Р Е Ш Е Н И Е
№ /05.08.2020 год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на
ПЕТИ АВГУСТ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА и
прокурора КРАСИМИР КОНОВ, сложи заразглеждане по гр. дело № 1052 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск с правно основание чл.5 от ЗЛС в вр. чл.336 и сл.
от ГПК.
Искът е предявен от Я.П.Д. *** против Е.Т.К.,
ЕГН **********,***, чрез нейния попечител П.В.П., ЕГН:**********,*** ,с правно
основание чл. 5 от ЗЛС, вр. чл. 336 и сл. от ГПК
В исковата молрба ищцата твръди, че с
Решение № 1911/20.11.2015 год. по гр. дело № 1825/2015 год./в законна сила на
09.12.2015 год./ответницата е поставена ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ. За неин
попечител е назначен синът й П.В.П..
Ищца живее с П.В.П. на съпружески
начала и тя лично полага ежедневни грижи за ответницата. Ответницата страда от
„РАННА БОЛЕСТ НА АЛЦХАЙМЕР" за което и е назначена съответната терапия.
Здравословното й състояние т.е. нейното душевното /психическото/ здраве, от
няколко месеца насам рязко и е осезаемо се влошило.
Поведението й е напълно променено:
загубена е ориентацията й за време, място, лица и действия, за собствената й
личност, не се ориентира в помещенията в собствения си дом, прогресивно
забравя лица, събития и др. Личната и битова хигиена е много лоша, не справя с
рутинни домакински дейности, съответно не може да се обслужва в позната
обстановка, като няма чувството за самокритичност за тези си свои действия. Не
може да бъде оставена без надзор.
С оглед тежкото здравословно състояние
на ответницата намира, че следва да бъде поставена под пълно запрещение.
/Решение № 449 от 25.05.2010 г. на САС по гр. д. № 161/2010 г., ГК, 8-ми с-в,
докладчик съдията Л.А./
Моля Съда на основание чл. 5 ЗЛС, вр.
чл. 336 и сл. от ГПК да постановите решение, с което да поставите ответницата Е.Т.К.
ЕГН **********,*** ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ,
ведно с всички законови последици от това.
В съдебно заседание ищцата редовно
призована не се явява представлява се от процесуален представител по
пълномощие, който поддържа иска.
В
срока по чл.31 от ГПК ответницата не е депозирала отговор.
В съдебно заседание редовно призована
не се явав и не се представлява.
В съдебно заседание Представителя на
Окръжена прокуратура гр.Варна, дава становище, че искът следва да се уважи като
основателен.
При преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Страните по делото са в близки
родствени отношения. Ищеца е син на ответницата видно от представеното
удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № ІV2113/1975
год. на Община Варна.
От допусната съдебно психиатрична
експертиза по гр. дело № 1825/2015 год. на ВОС, се доказа, че Ответницата
страда органично и емоционално разстройство на личността и евентуална ранна
форма на болестта на „Алцхаймер, от мозъчно съдова болест, което е органично,
но към момента на изготвянето на заключението е нямала тези обективни данни.
Лицето страда от заболяване, с прогресивен ход. Касае се за душевно заболяване,
което пречи на ответницата да разбира свойството и значението на постъпките си
и да ги ръководи и може да стане лесно манипулируема. Налице е медицинския
критерий.
От разпитаните свидетели М.П.В., съдът
установи, че състоянието на ответницата многократно се е влошило. Към момента
тя е в пълна деменция. не познава дори своите близики. Не е ориентирана за
време, за място за собствената си личност. За нея се полаг ежедневни грижи за
най елементарните й нужди като храна, хигиена. В тези процеси е безмълвна.
С с Решение № 1911/20.11.2015 год. по
гр. дело № 1825/2015 год./в законна сила на 09.12.2015 год./ответницата е
поставена ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ .
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които
кредитира.
Така установената фактическа
обстановка налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният иск е допустим ИЩЦАТА е близка
по смисъл на закона и иска е допустим.
Разгледан по същество, искът е
основателен:
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, пълнолетните, които,
поради слабоумие или душевна болест, не могат да се грижат за своите работи, се
поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
В настоящия случай е налице както медицинския,
така и социалния критерий, за да се уважи предявеният иск с правно основание
чл. 5 ЗЛС.
Душевното заболяване, което е доказано
по несъмнен начин е довело до дефектът във волята и е пречка ответницата да се
грижи за своите работи, да взема решения, да защитава морални и материални
интереси.
Предмет на иска по 336 от ГПК във
връзка с чл. 5 от ЗЛС
- поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на
този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричан в практиката
медицински критерий) и невъзможността на болния поради тези страдания да се
грижи за своите работи (наричан юридически критерий). Двете изисквания трябва
да са налице, за да се постанови ограничаване дееспособността и обявяване
недееспособността на лицето. Това е така, защото основанието за поставянето под
запрещение не е душевната болест или слабоумието сами по себе си, а
невъзможността страдащият от такава болест или от слабоумие да се грижи за
своите работи.
След като съобрази наличието в
условията на кумулативност предпоставки съдът намира, че следва да уважи
предявения иск. /Решение № 379 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1320/2008 г.,
I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./.
Съгласно Конвенцията за правата на
хората с увреждания приета от Общото събрание на ООН на 13 декември 2006 г. в
Ню Йорк, в сила от 03.05.2008 г. ратифицирана със
ЗАКОН за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания Обн., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. се приема,
че хората с увреждания, притежават необходимата правоспособност и дееспособност
от момента на своето раждане.
Държавата до този момент не е
предприела мерки по смисъла на чл.12 т.3 от Конвенцията, за осигуряване мерки,
отнасящи се до достъп на хората с увреждане до необходимата им подкрепа за
самостоятелно упражняване на техните права.
В обществените отношения вследствие на
увреждането си ответницата ежедневно бездейства, като с оглед защитата на
своите морални и материални интереси е длъжна да предприема редица действия.
Независимо от това, при задължения за действие същата бездейства, и това от
своя страна я поставя в ситуация на непряка дискриминация. Сама, не може да си
закупи лекарства, да получи пенсията си, да извършва действия във връзка с
упражняване на субективните си права. Невъзможността е обективна и това поставя
ответницата в състояние неравностойно положение спрямо останалите членове на
обществото от същата социална група, което е израз на непряка дискриминация.
Поради тази причина и поради липсата
на взети от държавата законови мерки по смисъла на чл.12 т.3 от Конвенцията,
настоящия съдебен състав намира, че следва да се приложи към момента действащия
ЗЛС, като спрямо ответницата се вземат защитни мерки от непряка дискриминация,
които в закона са изрично посочени, а именно поставянето му под запрещение.
Съдът е компетентен да реши с оглед
медицинските и други данни дали лицето следва да бъде поставено под запрещение
и какво да бъде то с оглед изискванията на закона.
Исканията за поставяне под пълно или
ограничено запрещение са предмет не на два, а на един иск - този по чл. 5 ЗЛС,
а степента на страданието, т. е. дали лицето може фактически да се грижи за
своите работи и интереси, се определя от изслушаната по делото експертиза.
Съдът е компетентен с оглед медицинските и друго данни по делото да реши дали
лицето следва да бъде поставено под пълно или ограничено запрещение, съобразно
изискванията на закона.
Под пълно запрещение се поставя лице,
което поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи.
За да допусне поставянето под такова запрещение, съдът следва да установи, от
една страна, че са налице медицинските данни за това /т. нар. медицински
критерий/, а именно, че лицето страда от душевна болест или слабоумие, и от
друга страна, че то не е в състояние съзнава смисъла и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, т. е. да се грижи за своите работи
/юридически критерий/.
С оглед на влошеното здравословно
състояние на ответницата, съдът намира, че ответницата е в невъзможност да
прави каквато и да е преценка на житейски, битови ситуации, тя е в невъзможност
да се ориентира хпо място, не е ориентирана за собствената си личност за време
и място. /Решение № 449 от 25.05.2010 г. на САС по гр. д. № 161/2010 г., ГК,
8-ми с-в, докладчик съдията Л.А./.
Тези обстоятелствата дават основание
съдът да приеме, че критериите за дееспособност са засегнати, при което налице
са основанията на чл. 5, ал. 2 от ЗЛС за
поставянето под пълно запрещение, с оглед защита на интересите му, както и
осигуряване на сигурност и стабилност в обществото.
С оглед разпоредбата на чл. 338, ал. 3 от ГПК, след влизане на
решението в сила, препис от същото следва да се изпрати на органа по
настойничеството.
Воден от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Е.Т.К. с
ЕГН:********** *** представлявана от своя попечител П.В.П. с ЕГН:********** и адрес ***, по иска на Я.П.Д. *** с правно
основание чл.5 от ЗЛС в вр. чл.336 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се изпрати на Органа по настойничество и попечителство при
Община Варна за учредяване на настойничество на основание чл. 338, ал.
3 от ГПК.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: