Р Е Ш Е Н И Е
№......./ ………………...2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА,
XXXIV състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: Елена
Янакиева
при секретаря Галина
Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 876 по описа за
2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.73 ал.4 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление.(Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.)
Образувано е по жалба на Регионална
дирекция по горите – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Р.Д.“ № 10, представлявана
от Т.Г., заемащ длъжността Директор, подадена срещу Отказ за верификация,
инкорпориран в писмо № 02.50-6/23.03.2022г., постановен от Директор на дирекция
и Ръководител на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма /ОП/ „Добро
управление“, с което на жалбоподателя, като бенефициент по административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, финансиран по същата
програма, за изпълнението на проект с наименование „Подобряване на
специализираните знания и умения на служители в Регионална дирекция по горите
„Варна“ по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ с рег. № BG05SFOP001-2.019-0040 от 11.06.2020г., е отказано да се верифицира сумата от 847.06 лв.,
включена в Искане за междинно плащане № 7/30.12.2021г. по т.1 и 2 от същия
отказ.
Жалбоподателят счита, че актът е
незаконосъобразен, твърди, че ръководителят на УО не е доказал наличието на
основание за отказ за верификация на посочената сума. Навежда доводи, че
относно констатацията по чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ /стар - сега ЗУСЕФСУ чл.57 ал.1 т.
5 - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./ - за изпълнителя не се изисква право да
упражнява туроператорска и/или туристическа агентска дейност, доказваща се с
Удостоверение за регистрация по реда на чл. 61, ал.4 от Закона за туризма /ЗТ/.
Изтъква се в жалбата, че се касае за хипотезата на чл. 79, ал.4, т.3 от ЗТ, поради
което не е налице изискването изпълнителят да е регистриран по установения ред
туроператор или туристически агент. Допълва, че предмет на обществената поръчка
е „организиране и провеждане на специализирано обучение“, което налагало извод
в конкретния случай, че служителите не са „туристи“ по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗТ.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява представител.
Ответната страна – ръководителят на УО на
ОП „Добро управление“, редовно уведомена, не се представлява. В представени
писмен отговор и становище /л. 2 и л. 18-21 вкл. от преписката/ оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана, като моли да се даде ход на делото, което да
приключи с решение в посочения смисъл. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на
жалбоподателя, моли присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е предявена пред родово и местно
компетентен съд, от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване по този ред, акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът, след като прецени представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 11.06.2020г. е сключен Административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. № BG05SFOP001-2.019-0040-C01 от 11.06.2020г. за изпълнението на проект с наименование „Подобряване на специализираните
знания и умения на служителите в Регионална дирекция по горите-Варна“,
финансиран по Оперативна програма „Добро управление“ /ОПДУ/ при Администрацията на Министерски съвет, гр. София, бул. „Д.“ № 1,
като Управляващ орган и Регионална дирекция по горите – Варна, като бенефициент
по договора. Неразделна част от горепосочения договор са неговите приложения:
-Приложение 1: Формуляр за кандидатстване
/Проект BG05SFOP001-2.019, с наименование
„Подобряване на специализираните познания и умения на служителите в Регионална
дирекция по горите-Варна/;
-Приложение 2: Условия за изпълнение на
проекти, финансирани по оперативна програма „Добро управление“ по Процедура № BGSFOP001-2.019;
-Приложение 3: Декларация от бенефициента
за съгласие за предоставяне на информация от компетентния орган по приходите.
В чл.4 на Административния договор /л. 4
до 6 вкл. от административната преписка/ изрично е предвидено, че максималният
размер на безвъзмездната финансова помощ /БФП/ е равен на размера на общо
верифицираните, допустими, преки разходи за изпълнение на проекта и единна
ставка в размер до 8% от тях за непреки разходи, но не повече от съответните
размери по т.3. БФП, която се предоставя
на бенефициента е в следното съотношение – 85% от Европейския социален
фонд и 15% национално финансиране. Общата стойност на проекта е в размер на
49 280.40 лева, в това число преки разходи за изпълнение на проекта в
размер на 45 630.00 лева и непреки разходи – 3650.40 лева.
От бенефициента по договора е взето
решение за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Организиране и
провеждане на 7 двудневни специализирани обучения по Проект „Подобряване на
специализираните знания и умения на служителите в Регионална дирекция по горите
Варна“. Осъществена била процедурата на директно възлагане на основание чл. 20,
ал.4, т.2 от Закона за обществените поръчки и бил сключен договор за услуга № РД
09-13-11.09.2020г. с изпълнителя „ЕВРИКА ЗМ“ ЕООД.
С приложеното по делото искане за междинно
плащане № 7 от 30.12.2021г. жалбоподателят е заявил и отчел 6 158.59 лева.
При извършване на проверката преди верификация на заявената и отчетена от жалбоподателя
сума, УО е установил, че при изпълнение на съдържащите се в сключения договор
за услуга дейности, на участвалите в обучението служители били осигурени основни
по смисъла на т. 69 от ДР на ЗТ, съдържащи се в осигуряване на хотелско
настаняване и изхранване, и допълнителни по реда на чл. 70 от ДР на ЗТ,
състоящи се в пътувания, развлечения и други събития с културен и опознавателен
характер. Административният орган установил след проверка в Регистъра на
регистрираните туроператори и туристически агенти / https://ntr.tourism.government.bg/Registration.nsf/alltato.xsp/, че „ЕВРИКА 3М“ ЕООД и
„Парк хотел Персей“ не били регистрирани за извършване на туроператорска и/или
туристическа агентска дейност. Във връзка с предоставените услуги с
кореспонденция № BG05SFOP001-2.019-0040-C01-M049/
22.02.2022г. административният орган изискал от „Еврика 3М“ ЕООД да представи
доказателства, че последният разполагал с надлежна регистрация съгласно
изискванията на ЗТ като туроператор/туристически агент. Във връзка с превоза на
участниците в обучението били изисквани от УО на ОПДУ и доказателства,
удостоверяващи, че изпълнителят притежава лиценз за обществен превоз съгласно
Закона за автомобилните превози.
Бенефициентът „Еврика 3М“ ЕООД, в отговор
на исканията на административния орган, представил с кореспонденция № BG05SFOP001-2.019-0040-C01-M050/ 04.03.2022г. изисканите документи.
От тях УО на ОПДУ констатирал, че услугите за настаняване и изхранване били
извършени от „Еврика 3М“ ЕООД и съответно от „Парк хотел Персей“, като
последните не били регистрирани по ЗТ като туроператор или туристически агент.
УО на ОПДУ чрез ИСУН с кореспонденция № BG05SFOP001-2.019.0040-C01-M051/ 10.03.2022г. уведомил бенефициента
досежно размера на включените в искането за плащане недопустими разходи и
основанието за тяхната недопустимост, като му е предоставена възможност да
представи становище. С горепосоченото
писмо административният орган уведомил бенефициента, че извършените услуги по
процесния административен договор изисквали същите да бъдат извършени от лице,
притежаващо надлежна регистрация по реда на ЗТ като туроператор или
туристически агент и затова на основание чл. 63, ал. 1, т.1, 2 и т. 4 / сега т. 5 – ДВ, бр. 51
от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./, вр. ал.2 на същия член от ЗУСЕСИФ /Загл.
изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./, органът отказал да
верифицира целия размер от сумата по искане на жалбоподателя за междинно
плащане.
Бенефициентът депозирал своите възражения с
писмо чрез ИСУН с кореспонденция № BG05SFOP001-2.019-0040-C01-M052/21.03.2022г., в което посочил, че
за изпълнение на гореописаната услуга не е необходимо да е налице регистрация
за упражняване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност. Във
възражението са изложени доводи, че за да бъде допустим и да подлежи на
верификация един разход, той следва да отговаря на кумулативно посочените в чл.
57, ал.1 от ЗУСЕСИФ изисквания. Посочил в писмото, че в случая се констатира
хипотезата на чл. 79, ал.4, т.3 от ЗТ, а именно, че предоставените услуги са
необходими за организиране и осъществяване на служебното пътуване, а като
такива те са със спомагателна функция на основната цел на договора –
специализирано професионално обучение на служителите на административната
организация.
След анализ на възраженията на
жалбоподателя, УО на ОПДУ постановил обжалвания в настоящото производство отговор
– Писмо № 02.50-6/23.03.2022г., с което отказал да верифицира разходи в общ
размер на 847.06лв., които приел за недопустими на основание чл. 57, ал.1, т.2
/за сумата от 235.89 лева, недопустими поради превишение на максималния
допустим размер на единната ставка, изчислен като процент върху неговите
допустими преки разходи/ и т.4 /стар - сега т. 5 - ДВ, бр. 51
от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, недопустими като извършени
незаконосъобразно съгласно приложимото право на ЕС и българското
законодателство. Посочил, че сторените разходи били в нарушение на чл. 61, ал.2
от ЗТ, която изисквала задължителна регистрация за извършване на туроператорска
и/или туристическа агентска дейност.
При така установената фактическа
обстановка съдът формира следните правни изводи:
Според чл. 60, ал.1 от ЗУСЕСИФ /(Загл.
изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./ Управляващите органи
извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане от
бенефициента. Както повелява чл. 9, ал.5, изр. 2 от ЗУСЕСИФ ръководител на
управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган или оправомощено от него лице. В
процесния случай ръководител се явява Министър-председателят, който със Заповед
№ Р-16/01.02.2022г. /л. 31 до 33 вкл. от преписката/ на основание чл. 40, ал.6
от Закона за администрацията, вр. чл. 77а, ал.1, т.1-3, ал.2 и 6 от
Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, вр.
чл. 9, ал.5 от ЗУСЕСИФ, е възложил на И.Д.П. – Директор на дирекция „Добро
управление“ в администрацията на Министерски съвет, да изпълнява функциите на
ръководител на УО на ОПДУ 2014-2020г. С оглед гореизложеното, съдът счита, че
процесното решение е издадено от компетентен за целта орган.
Настоящият състав прави извод, че
оспореният административен акт е издаден в предвидената писмена форма съобразно
чл. 59, ал.2 от АПК. От формална страна са налице фактически и правни основания
с оглед изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. При неговото издаване не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
което, от своя страна, е започнало с във връзка с подадено от жалбоподателя
искане за междинно плащане № 7/30.12.2021г. Производството е приключило с
постановяването на оспорения отказ от верифициране на исканите от жалбоподателя
суми.
Уредбата на производството по верификация
на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕСИФ/стар,
сега ЗУСЕСФУ/. Съгласно цитираните разпоредби към релевантния период, междинни
и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване
допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов
напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само
допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Уредбата на
производството по верификация на разходи се съдържа в Националните правила за
допустимост на разходите, заложени в чл. 57 ЗУСЕСФУ общо за
всички програми. Съгласно чл. 59 ЗУСЕСФУ
конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите
за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския
съвет. За всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1.
допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има
такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за
изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за
тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 –
4; 3. при проекти, които генерират приходи – методът, по който нетните приходи
се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да
отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията,
при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. Чрез междинни
и окончателни плащания се възстановяват единствено допустими разходи,
верифицирани от УО. По силата на чл. 62, ал.3 от ЗУСЕСИФ/стар/, УО верифицира
разходите, като извършва проверка на документите, представени към искането за
плащане и като прави проверки на място, когато това е необходимо.
Според чл. 57, ал.1 от ЗУСЕСИФ /изм. – ДВ,
бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./ разходите се считат за допустими,
ако са налице кумулативно следните условия: 1. Разходите са за дейности,
съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими
бенефициенти съгласно съответната програма по чл.3, ал.2 от ЗУСЕСИФ; 2. Разходите
да попадат във включени в документите по чл. 26, ал.1 и в одобрения проект
категории разходи; 3. Разходите са извършени за реално доставени продукти,
извършени услуги и строителни дейности; 4. Разходите са извършени
законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство; 5. Разходите са отразени в счетоводната документация на
бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна
система; 6. За сторените разходи е налична одитна следа съгласно минималните
изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент /ЕС/ № 480/2014 на Комисията от
03.03.2014г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския
парламент на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и
т.н.; 7. Разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на
държавни помощи.
Константна е съдебната практика на ВАС досежно
предпоставките по чл. 57, ал.1 от ЗУСЕСИФ /изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила
от 1.07.2022 г./ и необходимостта от кумулативното им наличие за допустимост да
извършен разход /в този смисъл – Решение № 5107 от 30.05.2022г. на ВАС, по адм.
д. № 1944/2022г., VII о./.
Административният орган ясно и
последователно е изложил своите фактически и правни изводи, като е разграничил
двете законови хипотези, на които основава постановяването на отказа си,
правилно и законосъобразно. В конкретния случай, той е възприел недопустимост на разходите по
аргумент от чл.57 ал.1 т.2 и т.4 ЗУСЕСИФ /стар/. И в двете хипотези, за да се
считат изпълнени изискванията им, в оспорения отказ следва да се съдържа
описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически
факти за произнасянето на органа и които обосновават съдържанието на
обективираното в акта волеизявление за отказ да бъдат верифицирани процесните
разходи като недопустими. Неизлагането на мотиви в административния акт е
съществен порок, тъй като препятства съдебния контрол за материална
законосъобразност на акта.
В конкретният случай съдът приема, че не
се констатира такъв порок. Към всяко едно от посочените основания за
недопустимост, органът е изложил мотиви, съответно по чл.57 ал.1 т.2 ЗУСЕСИФ
/стар/ , е посочил , че по РОД „Друг
неприложимо от 30.09.2021г. по бюджетен ред II.3.I „ Разходи за
организация и управление на проекта, информация и комуникация“, представляващи
непреки разходи на бенефициента, 235,89лв. не следва да се вирифицират на
осн.чл.62 ал.2 ЗУСЕСИФ /стар/, тъй като са недопустими поради превишение на
максималния допустим размер на единната ставка, изчислен като процент върху
неговите допустими преки разходи във вр.чл.55 ал.1 т.4 ЗУСЕСИФ и т.4 от
Адиминстративния договр. Съответно по чл.57 ал.1 т.4 се е мотивирал, като е
посочил, че 611.17лв. са недопустими разходи, тъй като са извършени в нарушение
на чл.61 ал.2 от ЗТуризма за услуги, попадащи в т.69 и т.70, вр.чл.60, т.62 и
т.67 от ДР на ЗТ.
Следователно, обоснован и съответен на
цитираните нормативни разпоредби се явява изводът на УО на ОПДУ досежно
организирането на обучението на служителите на Регионална дирекция по
горите-Варна, съгласно Административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ с рег. № BG05SFOP001-2.019-0040-C01 от 11.06.2020г., „Еврика
3М“ ЕООД, респективно „Парк хотел Персей“, са предоставили на Регионална дирекция
по горите-Варна „туристически пакет“ по смисъла на ЗТ. Съгласно §1, т.59 от ДР
на ЗТ, организирането на туристически пакет, предлагани за продажба, пряко или
посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение, бизнес,
участие или посещение на прояви или събития с културен или опознавателен
характер, на конгресни и делови събития
или с друга цел, представлява „туроператорска дейност“. Съгласно чл. 61, ал.2
от ЗТ, туроператорска или туристическа агентска дейност на територията на
Република България се осъществява единствено от регистрирано по посочения закон
лице. След като „Еврика 3М“ ЕООД и съответно „Парк хотел Персей“ нямат регистрация като туроператори по смисъла
на ЗТ, то извършената от дружеството дейност е в нарушение на ЗТ, респективно
разходите за тази услуга се явяват недопустими по смисъла на чл. 57, ал.1, т.4
от ЗУСЕСИФ поради констатирано противоречие с националното законодателство и
по-точно – горепосочените разпоредби на ЗТ.
Съдът счита за неоснователно възражението
на жалбоподателя досежно липсата на нарушение на ЗТ, тъй като чл. 79, ал.4, т.2
от ЗТ дерогира изискването туристическия пакет, предоставен от „Еврика 3М“
ЕООД, да е извършено от регистриран по закона туроператор. Цитираната
разпоредба сочи, че Разпоредбите на този раздел и на Раздел III не се прилагат по отношение на договори
за туристически пакети, които се предлагат или организират не по занятие за
ограничена група пътуващи и нямат за цел печалба. Съдът прави извод, че
посоченият от жалбоподателя текст не дерогира общата разпоредба, че
туристически услуги следва да се извършват от регистрирани по специалния ЗТ търговци.
Видно от представената разбивка на разходите, УО правилно е счел, че в
калкулираната сума е включена печалба, което прави изключението по чл. 79,
ал.4, т.2 от ЗТ неприложимо в процесния случай.
Предвид гореизложеното, съдът намира
оспорения Отказ за верификация, инкорпориран в писмо № 02.50-6/23.03.2022г., за
издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за
форма и на административнопроизводствените правила, както и при съблюдаване на
материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора следва да се
присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, изчислено съобразно чл. 144 от АПК, във вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр.
чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът:
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Регионална дирекция по горите-Варна, с
адрес: гр. Варна, ул. „Р.Д.“ № 10, представлявана от Директора инж. Т.Г., срещу
Отказ за верификация, инкорпориран в писмо №
02.50-6/23.03.2022г., постановен от Директор на дирекция и Ръководител на
Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма /ОП/ „Добро управление“, с което
на жалбоподателя, като бенефициент по административен договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, финансиран по същата програма, за изпълнението
на проект с наименование „Подобряване на специализираните знания и умения на
служители в Регионална дирекция по горите „Варна“ по административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. № BG05SFOP001-2.019-0040 от 11.06.2020г., е отказано да се
верифицира сумата от 847.06 лв., включена в Искане за междинно плащане №
7/30.12.2021г. по т.1 и 2 от същия отказ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Р.Д.“ № 10,
представлявана от Директора инж. Т.Г., да заплати на Администрация на Министерски
съвет, с адрес: гр. София, бул. „Д.“ № 1, сторените по делото разноски в размер
на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му страните чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: