РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Перник, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско
дело № 20251700500161 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано във връзка с въззивна жалба, депозирана от Г. Б. И., с адрес: ***,
чрез пълномощника си адв. С. С., със съдебен адрес: *** срещу Решение №
128/17.02.2025г., постановено по гр. д. № 6469/2024г. по описа на Районен съд –
Перник, с което последният е отхвърлил предявения от Г. Б. И. с ЕГН **********, с
адрес: ***, против „Инвестбанк“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 85, иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на заповед № ***, с която на основание чл. 328, ал.
1, т. 10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от
16.09.2024 г., както и предявения от Г. Б. И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против
„Инвестбанк“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Триадица, бул. „България“ № 85, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
за възстановяване на ищеца на заеманата преди прекратяване на трудовото
правоотношение със заповед № *** длъжност “***“ във Финансов Център ***,
Клонова мрежа „Инвестбанк“ АД, като неоснователен. С решението, районният съд е
отхвърлил и предявения от Г. Б. И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против
„Инвестбанк“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Триадица, бул. „България“ № 85, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 519.78
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 16.09.2024г. до
16.03.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
1
молба в съда до окончателното изплащане, като неоснователен.
Със съдебното решение, съдът се е произнесъл и досежно разноските по делото,
съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
В жалбата се сочи, че решението е необосновано, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че
решението на ПРС е неправилно и необосновано, тъй като се основава на неправилна
преценка на събраните по делото доказателства и погрешно тълкуване на
материалните правни норми. Неоснователно и незаконосъобразно, в нарушение на
разпоредбите на КТ, районният съд е приел, че заповед № *** е правилна и
законосъобразна, както и че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 328,
ал.1,т.10 от КТ. В нарушение на чл. 236, ал.2 от ГПК в решението е налице
противоречие между мотивите и диспозитива му. Сочи се, че спорният въпрос по
делото е посоченото в заповед № *** основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно: коя е приложимата правна норма за правилно и
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение - разпоредбата на чл.
328, ал.1,т. 10 от КТ или разпоредбата на чл. 328,ал.1,т. 10а от КТ. Посочената от
работодателя правна норма следва да съответства на фактическата ситуация, но в
случая това не е така. Жалбоподателят сочи, че за да обоснове основателност и
законосъобразност на обжалваната заповед и посоченото в нея основание за
прекратяване -чл. 328, ал.1,т.10 КТ, съдът неправилно е приел, че предвиденото в чл.
328, ал.1, т.10а от КТ основание за прекратяване на трудово правоотношение касае
работещи пенсионери по осигурителен стаж и възраст когато трудово правоотношение
е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10а
от КТ основанието за прекратяване на трудов договор касае отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО на
работник/служител. Според жалбоподателя е очевидно, че текстът на чл. 328, ал. 1т.10
а от КТ не се отнася за прекратяване на трудов договор, когато трудовото
правоотношение е възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото
си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи се, че мотивите на ПРС
противоречат на разпоредбите на КТ, нещо повече,същите не се отнасят за спорният
по делото въпрос и за събраните по делото доказателства. Твърди се, че погрешно е
направеното тълкуване от съда, че трудовото правоотношение трябва да е възникнало
след като работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Излага се в продължение, че на следващо място неправилни и
недоказани са направените заключения от ПРС, че към момента на изготвяне на
процесната заповед, така и при реалното прекратяване на трудовото правоотношение
ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,поради и което
прекратяването на основание чл. 328,ал.1,т.10 от КТ е законосъобразно извършено.
Жалбоподателят сочи, че не е ясно как и въз основа на какви доказателства,съдът е
достигнал до това заключение. Сочи, че в хода на делото не са събирани
доказателства, обосноваващи хипотезата на чл. 328,ал.1,т.10 от КТ. Трудовата книжка е
представена и е извършена констатация единствено и само по отношение на иска по
чл. 344, ал.1,т.З във връзка с чл. 225 от КТ. Сочи се, че в хода на делото пред първата
инстанция не са събирани доказателства и не е обсъждано наличието или липсата на
необходим осигурителен стаж на ищеца, с оглед придобиване право на пенсия за
2
осигуртелен стаж и възраст. За абсолютно неправилно и погрешно жалбоподателя
намира заключението на съда, че страните по делото не спорят относно
обстоятелството,че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Изяснява се, че страните не спорят, че ищецът е придобил и упражнил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68 а от КСО, като
това е безспорно обстоятелство. Реално налице са два различни по своята същност
фактически състави,които предполагат различни правни основания. А съдебният
състав, неправилно се е позовал и на трето, неотносимо към спора правно основание.
Жалбоподателя счита, че е налице неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 328,
ал.1т.10; чл. 328, ал. 1 т. 10а и чл. 328,ал.1 т.10 б от КТ от страна на съдебният състав.
В заключение се сочи, че следва да се има предвид, че в два нормативни акта
законодателят е разписал хипотезата на ранното пенсиониране- чл. 328, ал.1 т.10 а от
КТ и чл. 68 а от КСО. Следователно заповед № *** издадена на основание чл. 328,
ал.1 т. 10 от КТ е назаконосъобразна и следва да бъде отменена. В заключение се сочи,
че фактическият състав на чл. 328, ал.1,т. 10 а от КТ е налице: действащ валиден
трудов договор и придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл. 68 а от КСО.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна е депозирала писмен отговор,
в който излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излагат
се подробни съображения относно правилността и законосъобразността на
обжалваното съдебно решение. Акцентира се на това, че нормата на чл. 328 ал. 1 т. 10
от КТ изисква настъпването на определен юридически факт по време на действието на
трудовия договор, а именно: придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Сочи се, че и правилно и законосъобразно, и предвид разпоредбата на чл. 68
от КС съдът е приел, че безспорно се установява, че към датата на уволнението И. е
имал навършена възраст от над 65 години и 8 месеца и е имал придобит общ
осигурителен стаж над 40 години, поради което за работодателя съществува
потестативното право за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
328 ал. 1 т. 10 от КТ. Обръща се внимание, че нито в исковата молба, нито в хода на
делото, ищецът е направил оплакване, че не са налице необходимия осигурителен
стаж и възраст за пенсиониране. Освен това, се сочи, при ранното пенсиониране, на
което се прави позоваване в исковата молба съобразно разпоредбата на чл. 68а от КСО,
е необходимо лицето да е придобило изискуемия се от закона осигурителен стаж,
предвид чл. 68 ал. 2 КСО, но да остава една година до придобиване на право на пълна
пенсия. В заключение се излагат съображения за законосъобразно провеждане на
процедурата по прекратяване на трудовия договор.
Окръжен съд- Перник, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ищец, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
само по въпроса относно валидността и допустимостта на постановеното решение.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
3
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Страните не спорят по фактите, така както са установени и възприети във от
страна на районния съд, поради което настоящата инстанция препраща към тях по
силата на чл. 272 от ГПК и те очертават фактическата страна на спора.
Не се спори, че между страните е бил сключен трудов договор № ***, по силата
на който ищеца е заемал при ответника „Инвестбанк” АД длъжността „***”, с място на
работа — Финансов център ***, с адрес: ***. Не се спори и че считано от 10.11.2022г.
ищецът е упражнил правото си на пенсия по реда на чл. 68а ал. 1 от КСО. От
заповедта, чиято законосъобразност се оспорва, а именно: Заповед № *** на
Изпълнителните директори на Инвестбанк АД – С.М. - председател на УС и М.С. –
член на УС се установява, че на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ е прекратено
трудовото правоотношение между страните, поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 16.09.2024г.
Пред районния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Спорът
във въззивното производство е съсредоточен върху законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение, като единствения спорен въпрос по
делото, очертаващ и пределите на въззивната проверка е, коя е в случая приложимата
правна норма за правилно и законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение - разпоредбата на чл. 328, ал.1,т. 10 от КТ или разпоредбата на чл.
328, ал.1,т. 10а от КТ.
За да отговори на този въпрос, настоящия съдебен състав съобрази следното:
С измененията на чл. 68 и сл. КСО, в сила от 01.01.2016 г., законодателят, а и
съдебната практика възприе тезата, че основание за прекратяване от работодателя на
трудово правоотношение с работник или служител с едностранно предизвестие по чл.
328, ал. 1, т. 10 КТ е когато след възникване на трудовото правоотношение и преди
връчване на предизвестието от работника е придобито право на пенсия в общите
хипотези на чл. 68 КСО, но не и по отношение на т. нар. "ранно пенсиониране" в
хипотезите на чл. 68а, 69 б от КСО, които разпоредби се считат за специални по
отношение на общите условия за пенсиониране по чл. 68 КСО. Към момента е
действаща редакцията на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ /ДВ, бр. 98/2015 г. / според
която работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, при
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Създадена е и нова
разпоредба – чл. 328, ал. 1, т. 10а. (нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) –
"когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване". Нова е и
действащата към този момент редакция на КСО – с чл. 68 КСО /ДВ бр. 61 от 2015 г., в
сила от 1.01.2016 г. / са уредени предпоставките за придобиване право на пълна
пенсия; с чл. 68а /ДВ бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г. / са уредени
предпоставките за ранно пенсиониране; с чл. 69в (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от
4
1.01.2016 г.) са уредени предпоставките за ранно пенсиониране на специална категория
лица – учителите. Нормата на тази разпоредба преповтаря нормата на § 5 (отм.); , ал. 1
от ПЗР на КСО – действала до 31.12.2015 г. Тази нова разпоредба, въведена с чл. 69в
КСО, е специална спрямо общата норма за пълна пенсия по чл. 68 КСО и спрямо
общата такава за ранно пенсиониране – чл. 68а КСО. Изложеното обосновава извод, че
законодателното изменение на чл. 328, ал. 1 от КТ, а именно – създаването на новата т.
10а (ДВ, бр. 98/2015 г.), дава възможност на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие и когато на работника или служителя е отпусната (т.е.
налице е упражнено право) пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а от КСО.
Горното иде да покаже, че в казус като настоящия, законосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение би било на основание чл. 328 ал. 1 т. 10а
от КТ, а не на основание чл. 328 ал. 1 т.10 от КТ, както е сторил ответника по делото.
Този извод се извежда и от текста на самите законови разпоредби, доколкото в т. 10 от
разглежданата норма законодателят е предвидил хипотезите, при които работникът
или служителят е придобил право на пенсия, независимо дали в хипотезата на т. нар.
„ранно“ пенсиониране или общо такова. В т. 10а, обаче, законодателят е предвидил
възможност за прекратяване на трудовото правоотношение при вече упражнено право
на „ранно“ пенсиониране, като законодателят прави изрично разграничение между
хипотезите на придобиване и упражняване на правото на пенсиониране.
Законодателят е предвидил, че нормата на чл. 328 ал. 1 т. 10а от КТ се отнася за
лица, натрупали изискуемия осигурителен стаж (по чл. 68, ал. 2 от КСО), които могат
да се пенсионират по тяхно желание до една година по-рано от възрастта им за
отпускане на пенсия по общия ред (по чл. 68, ал. 1 от КСО). Пенсията се отпуска от
датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Лицата, на които е
отпусната пенсия по тези условия, нямат право на пенсия по общия ред (по чл. 68, ал.
1, 2, 3 и 4 от КСО). Т.е. при упражнено право на пенсиониране по реда на чл. 68а от
КСО – т. нар. „ранно“ пенсиониране, тези лица не придобиват право на пенсиониране
по реда на чл. 68 ал. 1 от КСО, респ. веднъж упражнено, правото на пенсия не се
"придобива" наново с навършване на възраст по чл. 68, ал. 1 КСО – последното е
автоматично преминаване в друг режим, а не ново юридическо събитие, което поражда
ново основание за прекратяване.
От своя страна, прекратяването на трудовото правоотношение на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 10а от КТ изисква наличието на няколко предпоставки: на работника да е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО (а
не друг вид право на пенсия), т. е. да е упражнил това си право и трудовото
правоотношение да е възникнало преди работникът да е упражнил правото си на
пенсия по чл. 68а КСО. Именно тези предпоставки са налице в настоящия случай.
В случая работодателят е избрал основание по т. 10 КТ, но в този момент
ищецът вече е пенсионер и не може повторно „да придобие право на пенсия“.
Следователно, не е налице юридически факт, който да обоснове основанието по т. 10
— т.е. липсва „придобиване на право“ в този смисъл. Това прави основанието
неправилно приложено, което означава, че прекратяването на трудовото
правоотношение е незаконосъобразно.
От горното е видно, че Окръжен съд – Перник, в настоящия му съдебен състав,
5
не споделя изводите на първоинстанционния съд, поради което и предвид несъвпадане
на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
отменено, а предявените искови претенции – уважени.
По делото е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице В. В., от която се установява, че размера на обезщетението за периода от
16.09.2024г до 16.03.2025г. на база БТВ с постоянен характер за м. юни 2024г,
съобразно с БТВ е в размер на 12519,78 лева. От представеното по делото копие от
трудова книжка № ***, серия ***, № *** и след извършената в ОСЗ пред първата
инстанция констатация с оригинала е установено, че след прекратяване на трудовото
му правоотношение ищецът не е започнал друга работа. Настоящата инстанция
възприема изводите на приетата по делото експертиза, намирайки ги за компетентно
дадени и при липса на данни за предубеденост или некомпетентност на вещото лице.
Поради това, искът на ищеца за осъждане на ответника да му заплати обезщетение по
чл. 225, ал. 1 от КТ за срок от шест месеца от 16.09.2024г. до 16.03.2025г. в размер на
12 519,78 лева (след направеното изменение на размера на иска), ведно със законна
лихва върху тази сума от деня на предявяване на иска до окончателното й изплащане,
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
В писмения си отговор, обаче, ответникът е направил искане за прихващане на
изплатени обезщетения по чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 2 094,90 лева.
В трайно преобладаващата съдебна практика, обективирана в Решение № 271 от
17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 409/2011 г., III г. о., Решение № 770 от 8.12.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 312/2010 г., III г. о. и Решение № 178 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 375/2017 г., III г. о., обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок
на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като и двете вземания обезщетяват една и съща
по естеството си вреда на уволнения /оставането му без работа/. Последното от
цитираните решения на ВКС е най-актуалното по въпроса за допустимостта на
прихващането на обезщетението по чл. 220, ал.1 от КТ, като настоящия съдебен състав
изцяло споделя съображенията, изложени в съдебната практика, която това решение
обединява.
Писмените доказателства по делото установяват, че на ищеца е изплатено
обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ в размер на едно трудово възнаграждение за
неспазено предизвестие в размер на 2094,90 лева.
При тези изводи предявеният иск с правно осн. чл. 225, ал.1 от КТ следва да се
уважи до размера на сумата от 10 424,88 лева, а в останалата му част до пълния
предявен размер следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане на изплатеното
обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ в размер на 2094,90 лева.
Предвид горното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, както и иска по
чл. 225 ал. 1 от КТ за сумата до 10 424,88 лева, и постановено ново решение,
съобразно крайните правни изводи на въззивната инстанция.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, право на разноски имат и двете страни, като същите
претендират такива за адвокатски възнаграждения в общ размер и за трите предявени
6
иска.
Пред първата инстанция ищецът е претендирал и доказал разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1077,00 лева, от които, съобразно уважената
част от исковете, следва да му бъде присъдена сумата от 896,79 лева.Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата
от 458,21 лева, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за
разноските за сумата над 458,21 лева до присъдения размер от 2 738,40 лева.
Пред настоящата инстанция ищецът претендира разноски, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК в първата инстанция. Доколкото, обаче, пред настоящата
инстанция не са представени доказателства за реализирани разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция, то разноски за
производството по обжалване на ищеца не следва да му бъдат присъждани.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, претендира и е доказал
разноски за пред настоящата инстанция в размер на 2 845,20 лева. Предвид това и
предвид резултата от обжалването, в полза на същия следва да бъде присъдена сумата
от 476,08 лева.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Държавата,
по сметка на РС- Перник сума в размер на 517,00 лева, представляваща дължими
държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК ( по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.2 КТ
и 417.00 лв. за оценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 ,вр. чл. 225, ал. 1 КТ, съразмерно на
уважената част) и 258,50 лева – по сметка на ОС - Перник. В хода на производството
пред първата инстанция са сторени и разноски в размер от 230 лв. за изготвянето на
ССчЕ, които също следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 128/17.02.2025г., постановено по гр. д. № 6469/2024г. по
описа на Районен съд – Перник, В ЧАСТТА, в която последният е отхвърлил
предявения от Г. Б. И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против „Инвестбанк“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.
„България“ № 85, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на заповед
№ ***, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение между страните, считано от 16.09.2024 г., както и предявения от Г. Б.
И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против „Инвестбанк“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 85, иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № *** длъжност “***“
във Финансов Център ***, Клонова мрежа „Инвестбанк“ АД, и иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата до 10 424,88 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 16.09.2024г. до
16.03.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която съдът е
7
осъдил ищеца да заплати на ответника разноски за сумата над 458,21 лева до
присъдения размер от 2 738,40 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Г. Б. И. с ЕГН **********, с
адрес: ***, извършено на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ и ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед № *** на Изпълнителните директори на „Инвестбанк“ АД,
с ЕИК ********* С.М. - председател на УС и М.С. – член на УС, с която на
осн.чл.328, ал.1, т.10 КТ е прекратено трудовото правоотношение по трудов договор №
***, сключен с Г. Б. И., на длъжност „***“ във Финансов център ***, клонова мрежа
„Инвестбанк“ АД, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 16.09.2024г, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ Г. Б. И. с ЕГН
**********, с адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност “***“ във
Финансов Център ***, Клонова мрежа „Инвестбанк“ АД.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 85 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б.
И. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 10 424,88 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа в периода от 16.09.2024г. до 16.03.2025г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
14.11.2024г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска като погасен чрез
прихващане на изплатеното обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 2094,90
лева пълния претендиран размер от 12 519.78 лева.
ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 85 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б.
И. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 896,79 лева, представляваща сторени
пред РС-Перник разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА Г. Б. И. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Инвестбанк“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Триадица, бул. „България“ № 85 сумата от 476,08 лева, представляваща сторени
пред ОС – Перник разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК „Инвестбанк“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 85
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на РС – Перник сумата в размер на
747,00 лева, представляваща дължими държавни такси и разноски за възнаграждение
на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК „Инвестбанк“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 85
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на ОС – Перник сумата в размер на
258,50 лева, представляваща дължими държавни такси за производството пред
въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9