РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1966/26.10.2021г.
гр.Пловдив, 26 . 10
. 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
единадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, VI състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1666 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
ВМВ - 2020 ЕООД,
гр.Пловдив, ул.инж. Асен Йорданов № 3, представлявано от управителя В. Н.З. с
пълномощник адв.Р.С. обжалва Заповед № ФК - 141 - 0081854 от 12.04.2021г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК - 126/18.05.2021г. на Директор Дирекция „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност и неправилност на заповедта с искане за отмяната
й. Алтернативно моли за намаляване срока за запечатване на обекта до
минималния. Счита, че при проверката в обекта са допуснати нарушения : С
изрично възражение вх.№ 70-00-4370/19.04.2021г. е оспорен съставения при
проверката Протокол № АА 0081854/17.04.2021г., по отношение началото на
проверката и относно извършеното деяние, както и установеното. Заявено е, че
извършената продажба е от продавач-консултанта Л., която е млад служител и при
продажбата не е издаден и предаден касов бон на проверяващия, но такъв е бил
пуснат непосредствено след това – с номер 02762432/07.04.2021г., 10.35.26ч.
Посоченият касов бон присъства в разпечатката на дневен отчет за продажбите на
касовия апарат, която разпечатка е направена в 10.37ч. Счита се, че при
маловажен случай – конкретният, не би следвало да има санкции. В тази вр. е
посочено, че установеното нарушение е за минимална стойност – 2,40лв. и
установената касова разлика е 6,53лв., поради което запечатването на обекта и
забраната за достъп не са адекватни мерки, вкл. в положението на приети
извънредни епидемични мерки. Поддържа се противоречие в мотивите, тъй като
допуснатата възможност за обороти в голям град е само предположение, а не
установен факт. Отговорността е вменена без да са установени обективни обстоятелства.
Твърди се, че не е направен действителен анализ какви нужди задоволява
търговската дейност, колко служители осигурява в условията на пандемия. В
случая за м.03.2021г. са 16 човека, като миналите две години в условия на
пандемия са били също почти толкова. Предвид това се счита, че срокът на
запечатване от 14 дни е в противоречие с чл.6 ал.5 АПК и заповедта за налагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ не съответства на вменената
забрана.
В ход по същество
адв.Р.С. поддържа съображенията от жалбата и счита за неизяснено противоречието
във фактите при проверката във вр. с касовия бон като издаден документ за
извършената продажба. Заповедта е издадена преди да бъде издадено наказателно
постановление /НП/, поради което се счита да е заобиколена разпоредбата на
чл.187 ал.4 ЗДДС и нарушен принципа на предвидимост – чл.13 АПК. Поискана е
отмяна на административния акт с присъждане на направените разноски.
- Ответникът
Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности
при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт Е.Ф. и оспорва жалбата. По
същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед по изложени писмени
съображения с представяне на преписката /л.5-7/ : ПАМ е наложена на основание
чл.186 ал.3 ЗДДС вр. с чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС, като последната разпоредба
има императивен характер и при констатация за осъществяване фактическия състав
на административното нарушение, съответният орган налага принудителната административна
мярка, като действа при обвързана компетентност, без да има правна възможност
да осъществи преценка дали да бъде наложена или не. В конкретния случай
безспорно е установено, че е осъществен фактическия състав по см. на чл.186
ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС и нарушението е документирано с протокол
0081854/07.04.2021г., който се ползва с материална доказателствена сила.
Нарушението на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС има за
последица неотразяването на приходи и съответно – вреда за фиска. Неиздаването
на ФКБ винаги оказва влияние върху отчитането на оборотите и се явява едно от
най-тежките нарушения на данъчната дисциплина. Видно от жалбата – нарушението
не се отрича, като във вр. с твърдението за издаден впоследствие ФКБ – в
10:35:26ч., е посочено, че контролната покупка е подробно описана в протокола
от извършена проверка /ПИП/ и в оспорената заповед – касае се за покупка на
мокри кърпички на стойност 2,40лв., а в изведения КЛЕН от приходните органи в
10:35:26ч. има регистриран фискален бон с номер 0015609/07.04.2021г., който е
за сумата от 2,90лв. Следователно, коментираният бон е за друга продажба, а не
относно контролната покупка на проверяващите, още повече, че лицето, описващо
сумите в опис на паричните средства е посочило, че установената касова разлика
в размер на 6,53лв. изцяло се дължи на неиздаването на ФКБ. Поддържа се, че
жалбоподателят смесва две отделни производства – настоящото и административно-наказателното
производство - възражение е направено против АУАН и ще бъде разгледано в
производството по ЗАНН. При издаване на заповед за налагане на ПАМ не е дължима
преценка за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН. Счита се, че при определяне срока
на ПАМ е съобразен принципът на съразмерност и определеният срок съответства на
тежестта на нарушението. В случая по безспорен начин е доказано, че независимо
от обстоятелствата, довели до този резултат, в търговския обект не се спазва
редът за издаване на съответен документ за продажба, поради което срокът е
съобразен и със значимостта на охраняваните обществени отношения. ПАМ
съответства и на целта на закона – за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях по арг. от чл.22 ЗАНН. При евентуално претендирано адвокатско
възнаграждение от страна на жалбоподателя е заявено искане за присъждане в
минимален размер при уважаване на жалбата.
- Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по
делото.
Заповедта е
връчена на 29.04.2021г. на управителя на търговското дружество и обжалвана по
административен ред пред Директор на Дирекция „Оперативни дейности” в Главна
дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП. С Решение № ГДФК – 126 от 18.05.2021г.,
горестоящият административен орган е отхвърлил жалбата против Заповед № ФК –
141 - 0081854 от 12.04.2021г., като неоснователна /л.11 и сл./. Решението е
съобщено на 02.05.2021г. на управителя – допусната е техническа грешка в цифра
на месеца /вместо 06 е отразено 05 – решението от 18.05.2021г. не е обективно
възможно да е съобщено на 02.05.2021г./, жалбата е с вх.номер от 14.06.2021,
л.3. Оспорването е допустимо – чл.98 ал.2 пр.2-ро АПК.
1. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 141 - 0081854 / 12.04.2021г.
е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП, Ж.М..
За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед № ЗЦУ –
1148/25.08.2020г. на Изпълнителният директор на НАП, отразена в оспорената
заповед, с която в т.1 са определени /л.9/ : Директорите на дирекции „Контрол“
в териториалните дирекции на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“
в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да
издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ –
запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. В
хипотеза на делегиране на правомощия ответник е органът, на който са делегирани
съответни правомощия. Възможността за
делегиране на административни правомощия е ограничена в хипотезите : никой не
може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани
правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния
орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя
другиму /Т.Р. № 4/2004г. на ВАС/. Същите не са нарушени в случая, тъй като
цитираната заповед е основана на чл.186 ал.3 ЗДДС и авторство не е оспорено. Съгл.
чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следва извод за издаден от компетентен административен орган индивидуален
административен акт в хипотеза на делегиране на правомощия.
1.1. С оспорената заповед е наредено запечатване на търговски
обект – магазин за детски дрехи и играчки Бейби Ленд в ***, стопанисван от ВМВ
- 2020 ЕООД и забрана достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Фактически основания : В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е издадена след извършена проверка на 07.04.2021г. в 10:30ч. в търговски обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – магазин за детски дрехи и играчки
Бейби Ленд в ***, стопанисван от жалбоподателя, при която е установено, че ВМВ
- 2020 ЕООД в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство /ФУ/. За извършена контролна покупка на 07.04.2021г., на 1
бр. мокри кърпички на стойност 2,40лв., платени в брой от М.Й.Р. /проверяващ/,
на Р.Л. /продавач-консултант/, преди легитимация – не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел DATECS DP – 150 с ИН на ФУ DT762432 и ИН на ФП
02762432, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията
на разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За извършената покупка е
следвало да бъде издаден фискален бон с № 0015610/07.04.2021г. С този номер е
изведен дневен финансов отчет от проверяващите. Извършеното нарушение е прието, че се доказва и от установеното
наличие на положителна касова разлика в размер на 6,53лв. между наличните
парични средства в касата, съгласно приложен опис и тези, маркирани във ФУ. От
продавача в обекта – Р.Л. е изготвен опис на паричните средства, в който е
посочено, че установената разлика между фактическата наличност на паричните
средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 6,53лв. се дължи на
„не издаден касов бон”.
Установените
факти и обстоятелства са документирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/
сер.АА № 0081854/07.04.2021г. /л.23 и сл./, съставен на основание чл.110 ал.4
вр. с чл.50 ал.1 ДОПК, от М.Р. на длъжност ст.инспектор по приходите в дирекция
„Оперативни дейности”, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, Н.Я. – инспектор по
приходите в дирекция „Оперативни дейности”, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП и
Б.М. – ст.инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, към който са
приложени събраните при проверката доказателства. Присъствалите при проверката:
К.Д. – зареждач на щандове и Р.Л. – продавач-консултант са подписали протокола
без възражения, л.25. От продавача Р.Л. е изготвен Опис на паричните средства,
в който е вписано обяснение относно разликата между фактическата наличност на
паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 6,53лв. –
дължи се на „не издаден касов бон“, л.26.
Правни основания
: Фактическата установеност е квалифицирана правно за нарушение по чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС – основание по см. на чл.186
ал.1 т.1 б.А ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка, при което
с позоваване на чл.186 ал.3 ЗДДС, е издадена оспорената заповед.
Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства
в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0081854/07.04.2021г., към който са приложени
събраните при проверката доказателства, което изрично е
отразено в обстоятелствената й част – първи абзац. Обжалваният административен
акт съдържа конкретно правно основание, като от значение за
законосъобразност на заповедта е установяване на съответствие между правното и
фактическо основание. По отношение мотивите като фактически основания се
съобрази, че може да се съдържат и в документи или актове от административната
преписка, на които органът се е позовал, в която хипотеза попада разглеждания
случай / ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС /.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на
срока при отчитане определеният от законодателя срок за
запечатване на търговски обект /до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение : взети са предвид
- тежестта на извършеното нарушение – неиздаването на фискален касов бон /ФКБ/ и последиците от
същото – неотчитането на приходи препятства контролната дейност и не позволява
да се определят реализираните от лицето приходи; местоположение на търговския обект – във втория по големина град в България
с голям и непрекъснат поток от хора и с възможност за реализиране на
високи обороти; вид на обекта – детски
магазин, в който се предлагат детски дрехи, играчки, аксесоари, храни,
памперси, бебешки колички, проходилки и др. – високо търсене на предлаганите
стоки; големина на обекта – с нетна търговска площ от около 140 кв.м.; работно
време на обекта – от понеделник до петък, 10-19ч. и събота и неделя – 10-18ч.; констатираната положителна разлика в размер на 6,53лв., което в конкретния случай е обосновало извод за това,
че извършеното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка не е единичен
случай, а е по-скоро практика в проверения обект, като видно и от приложения към протокола от извършена проверка
Опис на паричните средства в касата, според дадени
обяснения за установената положителна касова разлика – същата се дължи на
неиздаване на ФКБ. Преценено е, че изложените обстоятелства в съвкупност изискват осигуряване защита на държавния и обществения интерес с
предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения, както и
превъзпитаване на нарушителя – за в бъдеще да извършва продажби по установения
за това ред. Ведно с това е възприето, че поведението на проверяваното лице накърнява съществено фискалната политика, тъй като последицата се явява неправилно
определяне на дължимите данъци. Отразено е, че издаването на фискални бележки, правилното
отчитане на ФУ, правилното съхранение на документите, касаещи ФУ, ежедневното
отчитане на оборотите от продажби на ФУ, наличието на регистрирано и работещо
ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект,
издавани от или във вр. с ФУ, както и предаване на данни по чл.118 ЗДДС - са
нормативно установени задължения за субектите, стопанисващи или управляващи
търговски обекти, които следва да се изпълняват. Освен изложените съображения, при определяне продължителността на срока на
принудителната мярка са взети предвид данни за допуснати от дружеството
предходни нарушения на данъчното законодателство, за които са съставени : АУАН
серия AN № F604639/13.03.2021г. за нарушение на
чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4 т.1 ЗДДС ; АУАН AN №
F599148/10.03.2021г. за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС.
Посочено е, че при определянето на срока е
съобразен принципа на съразмерност и срокът е обоснован с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както
и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца. В обобщение е изтъкнато, че данните относно местоположението на обекта – на
ключова локация в голям областен град – Пловдив, с множество потенциални
клиенти и с възможност за реализиране на значителни обороти, предвид
комуникативната локация и видът на обекта – детски магазин, разнообразието и
високото търсене на предлаганите стоки, доказаната липса на отчитане на
продажби през касовия апарат, констатираната положителна разлика в размер на
6,53лв., която е индикация и за други неотчетени продажби, вкл. допуснатите
предходни нарушения на данъчното законодателство, категорично обосновават
необходимост от коригиране на констатираната противозаконна практика в
дейността на проверяваното лице и ПАМ цели да
въздейства върху антифискалното поведение на лицето.
2. При указана доказателствена
тежест, жалбоподателят заяви доказателствени искания / молба, л.53/ и по делото
са приети : касов бон с посочен в молбата номер 02762432 от 07.04.2021г. /
всъщност с номер 0015609 от 07.04.2021г, изд. в 10:35:26/; възражение против
АУАН № F609196/16.04.2021г. с вх. номер от 19.04.2021г. Посочената в молбата –
молба от Р.Л. за прекратяване на трудовото правоотношение с ВМВ-2020 ЕООД не е
приложена. Лицето Р.Н.Л. е допуснато като свидетел при режим на довеждане, но
бе заявен отказ от разпита /протокол от съдебно заседание с ход по същество/.
Не бе уважено доказателственото искане за допускане до разпит на управителя В.З.,
предвид отразените в молбата въпроси, на които да отговори, тъй като същият не
е присъствал на проверката според протокола за извършена проверка.
Ответникът
представи : АУАН серия AN № F604639/13.03.2021г. за нарушение
на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4 т.1 ЗДДС и
АУАН AN № F599148/10.03.2021г. за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС, отразени в оспорената
заповед в частта й за определяне продължителност на срока на ПАМ.
По делото са приети освен посочените актове и наказателните постановления,
издадени въз основа на тях /л.61 и сл./ – НП № 585805-F599148/06.07.2021г. вр.
с АУАН AN № F599148/10.03.2021г.; НП № 585810-F604639/06.07.2021г. вр. с АУАН №
F604639/13.03.2021г. За НП № 585810-F604639/06.07.2021г. е отбелязано влизането
му в сила на 23.07.2021г., който факт не бе оспорен. Прието е и НП №
598738-F609196/08.09.2021г., издадено въз основа на АУАН № F609196 от
16.04.2021г., съставен за нарушението, констатирано при проверката на
07.04.2021г., на основание на което е издадена оспорената заповед.
Според разпечатки от информационната система на НАП /л.75 - 77/, на оспорващото
дружество са съставени и други АУАН, съответно – издадени и други НП през
2021г.
Прието е и заявление от управителя на ВМВ-2020 ЕООД с вх.номер от
07.10.2021г. /л.78/, с което е поискано да бъде преустановена заповедта за затваряне на детския магазин, като е
отразено, че има НП № 598738- F609196/08.09.2021г., което е заплатено. Към заявлението е приложена вносна
бележка за заплатена сума от 600лв. на 06.10.2021г. с основание НП №
598738-F609196/08.09.2021г. С НП № 598738-F609196/08.09.2021г. е наложена имуществена
санкция в размер на 600лв. на основание чл.185 ал.1 ЗДДС за нарушението, по
повод на което е издадена оспорената заповед.
При тези данни следват изводи за :
А / Истинността на приетите за
установени факти, обосновали налагане на ПАМ, не е разколебана. Обстоятелствената
част на заповедта се основава на събраните при проверката доказателства – за извършена
контролна покупка на 07.04.2021г., на 1 бр. мокри кърпички на стойност 2,40лв.,
платени в брой от М.Й.Р. /проверяващ/, на Р.Л. /продавач-консултант/, преди
легитимация – не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо
в обекта ФУ, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на
изискванията на разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За
извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с №
0015610/07.04.2021г. По отношение твърдението в жалбата - при продажбата не е
издаден и предаден касов бон на проверяващия, но такъв е бил пуснат
непосредствено след това – с номер 02762432/07.04.2021г., 10.35.26ч., се
съобрази, че с посочения час е отразен ФКБ № 0015609 със стойност на покупката
2,90лв. /л.27; л.56/, като оспорената заповед касае покупка на мокри кърпички
на стойност 2,40лв. Както бе посочено, за извършената покупка е следвало да
бъде издаден фискален бон с № 0015610/07.04.2021г., като с този номер е изведен
дневен финансов отчет от проверяващите, л.27. Предходен на №
0015610/07.04.2021г. е ФКБ № 0015609 за стойност на покупка /аксесоари/ - 2,90,
формирана от нето стойност 2,42лв. и начислен ДДС – 0,48лв. Жалбоподателят не
доказа идентитет между стойността на контролната покупка и стойността на
покупката, за която е издаден ФКБ за 2,90лв., което означава, че действително
за контролната покупка на стойност 2,40лв. не е издаден ФКБ. Не бе пояснена
причина за установеното наличие на положителна касова разлика в размер на
6,53лв. между наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис и
тези, маркирани във ФУ – различна от писмено посочената от страна на продавача
в обекта – Р.Л. е изготвила опис на паричните средства, в който е посочено, че
установената разлика между фактическата наличност на паричните средства и
разчетената касова наличност от ФУ в размер на 6,53лв. се дължи на „не издаден
касов бон”. Размерът на разликата не е равен на размер на стойността на
контролната покупка, за която не е издаден ФКБ, което означава, че е имало и
друга покупка, за която не е издаден дължимия ФКБ. В случая са налице и данни
за предходни нарушения, спрямо извършеното на 07.04.2021г. – в тази насока са
отразените в заповедта два акта от 13.03.2021г. и от 10.03.2021г., приети по
делото. Описаната информация обосновава извод за извършени предходни проверки
на обекта, в който в рамките на две месеца са установени три административни
нарушения.
В тази вр. се отбелязва, че факт на
първо нарушение би бил с благоприятни последици за нарушителя при отсъствие на
касова разлика и/или при своевременно отстранено допуснатото нарушение.
Б / Протоколът за извършена
проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга
на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените
от тях действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Протоколът в случая е подписан от К.Д. – зареждач на щандове и Р.Л. –
продавач-консултант без възражения.
2.1. Съгласно чл.
186 ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
Според чл.3
ал.1 от наредбата /в приложима редакция към проверката и издаване на заповедта/
: „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
…”.
- Следва
да се има предвид, че нормата на чл.187 ал.2 ЗДДС касае изпълнението на
административния акт, като при принудително изпълнение също е дължимо съобразяване
с принципа на съразмерност по чл.6 АПК и е налице ред за защита в обхвата на
чл.294 и сл. АПК.
-
В съответствие с чл. 186 ал. 1
ЗДДС,
ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции и не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. Заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението/действието на ПАМ – чл.187 ал.4 ЗДДС, но няма отношение към
законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за
налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена
санкция не води до отпадане на нарушението. До друг извод не води разпоредбата
на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за поведението на
съответното лице е ангажирана и административно-наказателна отговорност, като
погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на
принудителната мярка, а до прекратяване на действието й /в тази насока Решение
№ 7125/2018г., ВАС – „Прекратяването на ПАМ поради плащане на определената
глоба като административно наказание за същото нарушение, за което е издадена
мярката, не е равносилно на оттегляне на административния акт, както е приел и
административният съд. Това е така, защото последното е безусловно действие на
административния орган, който може при определени обстоятелства да издаде акта
отново. В случая, прекратяването на ПАМ е на основание чл.186, ал.4 ЗДДС при
наличните в хипотезата му условия. От разпоредбата на чл.156, ал.4 АПК следва,
че и при оттегляне на административния акт, оспорващият има право на иск за
обезщетение за вреди. Аналогично, при прекратяване на ПАМ, оспорващият има
такова право, реализацията на което обаче зависи от отмяната на акта като
незаконосъобразен /което не може да бъде заместено от прекратяването на
мярката/. Изложеното обосновава правния интерес на оспорващия въпреки
прекратяването на мярката.”/.
- В
съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за
виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и
самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда. Дори при
издадено и отменено НП с влязло в сила съдебно решение,
не би било налице абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото съществува
хипотеза на процесуални нарушения при издаване на НП, без да се отрича
осъществяването на административно нарушение.
2.2. Според целите на принудителните
административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е необходимо да
бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато нарушение.
Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което е самостоятелно основание за отмяна на
заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено изискване е съобразено в
конкретния случай, предвид установяване на факти, квалифицирани за осъществено
нарушение на 07.04.2021г. и издаване на оспорената заповед на 12.04.20201г. ПАМ
е наложена по отношение на обекта, където е констатирано нарушението. При
нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, съдебната практика приема, че
налагането на ПАМ е с превантивна цел, свързана с предотвратяване извършването
на други нарушения от същия вид - предупредителна и превъзпитателна цел и наложената
принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН.
2.3. Нормата на чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите /не се
преценяват признаци площ и местоположение/ и предлаганите стоки, както и
стойност на контролна покупка, когато е извършена - предпоставка за налагане на
ПАМ е неспазване на установения ред от обхвата на ал.1 т.1-5 ЗДДС. Нарушението
е установено посредством редовен способ – контролна покупка преди легитимация,
ведно с проверка на касовата наличност и наличност по ФУ, потвърждаващи
констатираните факти.
Принудителната административна мярка
се налага с оглед обективно извършване на нарушение - установяването на
нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ, но във всички случаи
мярката следва да съответства на целите на закона. В тази вр. следва да бъде
отбелязано, че правилно е съобразено писменото обяснение на продавач -
консултанта за причината за установената разлика между фактическата наличност
на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 6,53лв.
– неиздаване на касов бон /Решение № 7095/2021г., ВАС/, като в случая според
доказателствата, събрани при проверката – не е издаден ФКБ не само за
контролната покупка, но и за друга покупка. С основание в заповедта е посочено,
че са налице и предходни административни нарушения на данъчното законодателство
и в частност на Наредба Н-18/2006г. вр. със ЗДДС, констатирани преди около
месец спрямо дата на проверката – 07.04.2021г. При тези данни следва да бъде
прието, че действително е налице неправомерно поведение на ВМВ – 2020 ЕООД и
същото не е инцидентен случай, изолиран спрямо цялостното търговско поведение.
Това означава, че има практика в търговския обект, която не цели спазване на данъчното законодателство, при което преценката
за срок на ПАМ е основана на обективни факти, установени при проверката.
При определяне срок на мярката в
рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този
случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа -
с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на
наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът
следва да отмени акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д.
№ 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. №
2526/2020г., I о. и др./.
При определяне на срока на
запечатване на търговския обект административният орган е необходимо да се
ръководи от ясни критерии, които при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да
могат да бъдат обсъдени. Според съдебната практика /Решение № 7955/2021г., Решение
№ 10184/2021г., ВАС и др./ - мотиви свързани с вид дейност, местоположение и
предлагани в обекта стоки, са достатъчно конкретизирани и обосновани съобразно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. В случая от значение за
определяне на срока е установената положителна касова разлика в размер
на 6,53лв., на който факт се е позовал административният орган при определяне
срок на действие на ПАМ. Установената положителна касова разлика е израз на нееднократно
неиздаване на ФКБ и не размерът й, а отсъствието на данни за инцидентна проява
/нарушение/ подкрепя обоснованост на определения срок на действие на ПАМ. В
тази вр. бе посочено, че : за извършената покупка е следвало да бъде издаден
фискален бон с № 0015610/07.04.2021г.; предходен на № 0015610/07.04.2021г. е
ФКБ № 0015609 за стойност на покупка /аксесоари/ - 2,90, формирана от нето
стойност 2,42лв. и начислен ДДС – 0,48лв.; отсъства идентичност между
стойността на контролната покупка и стойността на покупката, за която е издаден
ФКБ за 2,90лв.; Р.Л. /продавач/ е изготвила опис на паричните средства, в който
е посочено, че установената разлика между фактическата наличност на паричните
средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер на 6,53лв. се дължи на
„не издаден касов бон”. Размерът на разликата не е равен на размер на
стойността на контролната покупка, за която не е издаден ФКБ, което означава,
че е имало и друга покупка, за която не е издаден дължимия ФКБ. Посочената
причина ориентира към извод не за инцидентна проява, а за неправомерно
поведение, което правилно е обвързано с тежестта на нарушението - със значение
при определяне срока на действие на ПАМ /в тази насока Решение № 7568/2021г.,
ВАС/. В случая са
налице и данни за предходни нарушения, спрямо извършеното на 07.04.2021г. – в
тази насока са отразените в заповедта два акта от 13.03.2021г. и от
10.03.2021г. Срокът произтича от обективни критерии и в този смисъл съобразява
чл. 6 АПК.
Различен би бил изводът при
установена положителна касова разлика единствено в размер на конкретната
контролна покупка или при отсъствие на разлика в касовата наличност /в тази
насока Решения №№ 13680/2020г., 14508/2020г., 14452/2020г., ВАС и др./. Възраженията за ограничение в дейността на
обекта като последица от извънредните епидемични мерки
не са относими към спора – законосъобразното осъществяване на търговската
дейност е задължение на проверения субект, което не е отменено временно от
закона, на който се основават извънредните мерки.
Жалбата се приема
за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК
- изм. ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с препратка към Закона за правната помощ
/чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ / в размер на
100 лв.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на ВМВ - 2020 ЕООД, гр.Пловдив, ул.инж. Асен Йорданов № 3, представлявано от
управителя В. Н.З. против Заповед № ФК - 141 - 0081854 от 12.04.2021г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.
Осъжда ВМВ - 2020
ЕООД, гр.Пловдив, ул.инж. Асен Йорданов № 3, ЕИК *********, да заплати на ЦУ на
НАП - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :