№ 6928
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100508171 по описа за 2024 година
С Решение № 12418/13.07.2023 г., постановено по гр. д. № 51374/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 28 състав, са уважени изцяло предявените от „Б.В.И.Г.“ АД
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ искове с правно основание чл. 410,
ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане сумата от 3302,17 лв. - изплатено
обезщетение по щета № 470421212113866 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 02.09.2021 г.
до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 64,21 лв. - лихва за забава за периода от 24.06.2021 до 01.09.2021 г.
Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ с доводи за
неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Твърди се, че протоколът за ПТП не е съставен по
установения ред, не било установено дали местопроизшествието било
посетено от служители на МВР, счита, че протоколът няма обвързваща сила,
тъй като не са установени лично възприетите от актосъставителя факти, освен
това нямало изготвен снимков материал, не била установено дали е налице
„предвидимо препятствие“, каква е опасната зона на спиране. Самият
протокол бил съставен по данни на заинтересовано лице като не били събрани
данни дали имало други участници или очевидци на ПТП. Оспорва наличието
на застрахователно правоотношение поради липса на доказателства за
действаща застраховка към момента на застрахователното събитие, липса на
реквизити на полицата, както и не са установени кои общи условия са
приложими към застраховката. Освен това водачът не бил тестван за алкохол,
1
което изключвало претенцията на застрахователя. Нямало доказателства за
причинно следствената връзка и за вида на настъпилите вреди. Намира, че по
делото не е доказан твърденият механизъм на ПТП. Самата застрахователна
полица не давала възможност да се установят покритите рискове. Счита, че
част от претендираните а обезщетяване вреди не попадали под общото
покритие по застрахователната полица, а под допълнително покритие като
няма доказателства да е заплатена застрахователна сума за осигуряване на
допълнително покритие. Претенцията не била заявена законосъобразно,, тъй
като заявлението за предявяване на щетата не било подписано. Счита, че
водачът на увреденото МПС е допринесъл за настъпване на ПТП, което
обстоятелството не е съобразено от първоинстанционният съд. Оспорва да е
настъпило ПТП – настъпването на застрахователно събитие и основание за
заплащане на застрахователно обезщетение.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение
изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Б.В.И.Г.“ АД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да я отхвърли. Излага, че е доказано наличието на валидно
застрахователно правоотношение, тъй като полицата съдържа всички
необходими реквизити. Общите условия са му предадени на застрахования и
последният е заявил, че ги приема. Сочи, че застрахованият е сключил КАСКО
„Стандарт“, в което включен риск е ПТП, без допълнително покритие „гуми“.
Намира, че протоколът за ПТП е законосъобразно съставен, както и че
съгласно заключението на вещото лице щетите се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото произшествие. Счита, че ответникът не е
доказал възражението си за съпричиняване.
Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва
първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира,
че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество
въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Предявени са от „Б.В.И.Г.“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане сумата от 3302,17 лв. –
изплатено обезщетение по щета № 470421212113866 г., ведно със законната
2
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба –
02.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД обезщетение за забава в размер на сумата от 64,21 лв. – за периода от
24.06.2021 до 01.09.2021 г.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД:
Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните елементи:
1. Сключен договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество-ищец;
2. Заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството –
ищец;
3. В срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно
събитие;
4. Противоправност на деянието на ответника (бездействието на негов
служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането
на пътя) – не е необходимо да се установяват конкретните лица,
осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., т. 7);
5. Вината на причинителя на вредата, която се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
От представените по делото като доказателства застрахователна полица
№ 4704210300001359 с период на действие 19.3.2021-18.03.2022 и Общи
условия се установява, че „А.А.“ ЕООД е застраховал л.а. „Тойота Корола“ с
ДК № ******* при условията на застраховка „Автокаско” с договорена
застрахователна премия в размер на 1613,26 лв., като действието на
застраховката е за периода 19.3.2021-18.03.2022 г.
Установено е също така, че през време на действие на застрахователния
договор е настъпило застрахователно събитие – ПТП, от което по
застрахованото МПС са били нанесени щети на 24.03.2021 г. На посочената
дата на Самоковско шосе, след с. Кокаляне в посока с. Пасарел, водачът на лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *******, собственост на „А.А.“ ЕООД и
застрахован по застраховка „Автокаско“ при ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, попада в
свлечена скална маса на пътното платно. Вследствие на това настъпват
материални щети по автомобила, включващи повреди по ходовата част,
предната броня, джантите и гумите. Местопроизшествието е посетено от
органите на КАТ и е съставен протокол за ПТП № 1818125/24.03.2021 г.
Не е спорно, че участъкът, на който е реализирано произшествието, е
част от републиканската пътна мрежа, поради което на основание чл. 30, ал. 1
във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗПът. и чл. 48, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗПът.,
задължение за осъществяване на дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на същия има АПИ. В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
3
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок. В пар. 1, т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално определение за
„поддържането на пътя“ като дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене
на техническа отчетност на пътищата. Съгласно § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗПът.
„път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за
движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания, а „земно платно“ е част от повърхността в обхвата на
пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение;
разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и
предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на
пътя. Съгласно чл. 8 Правилника за прилагане на ЗПът., обхватът на пътя
включва земното платно по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗПът. и
ограничителните ивици от двете му страни по смисъла на чл. 5, ал. 2 и 4 от
същия закон. Това означава, че съгласно горецитираните разпоредби откосът е
конструктивен елемент на пътя. Дейността по поддръжка на пътя включва и
укрепването на откоси и отстраняване на всякакви препятствия на пътя, като
част от превантивното и текущото поддържане на пътя, съгласно чл. 8, ал. 2,
т. 5 и чл. 10, ал. 3, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №РД-02-20-
19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Различните
начини за укрепване на откосите са предвидени в Приложение № 1 към чл. 8,
ал. 3 от Наредбата, като основна дейност по превантивно поддържане на
пътищата – укрепване с готови стоманобетонни елементи; биологично
укрепване чрез затревяване или засаждане на храсти и дървесни видове;
укрепване на скални откоси със стоманени мрежи; укрепване с геотекстилни
продукти (геомрежи, тъкани и нетъкани силно заздравени геотекстилни
материали); укрепване чрез фашини, габиони и др. Посочените дейности
ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си или други
лица, на които е възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД
носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от
тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В
конкретния случай именно бездействието на последните, изразяващо се в
необезопасяване на откоса, довело до свличане на земна маса върху пътното
платно, респ. непочистването на пътя от падналите на платното камъни, се
явява причина за увреждането на процесното МПС. Натоварените с тези
дейности лица не са извършили дължимите действия по поддържане на пътя
съгласно законовото задължение по чл. 30 от ЗПът.
Доводът на жалбоподателя за неизяснена обстановка около инцидента е
неоснователен. Съдържанието на протокол за ПТП досежно механизма на
злополуката е оспорено от ответника – жалбоподател. Според последния
протоколът е непълен, не съдържа нужните реквизити, не изяснява механизма
на станалото и е следвало да бъде изключен от доказателствения материал. В
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че
4
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя,
но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009 г. по т. д. № 768/ 2008 г. на ВКС, II
ТО, решение № 24/ 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО,
решение № 73/ 22.06.2012 г. по т. д. № 423/ 2011 г. на ВКС, I ТО и решение №
98/ 25.06.2012 г. по т. дело № 750/ 2011 г. на ВКС, II ТО. В последното във
връзка с доказателствената сила на протокола за ПТП, отчитайки разликите
при издаването му, е прието, че съставеният само по данни на водача на МПС
протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на
инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за
авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но
не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на
произшествието не са възприети лично от съставителите. При настъпване на
застрахователни събития, свързани с МПС, протоколите, съставяни за
пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от
органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в
случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, (т. нар. „констативен протокол за ПТП“ –
при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП“ при материални
щети); 2. които се съставят без посещение на мястото на ПТП от служителите
за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП
в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено
заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за
произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Представеният по
делото е от вида на първите, „протокол за ПТП“ при материални щети – с
посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, въз основа
на данните, възприети непосредствено, поради което е годен да обстановката,
при която се е случило застрахователното събитие, видимите следи и
последици от него. Длъжностното лице е удостоверило само факта на
извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание,
поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на
отразеното изявление. Начертана е неясна схема на ПТП, а като причина е
посочена цифрата „6“. Документът обвързва съда и насрещната страна с
материална доказателствена сила и служи като доказателство, че Т. К.В. се е
намирал с лекия си автомобил л.а. „Тойота Корола“ с ДК № ******* на
24.03.2021 г. на бул. „Самоковско шосе“ на 2 км след с. Кокаляне, както и че
лекият автомобил е бил с материални щети от дясната му страна – с увредени
гуми и джанти. По отношение на тези факти протоколът за настъпило ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК.
В заключението на вещото лице по САТЕ е възприет описания в
протокола и уведомлението за щета механизъм, при който е възможно да се
получат уврежданията на автомобила. Чрез констатациите на приетата в
производството съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
5
механизмът на ПТП съответства на описания в подадената декларация от
застрахования, както и че причинените на автомобила щети са в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Разпитан е като свидетел водачът на автомобила Т. К.В., чиито
показания очертават механизма на злополуката – 2020 г. в края на март или
началото на април, той управлявал лек автомобил „Тойота“, модел „Корола“, с
регистрационен номер *******, в посока от София към Самоков, по бул.
„Самоковско шосе“. На същия булевард скална маса паднала непосредствено
пред колата след село Кокаляне, в резултат на което той спукал две гуми,
увредил две джанти, нанесъл щети на ходовата част на автомобила и предната
броня. На мястото пристигнали представители на Пътна полиция - КАТ, които
съставили протокол. Автомобилът бил застрахован, затова той уведомил
застрахователя. Извикал пътна помощ, тъй като колата била неизправна и не
можела да се движи. На следващия ден застрахователят регистрирал щетите и
му издал възлагателно писмо. С него автомобилът бил ремонтиран в доверен
сервиз. Колата била нова, само на един месец и все още в гаранция. Съдът,
преценявайки субективните възприятия на свидетеля по правилото на чл. 172
ГПК, достига до извода, че те се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства. Съдът намира, същите за последователни, логични и
съответстващи на останалите доказателства по делото – протокола от ПТП,
заключението по САТЕ и отразеното в процесната декларация пред
застрахователя. Свидетелските показания са преки, същият е очевидец, но са и
изцяло обслужващи изцяло тезата на ищеца, с който се намира в
застрахователно правоотношение, с оглед на което съдът ги кредитира като
вероятно, но не напълно достоверни.
Ответникът не е успя да докаже твърденията си за изключителен принос
или съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС за настъпването
на вредите. Не са представени доказателства, които да подкрепят тезата, че
водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се е движил с несъобразена скорост
спрямо пътните и метеорологичните условия. Съгласно тази разпоредба
водачите са задължени да избират скорост на движение, която им позволява да
реагират на предвидими препятствия, включително чрез намаляване на
скоростта или спиране при възникване на опасност. В конкретния случай не е
установено водачът да е нарушил тези изисквания. Следователно
възраженията на ответника за груба небрежност или съпричиняване от страна
на водача остават недоказани.
Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца
към деянието, а се изразява в неполагане на дължимата грижа, като вината се
предполага. По делото не са събрани доказателства, които да оборят
посочената презумпция, а именно в тежест на ответника е било оборването й.
Тя би била оборена, ако ответникът докажеше, че инцидентът се дължи на
случайно (непредвидимо и непредотвратимо) събитие, на действия на трето
лице и т. н. Както бе посочено, падането на камък от скален откос не е
непредвидимо събитие. Няма данни и за намеса от страна на трето лице.
От заключението по САТЕ се установява, че сумата, необходима за
отстраняването на вредите по пазарни цени възлиза на сумата 3302,17 лева.
6
Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума,
която от своя страна не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната
стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване на
събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести
увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Ищецът ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД, в качеството си на застраховател, е изплатил обезщетение на
собственика на автомобила в размер на 3096,55 лв. за ремонт и 205,62 лв. за
репатриране. От представените платежни нареждания от 01.04.2021 г. и
28.05.2021 г. се установява, че ищецът е изплатил сумите от 205,62 лв. за
репатриране на автомобила и 3096,55 лв. за неговия ремонт. Тези плащания
представляват изпълнение на задължението на застрахователя по договора и
доказват, че е налице заплатено застрахователно обезщетение, с което
застрахователят въз основа на чл. 213 КЗ ищецът встъпва в правата на
застрахования и е придобил право на регресен иск срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49
ЗЗД. Искът следва да бъде уважен до размера, в който е предявен. Този извод
съвпада с извода и на първоинстанционния съд.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Тъй като ответникът не е изпълнил точно (количествено и
навременно) своята парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Т. нар. „лихва за забава“ по
регресни искове се дължи от момента на поканата или от момента, в който
исковата молба е предявена в съда, ако няма данни за по-ранно писмено
уведомяване. В случая първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за
забава в размер на 64,21 лв. По силата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е
длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по
релевираните във въззивната жалба основания, тъй като действа като
апелация (т. нар. „ограничен въззив”), поради което, без съответен довод във
въззивната жалба, съдът не следва да обсъжда дали правилно е изчислен
периодът и размерът на претендираната мораторна лихва, изтекла за
процесния период.
По изложените в мотивите съображения, поради съвпадане изводите на
двете съдебни инстанции по съществото на спора, решението на СРС следва
да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Въззиваемият-ищец претендира разноски за настоящата инстанция за
7
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 480
лв. с ДДС. Направено е възражение от въззивника с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
въззиваемия. В случая въззивното производство се е развило по типичен за
масовите такива производства – с подаден отговор на въззивната жалба, без
направени доказателствени искания, с проведено едно открито съдебно
заседание, в което процесуалния представител на въззиваемия не е взел
участие, като не са налице процесуални усложнения. Размерът на
адвокатското възнаграждение на въззивника попада в размерите съгласно чл.
9, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, по силата на която разпоредба минималния
му размер е 477,48 лв. Съдът намира, че същата ставка не ограничава
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, параграф 1
от ДФЕС, каквато преценка трябва да направи националният съд, съгласно
решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С428/16
и решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22. Ограничаваща
конкуренцията е правна уредба, предвиждаща размер на възнаграждение,
което е необосновано високо и несъответно на извършените фактически и
правни действия от адвоката и защитавания интерес, имащо за последица
затруднен достъп на физическите и юридическите лица до адвокатски услуги.
С оглед изхода на делото справедлив и икономически обоснован с оглед
предмета му и достойното заплащане на извършения квалифициран
юридически труд е адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., което
следва да се възложи в тежест на въззивника да заплати на въззиваемия.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12418/13.07.2023 г., постановено по гр. д.
№ 51374/2021 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Агенция „Пътна
инфраструктура“ с ЕИК ******* да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******
разноски за въззивната инстанция в размер на 480 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8