Р Е Ш Е Н И Е № 65

 

гр. В.,  09.03.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          В.ският районен съд………….… наказателно отделение, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 1604……

по описа………… за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от “Асансьорни сервизи – С.“ АД ,с ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. С., бул. „В.Л.“, № 108, представлявано от И.П.Д. – изпълнителен директор, против Наказателно постановление № НП – 92 / 25.09.2019г. на председателя на ДАМТН – С. с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 2, чл. 83 от ЗАНН, и чл. 58, ал. 2 от ЗТИП – „имуществена санкция” в размер на 500 лв. за извършено административно нарушение по чл.  46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з. 

          Ответната страна чрез процесуалния си представител заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.   

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На  12.02.2019г.  е извършена проверка в хотел „Р.“ в гр. В.. При проверката от контролен орган на  ДАМТН – С. се установило, че пътнически асансьор електрически 320 кг. Се експлоатира, като същият е с включено захранване, движи се и приема заявки от кабината и етажните бутониери.   От ревизионен акт № 26 / 02.08.2016г. се е установило, че асансьорът работи с изтекъл срок на технически преглед, като “Асансьорни сервизи – С.“ АД в качеството му на обслужващ персонал е допуснал експлоатация на описания в делото асансьор на 12.02.2019г.  Свидетелят Никола Данков – асансьорен техник в дружеството – жалбоподател твърди в свидетелските си показания, че преди проверката е спрял асансьора по устна договорка с ползвателя, като помещението на асансьора е било с открит достъп и множество лица са имали ключове от него, като са могли да го пуснат в експлоатация.

           Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите С.Г. и Никола Данков, както и административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

            Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

          Видно от разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП (2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2002 г., в сила от 03.12.2002 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) Ползвателят и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатация на съоръжения: 3. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) които не са регистрирани или не са пуснати в експлоатация от органите за технически надзор или не им е извършен първоначален и/или периодичен технически преглед по този закон или наредбите по прилагането му.

          Съгласно чл. 7а, ал. 1, т. 3 от НБЕТНА лицето, което поддържа асансьора е било длъжно да уведоми писмено ползвателя и да не допуска експлоатацията на асансьора, при положение, че не е извършен технически преглед съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата.  В случая не е налице нито писмено уведомяване на ползвателя, нито реално спиране на експлоатацията на асансьора. Налице е устна договорка с ползвателя за спиране на асансьора, като няма данни да са сигнализирани и обезопасени опасните зони, като е имало достъп на широк кръг лица до помещението на асансьора, които са имали възможност несанкционирано да го пуснат в експлоатация, което личи от показанията на свидетеля Никола Данков – асансьорен техник.

            Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение, а именно по чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП.

             Изпълнителното деяние се е изразило в допускане в експлоатация на описания в делото асансьор. От ревизионен акт № 26 / 02.08.2016г. се е установило, че асансьорът работи с изтекъл срок на технически преглед, като “Асансьорни сервизи – С.“ АД в качеството му на обслужващ персонал е допуснал експлоатация на описания в делото асансьор на 12.02.2019г.  Нарушението безпротиворечиво е доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства.   По делото безспорно са установени авторството и на нарушителя, съставомерните признаци на законовия състав на посоченото административно нарушение,  както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка между деянието и общественоопасния резултат,  за което е наложена имуществена санкция в допустим от закона размер, като при реализацията на безвиновната отговорност на дружеството – жалбоподател наказанието е съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и  нарушителя. Атакуваното наказателно постановление съдържа законоустановените реквизити, описани в чл. 57 от ЗАНН.

          Не е налице маловажен случай, нито пък обществената опасност е явно незначителна, тъй като описаният в делото пътнически асансьор представлява съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл. 32 от ЗТИП.

           В този смисъл съдът намира, че  наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата  е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

           С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ДАМТН – С. да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, в което е даден ход на делото, с явяване на страните и с разпит на двама свидетели, не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.

           Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП – 92 / 25.09.2019г. на председателя на ДАМТН – С., с което на жалбоподателя “Асансьорни сервизи – С.“ АД ,с ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. С., бул. „В.Л.“, № 108, представлявано от И.П.Д. – изпълнителен директор, е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 2, чл. 83 от ЗАНН, и чл. 58, ал. 2 от ЗТИП – „имуществена санкция” в размер на 500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП.

             ОСЪЖДА “Асансьорни сервизи – С.“ АД ,с ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. С., бул. „В.Л.“, № 108, представлявано от И.П.Д. – изпълнителен директор, да заплати на ДАМТН – С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..    

                                                            

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : А.Д.