№ 146
гр. гр. Добрич, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500220 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 223/04.02.2022 год. на "Лесгрийн" ЕООД , ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. Д., обл. С., ул. М. №** срещу решение
№62/20.12.2021 год. по гр.д.№20213250100069 /2021 год. на Районен съд Т.,с
което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска по чл. 124 от ГПК
във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК ,във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 ал.
1 от ТЗ и чл. 318 от ТЗ на дружеството против "АГРОИМПУЛС 2000" ООД ,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Т., ул. "Г.С.№** за
установяване съществуване на вземане за парична сума в размер на 8 176,80
лв., представляваща главница по сключен между страните договор за
търговска продажба на доставена ,но незаплатена технологична дървесина ,
отразена по количество във фактура № 0***/ 03.08.2020 год. , ведно със
законната лихва считано от 24.09.2020 год. и до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 260069 от 14.12.2020 год. по ч. гр. д. №383/2020 год. на Т.ски
районен съд .
С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира
1
отмяната му и постановяване на нов по съществото на спора от въззивния съд
за уважаване на иска по чл.422 ал.1 от ГПК,а в условията на евентуалност
делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Въззиваемата страна "АГРОИМПУЛС 2000" ООД , ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. Т., ул. "Г.С.№** счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
Спорни между страните по делото са въпросите за наличие на сключен
между тях договор за търговска продажба, извършена доставка на
технологична дървесина и заплащане на цената й, основани на различното им
виждане за силата, с която всяка от тях е доказала твърденията си с оглед
правната стойност на съставена фактура, товарителници , разпечатки от GPS
и свидетелски показания, респ. наличие на тъждество на претенцията с вече
разгледана такава от ТРС в заповедно и исково производство.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи както следва:
Обжалваното решение е постановено по претенция по чл.422 от ГПК,
във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Въз основа на заявление рег.№ 260755/11.12.2020 год. е била издадена
заповед № 260069/14.12.2020 год. по ч. гр. д.№ 383/2020 год. , с която
Районен съд Т. е разпоредил длъжникът "АГРОИМПУЛС 2000" ООД ,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Т., ул. "Г.С.№** ДА
ЗАПЛАТИ на "Лесгрийн" ЕООД , ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. Д., обл. С., ул. М. №** сумата от 8 176.80 лв. ,ведно със
законната лихва върху задължението от 24.09.2020 год. до окончателното
изплащане на задължението, както и съдебно-деловодни разноски в размер на
163.54 лв.-внесена държавна такса и 800 лв.-адвокатско възнаграждение.
Предмет на заповедта и установителния иск е вземането на
"Лесгрийн" ЕООД, по издадената от него като доставчик фактура № *** с
получател "АГРОИМПУЛС 2000" ООД за продажбата на технологична
дървесина в количество от 68.140 тона на единична цена 100 лв. и обща
стойност 6 814.00 лв., начислен ДДС 1 362.80 лв. и сума за плащане по
сметка 8 176.80 лв.
Фактурата е издадена на дата 03.08.2020 год., посочена и като дата на
получаване на стоката. Фактурата носи единствено подписа на управителя на
2
дружеството доставчик. За извършената доставка се представят 3 бр.
превозни билети ,издадени от Изпълнителната агенция по горите,
Регионална дирекция по горите-Р., съответно от дати 21.01.2020 год.;
22.01.2020 год.;23.01.2020 год. за количества от по 50.000 пр.м3/м3; 51.000
пр.м3/м3 и 51.000 пр.м3/м3,с изпращач ищеца по делото и получател
ответника по делото. Посочено е превозното средство и неговия водач-Е.Г..
Дървесината е транспортирана от обект с.К., Стопански двор до адрес с.К.,
Стопански двор, ф-ка П.. За посочените дати се представят и справки за
дневен пътен лист с начална точка с.П./твърди се там да е добита
дървесината/ ,крайна точка -К. /база на ответното дружество/ и междинна
спирка в С. /база на дружеството ищец/,съставляващи разпечатка от “GPS“
система.
Показания за постигнато съгласие между двете дружества за продажба
на дървесина по асортимент ,цени и място на доставката е дал св. Т.А.В..
Като свидетел е бил разпитан и Б.И.Х., който твърди да е бил в камиона и на
трите курса при доставките на дървесина през месец януари 2020 год. Дал е
показания, че на всеки курс е била доставяна дървесина от около 21-22 тона,
която била изтеглена в базата на ответното дружество и приета без
възражения.
Предмет на заповед № 56/05.05.2020 год. по ч. гр. д.№ 113/2020 год. на
Районен съд Т. и установителния иск, заявен по гр. д.№ 217/2020 год. на
Районен съд Т. , е вземането на "Лесгрийн" ЕООД срещу "АГРОИМПУЛС
2000" ООД за цената от 5 452.80 лв. на продажбата на технологична
дървесина в количество от 45.440 тона по фактура № ***/05.02.2020 год.
Задължението е било платено в хода на производството на дата 09.07.2020
год. с направени уговорки от длъжника относно изпълнението на доставката
и разминаване в количеството и стойността на доставената дървесина, поради
използване на друга мерна единица и данъчна основа, както и непредставяне
на първичните документи, съпътстващи дървесината-превозни билети.
При служебната проверка на решението съдът не установи порок, който
да го определя като недопустим или нищожен акт.
Възражението на ответника не е такова по чл.298 и чл.299 от ГПК за
формирана сила на пресъдено по отношение на процесното вземане с оглед
предходно водено дело между страните. Смисъла на възражението е ,че по
3
настоящото дело се представят доказателства /превозни билети от 21-
23.01.2020 год./, относими към доставката по фактура № ***/05.02.2020 год.,
с която отношенията между страните се изчерпват, а не към фактурирана
след повече от 6 месеца на дата 03.08.2020 год. доставка, съгласие за която
не е постигано и стоката не е била получавана.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318,
ал. 1 от ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на
съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените
елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на
продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква
задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер
на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от
фактическия състав на търговската продажба, а са относими към
изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на
други договорености - чл. 327, ал. 1 от ТЗ поставя плащането в зависимост от
предаването. Тъй като се касае за договор на стойност надхвърляща 5 000 лв.
,установяването му с гласни доказателства на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от
ГПК е недопустимо, поради което и показанията на св. Т.А.В. досежно вида
на сделката между страните, уговорките между тях и постигнато съгласие за
цена, количество и пр. не следва да бъдат обсъждани. По делото няма
представени писмени доказателства, установяващи сключването на договор
за продажба между страните. Тъй като представената от продавача фактура не
носи подпис на купувача, няма доказателства по делото, че същата е редовно
осчетоводена от него, или включена в дневника за покупки, както и няма
твърдения за извършени частични плащания по тази фактура, въззивният съд
намира, че същата не доказва съществуването на договорно правоотношение
между страните по договор за продажба. Постоянната практика на
касационната инстанция за доказателственото значение на фактурата за
установяване на договор за търговска продажба на стоки е само за случаи,
когато фактурата, освен всички необходими елементи от съдържанието на
сделката е и подписана от страните по сделката, същата е осчетоводена в
счетоводството на двете страни, включително и от купувача, и е включена в
дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача,поради което и
тези разрешения в настоящия случай са неприложими. Цената по договора за
търговска продажба, сключен между страните се дължи, не защото е издадена
4
фактура, а защото е извършено доставянето на описаните в нея стоки.
Писмени доказателства /приемо –предавателни протоколи, кантарни бележки
и пр./ ,годни да удостоверят получаване на стоката от купувача ,т.е. и
изпълнение на доставката от дружеството ищец на дружеството ответник не
са представени,респ. не следва да бъдат съобразявани дадени показания от
служител на дружеството ищец за извършена доставка,още повече,че не
неговото име фигурира в превозните документи,съставени в предхождащ с 6
месеца период съставянето на фактурата и неносещи подпис на получателя на
доставката. Горното обуславя неоснователност на заявената претенция.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с настоящото
изложение, поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният съд
го потвърждава. Същото е окончателно по правилото на чл.280 ал.3 от ГПК
т.1 от ГПК ,съобразно което решение по въззивно дело с цена на иска до
20 000 лв. за търговско дело не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №62/20.12.2021 год. по гр.д.№20213250100069
/2021 год. на Районен съд Т..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5