Р Е
Ш Е Н И Е
номер 90 14.08.2020
година
град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и трети юли 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 92 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на Л.Г.Н., подадена чрез пълномощника адв. К., срещу
С.Й.С., с която се предявява иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и във вр. чл. 52 ЗЗД. Ищецът твърди, че с решение № 95 от 04.11.2019 г. по АНД № 272/2019 г. на
РС-Раднево, влязло в законна сила на 20.11.2019 г., бил признат ответникът за
виновен в това, че за периода от месец октомври 2018 г. до месец декември 2018
г. в гр. Раднево, в условията на продължавано престъпление, проявил жестокост
към гръбначни животни, чрез нанасяне на прострелни рани с пневматична пушка
„NATSAN“, като им причинил противозаконно различни увреждания, представляващо
престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 3 НК, като е освободен от наказателна
отговорност на основание чл. 78а НК и му е наложено административно наказание
глоба в размер на 4000 лв. Твърди, че тя е едно от пострадалите лица от
престъплението, като става въпрос за извършено на 12.12.2018 г. деяние спрямо
нейно гръбначно животно - котка, именувана „Шуши“, с приблизителна възраст 3
години, женски пол, черно бяла на цвят, смесена порода, чрез нанасяне на
следните увреждания: тежко увреждане, с фрагментиране и увреждане на лява долна
челюстна кост, изразяващо се в липса на част от костта. Твърди, че живее на
адрес в гр. Раднево, ул. *****, като обича животните и в частност котките, като
поела грижите за въпросната котка от раждането ѝ. Твърди, че грижите
ѝ били постоянни и обхващали осигуряване на храна, хигиена, здраве,
подслон, като станала част от семейството. Твърди, че на 12.12.2018 г. около 21
часа ѝ се обадил големият ѝ син Ивайло и ѝ казал, че нещо се
случило с котката, тъй като цялата била в кръв. Твърди, че веднага тръгнала към
вкъщи и открила котката в безпомощно състояние с рана на главата. Твърди, че
потърсила веднага ветеринарна помощ, като и казали на сутринта да я заведе
незабавно в клиниката. Твърди, че по съвет на ветеринар я откарала във
Ветеринарно-медицинския институт в Стара Загора, където била приета за спешно
лечение, тъй като котката била простреляна. Твърди, че 19.12.2018 г. котката
била оперирана след проведено преди това лечение, като от раната извадили
множество сачми и дребни кости, поставили и метална пластина и 4 броя метални
винтове на долната челюст, което довело до невъзможност за самостоятелно хранене
на животното и ѝ била поставена сонда за хранене. Твърди, че на
21.12.2018 г. животното било изписано от клиниката, като докторът ѝ
казал, че трябвали около 2 години за пълно зарастване на раната. Твърди, че
това не се е случило и до настоящия момент, като продължавало лечението на
животното. Твърди, че за установяване на уврежданията по досъдебното
производство била назначена експертиза, която установила проникваща прострелна
рана в главата и шийната област със засягане на устната кухина. Твърди, че увреждането
е довело до силна болезненост, стрес и продължително страдание за животното.
Твърди, че се получили усложнения в лечебния процес, появила се фистула при
зарастване на меките тъкани. Твърди, че ежемесечно животното било карано на
прегледи, били купувани лекарства, разходи за транспорт до Стара Загора и
обратно. Твърди, че направила разходи в размер на 733,23 лв., за които имала
документи, както и 100 лв. за транспорт. Твърди, че редом с животното и тя
търпяла мъка, дискомфорт, жал, че не може да му помогне докрай за пълноценното
възстановяване, като на 02.01.2020 г. бил премахнат имплантът и винтовете, но
костта не била заздравяла изцяло още. Твърди, че понесените от нея
неимуществени вреди оценяла на сумата от 2000 лв., която счита за справедлива
за понесените мъка, дискомфорт и други негативни чувства. Поради това иска от
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 833,23 лв. причинени
имуществени вреди и сумата от 2000 лв. причинени неимуществени вреди от
извършеното от ответника деяние на 12.12.2018 г. в гр. Раднево – причинено
травматично увреждане на котката „Шуши“, ведно със законната лихва върху
главниците от 12.12.2018 г. до окончателното погасяване на задълженията.
Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК не
е постъпил отговор от ответника С.Й.С.. Ответникът се явява в съдебно заседание
и оспорва исковете по същество.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За възникване на отговорността на ответника
за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на следните
факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и
непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани имуществени и неимуществени
вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на
вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното.
Съгласно
чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 във вр. ал. 3 НПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд /в това число и решение в производство по чл. 78а НК съгласно
чл. 413, ал. 3 НПК/ е задължителна за граждански съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. ако е налице влязла в
сила присъда или решение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК с налагане на административно наказание, то по тези въпроси, които са
елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, съдът ще е обвързан и
не следва да ги установява отново в гражданския процес. От приложеното АНД № 272/2019
г. на РС-Раднево е видно, че с влязло в сила на 20.11.2019 г. решение № 95 от 04.11.2019
г., с което в производство по глава XXVIII от
НПК /Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание/ е признат ответникът С.Й.С. за виновен в това,
че за периода от месец октомври 2018 г. до месец декември 2018 г. в гр.
Раднево, в условията на продължавано престъпление, като проявил жестокост към
гръбначни животни, чрез нанасяне на прострелни рани с пневматична пушка, марка
„NATSAN“, им причинил противозаконно:
-
На 20.10.2018 г. на котка „Феликс“, на възраст 5 месеца,
смесена порода, мъжка, бяла с жълта опашка и глава, собственост на Д. С. М. – тежко
и трайно увреждане в черепната кухина и зрителния апарат, вследствие на което
на 03.11.2018 г. е настъпила смъртта ѝ, като деянието е извършено на
публично място;
-
През месец ноември 2018 г. на котка „Нала“, приблизителна
възраст 3 месеца, кръстоска, женска, цвят бяло с тигрово, бездомна – тежко и
трайно увреждане, изразяващо се в парализа на тазовите крайници, като деянието
е извършено на публично място;
-
На 12.12.2018 г. на котка „Шуши“, приблизителна възраст
2-3 години, смесена порода, женска, черно-бял цвят, отглеждана от Л.Г.Н. –
тежко увреждане с фрагментиране и увреждане на лява долна челюстна кост,
изразяващо се в липса на част от костта, като деянието е извършено на публично
място;
-
На 06.12.2018 г. на куче „Чорльо“, приблизителна възраст
2 години, смесена порода, мъжки пол, цвят черно и бежово, бездомно – тежко и
трайно увреждане с нарушаване функцията на зрителния апарат – лявото око е с
нарушена структурна цялост, не може да се възстанови от нараняването и не
участва в зрителния процес, като деянието е извършено на публично място,
представляващо
престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 3
вр. ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което престъпление на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 4000 лв.
Поради
това съдът приема, че ответникът С.Й.С. е извършил виновно противоправното
деяние чрез описания в диспозитива на решението механизъм и посочените
увреждания досежно частта за котката „Шуши“ /тъй като за нея е предмета на
настоящото производство/, за което е признат за виновен в производство по чл.
78а НК и е освободен от наказателна отговорност. Не е възможно гражданският съд
да преразглежда тези въпроси, а следва да ги приеме за установени като част от
фактическия състав на претендираното право, поради което и съдът не ще
анализира твърденията и възраженията на ответника във връзка с тези
обстоятелства /дали е извършено деянието от ответника, неговата противоправност
и виновността на ответника/.
От
приетата по делото епикриза № 90 от 21.12.2018 г. /л.7/ е видно, че котка с
приблизителна възраст 2-3 години, смесена порода, женски пол, черно-бял цвят,
3,2 кг, собственост на Л.Н., е приета за диагностика и лекуване в Клиника по
дребни животни /КДЖ/ на 13.12.2018 г., като при направени диагностични
изследвания е установено слюнотечение, значителен оток в ляво на долна челюст и
невъзможност за затваряне на устата поради несъвпадение на зъбите, а при
палпация се установявала болезненост, крепитация и темперираност в
долночелюстната област. При оглед в устната кухина се установява рана на
бузната лигавица, хематом и раневи канал в шийната област, наблюдават се голям
брой костни фрагменти с различни размери от 3-4 милиметра до 1 см, счупени 3-ти
и 4-ти предкътник, които по време на огледа били отстранени. След направена
рентгенография били констатирани множество сачми в областта на главата и
шийната област и фрактурирани линии и костни фрагменти на хоризонталното рамо
на лява долна челюст. Наблюдавала се липса на значителна част от костта. С
оглед на това на 19.12.2018 г. било проведено оперативно лечение, състоящо се в
свързване на костните краища след вентрален достъп до хоризонталното рамо на
лява долна челюст, посредством метална костна пластина и 4 бр. по 2мм
кортикални костни винтове, които били поставени на лявата долна челюст. Поради
невъзможност за самостоятелен прием на вода и храна и с цел постигане на покой
за бързо зарастване е била поставена хранопроводна сонда с размер 10 French с цел въвеждане на пасирана храна до появата на
самостоятелно хранене. В следоперативното лекуване са се въвеждали по 60 мл 6
пъти дневно пасирана храна с прием на вода преди и след храненето. Животното е
изписано от клиниката на 21.12.2018 г.
По
делото са приложени квитанции и касови бонове /л.12-21/ за направата на
финансови разходи във ВМФ-Стара Загора, Тракийски университет, при лечението на
котката „Шуши“ и всички издадени на името на ищцата Л.Н.. С въпросните
квитанции и касови бонове ищцата е заплатила различни суми за различни
медицински дейности по прегледа, диагностицирането и лечението на котката
„Шуши“ като: манипулация - 18 лв. с ДДС на 13.12.2018 г.; рентгенография – 36
лв. с ДДС на 13.12.2018 г.; манипулация, медикаменти, фиксиращи елементи и
консумативи – 360 лв. с ДДД на 21.12.2018 г.; преглед, манипулации и
медикаменти – 24 лв. с ДДС на 08.02.2019 г.; преглед – 18 лв. с ДДС на
18.03.2019 г.; снимки /рентгенография/ - 18 лв. с ДДС на 18.03.2019 г.; преглед
– 24 лв. с ДДС на 16.04.2019 г.; снимки /рентгенография/ - 18 лв. с ДДС на
10.07.2019 г.; преглед и медикаменти – 18 лв. с ДДС на 10.07.2019 г.;
медикаменти, консумативи и манипулации – 48 лв. с ДДС на 02.01.2020 г. Общата
сума на направените разходи в Тракийския университет от ищеца е в размер на 582
лв.
По
делото са приети и 7 броя фискални касови бонове /л.22/, от които е видно, че в
периода на следоперативни лечение на котката от началото на 2019 г. до
31.01.2020 г. ищцата е заплатила различни суми във ветеринарни амбулатории и
аптеки за различни манипулации и покупки, чийто общ размер е сумата от 106,23
лв., за което са приети и 3 броя рецепти /л.23-25/.
Ищецът
в описа на документи и разходи /л.22/ е посочил направата на разход от 45 лв.
за закупуване на 30 бр. инжекции, за което не са представени никакви
доказателства по делото, поради което съдът приема, че е недоказана направата
на този разход.
По
делото е приета и епикриза № 113/06.07.2020 г. /л.37/, от която е видно, че
котката е приета за контролен преглед на 06.07.2020 г., на който е констатирана
невъзможност за затваряне на устата поради несъвпадение на зъбите, но не се
установява болезненост при палпация. При визуализация се установил костен
дефект на долна лява челюст с дължина около 1 см., наблюдавала се нестабилност
и девиация на долната челюст спрямо горната. От това е видно, че въпреки
направеното оперативно лечение и продължителния срок на оздравяване, не е
постигнат достатъчно добър резултат и към момент дори котката не може да си
затваря добре устата, което е пречка за нормалното хранене на животното. В тази
връзка са представени допълнителни две квитанции и касови бонове за
допълнителни разходи за медикаменти и манипулации, но те са направени след
предявяване на исковата молба и не са предмет на делото. Същите обаче в
съвкупност дават основание на съда да приеме, че дори след година и половина
лечение котката все още не е оздравяла напълно, като макар и да не усеща болезненост
в счупената долна лява челюстна кост, тя не може да си затваря устата добре и
това е пречка за нейното хранене. В този смисъл са и гласните показания.
Медицината не е точна наука, поради което причина за този резултат не е
ветеринарно-медицинската интервенция, а само и единствено причиненото на
животното увреждане от страна на ответника.
По
делото са събрани и гласни доказателства.
От
показанията на св. И. С. се установява, че през месец декември било студено,
когато ищцата и звъннала да слезе долу, тъй като Ивайло намерил котката в
неадекватно състояние, а като отишла долу котката била като главозамаяна.
Установява се, че поставили котката в едно кашонче, в което сложили две шишета
с топла вода и го занесли да нощува в мазето, а на сутринта ищцата като се
върнала от работа го завела на ветеринар първо в гр. Раднево, а след това в гр.
Стара Загора, където му направили операция. Установява се, че ищцата се грижила
за котката и положила множество усилия да спаси живота му, грижила се него ежедневно
вкъщи, слагала му мехлеми, хранила го с пасирана храна. Свидетелката посочва,
че ищцата много обича и се грижи за котката, сякаш е малко дете, като дори
плакала заради случилото се. Посочва, че въпреки махането на импланта, котката
не можела да се храни, което напълно съответства на втората епикриза.
От
разпита на св. И. Д., чийто показания съдът намира за безпристрастни,
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, въпреки родствената
му връзка с ищцата и преценка на показанията му съобразно критериите на чл. 172 ГПК, поради което от тях съдът намира за установено, че майка му, ищцата, се
грижи за котката от бебе, като се грижили и за още няколко котки, които си
гледа пред блока и вкъщи. Установява се, че той е намерил котката след
прострелването като се връщал от работа, като първоначално си помислил, че
котката била блъсната от кола. Тогава се обадил на майка си, която се обадила
на комшийката ѝ И., която дошла и прибрали котето, а на другия ден
разбрали, че котето било простреляно с пушка. Първо завели с майка си котката
на ветеринар в гр. Раднево, а след това в гр. Стара Загора в клиниката към
Тракийския университет, където след преглед казали, че е простреляна и е
счупена челюстта ѝ, поради което и била направена операция чрез слагане
на имплант на челюстта. След престой около една седмица, котката била изписана
и си я гледали вкъщи, като първоначално била с тръбичка за хранене. Посочва, че
всичко това майка му го понесла много трудно, тъй като била силно привързана
към животните, които гледа. Посочва, че било трудно и защото ходили на работа,
а котето имало моменти да се храни през 2 часа, което ги затормозило
допълнително. Посочва, че той и брат му са карали майка му с котето на лекар в
гр. Стара Загора, със собствени автомобили, което се случвало доста често.
Посочва, че едно отиване и връщане от гр. Раднево до гр. Стара Загора му
струвало по 20 лв. Установява се, че е свален имплантът, но челюстта на котката
била изкривена.
По отношение на
имуществените вреди:
Ищецът
претендира обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 833,23 лв.,
от които 733,23 лв. за платено лечение на котката и 100 лв. за транспорт за
пътуванията от гр. Раднево до гр. Стара Загора за прегледите и лечението на
котката в Тракийския университет, което било вследствие от деянието, за което
ответникът е признат за виновен и е ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Ответникът е
длъжен да обезщети вредите, които е причинил на ищеца /съгласно чл. 45 ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму/. От
установеното противоправно поведение от страна на ответника С.Й.С. е настъпил като
пряк и непосредствен вредоносен резултат за ищцата Л.Н., чрез неколкократното заплащане
на медикаменти, консумативи и манипулации на Тракийския университет и на
ветеринарни амбулатории и аптеки в гр. Раднево с цел спасяване живота на
котката, които възлизат на сумата от 582 лв., платени на няколко пъти на Тракийския
университет, и на сумата от 106,23 лв. платени на няколко пъти на ветеринарни
амбулатории и аптеки в гр. Раднево за различни манипулации и покупки. Не се
установява направата на разхода от 45 лв. за закупуване на 30 бр. инжекции, тъй
като единствените данни за това са записани от адв. К., пълномощник на ищцата,
списък на разходи на л. 22, без да е представено каквото и да било
доказателство в тази насока. А този запис представлява частен диспозитивен
документ от пълномощник на страна и няма доказателствена сила в процеса, тъй
като е равносилно на изявление на пълномощника. Затова съдът намира, че се
установява извършването на разходи за лечението по представените
разходо-оправдателни документи в общ размер на 688,23 лв.
Ищцата
претендира и сумата от 100 лв. за транспортни разходи. Видно е от датите на
квитанциите, епикризите, че ищцата е ходила до Стара Загора на няколко дати –
13.12.2018 г., 21.12.2018 г., 08.02.2019 г., 18.03.2019 г., 16.04.2019 г.
10.07.2019 г., 02.01.2020 г., което неминуемо е свързано с разход за превоз от
Раднево до Стара Загора. Ноторно известно е, че разстоянието между Раднево и
Стара Загора е около 30 км. в посока, което означава, че за всяко едно пътуване
са изминати около 60 км. Документ за разход за гориво не е представен, но това
и не е нужно, тъй като той би бил касов бон за зареждане на гориво. А какъв е
точно разходът зависи и конкретно от превозното средство и разходната му норма,
от точния пасив в имуществото на ищцата. Св. И.Д. посочва, че неговия автомобил
е БМВ, 530 Д, 200 конски сили, с който е карал ищцата до Стара Загора, но
същият посочи и че неговия брат също е карал с колата си ищцата до Стара
Загора, но няма данни каква е неговата кола. Средната норма дизелов автомобил е
около 7 литра на 100 км разход, което обосновава направата на разход за
пътуване с кола в двете посоки около 5 литра дизелово гориво, чиято средна цена
е в периода на направа на разхода е около 2 лева. Това обосновава извод, че
разходът за едно отиване и връщане е около 10 лв. Установиха се 7 пътувания,
които са на средна стойност от 70 лв., поради което този разход ще се уважи за
сумата от 70 лв. и за разликата до 100 лв. ще се отхвърли.
Тези
вреди следва да се репарират от ответника С.Й.С., тъй като е пряк резултат от
неговото противоправно поведение /ако не беше деянието на ответника, то въобще
нямаше да се наложи лечение на котката/. Затова този иск ще се уважи за
установените имуществени разходи от общо 758,23 лв. и ще се осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 758,23 лв., заплатена от ищеца за лечение на
котката, и ще се отхвърли иска за разликата до цялата претендирана сума от
833,23 лв.
Ще
следва да се уважи иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за
заплащане на законната лихва върху главницата от 758,23 лв. от датата на
деянието 12.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на
неимуществените вреди:
Ищцата
претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деянието, за
което ответникът е признат за виновен и е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК, чийто размер определя на сумата от 2000 лв.
Ответникът е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на ищеца /съгласно
чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму/. При така установеното наличие на противоправно поведение на ответника
С.Й.С. и настъпил от него вредоносен резултат за ищцата Л.Н., следва да се
определи обезщетение, чийто размер е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа
конюнктура в страната (ППВС № 4/1968 год. и решение № 407 от 26.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о., ГК, постановено в
производство по чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът отчете степента на травматичните
увреждания на котето, довели до състоянието на ищцата /дискомфорт от
множеството грижи, ангажирането на синовете си, емоционалната травма чрез
плакане, емоционалната връзка на ищцата с животното, както и всички неприятни
емоционални преживявания у ищцата около лечението и грижите за котката/.
Като
взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, обусловени от
съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливо
обезщетяване на претърпените от ищцата Л.Н. неимуществени вреди, като
съвкупност от изпитаните негативни преживявания и дискомфорт, възлизат на сума
в размер от около 1500 лв. Ищецът претендира обезщетение в размер на 2000 лв. и
с оглед на което следва да се уважи иска до размера от 1500 лв. Съобразно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД по-нисък размер на обезщетението за
неимуществени вреди неминуемо би предизвиквал чувство у пострадалия за липса на
справедливо репариране на вредите от деянието, а пък по-висок размер на
обезщетението ще предизвика чувство за неоснователно обогатяване на ищцата.
Затова
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва
да се уважи в размер на 1500 лв., съответно да се отхвърли за разликата до
претендираните 2000 лв.
Ще
следва да се уважи иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за
заплащане на законната лихва върху главницата от 1500 лв. от датата на деянието
12.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
По
разноските и държавната такса:
При
този изход на спора ответникът дължи на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сторените в настоящото производство разноски. Такива са сторени за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от 16.01.2020 г. /л.26/ и следва да се присъдят на ищеца съобразно
уважената част от исковете, които разноски възлизат на сумата от 398,53 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 110,00
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН **********,***, да заплати на Л.Г.Н.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и във вр. чл. 52 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД следните суми:
-
сумата от 758,23 лв. (седемстотин петдесет и осем
лева и 23 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди за платени медикаменти,
консумативи, манипулации по повод лечение на котката и транспортни разходи във
връзка с лечението, която вреда е настъпила вследствие противоправно поведение
на ответника на 12.12.2018 г., за което деяние му е наложено административно
наказание по АНД № 272/2019 г. по описа на РС-Раднево, ведно със законната
лихва върху главницата от 12.12.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 758,23 лв.
до претендираните 833,23 лв. като неоснователен;
-
сумата от 1500 лв. (хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от ищцата страдания и дискомфорт в резултат на нанесените на нейната
котка „Шуши“ на 12.12.2018 г. травматични увреждания, извършени от ответника С.Й.С.,
за което му е наложено административно наказание по АНД № 272/2019 г. по описа
на РС-Раднево, ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за разликата над присъдените 1500 лв. до претендирания размер от 2000 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН **********,***, да заплати на Л.Г.Н., ЕГН
**********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 398,53 лв. (триста деветдесет
и осем лева и 53 ст.), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на
РС-Раднево сумата от 110,00 лв. (сто и десет лева) държавна такса върху
уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: