РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Сливен, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230104538 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от Н. Х. Ц. от гр. Сливен
срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Ищецът твърди, че по издаден изпълнителен лист от 13.03.2009 г. по ч.
гр. д. № 882/2009 г. по описа на РС - Сливен в полза на „Първа
инвестиционна банка“ АД, било образувано ИД № 430/2009 г. по описа на
ЧСИ Миглена Минкова, рег. № 768, район на действие ОС - Сливен. С молба
от 26.10.2010 г. било поискано извършването на опис на движими вещи, а
следващи изпълнителни действия били поискани едва с молба от 02.08.2017 г.
от новия взискател - ответното дружество. Ищецът излага, че първото и
последно валидно изпълнително действие по ИД било извършено на
26.10.2010 г., поради което на 26.10.2012 г. е настъпила перемпция по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Извършените след тази дата изпълнителни действия били
невалидни като извършени след прекратяването на изпълнителното дело по
силата на закона и не прекъсвали давността. Излага, че от 26.10.2010 г. до
26.10.2015 г. е изтекъл 5-годишният давностен срок за вземанията на
ответника, поради което моли искът да бъде уважен. Претендира и
1
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който изразява становище за недопустимост на иска, поради
липса на правен интерес у ищеца. Излага, че липсва висящ изпълнителен
процес за вземанията, както и че с обективираното си извънпроцесуално
поведение ответникът не е дал повод за завеждане на иска и не следва да носи
отговорността за разноски по делото. В случай на евентуалност моли съдът да
присъди разноски в минимален размер като посочи банкова сметка в
решението си, по която да бъдат преведени присъдените в полза на ищеца
разноски.
С протоколно определение от 20.12.2022 г. по делото е допуснато
изменение на предявения иск, като размерът му е увеличен, както следва:
сумата от 5000,00 лв. - главница по Договор за кредит от 23.11.2007 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 13.03.2009 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 6960,06 лева /шест хиляди деветстотин и шестдесет
лева и шест стотинки/, представляваща законната лихва върху главницата за
периода от 13.03.2009 г. до 12.09.2022 г. /датата на подаване на исковата
молба/, сумата от 849,86 лв. - договорна лихва за периода от 05.08.2008 г. до
12.03.2009 г. и сумата от 432,50 лв. - разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 13.03.2009 г. по ч. гр. д. № 882/2009 г. по описа
на СлРС.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирал е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли съда да го уважи
и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че със
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и издаден въз основа на нея
изпълнителен лист от 13.03.2009 г. по ч. гр. д. № 882/2009 г. по описа на
СлРС, ищецът е осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД
следните суми: сумата от 5000,00 лв. - главница по Договор за кредит от
2
23.11.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.03.2009 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 849,86 лв. - договорна лихва за
периода от 05.08.2008 г. до 12.03.2009 г. и сумата от 432,50 лв. - разноски по
делото.
По Молба на „Първа инвестиционна банка“ АД от 15.07.2009 г., въз
основа на издадения изпълнителен лист, било образувано ИД № 430/2009 г.
по описа на ЧСИ Миглена Минкова.
С Молба от 15.12.2016 г. ответното дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД
поискало конституирането му като взискател по изпълнителното дело в
качеството му на цесионер на вземанията по договора за кредит.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че ищецът Н. Х. Ц., ЕГН: ********** от гр.
Сливен, не дължи сумата от 5000,00 лв. - главница по Договор за кредит от
23.11.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.03.2009 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 6960,06 лева /шест хиляди
деветстотин и шестдесет лева и шест стотинки/, представляваща законната
лихва върху главницата за периода от 13.03.2009 г. до 12.09.2022 г. /датата на
подаване на исковата молба/, сумата от 849,86 лв. - договорна лихва за
периода от 05.08.2008 г. до 12.03.2009 г. и сумата от 432,50 лв. - разноски по
делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.03.2009 г. по ч. гр. д.
№ 882/2009 г. по описа на СлРС.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато
на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, е допустим, независимо
дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство
към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото
правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили
3
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният
интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от
длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след
влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е
уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение,
с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не
ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е
налице възможност за ново изпълнително дело докато изпълнителният лист
не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по
него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния
установителен иск.
Разгледан по същество, предявеният иск е и основателен.
Наведеното от ищеца основание за недължимост на процесните суми е
тяхното погасяване по давност - твърдение, което съдът намира за
основателно.
С издадения изпълнителен лист от 13.03.2009 г. е започнала да тече
петгодишна давност по отношение на вземанията, обективирани в него.
С определение от 28.11.2022 г. съдът е разпределил доказателствената
тежест по делото, като е указал, че в тежест на ответника е да докаже наличие
на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давностния срок,
както и че не сочи доказателства за това.
Ответното дружество не е поискало събиране на доказателства за
спиране или прекъсване на давностния срок, поради което съдът приема, че
към датата на предявяване на иска срокът на погасителната давност по
отношение на вземанията на ответника е изтекъл.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
4
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски
по делото.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на
ищеца е оказал безплатно адвокатска помощ. Ето защо, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на
ищеца сумата от 1591,82 лв. - адвокатско възнаграждение по делото в
минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен
сумата от 529,70 лв. - дължима държавна такса по делото, тъй като с
Определение № 2750 от 24.10.2022 г. ищецът е освободен от внасянето й на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н.
Х. Ц., ЕГН: **********, с адрес ********* НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Витоша, ж. к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4 - 6, сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/ - главница по
Договор за кредит от 23.11.2007 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 13.03.2009 г. до окончателното й изплащане, сумата от 6960,06
лева /шест хиляди деветстотин и шестдесет лева и шест стотинки/,
представляваща законната лихва върху главницата за периода от 13.03.2009 г.
до 12.09.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/, сумата от 849,86 лв.
/осемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/ -
договорна лихва за периода от 05.08.2008 г. до 12.03.2009 г. и сумата от
432,50 лв. /четиристотин тридесет и два лева и петдесет стотинки/ - разноски
по по ч. гр. д. № 882/2009 г. по описа на СлРС, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 13.03.2009 г. по ч. гр. д. № 882/2009 г. по описа на
СлРС, по който е образувано изпълнително дело № 930/2009 г. по описа на
ЧСИ Миглена Минкова, рег. № 768 и район на действие ОС - Сливен, поради
5
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж. к. „Малинова долина”, ул.
„Рачо Петков - Казанджията” № 4 - 6 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. А. Г.,
ЕГН: **********, с личен № ********* от САК, с адрес *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 1591,82
лв. /хиляда петстотин деветдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение по делото в минимален размер,
платими по следната банкова сметка с IBAN: **********, BIC: **********,
при „**********“АД, с титуляр Л. А. Г..
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж. к. „Малинова долина”, ул.
„Рачо Петков - Казанджията” № 4 - 6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на РС - Сливен на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 529,70 лв. /петстотин двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/,
представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6