Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.Панагюрище, 20.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари 2020 година в състав:
Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като
разгледа докладваното от районен съдия СНЕЖАНА СТОЯНОВА
АНД №265/2019 г. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.“ ООД, ЕИК:
*********, представлявано от управителя Г.Л.Т. против НП № 13-001524 от
30.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик,
с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ и за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ на търговското дружество, в качеството
му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което
се иска неговата отмяна. Твърди се, че отношенията между
дружеството-жалбоподател и лицето М.А.М. (разпитана като свидетел по делото)
имали изцяло облигационен характер. Не можело да се приеме, че е било налице
престиране на работна сила, а единствено предоставяне на услуга по граждански
договор, поради което не било налице нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ. Твърди се,
че в хода на административно наказателното производство били допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Едно от тези нарушения
било, че контролните органи от ДИТ Пазарджик не били издали постановление, с
което да обявят правоотношението с дружеството-жалбоподател и св.М.М. за
трудово. След като контролните органи не били спазили тази законова процедура, те били опорочили производството до степен на
същественост, поради което НП следва да бъде отменено. Прави се алтернативно
искане за преквалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 415в,
ал.1 от КТ и налагане на дружеството-жалбоподател на имуществена санкция в
предвидения от закона минимум от 100,00 лв.
В съдебно заседание за жалбоподателя
се явяват процесуални представители, които подържат жалбата и искат отмяна на
атакуваното НП. Пледират алтернативно за изменение на НП в резултат на
преквалификация на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал.1
от НК и намаляване на наложената имуществена санкция на 100,00 лв.
АНО – редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната
неоснователност.
Панагюрският районен
съд, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „М.“
ООД е санкциониран за това, че на
05.06.2019 г. в град Д. в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснал да работи М.А.М. в
стопанисвания от дружеството цех за обработка на диворастяща гъба, находящ се в
гр. Д. на ул. „*********“ № 18, в нарушение на принципа, възведен в
разпоредбата на чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда. Отношенията
между „М.“ ООД и М.М. били уредени с
граждански договор за извършване на определена работа, вместо като трудови
правоотношения, тъй като се касаело за предоставяне на работна сила.
Нарушението било
извършено на 05.06.2019 г. в гр. Д. и установено на същата дата в ДИТ Пазарджик, при
извършената проверка на фирмената документация на дружеството.
Извършеното
съставлявало нарушение на чл. 1, ал.2 от
Кодекса на труда, за което на 27.06.2019 г. св. Г.С. съставила против жалбоподателя АУАН, който бил
подписан и получен от надлежно упълномощено лице.
Въз основа на АУАН
било издадено атакуваното НП. То било връчено на представляващия жалбоподателя
на 03.10.2019 г., а жалбата против НП била подадена от същото лице чрез
наказващия орган по пощата на 10.10.2019 год.( л.48 и л.49 в делото) и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, при което е процесуално допустима.
В хода на съдебното
следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителя Г.С., както и Н Пи Ц Л., допуснати по искане на жалбоподателя.
По инициатива на съда като свидетел по делото беше разпитана М.М..
От съвкупния анализ
на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 05.06.2019 г.
св. Г.С. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, заедно
с колегата си В.Д. посетили цех за
обработка на диворастяща гъба, находящ се в гр. С.ул. „*********“ № 18. Обектът
се стопанисвал от „М.“ ООД, представлявано от управителя Г.Т.. Влизайки в
обекта, св. С. и колегата й Д. заварили около 25-30 човека, които режели гъби.
Сред тях били и св.М.М., както и св. Н П .
След като се
легитимирали, св. С. и колегата й Д. раздали на заварените на място работници,
включително и на св.М., декларации за
установяване законността на трудови правоотношения при предоставяне на работна
сила. Указали им да ги попълнят. Св.М. започнала да попълва декларацията.
