№ 1480
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ААМ
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208381 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № Р-10-251/30.03.2021
г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
(КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което
на „ФИРМА ЕИК: ХХХ, със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС115,
бизнес сграда „ТАО“, представлявано от МЮА и СКП на основание чл. 83,
чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закон за Комисията за финансов
надзор (ЗКФН) и чл. 222, ал. 1, пр. 2 от Закона за публично предлагане на
ценни книжа (ЗППЦК) вр. § 1, т. 18 от ДР на ЗППЦК и чл. 221, ал. 8, т. 7, пр.
1 от ЗППЦК, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“, в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лв. за нарушение на чл. 221,
ал. 6, вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК.
Недоволно от НП е останало санкционираното юридическо лице, което
го обжалва в срок. В жалбата се излагат съображения против обжалвания акт,
а НП се счита за неправилно и незаконосъобразно, както и издадено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи
се, че причината за забавянето на дружеството е епидемичната обстановка,
която ги е поставила в невъзможност за осъществяване на задълженията им.
Алтернативно се изтъкват доводи за наличието на предпоставки за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска отмяната на НП
като незаконосъобразно и поставено при съществени нарушения на
1
процесуалните правила.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – КФН – редовно призована, се представлява от
юрк. Г., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди процесното НП, като
представя и писмени бележки с аргументи относно възраженията на
жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и
възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на
обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 84
от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
„УЕБ ФИНАНС ХОЛДИНГ“, ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС115, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от МЮА и
Стефан Красимиров Петков, е вписано като емитент под № РГ-05-1215 в
регистъра на публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа,
воден от КФН.
Дружеството имало задължение да разкрива на обществеността
годишния консолидиран финансов отчет за дейността на емитента, чрез
избрана от него информационна агенция или друга медия. Срокът за
представяне на информацията за 2019 г. поради епидемиологичната
обстановка бил удължен до 31.07.2020 г. Дружеството използвало за
оповестяване на дължимата информация пред обществеността интернет
портал на „Инфосток“ АД, достъпен на адрес http://www.infostock.bg.
При извършена документна проверка от КФН се установило, че
дружеството не е разкрило на обществеността годишния си консолидиран
финансов отчет. С писмо с вх. № РГ-05-1215-13/03.08.2020 г., „УЕБ ФИНАНС
ХОЛДИНГ“ уведомило КФН, че във връзка с извънредната ситуация, част от
дъщерните дружества в групата на дружеството, не разполагат с одитирани
годишни финансови отчети.
С писмо изх. № РГ-05-1215-15 от 05.08.2020 г., КФН уведомила
дружеството, че спрямо него е открито административно производство за
издаване на индивидуален административен акт за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ). На дружеството бил
предоставен срок от 5 работни дни, считано от получаване на решението за
прилагане на ПАМ, да изпълни задължението си за представяне на
информацията пред обществеността. Решението било получено от
представител на дружеството на 09.09.2020 г.
На 27.10.2020 г., бил съставен АУАН, за това, че дружеството не се е
съобразило с приложената ПАМ, с което е нарушило разпоредбата на чл. 221,
ал. 6, вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК. Актът бил съставен в присъствието на
двама свидетели и в присъствието на представител на дружеството, който
приел акта без възражения.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени
2
възражения срещу така съставения АУАН, в които дружеството, моли да бъде
прекратено административнонаказателното производство. На 02.11.2020 г.,
дружеството изпълнило своето задължение за разкриване на годишния си
консолидиран финансов отчет пред обществеността.
На 30.03.2021 г., при идентично описание на фактическата обстановка
и правна квалификация като в АУАН, било издадено и процесното
наказателно постановление № Р-10-251, с което на „УЕБ ФИНАНС
ХОЛДИНГ“ АД е наложено административно наказание „имуществена
санкция“, в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетеля М.Ч., както и на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като съдът ги
кредитира изцяло, тъй като са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля, като ги намира за логични, подробни,
последователни и същите се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал. От тях, безспорно се установява, че спрямо
дружеството е била наложена ПАМ, но същото не се е съобразило с нея.
Изяснява се и обстоятелството по връчване на самото решение, от който
момент започва срокът за изпълнение на задължението на емитента.
Разгледани самостоятелно, както и в тяхната съвкупност, събраните по
делото доказателства са еднопосочни, което от своя страна не налага тяхното
по-задълбочено обсъждане, а и възприетата фактическа обстановка, не се
оспорва от страните, а се оспорва прилагането на процесуалния закон.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разглеждана по
същество, същата е неоснователна по следните доводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАННН, съдът е длъжен да
провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
като в този смисъл извърши и проверка за спазването на материалния и
процесуалния закон, без да е обвързан с основанията, изложени в жалбата.
Воден от горното, след извършена служебна проверка, въз основа на
събрания доказателствен материал, разгледан в неговата пълнота и
всестранност, съдът установи, че АУАН и НП са издадени от материално и
териториално компетентни органи. Компетентността на актосъставителя се
извежда от приложената по делото Заповед № З-249/20.10.2020 г., издадена от
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“ - т. 1.1.4. А компетентността на АНО се извежда
на основание чл. 222, ал. 1, пр. 2 от ЗППЦК.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени при спазването на
установените в закона срокове по чл. 34 от ЗАНН. Същите отговарят по
3
форма и съдържание на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН,
надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права.
В допълнение е налице изчерпателно описание на констатираното нарушение,
налично е съответствие между фактическото описание на нарушението и
неговата правна квалификация.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставения АУАН и
издаденото НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на
административно-производствените правила.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е
ангажирана за нарушение на чл. 221, ал. 6 вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК.
От доказателствата по делото се установява безспорно, че по отношение на
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка с решение
№ 609-Е/14.08.2020 г. на КФН. Същото е надлежно връчено на представител
на дружеството на 09.09.2020 г. В посоченото решение е предоставен срок от
5 работни дни на дружеството да се съобрази с ПАМ. Правилно АНО е
определил датата на извършване на нарушението, която е първият ден след
изтичането на дадения срок – 17.09.2020г. Видно от приложения по делото
доказателствен материал, дружеството е публикувало информацията за
годишен консолидиран финансов отчет на 02.11.2020 г., което е в разрез с
предоставения в Решение № 609-Е/14.08.2020 г. срок. Дружеството, чрез
бездействието си, е осъществило от обективна страна състава на така
вмененото му нарушение.
Възражението на жалбоподателя относно обстоятелството, че е налице
епидемична обстановка, поради което не са успели да изпълнят задълженията
си в срок, следва да бъде отхвърлено от настоящия съдебен състав като
неоснователно, поради следните причини. Приложената ПАМ е във връзка
със задължение на дружеството да представя пред обществеността по реда на
чл. 100т, ал. 3 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗППЦК чрез информационна агенция
или друга медия, годишен консолидиран финансов отчет за дейността си за
2019 г. по чл. 100н, ал. 2 от ЗППЦК в срок до 120 дни от завършването на
финансовата година. Изрично в закона е прието – „Съгласно § 45, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от
2020 г.): "През 2020 г.: сроковете по чл. 100н, ал. 1 и 2 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа се удължават до 31 юли 2020 г.".
Воден от горното съдът намира, че веднъж Законодателят се е
съобразил с обстановката в страната, поради което е удължил срока за
представяне на необходимата информация, на следващо място самият АНО е
предоставил срок, в който дружеството да осъществи задължението си, но
въпреки предоставените възможности, дружеството изпълнява задължението
си едва на 02.11.2020 г. На следващо място посочената от жалбоподателя
причина, за липса на готови одитни отчети, като причина за забавяне, е
въпрос на вътрешноорганизационна дейност на дружеството, която следва да
бъде осъществена в съответствие с разпоредбите на закона. Така посочените
4
обстоятелства, съдът намира, че не са от такова естество, че да поставят
санкционираното дружество в невъзможност да оповести годишния си
консолидиран финансов отчет.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е
обективна /безвиновна/, субективната страна на деянието не следва да бъде
обсъждана.
Що се отнася до конкретно наложената на жалбоподателя
имуществена санкция от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева, съдът намира
следното:
Нормата на чл. 221, ал. 6 от ЗППЦК определя размера на
административното наказание при несъобразяване с приложена ПАМ по чл.
212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, която задължава емитента, в случаите, които КФН
установи, че не е разкрил публично информацията по чл. 100н от ЗППЦК, да
го задължи да го осъществи в определен срок.
А нормата на чл. 221, ал. 8, т. 7 от ЗППЦК повелява, размерът на
имуществената санкция, който следва да се наложи спрямо юридически лица
– от 10 000 до 50 000 лв.
АНО се е позовал при определяне на размера на имуществената
санкция на нормата на пар. 1. т. 18 от ДР на ЗППЦК, относно понятието
"Системно нарушение" , която гласи, че е налице, когато са извършени три
или повече административни нарушения на закона или на актовете по
прилагането му в срок до една година. От представените от въззиваемата
страна наказателни постановления, които са влезли в сила, е видно, че трите
предходни нарушения са извършени на 30.11.2019 г. Същите са
санкционирани с НП, които са влезли в сила на 29.08.2020 г. Процесното
нарушение е извършено на 17.09.2020 г., т.е. в срок по-малко от една година
от извършване на предишните три, поради което и АНО правилно се е
позовал при определяне на размера на санкцията на наличието на „системно
нарушение“.
С оглед цитираните разпоредби, съдът намира, че правилно АНО е
наложил административно наказание „имуществена санкция“ над
минималния по закон размер – 10 000 лева, а именно 12 000 лева, доколкото
нарушението и нарушителят се явяват установени безспорно, а процесното
нарушение е системно и очевидно със санкциониране на предходните три
нарушения на дружеството не е постигната целта на наказанието.
Относно наличието на „маловажен случай“ съдът намира, че не е
приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Това, че не са настъпили
съставомерни последици от нарушението, е поради факта, че такива не са
предвидени в неговия състав, защото е нарушение на просто извършване и
Законодателят е оценил обществената опасност на този тип деяние, като
достатъчно висока, дори и без да описва изчерпателно престъпният резултат.
Разбира се, няма ограничение чл. 28 от ЗАНН да се приложи и за формалните
нарушения, но съдът намира, че процесният случай не е с по-ниска
обществена опасност в сравнение с нарушения от този вид. С
5
административното нарушение са засегнати обществените отношения, които
осигуряват прозрачност, контрол, равнопоставеност на изключително
динамични отношения регулиращи публичното предлагане на ценни книжа. С
оглед осигуряването на защита на инвеститорите, предпазване от
злоупотреби, обявяването на годишния консолидиран финансов отчет от
емитента не е от маловажно значение. От своя страна забавянето на
дружеството е с повече от 40 дни, съдът не може да приеме, че това го прави с
по – ниска обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този
вид.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на
процесуалния представител на КФН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното
НП. След изменението на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, законът допуска
присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално
представителство на наказващия орган съгласно ал. 5. По делото, като
представител на КФН, в проведеното съдебно заседание, е участвал
юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27Е от
Наредбата за заплащане на правна помощ, издадена въз основа на законовата
делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е в размер от 80 до 120 лева. Съдът намира, че в случая
производството не е с особена правна или фактическа сложност и е проведено
едно съдебно заседание, поради което и следва да се присъди минималното
предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № Р-10-
251/30.03.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за
финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, с което на „ФИРМА ЕИК: ХХХ, представлявано от МЮА и СКП на
основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закон за
Комисията за финансов надзор (ЗКФН) и чл. 222, ал. 1, пр. 2 от Закона за
публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) вр. § 1, т. 18 от ДР на ЗППЦК
и чл. 221, ал. 8, т. 7, пр. 1 от ЗППЦК, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“, в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лв., за
нарушение на чл. 221, ал. 6, вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, като
законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА жалбоподателя „УЕБ ФИНАНС ХОЛДИНГ“, ЕИК: ХХХ,
да ЗАПЛАТИ на Комисията за финансов надзор, сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7