гр. Разград обв. Х. подала заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложила епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от образно изследване. В последствие се снабдила с експертно решение № 0326/17.02.2010г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. Х. била определена 72% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 16.03.2010г. в гр. Разград обв. Х. подала две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да й бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложила експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 09.04.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. Х. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 04.01.2010г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемата получила инвалидни пенсии в общ размер на 3225,27 лева. Същата е получила и 74,09 лева обезщетения за временна неработоспособност. Общ размер на получените от нея парични средства  собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград – 3 299, 36 лева.

3. Обвиняемият Ц.П. се снабдил с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 12234/ХО1244 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Д.Н., според която същият следва да е бил на лечение в *********** през периода от 19.12.2009г. до 26.12.2009г. с диагноза:” хронична артериална недостатъчност на двата долни крайника, хронична тромбоза на дясна обща хълбочна артерия и на лява повърхностна бедрена артерия, двустранна гонартроза и коксартроза”.Обвиняемият П. се снабдил и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 293/28.12.2009г. изх.№ 51/18.01.2010г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемият се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На 29.01.2010г. в гр. Разград обв. П. подал заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложил епикризата и протокола на МК. В последствие се снабдил с експертно решение № 0306/15.02.2010г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. П. била определена 80% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 18.03.2010г. в гр. Разград обв. П. подал две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да му бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложил експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 09.04.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. П. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 15.02.2010г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемият получил инвалидни пенсии в общ размер на 2985,85 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

4. Обвиняемата Б.К. се снабдила с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 17144 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Б. М., според която същата следва да е била на лечение в *********** през периода от 30.11.2009г. до 05.12.2009г. с диагноза: „възпаление и разширение на голямата повърхностна вена в ляво, разширени вени на долните крайници, деформираща гонартроза (артроза на коляното) двустранно, плоски стъпала двустранно, лявостранна коксартроза, хипертонична болест, периартрит на дясна  раменна става, халтавост на дясна раменна става”.  Обвиняемата К. се снабдила и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 246/07.12.2009г. изх.№ 1378/16.12.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемата се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На 17.12.2009г. в гр. Разград обв. К. подала заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложила епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от образно изследване. В последствие се снабдил с експертно решение № 2449/***г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. К. била определена 74% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 26.02.2010г. в гр. Разград обв. К. подала две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да й бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложила експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 26.03.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. К. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от ***г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемата получила инвалидни пенсии в общ размер на 3302,32 лева. Същата е получила и 24,01 лева обезщетения за временна неработоспособност. Общ размер на получените от нея парични средства  собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград – 3 326, 33 лева.

5. Обвиняемият М.М. се снабдил с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 17263/ХО1811 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Б.М., според която същият следва да е бил на лечение в *********** през периода от 03.12.2009г. до 10.12.2009г. с диагноза:”болест на Бюргер (облитериращ тромбангиид), хронична тромбоза на дясна обща хълбочна артерия и на лява повърхностна бедрена артерия, двустранна гонартроза и коксартроза”.Обвиняемият М. се снабдил и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 361/10.12.2009г. изх.№ 1375/10.12.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемият се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На ***г. в гр. Разград обв. М. подал заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложил епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от образно изследване. В последствие се снабдил с експертно решение № 0040/08.01.2010г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. М. била определена 80% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 25.02.2010г. в гр. Разград обв. М. подал две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да му бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложил експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 31.03.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. М. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 03.12.2009г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемият получил инвалидни пенсии в общ размер на 3702,42 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

6. Обвиняемият Р.М. се снабдил с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 13286/1379 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Б.М., според която същият следва да е бил на лечение в *********** през периода от 09.10.2009г. до 16.10.2009г. с диагноза:”хронична артериална недостатъчност на двата крака, хронична тромбоза на дясна обща хълбочна артерия и на лявата повърхностна бедрена артерия, двустранна гонартроза, двустранна коксартроза, хипертонична болест”.Обвиняемият М. се снабдил и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 408 изх.№ 1168/16.10.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемият се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На ***г. в гр. Разград обв. М. подал молба – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към молбата – декларация приложил епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от рентгенологично изследване. В последствие се снабдил с експертно решение № 2101/06.11.2009г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. М. била определена 74% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 04.12.2009г. в гр. Разград обв. М. подал две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да му бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложил експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 07.01.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. М. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 06.11.2009г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемият получил инвалидни пенсии в общ размер на 3956,25 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

7. Обвиняемата С.М. се снабдила с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 13288/1345 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Б.М., според която същата следва да е била на лечение в *********** през периода от 10.10.2009г. до 16.10.2009г. с диагноза:” деформираща двустранна гонартроза, лявостранна коксартроза, деформираща спондилоза, сколиоза, разширени вени на долните крайници, ХВН ІІІ – ІV ст., постфлебитен синдром, състояние след лапарохистеректомия, голяма следоперативна херния на корема, състояние след частична резекция на щитовидна жлеза”. Обвиняемата М. се снабдила и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 412 изх.№ 1166/16.10.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемата се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На ***г. в гр. Разград обв. М. подала молба – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към молбата – декларация приложила епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от образно изследване. В последствие се снабдила с експертно решение № 2194/18.11.2009г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. М. била определена 72% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 08.12.2009г. в гр. Разград обв. М. подала две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да й бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложила експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 07.01.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. М. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от ***г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемата получила инвалидни пенсии в общ размер на 3610,54 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

8. Обвиняемата Н. Ф. се снабдила с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 13276/1388 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Б.М., според която същата следва да е била на лечение в *********** през периода от 09.10.2009г. до 16.10.2009г. с диагноза:”хронична артериална недостатъчност на двата долни крайника, хронична тромбоза на дясна хълбочна артерия и на лява повърхностна бедрена артерия, двустранна гонартроза и коксартроза ”. Обвиняемата Ф. се снабдила и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 410 изх.№ 1170/16.10.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемата се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На ***г. в гр. Разград обв. Ф. подала молба – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към молбата – декларация приложила епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от рентгенологично изследване. В последствие се снабдила с експертно решение № 2110/06.11.2009г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. Ф. била определена 72% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 02.12.2009г. в гр. Разград обв. Ф. подала две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да й бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложила експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 17.12.2009г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. Ф. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от ***г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемата получила инвалидни пенсии в общ размер на 3610,54 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

9. Обвиняемият И.Б. се снабдил с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 14245/1388 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Б.М., според която същият следва да е бил на лечение в *********** през периода от 30.10.2009г. до 04.11.2009г. с диагноза:”флеботромбоза на бедрено – задколянната вена в дясно, разширени вени на долните крайници, двустранна гонартроза и коксатроза, хипертонична болест, затлъстяване ІІ ст.”.Обвиняемият Б. се снабдил и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 421/04.11.2009г. изх.№ 1229/04.11.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемият се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На 09.11.2009г. в гр. Разград обв. Б. подал заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложил епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от рентгенологично изследване. В последствие се снабдил с експертно решение № 2248/25.11.2009г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. Б. била определена 72% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 23.12.2009г. в гр. Разград обв. Б. подал две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да му бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложил експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 07.01.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. Б. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 30.10.2009г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемият получил инвалидни пенсии в общ размер на 3594,03 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

 

10. Обвиняемата М.Б. се снабдила с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 14238/1383 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Б.М., според която същата следва да е била на лечение в *********** през периода от ***г. до 04.11.2009г. с диагноза:”варикоф лебит на голямата повърхностна вена в ляво, разширени вени на долните крайници, деформираща гонартроза и коксартроза двустранно”. Обвиняемата Б. се снабдила и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 420/04.11.2009г. изх.№ 1227/04.11.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемата се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На 09.11.2009г. в гр. Разград обв. Б. подала заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложила епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от образно изследване. В последствие се снабдила с експертно решение № 2349/09.12.2009г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. Б. била определена 72% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 06.01.2010г. в гр. Разград обв. Б. подала две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да й бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложила експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 21.01.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. Б. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от ***г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемата получила инвалидни пенсии в общ размер на 3610,54 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

11. Обвиняемата С.Н. се снабдила с експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св.И. ***/23.11.2009г., с отразяване, че е подписано от състав д-р В.Ш. – председател и докторите Р.Д., М.М. и Б.Б. – членове  с което на същата била определена 72% трайно намалена работоспособност – пожизнено за заболяванията: „разширени вени на подбедриците, варикоф либит на вена сафена магна в дясно, деформираща гонартроза двустранно, периартрит на дясна раменна става, халтавост на дясна раменна става, остеохондроза на 5-6 шиен прешлен”. В материалите по делото има приложени две епикризи на обв. Н. – едната на МБАЛ – Русе АД, отделение „Съдова хирургия”, а другата епикриза към ИЗ № 14210/1372 от 2009г. на ХО на МБАЛ „Св. И. ***, от които се установява, че за един и същ период от време – от 23.10.2009г. до 28.10.2009г. обв. Н. е била на стационарно болнично лечение в двете болници ЕДНОВРЕМЕННО – Русе и Разград и с еднакви диагнози. На 12.01.2010г. в гр. Разград обв. Н. подала две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да й бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложила експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 29.01.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. Н. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 23.11.2009г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемата получила инвалидни пенсии в общ размер на 3457,90 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

 

12. Обвиняемият М.Д. се снабдил с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 14218/ХО1377 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Б.М., според която същият следва да е бил на лечение в *********** през периода от 21.10.2009г. до 28.10.2009г. с диагноза:”хълбочно – бедрена флеботромбоза в ляво, деформираща гонартроза двустранно, разширени вени на долните крайници, хронична венозна недостатъчност, постфлебитен синдром”.Обвиняемият Д. се снабдил и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 412/28.10.2009г. изх.№ 1225/28.10.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемият се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На 09.11.2009г. в гр. Разград обв. Д. подал заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложил епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от рентгенологично изследване. В последствие се снабдил с експертно решение № 2365/11.12.2009г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. Д. била определена 72% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 06.01.2010г. в гр. Разград обв. Д. подал две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да му бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложил експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 21.01.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. Д. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 21.10.2009г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемият получил инвалидни пенсии в общ размер на 3643,56 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

13. Обвиняемата Х.Ш. се снабдила с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 17269/ХО1822 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Б.М., според която същата следва да е била на лечение в *********** през периода от 03.12.2009г. до 10.12.2009г. с диагноза:”дясностранна флеботромбоза на хълбочно – бедрена вена, разширени вени на двата крака, ХВН, постфлебитен синдром, поясна спондилоза, двустранна гонартроза и двустранна коксартроза”. Обвиняемата Ш. се снабдила и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 376/11.12.2009г. изх.№ 1377/11.12.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемата се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На 29.12.2009г. в гр. Разград обв. Ш. подала заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложила епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от образно изследване. В последствие се снабдила с експертно решение № 0113/20.01.2010г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. Ш. била определена 72% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 15.02.2010г. в гр. Разград обв. Ш. подала две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да й бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложила експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 19.03.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. Ш. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 03.12.2009г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемата получила инвалидни пенсии в общ размер на 4996,83 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

14. Обвиняемата З.П. се снабдила с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 14236/ХО1386 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Б.М., според която същата следва да е била на лечение в *********** през периода от 29.10.2009г. до 04.11.2009г. с диагноза:”възпаление и разширение на голямата повърхностна вена в дясно, деформираща гонартроза (артроза на коляното) двустранно, хипертонична болест, двустранна коксартроза”. Обвиняемата П. се снабдила и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 423/04.11.2009г. изх.№ 1228/04.11.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемата се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На 09.11.2009г. в гр. Разград обв. П. подала заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложила епикризата, протокола на МК и рентгенови снимки. В последствие се снабдила с експертно решение № 2236/23.11.2009г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. П. била определена 72% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 16.12.2009г. в гр. Разград обв. П. подала две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да й бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложила експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 14.01.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. П. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 23.11.2009г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемата получила инвалидни пенсии в общ размер на 3457,90 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

15. Обвиняемият М.М. се снабдил с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 17014 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Б.М., според която същият следва да е бил на лечение в *********** през периода от 23.11.2009г. до 29.11.2009г. с диагноза:”хронична артериална недостатъчност на двата долни крайника, хронична тромбоза на дясна обща хълбочна артерия и на лява повърхностна бедрена артерия, двустранна гонартроза и коксартроза”.Обвиняемият М. се снабдил и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 239/03.12.2009г. изх.№ 1384/03.12.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемият се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На 17.12.2009г. в гр. Разград обв. М. подал заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложил епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от образно изследване. В последствие се снабдил с експертно решение № 2464/23.12.2009г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. М. била определена 72% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 12.12.2010г. в гр. Разград обв. М. подал две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да му бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложил експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 19.03.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. М. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 23.12.2009г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемият получил инвалидни пенсии в общ размер на 3291,31 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

16. Обвиняемият М.М. се снабдил с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 14198/1368 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Б.М., според която същият следва да е бил на лечение в *********** през периода от 22.10.2009г. до 28.10.2009г. с диагноза:”ХАНК – хронична артериална недостатъчност на двата крака, хронична тромбоза на дясната обща хълбочна артерия и на лявата повърхностна бедрена артерия, двустранна гонартроза ”.Обвиняемият М. се снабдил и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 411/28.10.2009г. изх.№ 1224/28.10.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемият се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На 09.11.2009г. в гр. Разград обв. М. подал заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложил епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от образно изследване. В последствие се снабдил с експертно решение № 2238/24.11.2009г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. М. била определена 74% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 11.12.2009г. в гр. Разград и с. Дянково, обл. Разград обв. М. подал две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да му бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложил експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 14.01.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. М. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 22.10.2009г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемият получил инвалидни пенсии в общ размер на 3638,06 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

17. Обвиняемият Р.С. се снабдил с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 12137/ХО1226 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Д.Н., според която същият следва да е бил на лечение в *********** през периода от 17.12.2009г. до 24.12.2009г. с диагноза:” ХАНК- хронична артериална недостатъчност на двата крака, хранична тромбоза на дясна обща хълбочна артерия и на лявата повърхностна бедрена артерия, двустранна гонартроза”.Обвиняемият С. се снабдил и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 295/28.12.2009г. изх.№ 50/18.01.2010г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемият се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На 29.01.2010г. в гр. Разград обв. С. подал заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложил епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от образно изследване. В последствие се снабдил с експертно решение № 0295/12.02.2010г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. С. била определена 74% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 26.02.2010г. в гр. Разград обв. С. подал две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да му бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложил експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 31.03.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. С. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 29.01.2010г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемият получил инвалидни пенсии в общ размер на 4220,95 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

18. Обвиняемата З.Р. се снабдила с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 12155/1234 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Д.Н., според която същата следва да е била на лечение в *********** през периода от 20.12.2009г. до 24.12.2009г. с диагноза:”разширени вени на двете подбедрици, флеботромбоза на хълбочно – бедрена вена в дясно, поясна спондилоза, двустранна гонартроза и двустранна коксартроза”. Обвиняемата Р. се снабдила и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 292/28.12.2009г. изх.№ 49/18.01.2010г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемата се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На 29.01.2010г. в гр. Разград обв. Р. подала заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложила епикризата, протокола на МК, рентгенови снимки и резултат от образно изследване. В последствие се снабдила с експертно № 0289/11.02.2010г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. Р. била определена 72% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 21.04.2010г. в гр. Разград обв. Р. подала две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да й бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложила експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 14.05.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. Р. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 20.12.2009г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемата получила инвалидни пенсии в общ размер на 3307,83 лева, собственост на НОИ РУ”Социално осигуряване” гр. Разград.

19. Обвиняемата Ф.Р. се снабдила с епикриза към История на заболяването /ИЗ/ № 17269/ХО1814 от 2009г. на *********** /ХО/ на МБАЛ „ Св. И. *** с отразяване, че е подписана от Началник на *********** д-р Е.Г. и лекуващ лекар д-р Б.М., според която същата следва да е била на лечение в *********** през периода от 03.12.2009г. до 10.12.2009г. с диагноза:”разширени вени на двете подбедрици, дясностранна флеботромбоза на хълбочно – бедрена вена, поясна спондилоза, двустранна гонартроза и двустранна коксартроза”. Обвиняемата Р. се снабдила и с протокол на Медицинска комисия /МК/ № 363/10.12.2009г. изх.№ 1376/10.12.2009г., в който е отразено, че е издаден от специализирана Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на *********** при МБАЛ „Св.И. *** в състав д-р Г. – председател и д-р М. – член, с който протокол обвиняемата се изпраща на ТЕЛК за определяне на % инвалидност със същата диагноза. На ***г. в гр. Разград обв. Р. подала заявление – декларация чрез Регионална картотека за медицински експертизи (РКМЕ) Регионален център по здравеопазване (РЦЗ) до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за първично освидетелстване. Към заявлението – декларация приложила епикризата, протокола на МК и рентгенови снимки. В последствие се снабдила с експертно № 2479/28.12.2009г., в което е посочено, че е издадено от ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. *** АД, с което на обв. Р. била определена 72% трайно намалена работоспособност – пожизнено. На 29.01.2010г. в гр. Разград обв. Р. подала две заявления до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ „Социално осигуряване” гр. Разград, за да й бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като приложила експертното решение на ТЕЛК. С разпореждане от 08.03.2010г. на РУ „ Социално осигуряване” гр. Разград на обв. Р. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност считано от 28.12.2009г. От тази дата до края на месец юли 2011г. обвиняемата получила инвалидни пенсии в общ размер на 3263,80 лева. Същата е получила и 50,11 лева обезщетения за временна нетрудоспособност. Общ размер на получените от нея парични средства  собственост на НОИ РУ” Социално осигуряване” гр. Разград – 3313, 91 лева.

По доказателствата.

Гореприетата от съда фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от заключението на СМЕ, заключението на Счетоводна експертиза, инкриминираните документи, писмените доказателства, в т.ч. справки от МБАЛ “Св. И. Рилски” АД, от които е видно, че подсъдимите не са били приемани на лечение към периода посочен в инкриминираните документи. Подкрепя се и от приобщените писмени доказателства, както и от показанията на  свидетелите И.П., А.Г., Е.Т., Р.А.,  В.К., Б.Б., Ц.И.,  П.П., В.Ш., Р.Д., М.М., С.П., К.К., Н.Д., Г.Д.. Като пълни, последователни, логични и съвпадащи в детайлите, съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели.

Обясненията на подсъдимата Х., представената от защитата й Епикриза от УМБАЛ "Света Марина" ЕАД, гр. Варна, част от рецептурна книжка, както и показанията на св. Д.К., личен лекар на подс. Х., не водят до промяна в гореприетата обстановка. Това е така защото, наличието на някакви заболявания не променя обективния факт, че същата е ползвала инкриминираните документи с невярно съдържание и е получила без правно основание процесното недвижимо имущество с намерение да го присвои.

Като изолирани от доказателствения материал и с оглед заинтересоваността им /да не се уличат в извършване на престъпление/  съдът не кредитира с доверие показанията на св. д-р М. и д-р Г..

Заключенията на графическите експертизи сочат, че всички експертни решения на ТЕЛК издадени на обвиняемите са подписани от докторите В.Ш., Р.Д., М.М. и Б.Б., всички епикризи и протоколи на медицински комисии издадени на обвиняемите са подписани от докторите Е.Г. и Б.М., а  саморъчните подписи за „лекуващ лекар” в четирите броя епикризи, където е записано името на д-р Д.Н. не са изпълнени от него.

Лицата посочени като автори на горецитираните документи, разпитани в качеството си на свидетели, оспорват подписите си.

Процесното обвинение е за използване на документ с невярно съдържание, а не за използване на неистински документ. Ето защо, за съставомерността на деянието следва да се установи дали процесните документи са с невярно съдържание, като е ирелевантно дали са издадени от лицата посочени за техни автори. Върховният касационен съд, още през 1970 г., в Решение № 478 от 16.IХ.1970 г. по н. д. № 428/70 г., II н. о., Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1970г., вече е имал повод да посочи, че за състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК е без значение кой е съставил неверния документ. Същественото е документът да е използуван от дееца със съзнанието, че той е неверен, неистински или преправен и че въз основа на него се получава обществено имущество без правно основание с намерение да се присвои.

Ето защо, РРС не назначи допълнителна или повторна графическа експертиза относно автентичността на подписите върху инкриминираните документи. Разбира се, ако това се приеме за неправилно, няма пречка такива експертизи да бъдат назначени от въззивната инстанция /за правомощията на въззивната инстанция относно отстраняване на нарушения допуснати от първоинстанционния съд при събирането  на доказателства, вж. по- долу/.

 

Основните въпроси, които се поставят в настоящото производство, са дали в действителност процесните инкриминирани документи са с невярно съдържание и ако да, то дали подсъдимите са съзнавали това обстоятелство.

По възражението на защитата, че процесните инкриминирани документи не са с невярно съдържание.

От заключението на съдебно – медицинска експертиза е видно, че обвиняемите не страдат от заболяванията описани в издадените им медицински документи - епикризи, протоколи на МК и експертни решения на ТЕЛК, не е следвало да им бъдат определяни съответните проценти трайно намалена работоспособност – пожизнено. Заключението е достатъчно пълно и ясно, обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност. Същото се подкрепя и от останалия събран по делото доказателствен материал. Видно от справките от МБАЛ “Св. И. *** АД, е че за времето посочено в инкриминираните документи, че подсъдимите са били на лечение в тази болница, в действителност същите не са били приемани в болницата за периода отразен в инкриминираните документи.

Ето защо, съдът приема и кредитира с доверие заключението на СМЕ. Като изолирани от доказателствения материал и отчитайки заинтересоваността на лекарите д-р М. и д-р Г. /да не се уличат в извършване на престъпление/, посочени като автори на инкриминираните Епикризи и Протоколи на МК, съдът не кредитира с доверие показанията на същите, в частта им в която сочат, че тези документи не са с невярно съдържание. Следва да се изтъкне, че е напълно неоснователно възражението на защитата, че по делото липсвали доказателства в подкрепа на твърдението на представителя на Държавното обвинение, че срещу тези свидетели е налице образувано наказателно производство. На лист 5-6 от том І ДП, се намира Постановление за образуване на процесното ДП № 26/2010г. по описа на ОСО РОП. От същото е видно, че настоящото наказателно производство първоначално е било образувано за извършено престъпление по чл. 311 НК, срещу процесните свидетели, чиито показания защитата настоява да се кредитират с доверие и които противоречали на заключението на СМЕ - Е.Д.Г., Б.М.М., Д. А. Н. Така става ясно, че настоящото наказателно производство първоначално е било образувано за това, че тези свидетели  за периода от м. септември 2009г. до м. януари 2010г. са съставили епикризи и протоколи  на МК с невярно съдържание. Видно от постановлението от 12.12.2011г. на прокурор от РП - Исперих, /лист 1-2 от том І ДП/, е че от материалите от първоначално образуваното наказателно производство, са били отделени относно гореописаното престъпление по чл. 311 НК, в отделно ДП  № 22/2011г. по описа на ОСО- РОП.

По възражението на защитата, че подсъдимите предвид липсата им на специални познания из областта на медицината, не са съзнавали, че   процесните инкриминирани документи  са с невярно съдържание.

Обстоятелството, че подсъдимите ясно са съзнавали, че   процесните инкриминирани документи  са с невярно съдържание, се установи по несъмнен начин в хода на настоящото наказателно производство. Не са необходими специални знания из областта на медицината, за да се констатира, че в Епикризите е посочено, че съответния подсъдим е постъпил на определена дата в болницата, изписан е на друга дата, а реално лицето не е постъпвало на лечение в болницата /вж. справките от МБАЛ “Св. И. Рилски”/. Видно от СМЕ, а и от  показанията на вещите лица дадени в о.с.з., е че всички 19 подсъдими са били индивидуално поканени да се явят на преглед, за изготвяне на СМЕ, но никой не се е явил.  Неоснователно е възражението на защитата, че неявяването им се дължи на липса на финансови средства. На първо место – такова възражение не е направено на ДП, нито някой от подсъдимите го направи в о.с.з. Напротив – единствения подсъдим, който реши да даде обяснения – Х., не изтъкна като причина за неявяването си на прегледа липсата на средства, а посочи че не се е явила, тъй като в съобщението пишело, че не е задължително и за това не се е явила /л. 322 съд. произв./. Възражението на защитата, че неявяването на прегледа се дължи на липса на средства от страна на подсъдимите, се опровергава по категоричен начин от материалите по делото - видно от материалите по делото, още на ДП всички подсъдими са се явявали при призоваване и то нееднократно – както в качеството им на свидетели, така и в последствие в качеството им на обвиняеми. Следва да се изтъкне, че подсъдимите е следвало да се явят на преглед отново в гр. Разград /където нееднократно са се явявали за извършване на процесуалните действия на ДП, без възражения за невъзможност поради финансови или др. пречки/.

Съдът намери за неоснователно искането на защитата и на подсъдимите да бъде назначена повторна СМЕ, по която да се извърши и преглед на подсъдимите, тъй като с оглед събрания доказателствен материал безспорно се установи, че процесните инкриминирани документи са с невярно съдържание. Разбира се, ако този отказ на РРС се приеме за неправилен, няма пречка такава експертиза да бъде назначена от въззивната инстанция /за правомощията на въззивната инстанция относно отстраняване на нарушения допуснати от първоинстанционния съд при събирането  на доказателства, вж. по- долу/.

 

По възражението, че в диспозитива на обвинителния акт не е посочено пред кой орган са били използвани процесните инкриминирани документи.

В обстоятелствената част на обвинителния акт за всеки един от 19-те подсъдими изрично е посочено, че инкриминираните епикризи и протоколи на МК са подадени до ТЕЛК, чрез РКМЕ, а в последствие инкриминираните документи със съответното решението на ТЕЛК, ведно със заявление за отпускане на пенсия, са били подадени до директора на Национален осигурителен институт /НОИ/ Районно управление /РУ/ “Социално осигуряване” - Разград. Ето защо, подсъдимите несъмнено са разбрали пред кого са използвали, според обвинението, процесните документи. Видно от състава на чл. 212, ал.1 НК, е че в диспозитива не следва да се посочва пред кого точно са били използвани инкриминираните документи.

 

По възражението, на адвокат Й. К., че в диспозитива относно подзащитната й С.Х., инкриминираният период се измества с 25 дни напред в сравнение с описаното в обстоятелствена част на ОА .

В обстоятелствената част на ОА относно подс. Х. е  посочено, че на 29.01.2010г. Х. е подала инкриминираните епикриза и протокол за МКК и “до края на месец юли 2011г. обвиняемата е получила инвалидни пенсии”. В диспозитива за период на престъплението е посочено че деянието е осъществено за времето “от 29.01.2010г до ***г.”. Ето защо, соченото противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на ОА не е налице.

По възражението на адв. М.Е., че относно подзащитния му М.М. е налице противоречие между обстоятелствената част на ОА, в която било отразено начало на инкриминирания период от 03.12.2009г., а в диспозитива за начало на инкриминирания период се сочело ***г.

Възражението е неоснователно. Датата ***г е посочена в обстоятелствената, част като дата на подаване на инкриминираните документи, а датата 03.12.2009г. е посочена тази дата считано от която е разпоредено изплащането на пенсията. В диспозитива като начало на инкриминирания период е посочена именно датата на подаването на документите – ***г., поради което не е налице соченото разминаване.

 

По възражението, че деянието е несъставомерно, тъй като инкриминираните документи били представени пред орган който няма правомощие да се разпорежда с обществени имущество тъй като съгл. чл. 98, ал.1 КСО, плащането на пенсии не се извършва въз основа на Решение на ТЕЛК и мед. документи, а въз основа на Разпореждане на дл. лице в НОИ.

Възраженията са неоснователни. За издаване на това Разпореждане по чл. 98, ал.1 КСО за изплащане на пенсии, подсъдимите са използвали процесните инкриминирани документи. Ето защо, деянието им е съставомерно по см. на чл. 212, ал.1 НК. В този смисъл е и константната съдебна практика:

- Решение от 10.11.2009г. на Ловешкият ОКРЪЖЕН съд по ВНОХД № 484/2009 г.

- Присъда от 12.10.2011 г. на Ловешкият районен съд, трети наказателен състав  по НОХД  № 1244 по описа за 2011 год.

- Присъда от 02.02.2009 год. на Левченски районен съд  по н.д.о.х. № 20084410200660

- Присъда от 02.08.2010 г. на Ловешкият районен съд, осми  наказателен състав по НОХД № 1165/2010г.

 

По възражението, че процесните деяния осъществяват състава на чл. 316, а не на чл. 212, ал.1 НК.

Възражението е неоснователно. Подсъдимите не само са се ползвали от инкриминираните документи, но чрез тях са въвели в заблуждение съответните длъжностни лица за наличието на предпоставките за отпускане на пенсия, каквато им е била отпусната и те са я получавали в инкриминирания период. Съставът на документната измама по чл. 212 НК включва като елемент използването на престъпно съставен документ, който е послужил като средство на престъплението. В този смисъл е ППВС № 7 от 1978 г. /вж. и Решение № 241 от 29.07.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 238/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров/.

 

По възражението, че след издаването на процесните решения на ТЕЛК, същите са били проверени от комисия от РУСО, която не е констатирала нередности.

Ирелевантно е дали комисията към РУСО е констатирала нередности в инкриминираните документи. Видно от показанията на членовете на комисията дадени в о.с.з, комисията извършва проверка само по представените медицински документи, а не извършва преглед на пациента. Ето защо, въз основа на представените медицински документи с невярно съдържание, е напълно логично, че комисията към РУСО е потвърдила инкриминираните  ЕР.

 

По искането на защитата за назначаване на нови СМЕ, по възражението на защитата, че неоснователно са били четени по реда на чл. 281, ал.4 НПК показания на свидетели дадени пред орган на ДП, и по възражението, че е налице допуснато процесуално нарушение при разпита на вещите лица изготвили СМЕ.

Вярно е, че по принцип всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право да изисква от съда, който разглежда делото по същество, да събира доказателства, ползващи неговата защита (вж. чл. 55, ал. 1 НПК). Недопустима обаче е злоупотребата с това право. На събиране подлежат само онези доказателства, които могат да допринесат за разкриване на истината относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Така и Решение № 434 от 13.05.2005 г. по н. д. № 1015/2004 г. на ВКС, III н. о., докладчик зам.-председателят на ВКС РУМЕН НЕНКОВ, Вж. и "Бюлетин на ВКС", бр. 10/2004 г.

Тези искания по доказателствата на страните, за които РРС прецени, че не биха способствали за разкриване на обективната истина, бяха оставени без уважение.

Така като намери, че исканите от защитата нови експертизи не биха способствали за разкриване на обективната истина, съдът остави без уважение същите. Съдът намери, че не е необходимо присъствието на вещите лица на разпита на всички свидетели по делото. Съдът, като намери, че са налице предпоставките на чл. 281, ал.4 НПК, прочете показанията на част от свидетелите дадени пред орган на ДП.

Ако обаче, евентуално се приеме, че РРС е допуснал процесуални нарушения, то тези евентуални нарушения следва да бъдат отстранени от въззивната инстанция – чрез нов разпит на свидетелите по делото, в присъствието на ВЛ и назначаване на нови експертизи. Това е така, тъй като Законът не прави разлика между реда за събиране и проверка на доказателствата на първата и въззивната инстанции /вж. Решение № 133 от 30.03.2001 г. на ВКС по н. д. № 30/2000 г., I н. о., докладчик съдията Евелина Стоянова "Бюлетин на ВКС", бр. 1/2001 г., стр. 7/.

Върховният касационен съд, вече е имал повод да посочи в Решение № 341/11.06.2004г. по н.д. № 1005/2003г. І  н.о., “Бюлетин на ВКС", бр. 6/2004 г., че ако за въззивния съд съществува съмнения за пълнотата на доказателствената съвкупност, то с оглед дадените му от закона правомощия следва сам да я попълни впоследствие и оцени, а не да връща делото в първостепенния съд.

ВКС вече е посочил в Решение № 435 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 485/2009 г., II н. о., НК, че въззивния съд е инстанция, която не само има право, но и е длъжна при необходимост да събира нови доказателства.

Както вече е посочено и в Решение № 408 от 25.05.2004 г. на ВКС по н. д. № 1038/2003 г., II н. о., "Бюлетин на ВКС", бр. 6/2004 г., въззивната инстанция е втората, по-висша съдебна инстанция, която има правомощието да допълва доказателствените материали и да реши делото по същество. Тя не може да се позовава на липсата на достатъчно доказателства, събрани от първоинстанционния съд, за да постанови отменително решение. Ако въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство и в производството пред първоинстанционния съд не са събрани достатъчно доказателства да разкриване на обективната истина, то тази констатация го задължава да проведе съдебно следствие и събере липсващите доказателствени средства, а не да отменя присъдата. Недопустимо е връщането на делото на досъдебното производство или на първоинстанционния съд, тъй като  липсата на достатъчно доказателства е отстранима с оглед широките правомощия на втората инстанция, като решаващ съд по фактите.

 

  ОТ ПРАВНА СТРАНА

  От така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 212, ал. 1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като за периода  визиран в обвинението, в гр. Разград, при условията на продължавано престъпление, чрез използване документи с невярно съдържание – процесните документи с невярно съдържание визирани в обвинението, са получили без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер посочен в обвинението за всеки един от подсъдимите /неследващи парични средства от държавния бюджет, предвидени за пенсии за инвалидност поради общо заболяване/, собственост на НОИ – РУ “Социално осигуряване” гр. Разград, с намерение да ги присвоят.

Подсъдимите са осъществили и трите елемента от състава на чл. 212, ал.1 НК, а именно:

-         първо -  използвали са документи с невярно съдържание, което обстоятелство съзнавали

-         второ – получили са без правно основание чуждо движимо имущество

-         трето – имали са намерение да присвоят това имущество.

 В конкретния случай подсъдимите са използвали описаните документи с невярно съдържание. Така било заблудено и длъжностното лице по чл. 94, ал.1 КСО, относно наличието на действително правно основание за отпускането на въпросните социални пенсии за инвалидност поради общо заболяване. В резултат на създадената невярна представа у длъжностното лице по чл. 94, ал.1 КСО, е било извършено съответното имуществено разпореждане свързано с отпускането и изплащането за инкриминираният период на въпросните пенсии за инвалидност от пенсионните фондове на НОИ. Това имуществено разпореждане извършено на базата на несъществуващо правно основание е довело като резултат до причиняването на имотна вреда на НОИ и неправомерно имуществено облагодетелстване на подсъдимите в размер на цялата изплатена им сума за цитирания инкриминиран период. Вторият елемент е получаването лично от подсъдимите на посочените в обвинението суми под формата на периодични плащания - пенсия за инвалидност. Обстоятелството, че подсъдимите не само, че са имали намерение да присвоят чуждото движимо имущество, а и че са го присвоили, се установява безспорно по делото, дори се сочи от страна на защитата, че полученото имущество е придобито от подсъдимите по правомерен начин /с оглед твърденията, че инкриминираните документи не се с невярно съдържание/. Т.е. имуществото предмет на посегателство е преминало във фактическата власт на подсъдимите, с което престъплението по чл. 212, ал.1 от НК е довършено.

От субективна страна подсъдимите са действали виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – съзнавали са обществено опасния характер на деянието, предвиждали  са неговите обществено опасни последици, и са искали тяхното настъпване. От интелектуална страна подсъдимите са съзнавали, че не страдат от посочените във въпросните инкриминирани документи заболявания в такава степен, т.е., че използват документ с невярно съдържание /доколкото отразените в тях данни не съответстват на обективната действителност/, съзнавали са, че в резултат на използването на въпросните инкриминирани документи пред длъжностно лице на НОИ - РУСО гр. Разград у същото ще възникне заблуждение относно наличието на действително правно основание за имуществено разпореждане и същото ще извърши последното, като в резултат на това ще настъпи имотна вреда за НОИ и неправомерно обогатяване с чуждо имущество в полза на подсъдимите. От волева страна подсъдимите са целели да получат фактическа власт върху имущественият предмет на престъплението с намерение противозаконното му присвояване /използване като свой/.

За съставомерността на деянието по чл. 212, ал.1 от НК е без значение дали деецът лично е участвал в съставянето на документа, дали той е съставен по престъпен начин или не. Достатъчно е този, който използва документа, да съзнава, че той е с невярно съдържание и че няма правно основание, въз основа на което да получи общественото имущество. От събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че подсъдимите са използвали визираните в обвинението инкриминирани документи, съзнавайки, че те са с невярно съдържание, и че нямат правно основание въз основа на което да получат процесните суми.

С оглед на това, че подсъдимите са извършили деянията, които осъществяват поотделно един същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината деянията им  са квалифицирани като продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК.

 

Относно наложеното наказание.

По време на започването на процесните престъпления, нормата на  чл. 212, ал.1 НК, в редакция ДВ, бр. 10 от 1993 г., е предвиждала наказание лишаване от свобода до 8 години.

Преди да приключат процесните престъпления, с след изм. с ДВ бр. 26 от 2010г., наказанието за  престъплението по чл. 212, ал.1 НК е вече лишаване от свобода до 2 години до 8 години. Именно тази нова редакция, е приложима в настоящия казус, тъй като процесните престъпления са завършили при нейното действие.

Следва да се изтъкне, че чл. 2, ал.2 НК не се прилага за престъпления  започнали при действието на един закон и завършили при действието на друг закон. В тези случаи се прилага законът, който е действал към момента, когато е завършило престъплението, независимо дали той е по-благоприятен или по-строг.

В подкрепа на правния извод на РРС са следните решения на ВКС:

- Решение № 630/09.11.1995 г. по НД № 582/95 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн.6/1996г., стр.6

- Решение № 70/14.03.1984 г. по н.д. № 23/84 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВС – наказателна колегия, 1984г.

 

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прие изключително дългият период от време през което е осъществяван престъпния състав и високата стойност на присвоеното имущество. Отегчаващо отговорността обстоятелство представлява и моралната укоримост на деянието – подсъдимите са присвоили имущество предназначено за хора в неравностойно положение. Благодарение на подобни престъпления, за наистина нуждаещите се лица няма достатъчно средства и хората в неравностойно положение живеят в крайна нищета, въпреки че имат много по-високи потребности от финансови средства в сравнение със здравите хора – за лекарства, лечение и т.н. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и високата динамика на този вид престъпления /в този смисъл вж.Решение № 272 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова, Решение № 55 от 2.04.2008 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 279/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров/. Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимите, съдът отчете и липсата на критичност към извършеното – така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид съдебното минало и добрите характеристични данни на подсъдимите. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се вземат предвид тежкото материално състояние на подсъдимите. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на гражданите /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.

Вярно е, че в хода на пренията подс. М.Д., се присъедини към становището на защитника си адв. Н. Г. за доказаност на обвинението, но тъй като в последната си дума Д. направи искане да бъде оправдан, съдът приема че е налице оттегляне на признанието, поради и което същото не следва да бъде взимано предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство.

За съжаление, за пореден път РРС се натъква на съществени пропуски в работата на органите на досъдебното производство изразяващи се в несъбиране на данни за личността на подсъдимите, които данни са изключително важни за определяне на справедливо наказание. /Вж. Постановление № 3 от 14.XII.1953 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г., Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 423/.

За правилното определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция /вж. Решение от 18.05.2007 г. на ВКС по к. д. № 65/2007 г., II н. о./.

За изясняване на личността на подсъдимия, която е част от предмета на доказване /чл. 102, т.3 НПК/ и имаща изключително значение за индивидуализацията на наказанието, РРС воден от разпоредбите на чл. чл.13, 14, 18 и  107, ал.2 НПК изиска справка от ОСО при РОП, но и характеристична справка за подсъдимите от РУП МВР по местоживеене. Разбира се е нямало никаква пречка органите на досъдебното производство да изискат тези справки, но в нарушение на задължението си вменено им от Законодателя с чл. 7, ал.2 и чл.13 НПК за разкриване на обективната истина, същите не са сторили това, за пореден път.

Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че в хода на една наказателно производство, винаги следва да се установява налице ли са незавършени наказателни производства спрямо подсъдимия. Това е така, тъй като личността на подсъдимия може да бъде изяснявана с всички допустими от закона доказателства, включително с документи за привличане в качеството му на обвиняем по друго наказателно производство. Няма пречка в настоящото дело (различно от незавършеното) обстоятелство, че подсъдимият има качество на обвиняем и по друго дело, да го характеризира отрицателно. Следва да се отбележи, че презумпцията за невиновност на обвиняемия визирана в чл. 16 НПК има действие само в конкретното наказателно производство. По друго дело тя не е пречка същото лице да бъде характеризирано отрицателно заради това му процесуално качество. Отричането на подобна възможност означава да се пренебрегнат резултатите от една специализирана държавна дейност, по начало много по-достоверни заради законовата им обезпеченост, отколкото получаваните по друг път и особено чрез т. нар. характеристики за обвиняемия по месторабота. В този смисъл е и константната практика на ВКС /вж. Решение № 587 от 1997 г. на ВКС, I н. о., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, бр. 9 - 10/1997 г., стр. 1; Решение № 463 от 13.12.1999 г. на ВКС по н. д. № 442/99 г., I н. о., Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 9-10/1999 г., стр. 11/. 

Основното смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимите, представлява неразумно дългият срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на изискването за “разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, чл. 14, т.3 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 22 НПК.

Водим от горното, съдът наложи на всеки един от подсъдимите наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години. Така определеното наказание се явява съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно по-нататъшно намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.

Съгласно чл. 13 КЗПЧОС, с цел компенсиране вредите причинени на подсъдимите от неразумно дълго продължилото наказателно производство, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок, на осн. чл. 66, ал.1 НК. С оглед високата обществена опасност на деянията, съдът  постанови този изпитател срок да бъде 5 години.

На осн. чл. 13 КЗПЧОС, с цел допълнително компенсиране вредите причинени на подсъдимите от причинени от неразумно дълго продължилото наказателно производство, съдът не наложи факултативно предвиденото в чл. 212, ал.7 НПК, наказание “Конфискация”. Ако не беше нарушението на разумния срок на разследването, съдът щеше да конфискува  по една втора от имуществото на всеки един от подсъдимите.

Следва да се изтъкне, че органите на досъдебното производство не са извършили обективно и пълно изследване на имотното състояние на подсъдимите независимо от факта, че процесното обвинение предвижда наказание “Конфискация”. Разследващите са се задоволили единствено с отразеното от обвиняемите в декларацията им за имотно състояние. Тази декларация обаче има статут на обяснение на обвиняемия, т.е. в нея обвиняемия би могъл да потвърди неистина или затаи истина. Разследващите са били длъжни съгласно чл.13 НПК да предприемат действия по установяване на действителното имотно състояние на обвиняемия /респективно и на съпругата му в случаите когато един подсъдим има сключен гр. брак относно придобитото имущество по време на брака, с оглед  разпоредбата на чл.21 СК/ – справка от Агенция по вписванията за притежавани недвижими имоти, справки от Областните дирекции “Земеделие”,  справка от КАТ за притежавани МПС, справка от централен електронен регистър към Агенцията по вписванията за наличие на брачен договор по чл. 19 СК, справки от всички кредитни институции в страната след спазване процедурата по чл. 62, ал.6 ЗКИ  и т.н.

За да се осигури ефективност на наказателно-правните норми, с разпоредбата на чл. 72 НПК е създадено задължение, а не субективно право, за прокуратурата да установи цялото имущество на обвиняемия и да направи искане за обезпечаване на Конфискацията по реда на ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика -  Решение № 579 от 8.II.1988г. по н. д. № 657/87 г., I н. о., Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 6/1988 г., стр. 4. , като и Решение № 64 от 7.05.2009 г. на Военно-апелативен съд на РБ по н. д. № 42/2009 г.

Вярно е, че в случая съдът реши да не налага наказание “Конфискация”, но ако нуждата от такова наказание бе налице, то налагането на същото би се затруднило /в т.ч. отлагане на делото за изискване на съответните справки за имущественото състояние на подсъдимия/ поради противоправното бездействие на органите на досъдебното производство, въпреки че съгласно чл. 7, ал.2 НПК е следвало да подготвят в максимална степен протичането на съдебната фаза.

По искането на защитата за определяне на наказанието на осн. чл. 55, ал.1, т.1 НК.

Съдът намира, че горецитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК, но дори и да се приеме, че същите са такива, то разпоредбата на чл. 55 НК отново би се явила неприложима, тъй като не е налице една от кумулативните й предпоставки – а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. С оглед високата обществена опасност на деянията, съдът намира, че най-лекото предвидено в закона наказание – ЛС за срок от 2г., не се явява несъразмерно тежко.

По постановената пробационна мярка.

С цел пълното постигане на целите на наказанието, съдът на основание чл. 67, ал.3 НК, постанови спрямо всички подсъдими пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.4 НК – “Включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие” в рамките на целия изпитателен срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила. Съдът постанови тази мярка, с цел всеки един от подсъдимите да получи професионална квалификация, в следствие на която да бъде повишена конкурентно способността му на пазара на труда. Така на подсъдимите ще се предостави възможност да реализират по-големи доходи по правомерен начин, а не чрез извършване на престъпления. От своя страна включването на подсъдимите в програми за обществено въздействие, ще доведе до пълното постигане на целите на чл. 36 НК и най - вече индивидуална превенция, като ще ги приучи да спазват установения правов ред.

 

По срока на пробационната мярка:

ВКС вече е имал повод да посочи, в Решение № 179 от 21.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1150/2011 г., I н. о., НК, че след последното изменение на чл. 67, ал. 3 НК със ЗИДНК, публикуван в Дв. бр. 27/2009 г., свързано с чл. 223, 228 и 260 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), разликата между наказанието "пробация" и мерките за пробационен надзор е ясно изразена. Пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1-4 НК могат да бъдат елемент от наказанието "пробация", доколкото последното е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно, или могат да бъдат самостоятелна мярка за пробационен надзор. Като част от съвкупността по чл. 42а, ал. 1 НК, респ. като вид наказание по чл. 37, ал. 1 НК, тяхната продължителност е определена изрично от закона - чл. 42а, ал. 3 НК, а като самостоятелна мярка за пробационен надзор - е в пряка зависимост от размера на изпитателния срок, определен по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В последният случай пробационната мярка е средство за контрол, въздействие и възпитание върху осъдения, в рамките на определения от съда изпитателен срок, идентични по предназначение с тези по чл. 67, ал. 1 и 2 НК, като на съда е предоставена възможност да прецени необходимостта от вземането на такава мярка, но не и да определя срок, различен от този, в който тя следва да се осъществява. В подкрепа на казаното дотук е и това, че ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок, условно осъденият не изпълнява без основателна причина определената му по реда на чл. 67, ал. 3, пробационна мярка, съдът може да я замени с друга или да постанови да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.

В този смисъл е и  константната съдебната практика:

- Решение № 312 от 5.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1563/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията И. Недев

-   Решение № 7 от 22.02.2012г. по ВНОХД № 348/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД

-    Решение № 80 от 01.11.2011г. по ВНОХД № 199/2011г. на ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД

-                    Решение от 15.11.2010г. по ВНОХД № 296/2010г. на ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД

-                    Решение от 03.12.2009г. по ВНОХД № 3840/2009г на Софийски градски съд, НО, 6 състав

-                    Решение от 02.02.2010г. по ВНОХД 254/2009г., на Окръжен съд Хасково, Първи наказателен състав

-                    Решение № 106 от 02.08.2011г. по ВНОХД  № 291/2011 г. на Сливенският Окръжен съд

 

По разноските.

На основание чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, с оглед изхода на делото, съдът осъди всеки един от подсъдимите да заплати съответната му част от разноските по делото. Така всеки едни от 19-те подсъдими бе осъден да заплати по 210.16 лв. в полза на Републиканския бюджет за разноски по делото направени на досъдебното производство, както и да заплати по сметка на РРС сумата от по 89.75 лв. за разноски направени в съдебната фаза на процеса представляващи разноски направени за заплащане на вещите лица и изплатените транспортни разноски на св. С.  Н. С. П., на осн. чл. 122, ал.1 НПК.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

                       

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                                      /Атанас Христов/