Р
Е Ш Е
Н И Е № 75
гр.Белоградчик, 03.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в публично съдебно
заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 52 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Т.К. ***, с
ЕГН **********, срещу НП № 1038/23.01.2020 г. на Директора на РДГ – Берковица,
с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1
т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.3 от ЗГ.
В жалбата, депозирана чрез изрично
упълномощен представител – адвокат, се излагат доводи за не законосъобразност
на наказателното постановление и иска отмяната му, поради липса на извършено
нарушение. Твърди се, че няма яснота дали жалбоподателят е вписан в публичния
регистър на лицата по чл.108 ал.2 от ЗГ, нито какво е предвиждал технологичния
план на сечището, че не са посочени брой и количество на отсечената немаркирана
дървесина. В с.з. жалбоподателят се
представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата, сочи и нови
доводи за пропуск на актосъставителя и АНО – разминаване в субекта, който е
посочен за извършител – жалбоподателя и лицето,
получило позволителното за сеч – представител на ЮЛ, които не били идентични, също
така - нарушението било свързано с
отсичане на немаркирана дървесина, моли се да бъде отменено издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител в с.з., но в писмени бележки - изразява становище по казуса, а именно за
неоснователност на жалбата, поради доказано нарушение, вина на жалбоподателя, и
справедливо определено наказание.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И.Т.К. е лице,
упражняващо частна лесовъдска
практика - видно от представеното по делото
Удостоверение № 3607/29.06.2011 г. на ИАГ.
Същият, в това си качество, на 03.09.2019
г. е получил позволително за сеч № 0519289, с очакван добив на 132.0 плътни куб.м. дърва, от видовете
бук, ела и смърч, от отдел 65 ”г”, имот № 707001 / собственост на ЮЛ – общинска
горска територия/ в землището на с. Г. Л., обл.В., като К. бил
представител на ЮЛ – „Еко Лес“ ЕООД, извършващо добива. Съгласно даденото
позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 06.09.2019 г. до 27.12.2019
г., като добитите материали да се извозят от сечището в същия период.
На 20.11.2019 г. св. Д.В. и колегата му
И. И. – горски
инспектори при РДГ-Берковица, извършвали обход и проверка на място на имоти –
горски, собственост на община Ч., в землището на с.Г. Л., попадащи в
отдели „65 г“ и „65 с“, за които
жалбоподателят имал получени две позволителни за сеч / едното цитираното
по-горе/. Били констатирали нередности при позволяване и провеждане на сечите в
имотите, като своите констатации Д. В. отразил в Констативен протокол - № 141599,
ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо К. по чл.108 ал.3 от ЗГ / и за
двете сечища/. Последният не присъствал на проверката на място в сечищата, но
впоследствие при съставяне на протокола – да, като подписал същия.
Специално в отдел „65 г“ имало
направени две просеки, използвани за извозни пътища за отрязаната дървесина в
имота, без тези просеки да са отразени – планирани, в изготвения преди това
технологичен план на сечището / просеки въобще не фигурирали в плана/,
направените такива не били и обозначени с траен знак, допусната била и сеч на
немаркирани дървета.
Именно в изпълнение на разпреденото в констативния протокол, още същият ден
- на 20.11.2019 г. и предвид констатираното
от двамата служители на РДГ-Берковица на място - че лицензираният лесовъд К. е извършил нарушение по ЗГ – като не е
упражнил контрол при провеждане на сечта, допускайки направата на просеки,
липсващи в технологичния план на сечището, Д. В. съставил
АУАН № 1038 от същата дата на К., в неговото присъствие : за това, че “ в периода 03.09-20.11.2019 г. /
момента на издаване на позволителното за сеч до 20.11.2019 г. извършване на проверката/, като лице, получило позволително за сеч № 519289,
е допуснал направа на просеки, които не са отразени по технологичен план и
същите не са трасирани в сечището. В реквизита “законови разпоредби, които са
нарушени от извършителя”, В. посочил чл.108 ал.3 от ЗГ. Свидетелят, отбелязан
като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, е
същият като присъствалият на проверката на място и фигуриращ в констативния
протокол – И. Бл. И.. Нарушителят подписал акта и
получил копие от него, като написал възражения – че просеката се е получила от
закачени дървета от сечта, за да се освободят заклещени дървета.
На 23.01.2019 г. въз основа на акт №
1038/27.11.2019 г. на св.Д. В., е издадено обжалваното НП № 1038/2019 г. на
Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
При съставянето на акта и при
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ,
които да налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.
По съществото на казуса, съдът
намира за безспорно установени вина и авторство на деянието на И.К.,
приписвано му с акта и НП.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на качеството, което
е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. На следващо място, не се спори
относно фактите, че за имот кад.№ 707001, землище на с.Г. Л., обл.В., собственост на Община Ч., е имало отпочната процедура по добив на дървесина –
собственикът е възложил това на ЮЛ / „Еко Лес“ ЕООД/, представлявано от И.К. в
случая, който пък от своя страна се е
снабдил с документ за провеждане на сечта – позволително за сеч № 0519289,
оправомощаващо го да извърши сеч на общо /очакван добив/ 132 пл.куб.м. лежаща
маса дърва. Безспорно, съгласно ЗГ, до приключване на сечта – респ.
освидетелстването на сечището, отговорност /контрол и съответни мерки/ за
законосъобразността на дейностите по извършвания добив на дървесина, вкл. и
транспортиране на отпадъци от сечта, носи лицето, на което е издадено
позволителното за сеч – чл.108 ал.3 от ЗГ.
За да
вземе решението си по казуса, съдът се позова освен на приетите писмени
доказателства, представени с админ.наказателната преписка, и в с.з., но и на
гласните такива – дадени пред съда свидетелски показания от Д. В. – той и
актосъставител в случая. Именно от неговите думи, приети от съда за истинни,
тъй като се дават и под страх от наказателна отговорност, а и не бяха оборени с
някакви други доказателства – се изяснява, че след като той и колегата му
Иванов, са посетили и извършили лично проверка , в сечището / в отдел “65 г”/
на имота, в землището на с.Г. Л., установили наличието на направени в сечището
просеки, липсващи в изготвяния технологичния план. Тези просеки нито били предвидени в
посочения документ, нито били трасирани в сечището – да са маркирани с боя. От
тук и проверяващите са си направили извода, че нарушителят не е упражнил дължимия
контрол върху извършваната дейност в сечището, а същевременно носи отговорност
за законосъобразността на дейностите там.
Съдът
намира за правилни изводите на актосъставителя и АНО.
Без значение според
съда е в случая факта, че в позволителното за сеч не е отразено изрично
специалното качество „лицензиран лесовъд“, вписан в нарочния регистър на ИАГ.
Няма такова изискване от закона – за вписване в издадения документ -
позволителното. Има единствено указание кой може да го получи. Отговорността за
липсата евентуално на това специално качество, носи издаващия позволителното.
Той следва да провери правоспособността на лицето, получаващо документа. А в
настоящия случай безспорно жалбоподателят фигурира в регистъра на ИАГ , видно
от представеното Удостоверение № 3607/29.06.2011 г.
Според
съда без значение е и факта, че сечището не е освидетелствано към момента на
проверката , т.е. не е било приключило провеждането на сечта докрай. Това е
така, тъй като обвинението в казуса е за обстоятелства – направа на просеки,
които веднъж настъпили, не могат да бъдат променени и при приключване сечта, а
са трайна последица от провеждането й, независимо спрял ли е вече добива или
още не фактически. Незаложени в технологичния план, но направени, тези просеки
не могат да се коригират при освидетелстване на сечището, т.е. неотносим е
факта, дали е приключена сечта.
Относно
другия довод от страна на жалбоподателя – за сеч на немаркирана дървесина. И
той е неоснователен. Дори и при направата на просеки, тъй като не са предвидени
в плана и не са и били трасирани – отбелязани с боя, да се е стигнало чисто фактически
до отрязването на дървета, които не са маркирани, то актосъставителят и АНО не
са повдигнали обвинение към К. за това, а те именно формулират обвинението, по
тяхна преценка. От тук следва и извода, че е несъставомерно обстоятелството –
вид и количество отсечени дървета, при обвинение не за нерегламентираното
добиване на такива, а за направа на просеки.
Или като цялостен
извод, съдът си прави заключението, че са доказани вината и авторството на
деянието в лицето на жалбоподателя И.К.. Отговорността му в настоящия случай произтича от вменените му с посочения
нормативен акт /разпоредби на ЗГ/ задължения и контролни правомощия върху
дейността по осъществявания добив – начин на провеждане на сечта, вкл. и
извозване от сечището на добитата дървесина, които той не е изпълнил.
Предвид всичко гореизложено, при преценката на доказателствената съвкупност, съдът приема за установено
по несъмнен начин, че с поведението си, жалбоподателят е осъществил състава на
административно нарушение по смисъла на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ вр. чл.108 ал.3
от ЗГ. В санкционната норма на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ е предвидено административно наказание
"глоба" в диапазон от 300 лв. до 5 000 лв. Жалбоподателят е наказан с
наказание “глоба” в размер на 300,00 лв. – минималния. Съдът намира наложената
на жалб.К. "глоба" в посочения размер за съобразена с обстоятелствата
по случая. Наказващият орган е наложил санкцията в размер на минималния, въпреки
данните / от системата на ИАГ за съставяни АУАН и издавани НП за нарушения по ЗГ/ и за други
подобни прояви на наказания, поради което съдът приема, че правилно е приложен
чл.27 от ЗАНН.
Предвид
сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, и като такова - следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1
от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1038/ 23.01.2020 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на И.Т.К.
***, с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание
чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.3 от ЗГ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: