Решение по дело №1340/2021 на Районен съд - Кюстендил

МОТИВИ към решение по АНД №1340/2021г. по описа на КРС:

Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла за разглеждане предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на М. АРТЬ.
М. от гр.Кюстендил за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.4, т.2, вр. с ал.2 и вр. с ал.1 НК.
В предложението се твърди, че обвиняемият М. на 16.09.2019г. в консулската служба на
Република България в гр.Лондон, Обединено Кралство Великобритания, съзнателно се е ползвал
от преправен официален документ – лична карта, като е сменена снимката на лична карта
*********, издадена на С.К.Б., ЕГН ********** от гр.Асеновград, валидна от 13.05.2013г. до
13.05.2023г., с тази на М. АРТЬ. М. от гр.Кюстендил, с цел да бъде използван в консулската
служба на Република България в Обединено Кралство Великобритания, като се е представил за
баща на малолетния А.К. К. Б., роден на 27.08.2018г., за издаването му на български документ за
самоличност, като за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност и деянието
представлява маловажен случай.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Кюстендил поддържа предложението и
пледира за налагане на минимално наказание.
Обвиняемият не е взел присъствено участие в съдебното производство. На досъдебното
производство е признал изцяло установените факти и моли за снисхождение.
Защитникът му – адв.Винарова от АК-гр.Кюстендил пледира за постановяване на
минимално наказание.
Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното
производство доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Обвиняемият М. АРТЬ. М. е роден на 23.03.1996г. в гр.Кюстендил, живущ в същия град,
българин, .... гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
Свидетелите С. К. Б. и Г.К. А. през месец април 2016г. живеели на семейни начала в
гр.Лондон, Великобритания. От съвместното си съжителство двамата имали едно родено дете А.К.
К. Б.. Тъй като отношенията им се влошили двамата се разделили.
В началото на май 2019г. свидетелят Б. се свързал по телефона със свидетеля А. С. – майка
на свидетеля Г. А., за да поговорят и да уредят режим на лични контакти с детето, както и да си
вземе личните вещи от квартирата, в която е живял заедно с нея. На срещата им С. поискала от
Б.да подпише пълномощно, за да бъде изваден паспорт на детето, с който да пътува извън
страната. Той категорично отказал, като заявил, че докато не бъде уреден режим на контакти
между него и детето, няма да подписва никакви документи. С. не му позволила да си вземе
личните вещи, като същите, включително и документите за самоличност, останали в жилището,
където е живеел съвместно с Аначкова.
През м.октомври 2019г. свидетелят Б. разбрал от негови близки, че детето е било
извеждано от страната и на същото е бил издаден паспорт, като това е станало без негово съгласие.
Разбирайки за това посетил посолството ни в гр.Лондон, където депозирал заявление, че не е
подписвал никакви документи за даване съгласие по отношение на детето.
При извършена проверка в посолството било установено, че снимката на запазеното копие
от неговата лична карта е на друго лице. Това наложило личната му карта да бъде анулирана и да
бъде издадена нова такава.
При разпита му в качеството на свидетел е предоставено копие от инкриминираната лична
1

карта, при която Б. разпознал обвиняемия, когото познавал от А..
На 16.09.2019г. обвиняемият М. се е явил в консулската служба на Република България в
гр.Лондон, Обединено Кралство, като се представил за баща на малолетния А. К. К. Б., роден на
27.08.2018г. Обвиняемият представил преправен официален документ – лична карта ..., издадена
на С.К. Б., ЕГН ********** от гр.Асеновград, валидна от 13.05.2013г. до 13.05.2023г., на която
снимката на С.К.Б.била сменена с негова такава. Личната карта била представена пред консулската
служба, с цел да бъде издаден български документ за самоличност на малолетния А. Б..
Видно от изготвената лицево-идентификационна експертиза е, че на фотоснимка №2 –
снимка на лице на име М. АРТЬ. М., ЕГН **********, роден в гр.Кюстендил, с адрес: ул.“.......... и
фотоснимка № 1 – снимка на лице от ксерокопие на лична карта, е заснето едно и също лице - М.
АРТЬ. М..
Обвиняемият не е осъждан. По отношение на същия не е прилаган института,
регламентиран с разпоредбата на чл.78а НК.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –
показанията на посочените свидетели, заключението на цитираната експертиза, събраните писмени
доказателства и справка за съдимост.
В събрания доказателствен материал няма противоречия, което да налага подробното им
обсъждане.
Съдът прие, че така установената фактическа обстановка не излиза от рамките на
фактическите положения, посочени от обвинението.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
При така установената фактология, съдът прие, че с извършеното обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316 във вр. с
чл.308, ал.4, т.2, вр. с ал.2 и вр. с ал.1 НК, за което го призна за виновен, освободи го от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание.
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин, а преценката
им налага извод, че обвиняемият на 16.09.2019г. в консулската служба на Република България в
гр.Лондон, Обединено Кралство Великобритания, съзнателно се е ползвал от преправен
официален документ – лична карта, като за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност и деянието представлява маловажен случай.
Обект на престъплението са обществените отношения свързани с правилното
осъществяване на дейността на държавния и обществен апарат, тъй като документите
/официалните/ са писмени изявления на длъжностни лица, извършени при осъществяването на
тяхната служба.
Субект на престъплението може да бъде всяко лице, което не е било участник в
противоправното съставяне на неистинския документ. В конкретния случай това е пълнолетно,
вменяемо, неосъждано физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в самото ползване на
противоправно съставеният документ като това се изразява в неговата употреба като редовен
документ с оглед претендираното негово правно значение. В разглеждания случай е употребен
български документ за самоличност – лична карта, която е била преправена чрез подмяна на
снимката.
За да е осъществено изпълнителното деяние е необходимо деецът да е знаел, че документът
е преправен и въпреки това да го представя като редовен такъв. Престъплението е довършено с
употребата на противоправно съставения документ без да се изисква настъпването на вредоносен
резултат.
От субективна страна престъплението може да бъде извършено само умишлено при форма
на вината пряк умисъл.
В настоящия казус безспорно се установи, че обвиняемият е представил пред служител на
българското посолство в Лондон преправен неистински официален документ/български документ
2

за самоличност – процесната лична карта.
На следващо място по делото безспорно бе установено и това, че обвиняемият е знаел, че
процесния документ, който представя е преправен.
Престъплението е било осъществено от него с пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и ги е искал. Прекият умисълът на обвиняемия е обективиран в поведението му: същият
е съзнавал, че се ползва от преправен официален документ, предвиждал и е искал настъпването на
тези последици.
От друга страна по делото не са налице и каквито и да било доказателства обвиняемият да е
взел участие в изготвянето на документа, което пък обуславя квалификацията по чл.316 НК.
Същевременно, с оглед незначителността на вредните последици, чистото съдебно минало
на обвиняемия, деянието е с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид. Престъплението, по смисъла на чл.93, т.9 НК, представлява
маловажен случай.
За да приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК съдът прие, че: конкретното престъпление е
извършено умишлено; за това престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” за
срок до две години; деецът не е осъждан и по отношение на него до сега не е прилаган този
институт. С престъплението не са причинени имуществени вреди.
Размера на глобата съдът определи, като взе предвид: степента на обществена опасност на
деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината и отговорността обстоятелства.
Степента на обществена опасност на деянието не се отграничава от законодателно
определената. Този извод съдът направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените
отношения, времето, мястото, начина на извършване на престъплението.
Степента на обществената опасност на обвиняемия не е висока – същият не е осъждан.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – признанието, което прави. Отегчаващи отговорността
обстоятелства – няма.
Размера на глобата съдът определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – хиляда и петстотин лева.
С така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат целите на
наказанието по отношение на обвиняемия и на останалите членове на обществото.
На досъдебното производство са направени разноски в размер на 357, 48 лева, които М. бе
осъден да заплати по сметка на РУ–гр.Кюстендил.
По горните съображения съдът постанови решението си.

Районен съдия :
3

Номер на акта:	116
Дата:	9 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия:	Николай Александров Николов

Дело:	20211520201340
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 ноември 2021 г.

Решение по дело №1340/2021 на Районен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите