Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
гр. Нови пазар, 12.03.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1397 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба на основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищеца О.Е.М. ***, действащ чрез процесуалния си представител адв. Т. М. от *АК, против ответниците Д.Е.М. и Б.М.М.,***.
В исковата молба ищецът заявява, че с ответника Д.Е.М. са наследници на М.М. Т., починал на ***г. Негови законни наследници били съпругата му А.Ю.М. и четирите му деца. Съпругата починала в Република Т., като това обстоятелство не било отразено в регистрите в Република България. Всяко от четирите им деца, общи за двамата съпрузи, към настоящия момент също не били между живите. Ищецът и ответникът били деца на един от синовете на М. Т. и А.М. - Е.М.М., който починал на ***г.в с. Г., обл. Ш.. След смъртта си наследодателят Т. оставил в наследство два земеделски имота, двата в землището на с. Г., които сега представлявали поземлен имот с идентификатор ***, местност „***“, площ 19004 кв.м, категория на земята - четвърта, начин на трайно ползване - нива, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***и ***и нива от 4,993 дка, сега имот №***. Заявител за възстановяване на тези два имота бил бащата на ищеца и ответника и те били възстановени с решение №0005 от ***г. на ПК-К.. От имотите ищецът заявява, че притежава по наследство 1/8 ид.част. След смъртта на баща си братята водили разговори за подялба на имотите, включително и на наследеното от дядо им Т.. На 03.11.2015 г., обаче ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост по давност и наследство за по-големия от имотите – нотариален акт №**, том ХVII, дело ***г. на нотариус №**с район на действие НпРС. За това ищецът разбрал наскоро. От смъртта на баща им през *** г. не само не били изминали 10 години, но и ответникът по никакъв начин не бил демонстрирал пред брат си своето намерение да свои имота. Всякакви опити доброволно да постигнат разбирателство относно собствеността не довели до успех. Тъй като ответникът бил в граждански брак с Б.М.М., искът бил насочен и към съпругата му - втората ответница. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по наследство и реституция на 1/8 ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, местност „***“, площ 19004 кв.м, категория на земята четвърта, начин на трайно ползване нива, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***и ***, наследен от М.М. Т..
Ответниците са депозирили в дадения им срок писмен отговор. Видно от съдържането му, те не оспорват допустимостта на иска, но оспорват основателността му. Не оспорват, че ищецът е наследник на М. Т., нито че с посоченото решение на ПК-К. на наследодателя им е възстановено правото на собственост върху два поземлени имота. Поясняват по отношение на по-малкия имот - нива с площ 4,993 дка, че тя се обработва от лице извън кръга от наследници, а преди това е била във владение на сестрата на баща им. По отношение на спорния имот оспорват претендираното право на собственост на ищеца върху 1/8 ид.част, позовават се на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от възстановяването на имота през 1995 г. до 2015 г., когато се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение. До 2018 г. ищецът не изразявал никакви претенции относно идеални части от този имот. Още през 1989 г. той изоставил родителите си и отпътувал за Република Т.. Установил се там трайно и близо 18 години не посетил България и родителите си. Прекъснал всякакви връзки с тях дълго време. Посетил селото през *** г. за първи път след заминаването си, по повод смъртта на своя баща. След това през *** г. присъствал на погребението на своята майка. Ответниците живели с Е.М.М. и Б.М.М. до смъртта им, грижили се за тях и ги подпомагали финансово. Няколко години след като ответникът сключил граждански брак с ответницата Б.М. баща му му предоставил земеделските имоти, възстановени му лично, както и процесния имот, да ги ползват и стопанисват като свои. Така от 1995 г. до *** г. ответниците обработвали процесната нива лично, сеейки я с различни култури, защото отглеждали крави и телета. Стопанските ***/2010 г., 2010/2011 г. до 2013 г. имотът бил отдаден под наем на К.К.М., който го заявил за получаване на субсидии, които субсидии получавали ответниците. През следващите стопански години, до 2015 г. ответникът сключвал договори за наем със съпругата си, която също получавала за имота субсидии. На практика от 1995 г. само ответниците владели и ползвали имота, като свои и затова бил съставен и посочения нотариален акт. До 2018 г. ищецът никога и по никакъв повод не заявявал претенции за съсобственост в нивата, знаейки волята на родителите си тя да остане за брат му. С тези аргументи ответниците молят исковата претенция на ищеца да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът О.Е.М. и ответникът Д.Е.М. са братя и са наследници на М.М. Т. – починал на ***г. в с. Б., обл. Ш., като те са негови внуци. След смъртта си М. Т. оставил за свои наследници А.Ю.М. – съпруга, починала през *** г. в Република Т.; Р. М. И. – дъщеря, починала на ***г.; М.М.М.– син, починал на ***г.; Ю.М.М.– син, починал в Република Т. и Е.М.М. – син починал на ***г. Към момента всички преки наследници на общия наследодател, а именно децата му и съпругата му, са починали. Всяко от децата на М. Т. имало свои наследници. Ищецът и ответникът са деца на сина на общия наследодател Е.М.М..
С решение №0005/***г. на Поземлена комисия – гр. К. на наследниците на М.М. Т. е възстановено правото на собственост върху два земеделски имота, находящи се в землището на с. Г., обл. Ш., съгласно плана за земеразделяне, а именно върху нива с площ от 19 декара, четвърта категория, в местността „***“, представляваща имот и *** по плана за земеразделяне, при съответните граници; и върху нива от 4, 993 декара, четвърта категория, в местността „***“, представляваща имот №*** по плана за земеразделяне, при съответните граници. Предмет на настоящия спор е по-големият по площ имот, който съгласно одобрената за посоченото населено място кадастрална карта представлява: поземлен имот с идентификатор ***, местност „***“, площ 19004 кв.м, категория на земята четвърта, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***и ***.
Към момента на възстановяване на земеделските имоти ищецът не се намирал в страната, тъй като той и семейството му през 1989 г. се изселили в Република Т.. Процедурата по възстановяването на имотите била движена от бащата на ищеца и ответника - Е.М.М., а след възстановяването на земите през 1995 г. ответникът започнал да обработва по-големия от имотите – нивата от 19 декара, като я засявал и наемал лица, които да му помагат при обработването на земята, между които лица били свидетелите К.К.М. и Д.С.О.. Ответникът обработвал нивата лично до *** г., когато сключил договор за наем със свидетеля К.М.. В периода от *** г. до 2013 г. ответникът предоставил нивата на свидетеля, който от своя страна в този период подавал заявления до Държавния фонд „Земеделие“ за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания. През 2014 г и 2015 г. ответникът сключил договор за наем на въпросната нива със съпругата си – ответницата Б.М.М., а през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. той отдал нивата под наем на дружеството „***“ – ООД.
Бащата на ищеца и ответника - Е.М.М. починал през *** г., а съпругата му през *** г. До тогава те живели в едно домакинство с ответниците. От 2000 г. ищецът няколко пъти се връщал в България и посещавал родителите си и брат си, но при тези посещения между тях не бил воден разговор относно прехвърляне на собственост, подялба или предаване на владението на процесната земеделска земя на ищеца, или на ответника. В жилището, в което ответниците живеели заедно с родителите на ищеца и ответника, Д.Е.М. извършвал ремонти, правил лятна кухня, баня. Предвид това майката на ищеца и ответника заявявала (пред свидетеля К.М.), че „всичко ще остане за него“, имайки предвид ответника Д.М.. А бащата Е.М.М. споменал пред свидетеля Д.О., че наследството му (на бащата) „ще остане на Д.“.
На 03.11.2015 г. ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №**, том ХVII, дело ***г. на нотариус П. А., с №**, с район на действие НпРС. Пред нотариуса ответникът посочил трима свидетели, които заявили, че в период повече от 10 години ответникът владее процесния имот като свой, без претенции от страна на други лица. През 2018 г., при поредното си завръщане в страната ищецът О.М. поискал с ответника да уредят въпроса за наследството, оставено от баща им и по този повод узнал, че ответникът се е снабдил с документ за собственост на процесната нива по обстоятелствена проверка.
Гореописаните факти съдът приема за доказани с категоричност от представените по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите С.А.М., С.Х.З., К.К.М. и Д.С.О.; както и представените удостоверения за наследници №***г. и №гр ***г., двете на Община – К., решение №0005/***г. на ПК – К., нотариално дело №***г. на нотариус П. А., ведно с нотариален акт№**, том ХVII, дело ***г. на нотариус №**с район на действие НпРС, 6 бр. договори за наем, заявление №***г., извлечение от сметка на ответницата в „Банка ДСК“ – ЕАД, писма от Държавен фонд „Земеделие“. Предвид така установените факти на базата на тези доказателства съдът смята, че се налагат следните правни изводи: Собствеността върху процесния земеделски имот е била възстановена на наследниците на М. М. Т.. Към онзи момент наследниците са били съпругата на Т., дъщеря му, синовете му Е.М. и Ю. М., както и низходящите на сина му М. М.. След смъртта и на съпругата на Т., ищецът и ответникът, като преки наследници на Е.М., са получили в съсобственост общо 1/4 идеална част от спорния имот. От момента на възстановяването на собствеността върху имота и към настоящия момент процесната нива е в държане на ответника, който я обработвал, а и е извършвал действия на управление, отдавайки я под наем. До смъртта на Е.М. въпросната 1/4 идеална част от имота е била негова собственост и няма доказателства той да се е разпореждал с нея в полза на ответника, или да е предавал на ответника владението на тази част от имота. Твърдяните от свидетелите К.К.М. и Д.С.О. изявления на родителите на ищеца и ответника, че „всичко ще остане“ за Д.М., съдът не приема като акт на предаване на владението върху спорния имот на ответника. Това е така защото е видно, че изявлението на майката е било по повод жилището, в което са живяли тогава ответниците, а изявлението, направено от Е.М. сочи на желание от негова страна ответникът да получи имотите след смъртта му, а не доказва вече предадено владение на имот. От смъртта на Е.М. до снабдяването на ответника с нотариален акт за собственост върху имота по давностно владение не е изтекъл изискуемия десетгодишен давностен срок, за да могат ответниците да придобият собствеността на имота, а както по-горе се спомена няма данни прекият наследодател да е прехвърлил частта си от имота на ответника. Единствено фактът, че ответникът е обработвал и е управлявал имота не е достатъчен, за да може той да придобие собствеността върху имота. В случая липсват категорични доказателства ответникът да е отблъснал владението първо на прекия си наследодател, за който има данни, че е желаел след смъртта му ответникът да получи имота, но няма категорични данни приживе да се е отказал от владението си върху имота, и второ липсват данни ответникът явно и недвусмислено да е завил намерението си за своене спрямо своя брат, т.е. другият съсобственик на идеалната част от имота.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан. Ищецът е собственик на 1/8 идеална част от спорния имот по наследство от общия наследодател М.М. Т.. Доколкото към момента на снабдяване на ответника с нотариален акт за собственост на имота по давност, той е бил в граждански брак с Б.М.М. и те двамата се легитимират като собственици в режим на съпружеска имуществена общност, то ищецът следва да бъде признат за собственик на 1/8 идеална част от имота по отношение на двамата ответници.
На основание чл.537 ал.2 от ГПК от ГПК следва да бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №**, том ХVII, дело ***г. на нотариус №**с район на действие НпРС, за размера от общо 1/8 идеална част, която всъщност е собственост на и ищеца по делото.
Предвид този изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските сумата от 590 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответниците Д.Е.М., с ЕГН ********** и Б.М.М., с ЕГН **********,***, че ищецът О.Е.М., с ЕГН **********,*** Е СОБСТВЕНИК ПО НАСЛЕДСТВО от общия наследодател М.М. Т. – починал на ***г. в с. Б., обл. Ш., на 1/8 (една осма) идеална част от следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Г., обл. Ш., представляващ: поземлен имот с идентификатор ***, местност „***“, площ 19004 кв.м, категория на земята четвърта, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***и ***.
ОТМЕНЯ на основание чл.537
ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност и наследство №**, том ХVII, дело ***г. на нотариус №**с район на
действие НпРС за
размера от 1/8 идеална част.
ОСЪЖДА ответниците
Д.Е.М., с ЕГН ********** и Б.М.М., с ЕГН
**********,*** да заплатят на ищеца О.Е.М., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в
размер на 590 лв. (петстотин и деветдесет
лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: