РЕШЕНИЕ
№ 260057/07.06.2021 г.
гр. Велики Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в
открито заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 308 по описа на съда за 2020 г.,
За да се произнесе взе предвид следното
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от И.С.М. срещу Наказателно постановление № **********/05.02.2020 г. на
директора на Р.д.п.г. с което е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв., на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 266, ал.1 от ЗГ,
а на осн.чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на Държавата вещите, предмет на
нарушението - 4 пр.куб.м.дървесина и товарно МПС с per. № ***, марка ЗИЛ. Жалбоподателят оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Аргумент за
изтъкнатото сочи в налично разминаване между диспозитива и мотивите на
постановлението досежно извършителя на деянието, непосочване мястото на извършване
на нарушението противно на изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съставянето
на НП след изтичане срока по чл.34, ал.З от ЗАНН. В жалбата се излага, че
доколкото нормата на чл.266, ал.1 от ЗГ е обща санкционна норма, то и същата
препраща към други законови текстове, които в конкретния случай не са посочени,
довело от своя страна до невъзможност на санкционираното лице да разбере за
какво точно деяние е наказано и да формира адекватно своята защита. Сочи се и
че не е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя, т.к липсата на
превозен билет е изцяло по вина на служителите на ДГС „***". В заключение
се изтъква прекомерност на размера на наложеното наказание, несътветно на
тежестта на конкретното нарушение, подбудите за извършването му и други смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид
административно нарушение и липсата на мотиви за налагането на посочената
санкция. Сочат се основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, за което не са
изложени в обратната страна мотиви. По отношение прилагането на чл.273, ал.1 от
ЗГ се акцентира върху обстоятелството, че МПС-то е отнето без
административнонаказващият орган да е събрал данни за собственика му и това
дали същото е използвано независимо или против неговата воля, което от своя
страна е отрицателна предпоставка за прилагането на посочената разпоредба и
отнемането на процесното МПС. Допълва се и че в случая е налице явно
несъответствие между стойността на отнетите вещи и тежестта на нарушението.
С оглед изложените
съображения се моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно и в условията на
евентуалност - да се намали размера на глобата от 200,00 на 50,00 лв. и се
отмени процесното НП в останалата му част.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява, като изразява писмено становище за
неоснователност на жалбата и липсата на твърдините със същата допуснати
нарушения на процесуалните норми налагащи отмяна на наказателното
постановление, доколкото безспорно са установени начинът на извършване на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Изтъкват се
съображения за неоснователност на наведените твърдения относно допуснати
съществени процесуални нарушения и в частност свързани с неспазване сроковете
по чл.34, ал.1 от ЗАНН, описание на нарушението, обстоятелствата при
извършването му и законовите разпоредби, които са нарушени, както и по отношение
приложението на материалния закон и отнемането на МПС и липсата на мотиви за
неприлагането в контекста на конкретиката на хипотезата квалифицираща случая
като „маловажен".
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 18.07.2018 г. И.С.
и Р.Р.- служители на фирма „***"ЕООД, имаща за предмет на дейност -
дърводобив и притежаваща позволително за сеч, извършили подвоз на законно
добита дървесина от вида „черен бор", между сечище и тир-станция
използвана за временен склад, в местност Елешница на с.***, общ.***, с т.а. ЗИЛ
с ДК № ***, собственост на фирмата, която след като превозили до станцията,
започнали да претоварват на полуремарке с рег.№ ***, също собственост на „***"ЕООД.
Предвид малкото разстояние, около един километър между двете локации и това че
се извършва подвоз от сечище до временен склад, наложила практика обикновено в
такива случаи при транспортиране на къси дистанции да не се издава превозен
билет от ДГС- ***, дървесината не била придружена с такъв. Когато работниците
претоварвали законно добитата дървесината върху полуремаркето, пристигнали
служители на ИАГ София - св.М. и св.Ш. и извършили проверка. Намиращите се на
място работници - напуснали мястото, предвид и което свидетелите потърсили
съдействие от служители на РУ на МВР, които пристигнали своевременно и
уведомили Директора на ДГС-***. На място пристигнал и св.А. К. *** и св.Т. -
собственик на фирма „***"ЕООД. Проверяващите установили, че МПС с рег.№ ***,
марка ЗИЛ е натоварено с 4 пр.куб.м. дървесина - черен бор, полуремаркето с per № ***- натоварено с 39 пр.куб.м.дървесина,
установили и липсата на превозен билет. Служителите съставили констативен
протокол № 003160/18.07.2018 и № 003161/18.07.2018, като със същите МПС-то и
полуремаркето с дървесината били задържани. С Постановление на прокурор от
РП-Велики Преслав от 03.08.2018 г. било образувано досъдебно производство,
прекратено с Постановление на 02.08.2019 г. на осн.чл.24, ал.1, т.1, пр.1, с
което материалите по преписката били изпратени на РДГ-Шумен. На 05.02.2020 г от
Директора на РДГ-Шумен, на осн.чл.36, ал.2 от ЗАНН било издадено НП, предмет на
настоящото производство. С Разпореждане от същата дата полуремаркето с per № ***било върнато на собственика, а
натоварените на същото 39 пр.куб.м.дървесина, собственост на ДГС ***,
освободени от отговорно пазене. Видно от назначена по делото СОЕ, стойността на
дървесината от 4 пр.куб.м. черен бор към 18.07.2018 е определена на 192,00
лева, а на МПС-то на което същата била установена - марка ЗИЛ с рег.№ ***- 10
000 лева.
Приетата за
установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на
доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство,
вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания
депозирани от разпитаните свидетели са напълно безпротиворечиви, взаимно
допълващи се в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените
доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика
съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели
считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници,
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Така депозираната
пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
За да достигне до
този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Настоящото
производство е от административно-наказателен характер. Същественото в
административно-наказателното производство е да се установи: има ли
административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като
нарушител; дали това лице го е извършило виновно . За да бъде едно деяние административно
нарушение, са необходими, сагласно чл.6 от ЗАНН три предпоставки: това деяние
да нарушава установения ред на държавно управление; да е извършено виновно; да
е обявено за наказуемо с административно наказание, като липсата на която и да
е от тях предпоставя и съотв.липсата на административно нарушение, водещо като
резултат и до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
Същевременно, следва
да бъдат спазени и всички законови изисквания относно процедурата по издаване
на наказателното постановление, като неспазването на въведените процесуални
изисквания е абсолютна положителна предпоставка за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
В този смисъл и от
съществена важност е в хода на административно- наказателната процедура да не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на
НП, досежно реквизитите на същия или да не са спазени сроковете за реализиране
на административно- наказателната отговорност. Когато обаче не са допуснати
такива нарушения и самото НП е издадено при спазване на процесуалните правила,
в предвидената форма и срокове, съдържа съответните реквизити и е издадено от
надлежен орган, следва да се провери неговата правилност, т. е. дали изложеното
в НП отговаря на действителното ситуиране на нещата. Само при наличието на
законосъобразно/(издадено при спазване на всички правила и срокове и съдържащо
всички необходими реквизити/ и правилно /т. е. изложеното в него бъде доказано
и в съдебното производство/ НП, може да бъде коментирана справедливостта на размера
на наложеното наказание.
При служебна проверка
за законосъобразност на НП, настоящият състав обсъди същия първо от процесуално
правна страна.
В резултат на същата,
се констатира, че НП е издадено от компетентен орган, в законоустановения,
съгласно чл.34 от ЗАНН срок /доколкото 6- месечния такъв, в хипотезата на
чл.36, ал.2 от ЗАНН, каквато е и настоящата , срокът започва да тече от
получаване на материалите от наказващия орган/, в надлежната писмена форма, но
при издаването му съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, касаещи неговото съдържание и процесуалният му ефект
/правораздавателен акт по своето естество/, които го опорочават до степен на
абсолютна незаконосъобразност. Основание за посоченото е че в случая , санкционния
акт е постановен в разрез с процесуалните изисквания на чл.57, ал.1, т.4 и
чл.53, ал.1 от ЗАНН, които са императивни. С визираните разпоредби следва да се
свържат, конкретните процесуални нарушения, които като формални недостатъци на
НП, фактически се изразяват в пълно несъответствие и разминаване в личността на
нарушителя и съответно наказаното лице, което е обусловило недопустимо
противоречие между неговата обстоятелствена - констативно съобразителна част и
санкционната такава - диспозитивната, разпоредителна част.
По делото няма спор,
видно е и от съдържанието на самото атакувано НП, че в същото, в неговата
диспозитивна-санкционна/разпоредителна част, посочено за наказано лице, на
което се налага глобата е Д.Д.М.с ЕГН ********** и адрес ***, докато в
обстоятелствена - констативно съобразителна част, сочената за нарушител и
извършител на административното нарушение е съвсем различна личност,
индивидуализирана с имена И.С.М., съотв. ЕГН ********** и адрес ***. При така
обективираното в НП пълно несъответствие в самоличността и то във всеки от
индивидуализиращите белези за ФЛ- нарушител и наказаното лице, очевидно касае се
за съвсем различни личности, не само по имена, но и по други индивидуализаращи
го данни възведени като задължителни за ФЛ /съгласно Закона за гражданската
регистрация/ -ЕГН и адрес. Последното предпоставя абсолютна и пълно неяснота на
волята на административнонаказващия орган, кой точно е наказаният субект и
изобщо защо, а и на кого се налага определеното наказание. Ето защо следва да
се приеме, че е налице изцяло неясно и объркващо формулиране на санкционната
вола на наказващия орган, проявление и материален носител на която е именно
издадения акт - НП. От тук, обоснован е извод за порок във формата, който
следва да се приравни на липсата на реквизита по чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН,
поради гореобсъденото съществено противоречие, нещо повече цялостно разминаване
в идентичността на санкционирания субект -нарушител поради несъответствието в
индивидуализиращите го всички белези, като такова. Посоченият реквизит е от
кръга на задължителните от минимално изискуемото съдържание на НП, указано в
цитираната процесуална норма, която е и с императивен характер, а липсата му
субсумира процесуално нарушение, във всеки случай и от категорията на
съществените, като същевременно разкрива и нарушение на основен принцип в
административно наказателния процес, а именно личният характер на
административнонаказателната отговорност.
Предвид изложеното,
обсъденото тук съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
дискредитира напълно процесното НП, като санкционен и правораздавателен акт, и
валиден такъв, постановен от органа при стриктно изпълнение изискванията на
ЗАНН, само на това основание подлежи на отмяна, като незаконосъобразен от
процесуалноправна страна. Поддържаното в тази насока възражение с жалбата е
основателно и следва да се уважи.
За пълнота на
изложението, относно останалите възражения релевирани с жалбата и относими към
пороци касаещи нарушения на процесуалните правила при съставяне на НП при
издаването на същото , необходимо е да са посочи, че такива според настоящия
съд не са налице .
При така направените изводи,
според съдебният състав е налице несъответствие между обстоятелствената и
санкционната част в процесното НП, което е довело до ограничаване правото на
защита на санкционирания субект. Това е достатъчно основание НП да бъде
отменено, без да се разглежда спорът по същество и се обсъжда съставомерността
на нарушението, както и възраженията, поддържани от защитата в тази насока, тъй
като това предполага наличието на редовно от процесуална, формална страна НП,
каквото в случая не е налице.
В контекста на
предходните съображения, НП следва да отменено и в частта относно постановеното
отнемане в полза на Държавата.
Предвид изхода от
делото следва да бъде възложено на въззиваемата страна заплащане на разноските,
направени в хода на съдебното следствие - заплатеното възнаграждение на вещо
лице по допуснатата СОЕ в размер на 150,00 лева, както и направените по делото
разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие от 15.09.2020 г. в размер на 780,00 лева., на осчл.63, ал.З
от ЗАНН вр.чл.143 от АПК
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № **********/05.02.2020 г. на директора на Р.д.п.г. с
което на лицето Д.Д.М.с ЕГН ********** и адрес *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл.
266, ал.1 от ЗГ, а на осн.чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на Държавата
вещите, предмет на нарушението - 4 пр.куб.м.дървесина и товарно МПС с per. № ***, марка ЗИЛ.
ОСЪЖДА Р.д.п.г.
със седалище и адрес на управление ***,
ДА ЗАПЛАТИ на И.С.М. сумата в размер на 780, 00 лв. (седемстотин
и осемдесет лева.), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция по горите гр. Шумен, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
PC- Велики
Преслав сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, за за направени разноски за СОЕ по
сметка на съда в ОББ BG30UBBS80023106033905
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд - Шумен по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