Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във вр. с ал.6 от НПК и е образувано по жалба на Джемил Мустафа Мустафа от гр. Крумовград против определение № 1/26.02.2007 година, постановено по ч.н.д. № 23/2007 година по описа на Крумовградския районен съд. Определението се обжалва като незаконосъобразно и необосновано. От събраните на досъдебното производство доказателства по безспорен и категоричен начин се установило, че на 31.10.2006 год. двамата обвиняеми Байрям Байрям и Севтин Ахмед нанесли побой на жалбодателя Мустафа, вследствие на който му били причинени средни телесни повреди, изразяващи се в разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата с подлежащо хлътващо счупване на черепната кост, представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина, контузия на мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на лявата ключица във външния й край, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около един и половина-два месеца при обичаен ход на оздравителния процес. В този смисъл били признанията на двамата обвиняеми, които се признали за виновни. В противоречие със събраните доказателства и самопризнанията на обв.Байрям и обв.Ахмед при постановяване на своя акт, съдът неправилно приложил материалния закон, приемайки, че действията на обвиняемите на 31.10.2006 год. били извършени при условията на неизбежна самоотбрана, както и не кредитирал показанията на жалбодателя предвид обстоятелството, че бил в състояние на силно алкохолно опиване. В противоречие с този извод и съдът, и прокурорът приели, че обв. Севтин Ахмед се намесил, за да защити Орхан Юсеин, което го било подразнило, без да се сочи с кои действия на жалбодателя. От друга страна, за да мотивира своето определение, районният съд се позовал на заключението на съдебно-психологичната експертиза, според която обв.Байрям се намирал в състояние на физиологичен афект, без да се посочи от кои действия на жалбодателят е бил предизвикан този афект. Също така съдът се позовал и на свидетелските показания на св.Златко Манолов- служител на РПУ-Крумовград, който посетил местопрестъплението и видял средството, с което жалбодателят бил осъществил нападението, без да сочи какво е средството и без да се мотивира въз основа на какви доказателства се приема, че с това средство е извършил нападение. Жалбодателят твърди, че двамата обвиняеми не са действали при условията на неизбежна самоотбрана, тъй като не бил нападал никой, а и освен това и прокурорът приел в постановлението си, че обвиняемите са разчитали и на помощта на свидетелите Орхан Юсеин и Нуртин Алиосман, докато Мустафа бил сам. Неизяснен оставал въпросът как следвало да бъде отблъснато неговото нападение след като в заведението били четирима срещу пострадалия, а и освен това не било изяснено по какъв начин нападнал лицето Ахмед при положение, че сам в обясненията си обв.Ахмед твърдял, че в момента, в който му нанесъл удар с бутилка по главата, жалбодателят бил седнал от другата страна на масата срещу него. Необяснимо било как след като бил седнал на масата нападнал някого, как го заплашил, че дори нападнатият да е било необходимо да бъде защитаван от други лица. Или с други думи в случая съдът в противоречие със събраните доказателства неправилно се позовавал на разпоредбата на чл. 12 от НК, тъй като при липса на непосредствено противоправно нападение от негова страна не можело да има действия на обвиняемите, извършени при условията на неизбежната отбрана, още повече, че в определението си съдът твърдял единствено и само, че е било налице нападение от страна на пострадалия спрямо обв.Ахмед-активно действие, насочено към увреждане, което било непросредствено и противоправно. При установените факти и обстоятелства пострадалият считал, че атакуваното определение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. С оглед на изложеното и установената фактическа обстановка, според която обвиняемите извършили престъпление по смисъла на чл. 129, ал.1 от НК, намирал определението на РС-Крумовград за незаконосъобразно и необосновано, поради което моли да бъде отменено и делото върнато на РП-Кърджали за извършване на следващите се процесуално —следствени действия със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Въззивният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваното определение и във връзка с подадената жалба, за да се произнесе, взе предвид: Жалбата е подадена от лице, имащо качеството на пострадал и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 1/ /26.02.2007 година, постановено по ч.н.д. № 23/2007 година по описа на Крумовградския районен съд е потвърдил постановлението на Районна прокуратура Крумовград от 07.02.2007 година за прекратяване на досъдебно производство № 140/2006 година по описа на РПУ Крумовград, образувано срещу Байрям Юсеин Байрям и Севтин Ибрям Ахмед, двамата от с.Рогач, общ. Крумовград за извършено престъпление по чл. 129, ал.1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК. За да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство, районният съд е счел, че не са налице основания за изменяването или отменяването му, като го е потвърдил като обосновано и законосъобразно. Обжалваното определение е постановено при изяснена фактическа обстановка, при задълбочено и последователно обсъждане от първоинстанционния съд на събраните на досъдебното производство доказателства, като правните му изводи са правилни, обосновани и съответстващи на фактическите такива. Така, прието за установено от фактическа страна по делото от районния съд е следното: на 31.10.2006г. около 21.30 часа, свидетелите Местан Мюмюн Мехмедали и Джемил Мустафа Мустафа отишли в заведение в с.Рогач, общ.Крумовград с лекия автомобил на последния. Седнали на масата на свидетелите Орхнан Байрям Юсеин, Нуртин Алиосман Мехмед и обвиняемите Байрям Юсеин Байрям и Севтин Ибрям Ахмед. Поръчали две бири, но тъй като нямали пари да заплатят сметката си, Джемил Мустафа поискал от племенника си - Местан Мехмедали да се върне в гр. Крумовград, за да вземе пари от съпругата му. Преди да тръгне, Мехмедали се обадил по телефона на свидетелите Никола Стефанов Николов, Огнян Михайлов Огнянов и Драгомир Асенов Чотов, които се намирали в снек - бар "Сити" в гр.Крумовград и им предложил да отидат заедно в заведението в с.Рогач, общ.Крумовград. По същото време Джемил Мустафа разговарял със свидетеля Шукри Мехмед Изет, който предложил да му заеме пари, за да заплати сметката си. Мустафа бил във видимо нетрезво състояние и започнал да отправя реплики към свидетеля Орхан Юсеив, който бил зад бар - плота и обслужвал клиенти. Обвиняемият Севтин Ахмед се намесил, за да го защити, което подразнило Мустафа и той взел една вилица от масата, огънал я и замахнал с нея към шията на Ахмед. Последният се отдръпнал, взел от масата празна бирена бутилка, и за да се защити от замахването на Мустафа, нанесъл удар с нея в дясната челна област на главата му. Веднага след това обв. Ахмед станал и излязъл от заведението, последван от свидетелите Али Анифе Камбер и Шукри Изет. Джемил Мустафа станал от местото си и се отправил с бутилка в ръка към Орхан Юсеин, който бил застанал с гръб и приготвял пиле. Изплашен от случилото се и с намерение да защити сина си, обвиняемият Байрям го ударил в гърба с пластмасов стол, който се счупил, а впоследствие продължил да му нанася удари с метла с пластмасова дръжка. По същото време, пред заведението пристигнали свидетелите Никола Стефанов Николов, Огнян Михайлов Огнянов, Драгомир Асенов Чотов и Местан Мехмедали, които чули виковете и шума. Мехмедали извел вуйчо си, който бил с окървавена глава. Откарал го във ФСМП - Крумовград, където му била оказана медицинска помощ, а по - късно бил транспортиран в болница в гр.Кърджали. След приключване на сбиването, свидетелят Орхан Юсеин се обадил в РПУ - Крумовград и на място пристигнали дежурните служители. От заключението на съдебномедицинска експертиза № 128 / 2006г., изготвена от експерта д-р Николай Маринов на досъдебното производство се установява, че на пострадалия Джемил Мустафа са причинени следните средни телесни повреди: разкъсно - контузна рана в дясната челна област на главата с подлежащо хлътващо счупване на черепната кост, представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина; контузия на мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на лявата ключица, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около един и половина - два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Като механизъм за причиняване на средните телесни повреди експерта е посочил , че е възможно да са възникнали по начина , съобщен от пострадалия и свидетелите. От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно - психологична експертиза № 191 / 06 г., изготвена от в.л. Татяна Дикова е видно, че обвиняемият Байрям не страда от психично заболяване, бил е вменяем при извършване на деянието и се е намирал в състояние на физиологичен афект. В съдебно - психологичното обсъждане е посочено, че за преживяванията и действията му в конкретния инцидент са важни предхождащата негативна емоция към пострадалия, субективната тежест на обидата и неглижиране на достойнството му и това на сина му. Те са довели до несъразмерно свръхмерен отговор на стимула, т. е. до състояние на силно раздразнение. Така, въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, след извършен обстоен анализ на събраните доказателствени материали и след излагане на съображения при противоречия в доказателствата, кои от тях кредитира и кои отхвърля и по какви съображения, районният съд е потвърдил правните изводи на наблюдаващия прокурор, че обвиняемият Байрям е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 132, ал.1, т.2, във вр. с чл. 129, ал.1 от НК, а обв. Ахмед- на чл. 132, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл. 12, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. В този смисъл, правилен е изводът, че деянията, осъществени от обвиняемите не съставляват престъпления от общ характер, като наказателното преследване срещу тях, съобразно особената разпоредба на чл. 161, ал.1 от НК, следва да бъде осъществено по тъжба на пострадалия. Следва в подкрепа изводите на районния съд да бъде обсъдено и следното: от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че противоправното поведение- нападение по отношение на обв. Ахмед е било предприето от пострадалия- жалбодател в настоящото производство, като не са събрани доказателства, които да опровергават фактите по делото в тази насока. Напротив обясненията на обв. Ахмед за предприетото от страна на пострадалия противоправно нападение спрямо него се потвърждават от редица други доказателства- обясненията на обв. Байрям Байрям и св. Орхан Юсеин, които са последователни и непротиворечиви. Обстоятелството, че пострадалият Мустафа е бил в състояние на силно алкохолно опиянение се установява от показанията на св. Местан Мехмедали, негов племенник, който подробно обяснява в кои заведения и какво количество алкохол е употребил чичо му преди да се установят в заведението в с.Рогач. В тази връзка, правилен е изводът на съда, че предприетото защитно действие от страна на обв. Ахмед- удар по главата на пострадалия Мустафа с празна бирена бутилка срещу неговото противоправно нападение- замахване с огъната вилица в областта на шията на обвиняемия, превишава необходимите предели за защита, поради което правната квалификация на деянието на обв. Ахмед е законосъобразна. Еднопосочни в тази връзка са доказателствата, че именно пострадалият е предприел първи нападение спрямо обв. Ахмед, като не се установява обратното- пострадалият да е бил нападнат от този обвиняем. Ето защо, правилно от съда не са били кредитирани покаþанията на св. Мустафа относно обстоятелството, че не бил замахнал с вилица към шията на този обвиняем, както и че бил нападнат и бит от двамата обвиняеми без никаква причина. Това е така, тъй като показанията на свидетеля в тези им части са противоречиви и нелогични и се опровергават от обсъдените по-горе други гласни доказателства. Установено по делото е, че свидетелят е бил клиент в заведението, без да е имало някакъв конфликт между него и обвиняемите преди това, като конфликтът е предизвикал именно пострадалият с поведението си спрямо св. Орхан Юсеин и то поради състоянието на силно алкохолно опиянение, в което се е намирал. Установено по отношение на другия обвиняем- Бюйрям Юсеин Байрям във връзка с обясненията му, от неопроверганото заключение на назначената на досъдебното производство съдебно - психологична експертиза е, че същият при извършване на деянието се е намирал в състояние на физиологичен афект. В съдебно - психологичното обсъждане е посочено, че за преживяванията и действията му в конкретния инцидент са важни предхождащата негативна емоция към пострадалия, субективната тежест на обидата и неглижиране на достойнството му и това на сина му. Те са довели до несъразмерно свръхмерен отговор на стимула, т. е. до състояние на силно раздразнение. Последното е било предизвикано от пострадалия с демонстрираното намерение спрямо сина му- св. Орхан Юсеин да го удари с бирена бутилка, от което същият е можел да пострада и предхождащото обидно отношение на пострадалия към св. Юсеин. Т.е. състоянието на силно раздразнение у обв. Байрям е било предизвикано от пострадалия по един от начините, от значение за съставомерността на деянието по чл. 132, ал.1 от НК- с нападение срещу сина му, от което са могли да настъпят тежки последици за него. Следва да бъде посочено и това, че обясненията на двамата обвиняеми и св. Орхан Юсеин правилно са били кредитирани изцяло от районния съд, тъй като не са събрани други доказателства, които да ги опровергават, същите са последователни и непротиворечиви, подкрепят се от заключенията на извършените съдебни експертизи и показанията на св. Манолов и след като не са разколебани от тях /в тази връзка на показанията на св. Мустафа не е дадена вяра поради изложените по-горе доводи/, няма пречка да не бъдат приети като основен доказателствен източник на факти в наказателното производство. Така, изводът на решаващия съд, че не се доказва обвиняемите да са осъществили състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, е правилен, обоснован и законосъобразен. Като е потвърдил постановлението на Районна прокуратура Крумовград за прекратяване на досъдебно производство № 140/2006 година по описа на РПУ Крумовград срещу Байрям Юсеин Байрям и Севтин Ибрям Ахмед, двамата от с.Рогач, общ. Крумовград за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК по реда на чл. 243, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, районният съд не е постановил неправилен – необоснован и в нарушение на закона, съдебен акт, поради което жалбата на Мустафа е неоснователна. Определението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1/26.02.2007 година по ч.н.д. № 23/2007 година по описа на Крумовградския районен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
|