№ 117
гр. Варна , 16.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Светослава Н. Колева
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора Николета Лъчезарова Добрилова-Арнаудова (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20203000600266 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Подсъдимият Д. К. Д., редовно призован, явява се лично и с адв.С.А.
В. от АК – ХАСКОВО, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
Подсъдимата Й. АТ. В., редовно призована, явява се лично, и с адв.ЕМ.
ИЛ. М. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор
АРНАУДОВА.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Н. Й. Р., редовно призован, /на списъка за призоваване е отбелязано, че
свидетелят е уведомен по телефона на 03.06.2021 г. за датата на с.з./ не се
явява.
Г. ХР. Г., редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Не считам, че има процесуални пречки по хода на
делото с оглед обстоятелството, че същото е отложено за разпита на
призования свидетел Г. ХР. Г.. Но аз считам, че ние сме призовали и
пострадалия Р. именно заради това евентуално да потвърди дали това лице е
било там на конкретната дата, и евентуално да ги съпоставим в очна ставка,
но все пак предоставям на съда да прецени доколко е наложително явяването
му в днешното с.з.
АДВ.М.: Не са налице процесуални пречки по хода на делото.
1
АДВ. В.: Аз също считам, че няма процесуални пречки по даване ход на
делото, а доколко и дали ще има необходимост от поставянето в очна ставка
на свидетеля, който следва да бъде разпитан днес и пострадалия Н.Р. това ще
прецените след като изслушате евентуалните показания ако счетете, че на
разпита не следва да присъства и пострадалото лице.
Съдът намира, че няма процесуални пречки да бъде даден ход на
делото и да пристъпи към разпит на явилия се свидетел Г.Х., а дали ще бъде
наложена очна ставка ще прецени след неговия разпит, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността и разпит на:
СВИД.Г. ХР. Г. – роден на 07.08.1978 г. в гр.Варна, живущ в гр.Варна,
кв.“Виница“, ул.“Цар Борис 3“ № 60, женен, неосъждан, средно образование,
бълг. гражданин, без родство със страните. Предупреден за отговорността по
чл. 290 ал.1 от НК. Същият обещава да говори истината.
Свид.Г.: Работя в „Евро груп интернешънъл“ ЕООД като управител.
Фирмата се занимава със строителство и хотелиерство. Познавам само Д..
На въпроси на адв.В.
Свид.Г.: Познавам Д. от десетина години. В чисто нормални човешки
отношения сме.
Въпрос: Спомняте ли си да сте присъствал в заведение „Балканска
скара“ на 16.06.2013 г., и ако сте присъствал да разкажете какво сте
възприел?
Свид.Г.: Сещам се за ситуацията, която видях. Вечерта към между 9-10
часа отидох с моя приятелка-позната в заведението, седнахме, поръчахме
вечеря, и след около 30-40 минути влезе Д. с жена си и с още едно-две
момчета. Настаниха ги на съдена маса до мен. След 30-40 минути след това
видях как Д. и още едно момче рязко скочиха от масата и се насочиха към
друга съседна маса с още две двойки. Видях, че Д. хлопна бутна едното момче
по главата с леко шамарче и стана някаква разправия. След това се скупчиха
хора – управители, сервитьори и собственика също. Около минута, минута и
половина се караха, си говориха, защото виждах само жестоколиране. След
това излязоха навън. Излязоха единият мъж, който седеше на масата с двете
двойки, Д., управителя и бармана, а другите мъж и жена останаха на масата.
След като излязоха навън, аз седях около минута-две и отидох да видя какво
2
става защото ми беше любопитно. Видях само, че се бяха опрели до някакво
такси и Д. го изгони с жестове. Мъжът и жената се качиха в едно такси, а на
место останаха управителя и още няколко човека да си говорят на пътя, след
което тръгнаха да се качат леко нагоре и аз се върнах. След 2-3 минути седна
си на масата, след което вдигна съпругата си и каза „аман от измамници“,
попитах го „какво става“, но само един жест направи и излязоха. Ние си
продължихме вечерта. След час Д. се върна със съпругата си, седнаха на
масата. И след известно време въпросния мъж, с който бяха излезли навън се
върна с оръжие на кръста. Надвеси се над масата на Д.. Седна до него, казаха
си нещо, но не мога да кажа какво. След това той се върна и седна на масата
до тази двойка, с която бяха преди това. Този мъж се върна сам и седна на
тази маса до двойката. След това аз поседях още около час и си тръгнах.
Въпрос: Когато тази изгонената двойка се качиха в таксито забелязахте
ли кой къде седна?
Свид.Г.: Не мога да кажа. Само видях, че той с жестове ги изгони, не
се чуваше добре.
Въпрос: Имате ли спомен да сте присъствал на някаква среща през 2017
г. в кафе „Авангард“ между Д. К. Д. и лице с фамилия Д.-това лице, което е
било там във въпросната вечер, въоръжения?
Свид.Г.: Не.
Прокурорът: Противопоставям се на така зададения въпрос. Но той
след като вече отговори, тогава искам да попитам изпреварвайки останалите
въпроси дали той знае какво е презимето на Д..
Свид.Георгеив: Не, той ми зададе въпроса дали е същия мъж, който
излезе тогава. Не зная другите имена на Д..
На въпроси на съда - Вие ли сте Г. ХР. Г. с ЕГН-**********?
Свид.Г.: Да, това съм аз. Спомням си за разпита пред разследващия
полицай през 2013 г. на който казах, че не познавам Д.К. и Н.Р.. Сега не лъжа.
В момента говоря самата истина. Тогава така съм казал понеже бях с една
приятелка позната, като не исках да се навличам в неприятности, не знаех, че
от такава глупост, от такова изгонване от заведение ще се стигне чак до
днешния ден. Затова тогава казах така. Не исках да се въвличам в
неприятности.
На въпроси на прокурора – какво точно Ви направи впечатление, че са
Ви толкова ясни спомените за конкретната ситуация?
Свид.Г.: Този случай го запомних точно заради самата ситуация. След
това разбрах, че от едно такова изгонване е станало такава голяма драма.
След това разбрах, не мога да посоча точно кога. Когато ме разпитваха не
3
знаех, че са такива последиците. Не исках да се въвличам и да казвам с кого
съм бил, тъй като аз съм бил женен, тя също и така. Д. го удари леко по врата,
след това си поговориха малко, жестиколираше се, и той стана този
въоръжения мъж и с една жена излязоха. Този мъж никой не го е задържал.
Имаше около него пет-шест човека – управителя на заведението, сервитьори,
Д. също. Заедно излязоха. Тази жена, която излезе с въоръжения мъж не я
познавам. Той после се върна сам. Наранявания по него не съм видял. Моята
маса спрямо масата на Д. беше около 7-8-10 метра, не мога да уточня. Имаше
много клиенти въпросната вечер. Те много хора видяха случая. Този човек,
който се върна не го познавам. Нямам прякор.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси, но за прецизност може би
следва да се констатират противоречия в разпита на свидетеля с тези дадени
на ДП.
АДВ.В.: Даваме съгласие.
АДВ.М.: Също даваме съгласие.
Съдът с оглед изразеното от страните съгласие за прочитане
показанията на свидетеля и направеното искане от прокурора намира, че са
налице основанията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1 т.1 от НПК за прочитане
показанията на свидетеля, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид.Г. ХР. Г., обективирани в протокол за
разпит от 20.11.2013г., находящи се на л.45, том 2 от ДП.
Свид.Г.: Да, така съм казал на ДП, за да не се въвличам в неприятности.
Истината е тази, която разказах днес пред съда.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същия
беше освободен.
Съдът намира, че не е необходимо извършване на очна ставка между
свидетеля Г. ХР. Г. и свид.Н.Р., доколкото свидетелят Н.Р. е заявил, че не
познава лицето, а и предвид показанията на двамата, съдът намира, че едно
такова съдебно следствено действия се обезсмисля.
Становище на страните по приключване на съдебното следствие и
искания по доказателствата:
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме нови искания по доказателствата, моля да се
приключи съдебното следствие.
АДВ.М.: Нямам други искания, моля само да приемете като писмено
доказателство у-ние за раждане на детето на подсъдимата, тъй като до
момента по това производство има и гласни и писмени доказателства, че беше
4
в състояние на бременност, а детето се е родило на 20.05.2021 г.
ПОДС. Д.: Нямам какво да добавя повече. Това, което съм казал, това
е.
ПОДС.В.: Нямам какво повече да добавям, това което съм казала го
потвърждавам.
АДВ.В.: Нямаме други искания. Да се приеме представеното писмено
доказателство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представеното днес у-ние.
Съдът намира, че следва да приеме към доказателствения материал
представеното днес у-ние за раждане на детето на подсъдимата, поради което
иОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал представеното
днес у-ние за раждане № 0388 от 26.05.2021 г. на детето на подсъдимата В..
След като страните заявиха, че нямат искания за извършване на
допълнителни следствени действия, на основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от
НПК председателят обяви съдебното следствие за приключено и на основание
чл.317, вр.чл.291, ал.1 от НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам
депозирания протест от страна на представителя на Окръжна прокуратура
Варна. Няма да се спирам на фактологията, тъй като с оглед многократно
проведените заседания по конкретното дело както на първа инстанция, така и
пред въззивната такава считам, че са изчистени до където може спорните
моменти по това дело. Очевидно са налице две противоположни взаимно
изключващи се тези – тезите на подсъдимите, и тезите на държавното
обвинение, което е солидализирано с показанията на пострадалия по делото
Н.Р..
Ясно е, че пред Вас подсъдимите и посочените от тях свидетели, които
са разпитвани на ДП се опитват да изложат една версия, която в рамките на
целия процес е променяна неколкократно. Първоначално дадените от тях
обяснения на ДП са приобщени по реда на НПК. Те са изменени от самите тях
и в съдебното следствие, и пред въззивната инстанция също. Считам, че това
е една защитна версия, която подсъдимите опитват да напасват съобразно
събраните по делото доказателства, а именно освен разпита на свид.Р.,
разпита и на двамата свидетели, които са били на една маса с него, а също
така и приложените писмени доказателства - разпечатки от водени телефонни
разговори и от анализа на клетките на телефоните на подсъдимите в
конкретния ден. Няма да се спирам подробно на версията на подсъдимите,
5
като считам, че тя не е издържана и се променя във времето, само и само за да
бъде напасната към конкретните доказателства.
Очевидно първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на
свид.Р., като е посочил, че те са изолирани и неподкрепени с останалите
доказателства по делото. Този човек е разпитван много пъти. Още на ДП има
7 разпита, впоследствие в хода на съдебното производство също е призоваван
и е разпитван. И пред Вас, тук независимо, че каза, че не си спомня в детайли,
в крайна сметка каза а и чрез приобщаване разпитите му на ДП изясни и
потвърди версията за случилото се която се приема от прокуратурата, а
именно, че той е бил принуден да се качи в лек автомобил и противно на
волята му впоследствие със закани, заплахи и нанасяне на телесна повреда да
се разпореди със свои вещи в полза на подсъдимите – лекия автомобил и
движими негови вещи парични средства оценени съответно от съдилищата и
прокуратурата.
Считам, че тези негови показания в нито един момент не са претърпели
корекция. Той ги потвърди пред Вас и във времето това е ставало пред
другите състави на ВОС. По тази причина считам, че следва да се има вяра на
този свидетел по отношение основната причина, поради която той е бил
принуден от подсъдимите да напусне мястото където е бил и да се разпореди
със своите вещи, а именно това, че той е държал пари. Дали е поемал
някакви ангажименти за изготвяне на неистински документи, той никога пред
Вас няма да го каже това нещо, защото би уличил себе си в престъпление. В
крайна сметка очевидно е имало някакви имуществени отношения между
него и подсъдимата В., прераснали впоследствие със скандала между него и
подс.Д.. Дори тази ситуация не е скандал, защото е нямало скандал а един
монолог от страна на подс.Д., който е заставил пострадалия да се разпореди с
своето имущество.
Безспорно е, че Р. е бил принуден да излезе от заведението от
подсъдимия Д., това и подсъдимия Д. не го отрича. Разминаването на
версиите става впоследствие в това с какъв автомобил пострадалия се е
придвижвал, и дали подсъдимия Д. е бил в този автомобил. Очевидно е, че
Н.Г. Д., който е разпитвани на ДП и пред Вас, изпитваше някакви
притеснения, и е изпитвал във времето притеснения от това да няма някакви
последици спрямо него, ако каже какви хора са били там, но очевидно е че от
анализа на разпечатките става ясно, че подсъдимия Д. по това време не е бил в
заведението а е бил в кварталите Младост, Трошево и т.н.
Тезата, че е бил воден от неговата съжителка тогава в лек автомобил и
тя е управлявала този автомобил и в същото време е правила снимки е меко
казано недостоверна, житейски неоправдана, и моля да се остави без да я
приемате за достоверна и обективна, а като защитна версия.
Ако не приемете моите доводи, че е осъществено престъплението по
6
чл.142от НК, то моля да съобразите, че пострадалия не е седнал в този
автомобил по свое желание и дори да няма отвличане, до елемент от цялата
тази принуда и преместването на друго място би могло да се съпостави с
квалификацията по чл.213 а, за каквато и двамата подсъдими имат
повдигнати обвинения.
Моля в този смисъл да отмените първоинстанционната присъда, да
признаете подсъдимите за виновни за обвиненията, които са им повдигнати
пред Вас, като им наложите наказания в рамките на исканото от
прокуратурата на първа инстанция, като моля да съобразите и отдалечеността
от времето от престъплението, също така да съобразите и по отношение на
оценителната експертиза приета от предходен състав на Апелативен съд
Варна редукция по отношение на щетата на оценката на лекия автомобил.
Моля в този смисъл за Вашето решение.
АДВ.М.: Уважаеми г-н председател, уважаеми Апелативни съдии,
считам, че протеста на прокурора е неоснователен. Обвинението срещу
подсъдимата Й. АТ. В. не е доказано по несъмнен начин, както изисква
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК.
Обвинението се гради предимно върху показанията на свид. Н.Р., които
са вътрешно противоречиви, като в една си част изцяло се опровергават от
другите доказателствени източници, а в другата си част се поставя под
съмнение тяхната достоверност относно изследваните съставомерни
обстоятелства, поради което тези показания са неубедителни и не могат да
бъдат надлежна основа за фактически констатации, а оттам - и за правни
изводи.
Обратно - показанията на подсъдимите, които са не само средство за
защита, но и източник на доказателствени факти, в основната си част се
подкрепят от другите доказателствени източници. Пред настоящата съдебна
инстанция подсъдимите изложиха нови обстоятелства, като искрено и
логично обясниха защо до момента са затаили част от истината.
При анализа на доказателствените средства могат да се обособят 3
групи обстоятелства, които имат съществено значение за изясняване на
правнорелевантните въпроси относно повдигнатите обвинения, а именно -
упражнена ли е от страна на подсъдимите принуда спрямо свид. Н.Р., която да
е била от естество да го мотивира да излезе от заведението, да се качи в
автомобил, и да бъде придвижен до дома на свид. Н.Г., от когото да иска
паричен заем, за да погаси дълга си към подс. В., и след като не е получил
заем да предаде на подсъдимата посочените в обвинителния акт вещи.
Първата група обстоятелства са свързани с появата и поведението на
подсъдимите В. и Д. и сочените няколко мъже на масата на свид. Р. и
излизането му от заведението.
7
По делото няма спор относно времето и последователността на
идването на подсъдимите и другите мъже на масата, на която са седели
свидетелите Н.Р., Р.С. и А. Г.. Спорните обстоятелства са свързани с това
упражнена ли е принуда спрямо свид. Н.Р. в степен и интензитет, че да го
мотивира противно на волята си да стане от масата и да излезе пред
заведението.
Твърденията на свид. Р., че подс. Д. с глава му е нанесъл удар в носа, че
7-8 мъже с извадени ножове са го принудили да стане от масата и да излезе
пред заведението не се подкрепят по категоричен начин от показанията на
свидетелите Р.С. и А. М., които са имали непосредствени възприятия за
ставащото на масата. Според тези свидетели единственият удар, който подс.
Д. е нанесъл на свид. Р. е шамар по врата, като този факт се признава и от
подс. Д.. Но този шамар не може да се приеме за физическа принуда,
упражнена в степен, че да мотивира свид. Р. да стане и да тръгне с
подсъдимите. Свидетелите С. и Г. не са възприели подсъдимият и въпросните
мъже да са били въоръжени с ножове.
В съдебно заседание от 05.11.2020 г. съдът, на основание чл. 281, ал. 1,
т. 2, предл. 2 и ал. 5 от НПК, прочете показанията на свид. Р.Р. С., дадени на
ДП и материализирани в протокол за разпит на свидетел от 17.06.2013 г. /ДП,
т. 2, л. 7-8/. Видно от протокола, разпитът е проведен от Н.С.П. - полицейски
орган при Второ РУ при ОД на МВР - Варна, за времето от 10:55 ч. до 17:20
ч. По същото време полицейският орган Панчев е провел още два разпита, а
именно:
протокол за разпит на свид. А.Х.Т., проведен за времето от 10:55 ч. до
11:30 ч./ДП, т. 2, л. 3-4/,
и протокол за разпит на свид- П.А. Г., проведен за времето от 13:30 ч. до
13:45 ч./ДП, л. 5-6/.
Невъзможно е три разпита да бъдат проведени по едно и също време от
едно и също лице, поради което считам, че посоченият протокол за разпит на
свид. Р.С. не е годно доказателствено средство и следва да бъде изключен от
доказателствената съвкупност, въз основа на която съдът ще се произнесе по
въпроса за вината на подсъдимите. Защото това обстоятелство поставя под
съмнение, че разпитът на свид. С. е проведен по правилата на чл. 139, ал. 6,
вр. чл. 115, ал. 1 от НПК, които правила гарантират принципа на
„непосредственост", регламентиран в чл. 18 от НПК, поради това аз няма да
коментирам съдържанието на този протокол.
Свид. Р. С. в показанията си, дадени на ДП, протокол за разпит от
04.04.2014 г. проведен пред съдия Р. Тончева 7,5 месеца след случая (ДП, т. 2,
л. 10, 14 - 15), които на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 и ал. 5 от НПК са
прочетени от настоящия съдебен състав в с. з. от 05.11.2020 г., е посочила
следното: „Н. просто стана и тръгна". Т. е. свидетелката не е категорична, че
8
Н. е станал от масата и е излязъл от заведението, мотивиран от упражнена
спрямо него принуда от страна на подсъдимите.
В протокол за разпит от 06.04.2016 г. по НОХД № 1748/2015 г., л. 113
лице и гръб, прочетен от настоящия съдебен състав в с. з. от 05.11.2020 г.,
свид. С. е посочила, че подс. Д. след като е ударил шамар по врата на свид. Р.,
е казал: „Тръгвай с нас“.
Отправеният към свид. Н. Р. израз „Тръгвай с нас" не може безусловно
да се приеме като форма на психическа принуда, която е от естество да го
мотивира да стане от масата, и да излезе пред заведението, противно на
волята му. Постр. Р. е имал алтернатива да не тръгне, тъй като действията на
подсъдимия и другите неустановени лица са се извършвали на изявено
публично място - в заведение, препълнено с посетители, част от персонала е
бил съвсем наблизо, излизайки се е разминал с управителя (свид. П. Г.), на
когото е казал, че всичко е наред.
Установените по делото факти водят до извод, че постр. Р. е бил
мотивиран да стане от масата и да излезе от заведението не от поведението и
думите на подс. Д. и присъствалите мъже, а от притеснение да не разберат
приятелите му свид. С. и Г., че се занимава с изготвяне на неистински
документи и наред с това е измамил и клиенти за такива документи. Този
извод се подкрепя и от факта, че след завръщането си в заведението свид. Р.
нищо не е споделил за случилото се с приятелите си свид. Р. С. и Ат. Г., а
напротив на конкретно зададени въпроси от страна на свид. Г. е отговорил, че
не е имало никакви проблеми, че е станала някаква грешка.
В тази връзка ще цитирам Реш. № 167/14.12.2020 г. по н. д. № 275/2018
г. на ВКС, II н.о.: „като начин на осъществяване на изпълнителното деяние,
от обективна страна, престъплението отвличане включва принудителното
преместване на пострадалото лице в пространството, за което то изрично
е изразило своето несъгласие, противопоставило се е на деянието….
Поведението на пострадалия, с което се противопоставя на деянието на
дееца, следва да бъде изрично изявено преди започване на отвличането или по
време на реализирането му". Аз ще добавя, че изричното несъгласие,
противопоставянето на пострадалия може да бъде изразено, както словесно,
така и с конклудентни действия.
По настоящото производство не са установени безспорни доказателства
пострадалият Н. Р. изрично да се е противопоставил нито словесно, нито с
конклудентни действия, както да излезе от заведението, така и да пътува до
дома на свид. Н. Г.. А несъмнено той е имал обективна възможност за това,
както в заведението, така и пред заведението, както вече посочих. Пасивното
поведение на Р. не може да бъде обяснено с уплаха, тъй като той е имал
дългогодишен стаж като охранител и наред с това е бил въоръжен.
Относно поведението на подс. В. в този момент, нито един от
9
свидетелите, включително и пострадалият Н.Р., не сочат тя да е извършила
каквито и да е действия, които да мотивират Р. да стане от масата и да излезе
от заведението, противно на волята му.
Втората група обстоятелства са свързани със случилото се пред
заведението, качването на свид. Н.Р. в автомобил, времето на отсъствието му
от заведението и поведението му след като се е върнал в заведението.
Свид. Н.Р. твърди, че след излизането си пред заведението двама мъже с
ножове, опрени в слабините му, и подс. Д. са го качили, противно на волята
му, на задната седалка в лек автомобил марка „БМВ", черен на цвят, с
неустановен peг. номер, като двамата мъже с ножове седнали от двете му
страни. След което с автомобила, управляван от подс. Д., а подс. В. е била
седнала на предната дясна седалка, са го придвижили, също противно на
волята му, до дома на свид. Н. Г. Н., от когото да иска пари назаем.
Истинността на тези показания на свид. Р. не се установява по
безспорен начин от свидетелите Р.С. и А. Г., които са единствените
установени по делото свидетели, които са имали някакви първични и
производни възприятия за случващото се в този момент.
Свид. Р.С. в показанията си, дадени на ДП пред съдия (прот. за разпит
от 04.03.214 г., ДП, т. 2, л. 14-15) и прочетени от настоящия съдебен състав в
с. з. от 05.11.2020 г., и в показанията си пред двата първоинстанционни
състава е посочила, че не е видяла, какво се случва, пред заведението, тъй
като е седяла с гръб към алеята. Съпругът й А. Г. е споделил с нея, че постр.
Н. Р. и лицата са се качили в някаква кола и са тръгнали нанякъде, но без да е
уточнил кои точно лица и в каква кола са се качили.
В показанията на свид. А. Г., дадени на ДП, и пред двата
първоинстанционни състава също липсва каквато и да е определеност кои
точно лица и в какъв автомобил са се качили.
Никой от тези двама свидетели не твърди, че подс. В. се е качила в един
и същ автомобил заедно с подс. Д..
При разпитите на ДП и пред първоинстанционните съдебни състави
свид. Н.Р. последователно е твърдял, че в процесната вечер той и
подсъдимите са пътували до дома на свид. Н.Г. и обратно до заведението с
лек автомобил „БМВ", управляван от подс. Д.. С изключение на един разпит -
този, проведен на 15.05.2019 г. пред предходния първоинстанционен съдебен
състав, в последното заседание по делото, в края на съдебното следствие. В
този разпит свид. Р. е заявил, че е ходил до дома на свид. Г. с такси. На
въпроси на съда свид. Р. отговорил така, цитирам: „След като ходихме с
таксито се върнахме в заведението."