Написала си трите имена, постоянен адрес и ЕГН. Написала, че работи във фирма „М.“
ООД като гъбар, с работно време: 8 часа и уговорено трудово възнаграждение: три
лева на час. Докато св.М. и останалите работници попълвали декларациите,
намиращият се на място управител развел контролните органи из цеха и им показал
отделните работни помещения. Свидетелката С. попитала управителя, както и св. Ц
Л., която се намирала в офиса и се представила като организатор на работния
процес, дали с лицата са сключени трудови договори. Свидетелката Л. отговорила
на контролните органи, че лицата работят на граждански договори, като на
момента им представила същите. Тогава св. С. си позволила да обясни на
управителя, както и на св. Л., че отношенията следва да бъдат уредени не като
граждански, а като трудови. По-късно св.С. и колегата й Д. събрали декларациите
и напуснали проверения обект. Още същия ден те били посетени в службата от
управителя на дружеството-жалбоподател, който споделил, че с лицата вече били
сключени трудови договори, за което били подадени надлежни уведомления в НАП.
Спор по делото
относно това, че на същия ден със св.М., както и с останалите работници били
сключени трудови договори няма. Видно е от приложения на л. 42 в делото трудов
договор от 05.06.2019 г., същият е сключен на основание чл. 68, ал.1, т.2 от КТ
за извършване на определена работа, като работникът (св.М.) е приела да
изпълнява длъжността гъбар при пълно работно време, определено на 8 часа и при
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв. От съдържанието
на гражданския договор на л.40 в делото се установява, че св.М., в качеството
си на изпълнител е приела да извършва при необходимост и при повикване бране и
обработване на диворастящи гъби при възнаграждение в размер на не повече от
280,00 лв. месечно.
От показанията на
св. Л. се установява, че към м. юни 2019 г. същата е работила в дружеството-жалбоподател
като отчетник. Дружеството се занимавало с изкупуване и преработка на
диворастящи гъби, чието бране зависело изцяло от климатичните условия и било
непредвидимо. По тази причина св. Л., която освен като отчетник се занимавала и
с организирането на работния процес, не можела да знае със сигурност какво
количество гъби ще бъдат донесени в цеха за обработка всеки един конкретен ден.
За тази цел св.Л. разполагала с телефонните номера на лица от гр. С.които не били трудово
ангажирани и с които имала уговорка, в случай че има необходимост от работа, да
им позвънява, за да работят. Така на
05.06.2019 г. рано сутринта св. Л. се обадила на св. М. и й казала, че има
работа. Попитала я дали може да дойде да реже гъби, а тя й отговорила че ще
дойде.Така св.М. отишла в цеха малко преди 08,00 часа. След като св.М. влязла в
цеха, св. Л. й дала да подпише гражданския договор (л.40 в делото), видно от
който дружеството „М.“ ООД, в качеството на възложител й възлага като изпълнител, да
извършва при необходимост и при повикване бране и обработка на диворастяща
гъба. След като подписала гражданския договор, св.М. се настанила на една от
масите в цеха и започнала работа, която се изразявала в рязане на гъби,
реденето им на скари и отнасянето им в намиращата се в цеха сушилна. Уговорката
между св.М. и св. Л. била тя да си тръгне когато свърши работата си, т.е. в
момента в който изчисти наредените в касетки гъби, които й били дадени от св. Л..
Разпитани в съдебно
заседание св.М., както и св. П и св. Л. споделиха, че възнаграждението било
уговорено на килограм гъби, а не на час, така както св.М. била посочила в
декларацията. На въпроса на съда каква е била уговорената цена за 1 килограм
гъби, св. Л. не даде конкретен отговор. Обясни, че ако лицето обработи 50-60
килограма гъби ще получи 30-40 лева. Св. П установи, че ако обработи 40 кг.
гъби, което той можел да извърши за около 4-5 часа, ще получи около 30,00 лв.
Свидетелката М. пък в противоречие с показанията на св. П и св. Л. установи, че
заплащането което било договорено било 1 лев за 1 килограм обработена гъба.
Свидетелката М. установи
също така, че докато работила управителите („шефовете“) се намирали в работното помещение
и надзиравали работния процес. Установи, че саморъчно е попълнила декларацията,
дадена й от контролните органи, като написала че уговореното трудово
възнаграждение е 3лв. на час и че работното време е осем часа, тъй като преписала
от другите работници.
Съдът не дава вяра
на показанията на св. Л., св. П и св.М. в частта им, в която твърдят, че
уговореното възнаграждение било за резултат, т.е. на килограм гъби, а не
почасово. Съдът намира, че показанията на цитираните свидетели в тази им част
са израз на стремежа им да установят факти за наличие на гражданско, а не на
трудово правоотношение, водени от желанието да помогнат на бившия си
работодател и не установяват факти от обективната действителност. Дори да е вярно
това, че св.М. при попълването на
декларацията е преписала от друг работник, то логично с този друг работник е
била постигната точно тази уговорка, а св. Л. установи, че различие в плащането
на възнаграждението между отделните работници е нямало.
Самият характер на
работата, която се е изразявала в рязане на гъби, тяхното подреждане на
специални съдове и пренасянето им в сушилната е такъв, че предполага предоставянето на работна сила, а
не на резултат. При това положение отношенията е следвало да бъдат уредени като
трудовоправни и като не е сторил това, жалбоподателят в качеството на
работодател е допуснал нарушение на принципа, възведен в нормата на чл.
1, ал.2 от Кодекса на труда, съгласно която отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Доказателствата по
делото сочат наличието на достатъчно елементи на трудово отношение, което
фактически е било възникнало между „М.“ ООД и св.М., а именно работно време,
трудово възнаграждение и трудова дисциплина. Доказателства за това, че е било уговорено
работно време и трудово възнаграждение е собственоръчно попълнената от св. М. декларация
на л. 39 в делото.
За съда не остава
съмнение, че възнаграждението е било уговорено за престирана работа така, както
св.М. е посочила в декларацията. Житейски абсурдно е св.М. да се обърка и да
напише почасово заплащане, а не заплащане за резултат, при положение че уговорката е била
точно такава. Освен това както вече бе посочено св.Л., както и св. П, заварен
да работи заедно със св.М., не можаха да установят точно какво възнаграждение е било уговорено за
килограм гъби, при което показанията им, че уговорката е била за килограм, т.е.
за резултат не се кредитират от съда. Св.М. установи, че уговореното
възнаграждение е било 1 лев за 1 килограм гъби, което е в противоречие с
показанията на св. П и св. Л. досежно точно договореното възнаграждение и
подсилва извода за недостоверността на показанията на свидетелите в тази им
част.
От доказателствата
по делото може да се направи извод, че е съществувала трудова дисциплина, като
доказателство за това е безспорно установения факт, че управителите са присъствали на място. На място е присъствала и
св.Л., която е организирала работния процес. От показанията на св.М., както и
на св. П се установява, че им е заплащано след като гъбите се премерят и се
провери дали са нарязани качествено. Контролът за качество е проявление на
контрол за трудова дисциплина и по този въпрос не съществува спор в съдебната
практика.
При това положение съдът намира за доказано до
степен на несъмненост, че уговорката между св.М. и „М.“ ООД, постигната на
05.06.2019 г. по повод обработката на диворастящи гъби, обективирана писмено
първоначално в граждански договор на л.40 в делото, представлява уговорка за
предоставяне на работна сила. Индиция за това е и сключения още на същия ден
трудов договор със същия предмет, като се има предвид че отношенията между
страните след сключване на трудовия договор не са се променили по никакъв
начин, което се установява от показанията на св.М., св. П и на св.Л..
При това положение
дружеството-жалбоподател „М.“ ООД законосъобразно е санкционирано за нарушение
на чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда.
Спор по делото
относно това, че още в деня на проверката жалбоподателят е уредил отношенията
си със св.М., а и с останалите работници като трудови и е изпратил уведомления
за това в НАП не съществува. Това се доказва от писмените доказателства по
делото, приложени на л. 41 и л. 42, като се потвърди и от показанията на
актосъставителката св. С.. При това положение следва да се приеме, че
установеното от контролните органи на ДИТ Пазарджик нарушение е било отстранено
веднага. Освен това съдът намира, че от установеното нарушение не са произтекли
вредни последици за работника, св.М., тъй като 05.06.2019 г. е бил първият й
работен ден и от този ден тя е продължила да работи по трудово правоотношение
при жалбоподателя при пълно работно време от осем часа. Ето защо съдът намира,
че нарушението следва да бъде преквалифицирано като маловажно по смисъла на чл.
415в, ал.1 от Кодекса на труда.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е по чл. 2, ал.1 от КТ (без други
привръзки), т.е. не съществува забраната по чл. 415в, ал.2 от КТ за
квалификацията на нарушението като маловажно. Обратното би означавало
разширително тълкуване във вреда на жалбоподателя, което е недопустимо в
административно наказателния процес.
Като не е приложил
разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ, която е специална спрямо общата и има
приоритет, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон. Това
налага преквалификация на деянието в настоящата инстанция, което е допустимо да
се извърши от съда в конкретния случай, защото касае по-леко наказуема
хипотеза, която е и с по- благоприятни последици за нарушителя.
Нормата на чл. 415в
от КТ предвижда имуществена санкция за работодателя в размер от 100 до 300
лева, като настоящият състав намира, че в случая следва да се наложи максималния
размер на наказанието, което ще е съответно на тежестта на нарушението и с
което ще се постигнат целите на наказанието.
При формиране на този свой извод се отчете обстоятелството, че
нарушението е било отстранено незабавно (в деня на проверката), но то е
отстранено именно по повод на извършената
проверка и констатираното нарушение. В случай, че такава
проверка не е била извършена не е имало гаранции, че с назначения за определено
кратко време гъбар, работодателят щеше да сключи трудов договор.
Жалбоподателят
претендира направените разноски за адвокат. В този смисъл процесуалните
представители на жалбоподателя представиха документи за уговореното и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 132,00 лв. (л. 65-67 в делото).
Процесуалният
представител на ДИТ – Пазарджик също претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда.
Съдът като взема
предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ определя на юрисконсулта възнаграждение
в размер на 100 лв.
По въпроса за
разноските на основание чл.144 от АПК субсидиарно приложение следва да намерят
правилата на ГПК, тъй като се касае за изменение на атакуваното наказателно
постановление и изменение на размера на наложената санкция. В този смисъл разноските следва да се
присъдят по съразмерност съответно на намаляването на размера на
санкцията. Ето защо, Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, към която структурно принадлежи ДИТ –
Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати на „М.“ ООД направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност, а именно 105,60 лв. От
своя страна „М.“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на ИА, ГИТ, към която
структурно принадлежи въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност в размер на 20,00 лв.
По горните
съображения, Панагюрският
районен съд в настоящия състав, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 13-001524
от 30.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Пазарджик, с
което на „М.“ ООД, ЕИК:
*********, представлявано от управителя Г.Л.Т., на основание чл. 416,
ал. 5, във връзка с
чл. 414, ал.1 от КТ и за
нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева, като за извършеното нарушение и на основание
чл.415в, ал.1
от КТ налага имуществена санкция в размер на 300
(триста) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ Булстат: *********, адрес:
бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр. София да заплати на „М.“
ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Г.Л.Т. сума в размер на 105,60
лв. ( сто и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение по съразмерност.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Г.Л.Т. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
Булстат: *********, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр. София сума
в размер на 20 лв. ( двадесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: