О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 10.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като
разгледа
докладваното от съдия Станкова в.гр.д. № 11209 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от К.С.П. срещу определение от 18.09.2020 г., постановено от съдия по
вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва отбелязване в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София на представено
решение по гр.д. № 21344/2003 г. на СРС, 48 състав по вписана искова молба от
28.10.2003 г., т. 4, № 24 по вх.р. № 40818 по молба с рег. № 52222/18.09.2020
г.
Жалбоподателят
посочва, че извън допустимата проверка съдията по вписванията е отказал да
отбележи представеното решение, което е в противоречение с т. 6 от Тълкувателно
решение № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г.на ОСГТК, както и с практиката на
ВКС по идентични казуси. Иска от съда да отмени обжалвания отказ и да разпореди
отбелязване на представеното решение.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК и
изхожда от лице, което имат право и интерес от обжалването, поради което и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е
отказано отбелязването на решение по гр.д. № 21344/2003 г. на СРС, 48 състав по
вписана искова молба от 28.10.2003 г., т. 4, № 24 по вх.р. № 40818. В мотивите
на обжалваното определение е прието, че същото е представено за отбелязване
след изтичане на срока по чл. 115, ал.2 ЗС, поради което срокът за отбелязване
на решението е изтекъл, поради което същото не подлежи на отбелязване, а на
вписване. Изложени са мотиви и че липсват доказателства за актуална данъчна
оценка и кадастрална скица. Съдията по вписванията е посочил, че не може да
излиза извън рамките на искането, което е за отбелязване, а не за вписване,
като за последното не е представена и
такса в пълен размер.
В случая представеният за отбелязване
акт е влязло в сила решение по вписана искова молба, с която е предявен иск по
чл. 108 ЗС. Касае се за акт, подлежащ на отбелязване по чл. 4, б „з“ ПВп, по реда на чл. 12 от
Правилника. Според
задължителните указания, дадени с т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело
№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва
съгласно чл.
32а, ал. 1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване,
съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВп съдържание, като не се проверяват материалноправните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, като в
никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от
съда или чието вписване е наредено от съда. В мотивите към т. 6 от цитираното тълкувателно решение изрично е разяснено, че съдията по
вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има
контролни функции по отношение на него, а не обратно, както и че когато е представено за вписване съдебно решение,
което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен
да го впише, независимо от неговото съдържание. В цитираното тълкувателно решение е прието, че
съдията по вписвания не може да дава указания за поправяне нередовности на
искането за вписване, като може
да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса.
Настоящият съдебен състав намира,
че извън пределите на проверката, която извършва съдията по вписванията е
обстоятелството дали съдебното решение е представено в срока по чл. 115, ал.2
ЗС. В разпоредбата на чл. 115, ал.2 ЗС са посочени последиците от пропускане на
срока - вписването на исковата
молба губи действието си, което обаче не е пречка за отбелязване на съдебното решение, чието вписване е
предвидено в закона. В този смисъл е и практиката на ВКС - Определение № 189 от 13.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 868/2014 г., IV г. о., ГК.
Доколкото съдът приема, че не са налице основания за
отказ за отбелязване на съдебното решение, то дължимата държавна такса следва
да бъде определена съобразно приложимата в тази хипотеза разпоредба на чл.
3, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията,
съобразно която за извършване на отбелязване (включително на актовете по чл. 17
от ПВ), за заличаване и за подновяване на вписване се събира половината от
събраната такса за вписване. От смисловото тълкуване на разпоредбата следва, че таксата за отбелязване
следва да се определи по цената на иска, определена към момента на
предявяването му, а не да се представят доказателства за актуална цена/данъчна
оценка. В настоящия случай, видно от представената данъчна оценка на имота към
момента на предявяване на иска, същата е в размер на 12 021,40 лева.
Съгласно чл. 3, ал.1 от
Тарифата за държавните такси, събирани от АВ дължимата държавна такса за
извършване на отбелязване е в размер на ½ от дължимата държавна такса за вписване на исковата молба или в случая дължимата такса за отбелязване
е в размер на 60,10 лева. Видно от представеното към заявлението вх.№ 52222/18.09.2020 г. платежно нареждане за извършване на отбелязването е внесена държавна такса в размер на 25,00 лева, който се явява
по-нисък от дължимия.
Предвид изложеното по-горе, че
липсата на внесена държавна такса за вписване в пълнен размер е основание за
отказ за вписване/отбелязване частната жалба следва да бъде оставен без
уважение.
Така
мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от К.С.П. срещу определение от 18.09.2020 г., постановено от
съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва
отбелязване в регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София
на представено решение по гр.д. № 21344/2003 г. на СРС, 48 състав по вписана
искова молба от 28.10.2003 г., т. 4, № 24 по вх.р. № 40818 по молба с рег. №
52222/18.09.2020 г.
Определението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба, в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.