Тази промяна на автомобила не е обикновена езикова грешка на
10
свидетеля, а има своето обяснение както в съдържащите се противоречия в
показанията на този свидетел, така и в науката. Според криминалистическата
тактика, когато даден свидетел, обвиняем или подсъдим конструира неистина,
като свързва факти в измислена от него връзка, при повече разпити по същите
тези факти, неизбежно неволно споменава някакъв факт, който до момента е
прикривал. Същата методика се използва и при психологическите тестове, за
да се установи т. нар. показател „искреност" на изследваното лице, а именно в
различни тестове се задават въпроси в различна последователност и
конструкция относно един и същ факт. Цялата картина на случилото се в
процесната вечер, пресъздадена в показанията на свид. Р., е конструирана по
този начин - свързване на факти в измислена, благоприятна за свидетеля
връзка. Неговите показания не се потвърждават по категоричен начин от
другите доказателствени източници относно съставомерните обстоятелства по
процесния казус, като се започне от броя на отвлеклите го лица, наличието на
ножове, с които е бил заплашван и боден, качването му в неустановен лек
автомобил марка „БМВ", маршрута му на движение до дома на свид. Г. и
обратно, стоящите до него мъже с извадени ножове при срещата му със свид.
Н.Г., основанието и размера на дълга му към подс. В., произхода на
намерените от полицията в автомобила му копия на лични карти на три лица,
за които първоинстанционният съд е установил, че са имали проблеми със
ЗДвП, начина на предаване на автомобила и вещите на подс. В. и се стигне до
връщането му в заведението.
Според свидетелите Р.С. и А. Г., постр. Н. Р. е отсъствал за около един
час от заведението. След като се е завърнал, постр. Н. Р. е отишъл на масата
на подс. Д. и е провел с него разговор в продължение на около 5 минути,
което обстоятелство се установява по безспорен начин от показанията на
самия Р., на свид. Р. С. и Ат. Г. и от обясненията на подс. Д.. Твърденията на
Н. Р., че е постъпил така, защото така е бил инструктиран от подс. Д., са
неубедителни. Защото това поведение на Р. е житейски неправдоподобно за
току-що бит, отвлечен, принуден да се разпореди с вещите си и освободен
човек, още повече че същият е имал 7-8 годишен стаж като охранител.
Според съответните нормативни актове охранителите преминават преглед за
психическа годност и обучение как да реагират при престъпни посегателства.
В процесната вечер Р. е носил личното си законно притежавано оръжие, за
което също се изисква психическа годност и обучение. Логичното поведение
на свид. Р. в тази ситуация е било да съобщи на тел. 112, че току-що е станал
жертва на две тежки престъпления - отвличане и изнудване, да изчака
органите на полицията, на които да посочи, така да се каже, „главния"
похитител - подс. Д., който да бъде задържан в заведението, непосредствено
след извършване на престъплението. /съдът прекъсва адв.М./
Третата група обстоятелства са свързани с посещението на свид. Н.Р.
при свид. Н.Г. и последващото предаване на вещите от страна на Р. на подс.
В..
11
Тук правнорелевантният въпрос е - доказано ли е по безспорен начин
присъствието на подс. Д. при срещата на свид. Р. със свид. Н. Г. и при
предаването на вещите от страна на Р. на подс. В.?
Считам, че отрицателен отговор на този въпрос дава анализът на
разпечатките на проведените телефонни разговори от свид. Н. Р. и
подсъдимите и обхвата на клетките на мобилните оператори, съпоставен с
други доказателствени средства, а именно - показанията на свид. Н. Р., Ат. Г.,
Н. Г., Р.В., обясненията на подсъдимите и една докладна записка за
установени клетки на мобилни оператори, която се намира в ДП том 3 л. 80-
82.
В пледоарията си представителят на обвинението посочи че
подсъдимите напасвали обясненията си, които да съответстват на
разпечатките. Няма да коментирам и да правя анализ на всички телефонни
разговори, но ще се спра на нещо, което според мен подкрепя показанията на
подсъдимите относно движението им в процесната вечер.
В 22:50:21 ч. подс. Д. от тел. номер 0896 680 261 е провел изх. разговор
е продължителност 36 сек. с тел. номер 0897 814 568, чийто абонат и
ползвател не са установени по делото. По време на разговора подсъдимият се
е намирал в обхвата на клетка с адрес ул. „ Д-р Анастасия Желязкова“ № 4,
бл.2.
Тук ще обърна внимание на следните писмени доказателства. В ДП №
1167/2013 г. по описа на Второ РУ, том 3, лист 81-82, се намира Докладна
записка от 03.01.2014 г., която съдържа информация, че на 17.12.2013 г. разсл.
полицай М.К. и служители на ДАТО при ОД на МВР Варна по предварително
посочен от Н. Й. Р. маршрут на отвличането, са извършили засичане на
клетките на мобилните оператори, които обхващат маршрута, посочен от
свид. Р.. Съгласно Писмо от „Глобул" вх. № ЕС- 2956/28.05.2014 г. по описа
на ОД МВР - Варна, намиращо се в ДП, том 3, л. 40, на адреса на клетка ул. „
Д-р Анастасия Желязкова“ № 4, бл.2, отговарят следните номера на клетки:
41841, 41842, 41843, 41844. В посочената Докладна записка относно
засечения обхват на клетките на мобилните оператори по маршрута на
отвличането, посочен от постр. Р., не е установена клетка с номер, отговарящ
на адреса „ Д-р Анастасия Желязкова“ бл.2. Тези данни потвърждават
обясненията на подс. Д. и показанията на свид. Р.В., че двамата са пътували с
лекия автомобил на Д. след такси, за което са предполагали, че е таксито в
което пътуват подс. В. и свид. Р., което обстоятелство, от своя страна,
подкрепя обясненията на подс. В..
При цялостния анализ на разпечатките има един времеви интервал от
около десет минути, в които местоположенията на подс.Д. и свид.Р. съвпадат
приблизително. Но това е един много голям район – целия квартал Младост и
кв.Трошево, които факти не може де с прави безспорен извод, че именно в
12
този момент подс.Д. е бил заедно с постр.Р. пред дома на Г.. Колкото е
възможно подс.Д. в този момент да е бил с Р. пред дома на Г., в еднаква
степен толкова е възможно през това време подс.Д. със свид.Р.В. да са
обикаляли с автомобила на Д. за да търсят таксито, с което подсъдимата В. и
свид.Р. са тръгнали.
От анализа на доказателствените средства, които изложих, правя извод,
че по делото не е безспорно установено, че подс. Д. е придружавал подс. В. и
постр. Н. Р. по време на пътуването им до дома на свид. Н.Г. и срещата на
пострадалия с този свидетел, както и че подс. Д. е присъствал по време на
предаване на вещите от страна на постр. Р. на подс. В.. Предвид физическите
данни на подс. В., сравнени с тези на постр. Р., не е възможно подсъдимата
сама да извърши описаните в обвинителния акт принудителни действия по
отношение на Р., още повече че същият е бил и въоръжен. Поради което моля
съда да потвърди оправдателната присъда на подс. В., постановена по НОХД
N2 1462/2017 г. по описа на ВОС.
АДВ.В.: Уважаеми Апелативни съдии, аз също моля да потвърдите
присъдата, постановена по НОХД 1462/2017 г. на ВОС, с която подзащитният
ми Д. К. Д. е оправдан по повдигнатите му обвинения – такова по чл.142 и по
чл.213а от НК със съответните квалифициращи обстоятелства и по двете
обвинения. Съображенията ми за това са следните.
Няма спор относно фактологията кой, кога, къде е седнал в заведението
до момента на разправията. Разминаването в твърдяното от пострадалия и
твърдяното от подзащитния ми, възприето от множество свидетели както и от
другата подсъдима по делото се разминават коренно от момента, в който
подзащитният ми става от масата придружен от друго лице, в случая
неустановено дали това е бил Радостин С. или друго лице, отиват до масата
на пострадалия Н.Р., и от тук нататък както и самия Р. не твърди, че първо е
бил пляснат по врата, след това му е бил нанесен удар с глава в областта на
носа, след което е бил заобгръден от множество лица въоръжени с ножове и е
бил принудително едва ли не влачейки го на земята изведен от заведението.
Това негово твърдение не се подкрепя от събраните гласни доказателства, а
именно от разпитаните свидетели А. Г., Р.С., П. Г., разпитания днес Г. ХР. Г.,
барманката А.С., както и сервитьора Е.Й. Никой от тези лица преки очевидци
не са възприели действия от страна на подзащитния ми по отношение на
пострадалия Н.Р., такива за каквито съобщава самия Р.. Напротив, тези лица
са възприели действие, което не се отрича плясването по врата, скупчването
на персонала, молбата и предупреждението на собственика на заведението П.
Г., че Р. му е приятел, което той отправя към подзащитния ми, излизането на
вън, и след като е установил, че няма проблем се прибира в заведението, а
след това постр.Р. с подс.В. се качват в таксиметров автомобил и тръгват към
неизвестна посока. Връщането в заведението след няколко минути на
разговор на входа на заведението с хора извън самото заведение, на
13
подзащитния ми Д. К. Д. е възприето от свид.Е.М., който въпросната вечер е
обслужвал масата на която е седял подзащитния ми. Това завръщане в
заведението е било възприето от него като случващо се няколко минути след
излизането от заведението на цялата група лица. Същото е било възприето и
от разпитания днес свидетел.
Няма сигурен доказателствен източник, който да потвърди версията на
пострадалото лице Н.Р. относно това, че той едва ли не е бил заставен и
натикан в някакъв автомобил, управляван от подзащитния ми, тръгнали в
неизвестна посока, за да го принудят той да извърши някакви разпоредителни
действия. Такава принуда, и такова силово отвеждане в неизвестна посока не
е възприето от никой друг пряк свидетел очевидец.
Напълно житейски логично звучи и от дадените в предходното с.з. пред
настоящия съдебен състав обяснения на двамата подсъдими каква е била
точната причина за разправията между подзащитния ми и пострадалото лице
Н.Р.. А това е, че същият се е почувствал измамен и се е притеснявал да не
бъде по някакъв начин злоупотребено с неговите лични данни, които по-рано
е дал на подс.В.. А той месеци преди това е дал на подс.В. с една единствена
цел да му бъде издадено свидетелство за правоуправление, тъй като към него
момент е имал основно образование и не е възможно да се снабди със
свидетелство за правоуправление на МПС. Това звучи житейски логично и
тази теза е възприета и от два първоинстанционни съдебни състава на ВОС,
че именно сумата, за която пък подс.В. е искала и е питала своя близък
родственик – постр.Р. кога ще й бъде възстановена сумата от 9 хил. лева,
толкова, колкото са събрани гласни доказателства, колкото Р. е искал да
снабди хората, които не могат по един или друг начин да бъдат снабдени с
такива документи за право на управление на МПС, и сума, която е била взела
от свои клиенти по нейни обяснения и била предавала на чичо си, и която
после лично от собствения си джоб е възстановила на клиентите. Няма
житейска логика подзащитният ми да се опитва да помага на другата
подсъдима по делото тя да възстанови в своя патримониум някакви парични
средства, тъй като той не е заинтересован от този факт, не се намира в близки
отношения с нея. Той я повиква в заведението само да провери твърдяното от
нея, че тя самата е измамена от пострадалото лице Н.Р.. Това не само, че
звучи житейски логично, но е и доказано по делото чрез гласни
доказателствени източници и чрез разговорите, които самият Р. твърди да са
водили с подс.В..
Не е възприета някаква принуда при качването в таксито на подс.В. и
постр.Р. и от свид.Г. ХР. Г., който първо приема В. и Р. като двойка, която е
била изгонена от заведението от подзащитния ми. След това възприема
връщането. От там насетне обвинението стъпва само на гласните
доказателствени средства, събрани от показанията на пострадалото лице Н.Р..
Това лице е разпитвано многократно, като неговите показания регулират и то
14
винаги във връзка след събиране на определен доказателствен материал. Той
бива разпитван отново и напасва показанията си така, както е угодно на
обвинителната теза във връзка със събраните гласни или писмени
доказателства по делото.
Какво имам предвид? Свид.Н. Г. Н. се появява едва в седмия разпит на
пострадалото лице Р.. И то се появява, за да може пострадалото лице Р.
отново да напасне версията си с показанията на свид.Г., който е разпитван
два месеца преди това и дава показания по делото, които до момента не са
били съобщени от пострадалото лице. Това води до не само до житейска
нелогичност, необоснованост на показанията на пострадалото лице, но то е в
противоречие с целия останал доказателствен материал. И Вие следва да
прецените кредибилността на този свидетел - „ пострадал“ от въпросното
деяние на двамата подсъдими и да прецените дали той може да служи като
доказателствена опора за някаква присъда, различна от вече постановената
оправдателна такава.
Свид.Г. съобщава за едни факти, че когато пострадалия Р. му е
прозвънил по телефона и му е казал, че първо ще отиде пред тях, после че
вече е пред тях, слязъл е долу и е възприел пострадалия сам, като не далеч на
осветено място е стоял таксиметров автомобил, на който на предната дясна
седалка до шофьора е имало седнала жена. Г. не е възприел никакви други
лица намиращи се в близост. От там започват противоречията на Р.. Един път
тези лица едва ли не го отвели с ножове пред Г.. Във втори показания, те се
били скрили и го чакали на другия заден вход на блока където живее свид.Г.,
но той от страх не е отишъл и не е съобщил че има и други лица. Моля да
имате предвид, че свид. Н.Г. е приятел и се намира в близки отношения с
пострадалото лице Н.Р., и не познава подсъдимите.
Затова считам показанията на този свидетел за житейски логични,
последователни, кореспондиращи с обясненията на двамата подсъдими и на
възприетото от свидетелите в заведението, и коренно противоречиви с
показанията на пострадалото лице Р.. След като Р. му поисква голяма сума
пари, той му казва да „спъне“ свои вещи с които разполага, т.е. златни накити
и няколко автомобила, и да покрие задълженията си. Нещо което Р. сторва
минути по-късно като отвежда подсъдимата В. с въпросното такси до място, в
кв.Трошево, в близост до адреса на свид.А. Г., където е паркиран личния му
автомобил, предава на В. ключовете, въпреки, че тя в началото не иска да ги
приеме, след което той се връща с таксито на алеята, а подс.В. отива до
паркинга, охраняван от полицията на Археологическия музей, където оставя
въпросния автомобил, извиква своя приятелка, която я откарва до
заведението, за да може да си вземе автомобила.
Ако тези вещи са отнети по един принудителен начин би ли оставила
подс.В. въпросния автомобил на паркинг, който се охранява от полицейски
служители. Би ли занесла другите части от вещите, а именно синджир от
15
жълт метал, тъй като смея да твърдя, че и до ден днешен не е установено
дали този синджир от жълт метал представлява синджир от някакъв
благороден метал, тъй като няма назначена такава експертиза.
Ако в самото заведение пострадалият е изпитвал основателен страх да
сподели с Г. какво е станало или че е станал жертва на такива чудовищни
престъпления и посегателства върху неговата личност нищо не му е пречело
да сподели това в телефонен разговор, или при движението в таксито.
Напротив, на другия ден когато полицията търси Г., той веднага се обажда на
пострадалото лице да му обясни какво се случва и след уклончиви обяснения
той приключва всякакви житейски отношения с въпросното лице.
Относно телефонните разпечатки няма да се спирам, колегата беше
достатъчно изчерпателен.
Относно опитите да се постави поведението на пострадалия Р. във
връзка с някакво притеснение което той е изпитвал да няма повторно
посегателство от страна на подзащитния ми по отношение на неговата
личност са събрани няколко доказателства все за срещи инициирани от
пострадалото лице Р.. И това са срещи, за които е молил И. С. да му уреди
среща, С. е бил по това време охранител в дискотека „Плаза“ и са били колеги
с Р., който също е бил охранител. И. С. е дал показания относно тези твърдяни
обстоятелства. Провеждана е очна ставка, всеки от свидетелите поддържа
своята версия. Другият свидетел е И. Д. за някаква проведена среща, която се
е провела и там разговорът е бил приятелски, и Р. и подзащитният ми са се
смели. Тук има разминаване само, че някакво лице по прякор „Жоро брадата“
е присъствал на тази среща, което обстоятелство е отречено от И. Д..
Поставени са в очна ставка и всеки държи на версията си, и стигаме до едно
твърдение на пострадалия Р. с което той се стреми да дискредитира и съдия
от първоинстанционния съд, че при разпита му пред съдия е видял минути
преди това от залата за разпит пред съдия да излиза подзащитният ми, който
е твърдял пред него, че всичко е уредено, и ако не смени показанията си ще
последват нови посегателства, и едва ли не до ограничаване правата му като
свидетел от съответния съдия. По делото са приобщени дискове от
охранителните камери, и става ясно, че нищо от твърдяното от пострадалия Р.
не кореспондира със случилото се през въпросния ден.
И тук след всички тези твърдени обстоятелства и доказването им, че
това е абсолютна неистина и това не е станало по във връзка с упражняването
на правомощия по чл. 107, ал.3 на ВОП за разкрИ.е на обстоятелства, както и
за дейността с която са се занимавали, така и за дейността, липсва сезиране
относно това искрено твърдене на неистини липсва самосезиране на ВОП
относно иницииране на разследване или проверка по отношение на фактите
изнасяни от Р..
Що се касае за разпита на свид.Р.С. в ДП проведен на 17.06.2013 г., аз
16
също моля да го изключите от доказателствения материал, защото буди едно
недоумение. Това е бил някакъв конферентен общ разпит, с елементи за
съпоставяне в очна ставка, защото е невъзможно едно лице, един разследващ
орган да разпитва в рамките на един ден три лица по едно и също време.
Нещо противоречащо на нормите на НПК, които норми не бива по никакъв
начин да се прилагат такива при събиране на доказателствата, които са
възведени в процесуалния закон, и там не се търпи никакво отклонение във
връзка със събирането на тези доказателства. Затова аз моля да изключи от
доказателствения материал този разпит на свид.Р.С..
Това са моите съображения, поради които считам присъдата на
първоинстанционния съд за правилна и добре мотивирана, и моля да се
потвърди както в оправдателната част за подзащитния ми, така и в
осъдителната част за извършено от него престъпление по чл.131 за което
правилно първоинстанционния съд не му е наложил наказание тъй като е
изтекла предвидената за това давност.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ Първо ще взема отношение на казаното от
адв.М., който цитира съответния протокол от с.з., от който можело да се
направи извод, че свид.Р. лъжел, тъй като е цитирал, че се е придвижвал с
такси. В същия този протокол малко по-надолу свидетелят подробно е
посочил, че става на въпрос за лек автомобил БМВ, за който е обяснявал в
предишните си разпити пред всички инстанции. В същия този протокол обаче
в унисон с твърденията на защитата мога да посоча, че подс.Д. е посочил дали
като защитна версия Вие ще анализирате, но в крайна сметка в този протокол
подсъдимият е посочил, че не е ходил никъде. Т.е. върнал се е в заведението.
Впоследствие се указа, че пред Вас представя тази версия, че е обикалял из
града. В крайна сметка аз само ще визирам неговите твърдения. Първо не се
познават с подс.В., впоследствие се указа, че са познати от фитнеса. Говорим
за лицето Мишо, а впоследствие по негова молба трябва да перифразираме,
че това което говори за Мишо, се отнасяло за подс.В.. Не е излизал от
заведението на трето място. През 2020 г. след обсъждане на всички
доказателства, вече трябва да променим версията си, и се указа, че е обикалял
из града, за да се напасним къде точно и кои клетки сме обикаляли за да се
напасне с разпечатките и т.н.
На четвърто място СМЕ е категорична за нараняванията на пострадалия
и от там отговора на втората критика на защитата, че няма принуда. Не
можело да се обясни пасивното поведение на Р.. Какво пасивно поведение на
Р., дали преди излизане от заведението, дали след връщането му. Това е едно
нормално човешко поведение на човек, който е бил заобиколен от множество
мъже, ударен от подсъдимия на масата, /това не се отрича от подс.Д./ и
принуден да стане от масата, да изостави приятелите си и да се качва по
автомобили и таксита. Няма никакво значение дали са се придвижвали с
автомобил или такси.Факт е, че пострадалия не е бил по своя воля и не ес е
17
разпоредил с вещите си по своя воля.
По отношение казаното от колегата В.. Критиката отново беше към
прокуратурата, че не сме се самосезирали по чл.107 от НПК. Аз не виждам
какво по-голямо самосезиране от наблюдаване, ръководство и надзор на ДП, в
хода на което са разследвали всички версии, освен действията на пострадалия,
неговия път, така и всички искания направени от страна на защитниците,
изявленията на подсъдимите, проверка на техните становища, които към оня
момент са били проверени.
Очевидно колегата не е запознат в детайли с материалите по делото, от
които е видно, че самия пострадал многократно е заявявал в хода на
производството не позволени интервенции към него от страна на различни
лица, както от свидетели по делото, така и от страна на други, които не са
разпитвани и които са искали да му направят среща с подсъдимия. В тази
връзка е изготвял както и са провеждани разпити, така има и изготвени
протоколи. Така, че да говорим, че той доброволно е инициирал такива срещи
не мога да се съглася.
Единственото за което виждам, че може да се самосезира
прокуратурата, това е по лъжесвидетелстването на свид.Г. ХР. Г., който по
искане на защитата дойде пред Вас и заяви, че е дал лъжливи показания пред
органа на ДП през м.11.2013 г., поради което моля да ни изпратите протокола
от с.з., ведно с копие от протокола от ДП, за да ангажираме съответната
наказателна отговорност, защото не може да не се вземат мерки. Моля да ни
се изпрати протокол, за да можем да предприемем съответните мерки. Ще
направим и писмено искане.
АДВ.В.: /дуплика/ Не зная как прокуратурата е изпълнила
задължението си по чл.107, ал.3 след като на следващия ден на 17.06.2013 г.
от свид.П. Г. им е представен списъка на лицата работещи в заведение
„балканска скара“, които са били на смяна на 16.06.2013 г. вечерта. По искане
на защитата са направени доказателствени искания, че искаме да бъдат
разпитани тези лица. Прокуратурата така добре е събирала доказателства
против обвинението, че ни е отказала разпита на тези лица. Те са разпитвани
в различни фази на съдебното производство, както Е.Й. така и А.С..
Единствено П. Г. е разпитван непосредствено след инцидента. Другите
свидетели от персонала са издирвани. Отделно на това, че подсъдимите са
напаснали своята версия във връзка с едни разпечатки по делото, те са били
ясни още на ДП. Това е единственото, поради което те са дали обяснения,
можели ли са да си напаснат обясненията относно тези разпечатки още към
онзи момент.
ПОДС.Д.: Искам само да добавя следното. Осем години вече върви
това дело. Минаха над 40 с.з. и до затвор отидох. Така като гледам пак натам
вървим. Нито можах да се събера, нито живот, нито семейство. Само искам да
18
кажа, че ако съм бил с 4-5 човека и съм бил с него, защо няма да дам на едно
момче да прибере тази кола като ми е трябвала и синджирите му, ами ще
пращам нея. Видно е, че съм човек, който разполага с някакви финанси. 10
хиляди как сме щели да ги делим. Как ще ги делим? Кое да си платим по
напред? Човекът, правилно е съветван къде от адвокат, къде от негов приятел
от ДАНС. Добре е насочван. На госпожа прокурорката пък искам да кажа
представяте ли си пък ако защитавате човек, който наистина лъже и не са така
нещата. Тук всички приказват за житейски. Единственото житейско тук което
се случва е за мен и това момиче, и за всички които са около нас.
ПОДС. В.: Поддържам казаното от адвоката ми, моля да потвърдите
предходната присъда.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.В.:.Моля да се потвърди присъдата, желая да си гледам детето в
спокойствие.
ПОДС.Д.: Желая да се прибера при семейството си.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, като обяви на страните, че ще се
произнесе в 15.30 часа.
СЪДЪТ след тайно съвещание се произнесе с присъда, която обяви на
страните публично и им разясни срока и реда за обжалване пред ВКС.
АДВ.В.: Представил съм имейл и моля да ми бъде изпратена присъдата,
както и последващите мотиви.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19