№ 320
гр. Велико Търново, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Гражданско дело №
20214100100311 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането.
Ищцата Р. В. С., действащ чрез упълномощен процесуален представител адв.
Й.Й., твърди, че е дъщеря на В. С. И., починал като колоездач при ПТП настъпило на
*** година, причинено от Н. Д. Х., пир управление на лек автомобил марка „Опел“
модел „Комбо“, на път III-504 около 6+000 в село Р., ул. „Г. Д.“. Твърди, че лекият
автомобил е блъснал колоездача, вследствие на което са настъпили травматични
увреждания по последния, несъвместими с живота. Лекият автомобил към датата на
ПТП не е бил регистриран по предвидения от закона ред и няма сключена за него
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Тези обстоятелства дават
основание на ищцата да насочи претенцията си към ответника Гаранционен фонд, ЕИК
********* гр. София. Ищцата твърди, че в следствие смъртта на баща й тя е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания,
непреодолима мъка от загубата на своя баща. Чувствала се самотна и страдала от
липсата на морална и материална подкрепа на своя баща. Твърди, че били близки и
привързани един към друг, отношенията им се характеризирали взаимна обич ,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Предявила застрахователна
претенция пред ответника, но не й заплатил обезщетението. Предвид изложеното моли
съда да ги призовем и след като докаже твърденията си да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от горепосоченото събитие, в размер на 150 000 лева, ведно със
1
законната лихва от датата на деликта – *** година до окончателното плащане.
Претендира заплащане на разноски. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОТВЕТИНКЪТ Гаранционен фонд, чрез пълномощник адв. Н.И. е подал в срока
по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, чрез който оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани по основание и размер. Оспорва твърденията
на ищеца смъртта на В. И. да е настъпила вследствие на посоченото ПТП и точно с
участник Н.Х. при управление на сочения лек автомобил. Твърди, че загиналият И. сам
е допринесъл за увреждането си, като навлязъл внезапно на пътното платно без да
съобрази приближаващото МПС, при липса на видимост и след употреба на алкохол.
За водача на лекия автомобил настъпилото ПТП представлявало случайно събитие, тъй
като велосипедистът нямал светлоотразителна жилетка и се явявал непреодолимо
препятствие. Оспорва иска за лихвата за забава, счита че не се дължи от датата на
настъпване на събитието.
Третото лице помагач Д. Х. Н., конституиран на страна на ответника и
представляван в хода на производството чрез пълномощник адв. Л.Б., оспорва
предявения против ответника иск изцяло като неоснователен и недоказан. Поддържа
изцяло становището на ответника. Моли искът да бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните
писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е, че ищцата Р. В. С. е дъщеря на В. С. И., починал на *** година,
вследствие на настъпило на посочената ПТП. На *** година около 18:30 часа в тъмната
част на денонощието при ясно време, без валеж на дъжд на третокласен път III-504
около 6+000 в село Р., ул. „Г. Д.“ В. С. И. се е движил, управлявайки велосипед с
посока на движение от с. Р. към с. Самоводене/от север на юг/по траектория, лежаща
до западния ръб на платното за движение със скорост 10 км/ч. По същото време в
същата посока попътно след велосипеда се е движил в западната пътна лента
автомобил марка „Опел“ модел „Комбо“ без регистрационни номера с номер на рама
WOL000071T3023884, управляван от Н. Д. Х. със скорост на движение 73 км/ч.
Платното е било покрито с дребнозърнест асфалт, износен, сух, без неравности и
дупки, прав участък, без наклон и виражи. Велосипедът се е движил попътно пред
товарния автомобил навлиза в зоната на осветеност на автомобила, но водачът на
товарния автомобил не го забелязва и не предприема намаляване на скоростта,
заобикаляне или интензивно спиране. В резултат на това бездействие на водача на
автомобила настъпва удар между предната част на автомобила и задното колело на
велосипеда. Ударът е бил заден, прав, ексцентричен на разстояние от 30 см. От десния
ъгъл на предната броня на автомобила. След удара велосипеда е отхвърлен западно от
2
платното за движение, а велосипедистът пада върху предния капак и редното
панорамно стъкло на автомобила, като главата му достига горната рамка на стъклото.
В резултат на ударния импулс тялото е отхвърлено и пада западно от платното за
движение, където два дни по-късно е намерено. Водачът на товарния автомобил не
спира, а продължава движението си и напуска местопроизшествието. В резултат на
гореописаното ПТП настъпила смъртта на В. С. И.. Така описания механизъм на
настъпване на ПТП е посочен в приетото и неоспорено от страните писмено
заключение на автотехническата експертиза. Според това заключение основната
причина за настъпване на ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е, че
водачът на товарния автомобил не е предприел намаляване на скоростта, заобикаляне
или интензивно спиране, при възникналата опасност, каквато се явява движещ си пред
него в траекторията му на движение велосипед. Безспорно у установено от
доказателствата по делото /приложеното досъдебно производство/, че водачът на
велосипеда е бил облечен с тъмни дрехи, без светлоотразителна жилетка. Велосипедът
е бил оборудван с източник на светлина отпред и сигнална светлина в червен цвят. Не
се установява дали към момента на настъпване на ПТП е бил включен източникът на
светлина отпред на велосипеда. Като косвена причина за настъпване на ПТП
експертизата сочи обстоятелството, че велосипедиста е бил с тъмни дрехи и без
светлоотразителна жилетка.
По отношение на видимостта съдебно автотехническата експертиза дава
следното становище:ПТП е реализирано в 18:30 часа – тъмната част на денонощието в
неосветен пътен участък, като времето е било ясно без мъгла. Видимостта на водача на
автомобила е била в зоната на осветеност на фаровете на МПС, като осветената зона
пред левия фар е 50 м, а пред десния 70м., при движение на къси светлини, а при
движение на дълги, съответно 100м и 110 м. При направените изчисления опасната
зона на товарния автомобил е била 62,7 м. при изчислената скорост на движението му
73км/ч. Вещото лице сочи, че ако водачът на автомобила е възприел велосипеда при
осветяването на разстояние от около 70 м. и ако е бил реагирал предприемайки
аварийно спиране със скоростта с която се е движил, то след 62,70 метра ще спре.В
този случай изводът е че водачът на автомобила е имал техническа възможност да
избегне удара чрез заобикаляне или интензивно спиране.
По делото е изслушана и съдебномедицинска експертиза, писменото заключение
по която е прието по делото и не е оспорено от страните. Съгласно това заключение
при описаното по-горе ПТП В. С. И. е получил травматични увреждания с последващ
летален изход, установени и посочени в изготвената СМЕ на труп №6/2020г., а именно:
закрита черепномозъчна травма /кръвонасядане под меките черепни покривки,
субарахноидален мозъчен кръвоизлив, мозъчен оток, контузия на продълговатия
мозък; тежка шийна травма – счупване и натрошаване телата на 3ти,4ти и 5ти шиен
прешлен, разкъсване и размачкване на гръбначен мозък на ниво3-5 шиен прешлен/;
3
разкъсно-контузна рана на лицето, охлузна рана на главата и лицето, охлузна рана и
кръвонасядане на ляво рамо, кръвонасядане по ляво седалище, охлузване по ляво
коляно, кръвонасядане по ляво бедро и подбедрица, охлузна рана на лява пета,
охлузване по дясна подбедрица, охлузване по шията, изкълчване на лява колянна
става. Установено е наличие на алкохол в кръвта 1,25 промила. Така установеното
количество алкохол в кръвта на пострадалия сочи на лека степен на алкохолно
опиване, проявяващи се с лесна уморяемост, отслабване на концентрацията на
вниманието, съобразителността, забавени реакции, координационни нарушения,
емоционална неустойчивост.Основната причина за настъпилата смърт на В. С. И. е
тежката и несъвместима с живота закрита гръбначномозъчна травма/закрито счупване
на телата на трети, четвърти и пети шийни прешлени с нарушаване анатомичната
цялост на гръбначния мозък на гръбначния мозък на това ниво/, като смъртта е
настъпила за кратко време и е била непредотвратима и при оказана своевременна
специализирана медицинска помощ. Така установените травматични увреждания
отговарят да са получени от и при внезапно придаден силен инерционен момент на
тялото на пострадалия при управление на велосипед, довел и причинил рязък т. нар.
„камшичен удар“ от абнормно преразгъване с отмятане главата рязко назад, съчетано и
с възрастовите особености на пострадалия, довел и причинил тежката закрита шийна
гръбначно - мозъчна травма с последващо падане върху терена, от преминаващо МПС
покрай него от лявата му страна. Всички травматични увреждания са били получени
пожизнено, изключвайки друго време и момент на причиняване извън пътния
инцидент с В. И..
Безспорно е установено, че пострадалия от описаното по-горе ПТП е баща на
ищцата Р. В. С.. И. е бил разведен и е живеел в село Д., а по-късно се преместил в село
Р.. Като свидетел по делото е разпитана Д. Н. В., която заявява, че познава ищцата и
баща от 2014 година. Двете били колежки като продавачки в един и същ магазин, но от
около година не се били виждали, но често се чували по телефона. Р. живеела в П., а
баща й в с. Р.. Твърди, че двамата често се разговаряли по телефона, а веднъж
седмично И. носел на дъщеря си това, което бил произвол в градината. За смъртта на В.
И. свидетелката разбрала месец след настъпването й при разговор по телефона. Сочи
пред съда, че според нея Р. не е преодоляла болката от загубата на баща си. Когато я
била видяла след смъртта на баща й, Р. била отслабнала и много разстроена.
Видно от приетите по делото писмени доказателства ищцата е заявила
застрахователна претенция пред ответника, което писмено изявление е заведено при
ответника под вх. № 24-01-144 от 18.03.2020 година. С писмо изх. № 24-01-
144/19.03.2020г.Заведена е щета под № 20210088/18.03.2020г. за неимуществени вреди.
Гаранционен фонд е уведомил Р. В. С., че следва да представи допълнителни
документи – има ли образувано досъдебно производство по случая, има ли влязъл в
сила акт на компетентен орган, сочещ виновния водач; писмени доказателства,
4
удостоверяващи житейски обстоятелства и ситуации, които са станали причина между
лицето и починалия да са породи особена близост. Ответникът е отправил писмено
питане и до Административния ръководител на Окръжна прокуратура Велико Търново
като са изискани конкретни документи от образуваното досъдебно производство.
Копие от същото писмо изх. № 24-01-144/30.04.2020 година е изпратено и до ищцата,
заявител по щетата. С писмо изх. № 24-01-144/12.06.2020 година Р.С. е уведомена, че
УС на Гаранционен фонд е разгледал молбата и с решение от 12.06.2020 година е
отказал изплащане на обезщетение по щета № 20210088/18.03.2020 година за
неимуществени вреди. Основанието за отказа било обстоятелството, че не били
представени от Административния ръководител на ОП Велико Търново изисканите
документи – копие от заключение на автотехническа експертиза, копия от протоколи
за разпити на свидетели, копие от заключителен акт на ВТОП. Дадени са указания на
заявителя, че при представяне на тези документи може да бъде предявена нова
претенция пред ГФ или пък да бъде преразгледана тази, както и за възможността
претенцията да бъде предявена пред съда. С уведомление вх. № 24-01-144/29.06.2020
година ищцата чрез свой пълномощник адв. Д. е подала документи,предоставени й от
прокуратурата по ДП № 43/2020г. на РУ Велико Търново – копие от
съдебномедицинска експертиза и протокол за оглед на местопроизшествие. С писмо
изх. № 24-01-144/01.07.2020г. е отговорено на С., че преписката няма да бъде
преразгледана докато не се представят всички изисквани документи. Такова
преразглеждане на щетата не е извършено до датата на предявяването на иска.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 и т. 2 б. „а“ и „б“ чл. 558,
ал. 5 предл. второ от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си
за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 от КЗ. Допустимостта на
предявения иск е обусловена от това ищцата да е предявила претенцията си най-напред
извън съдебно пред Гаранционен фонд, което условие е изпълнено в настоящия
случай.
Съгласно чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ Гаранционният фонд извършва плащания в
полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или когато
няма сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците. Основанията за
плащане на обезщетение са предвидени в чл. 557 от КЗ, като ищецът предявява своята
5
претенция на основание чл. 557, ал.1, т. 1 и т. 2, б. „а“ от КЗ, съгласно който
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано моторно превозно средство) и смърт или телесни увреждания и за
вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Анализирайки установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че в
обективната действителност са се осъществили предвидените в хипотезата на правната
норма предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ответника Гаранционен
фонд. Ищцата се явява пострадало лице – дъщеря на починалия като колоездач В. С. И.
в резултат на настъпило ПТП на *** година, около 18:30 часа на третокласен път III-
504 около 6+000 в село Р., ул. „Г. Д.“, причинено от Н. Д. Х./третото лице помагач/,
при управление на товарен автомобил „Опел“ модел Комбо“. Вследствие на
настъпилото ПТП на И. е причинена тежката и несъвместима с живота закрита
гръбначномозъчна травма, като смъртта е настъпила за кратко време и е била
непредотвратима и при оказана своевременна специализирана медицинска помощ.
Установен е механизма на ПТП и това, че смъртта е в причинно следствена връзка с
него. Водачът на автомобила е напуснал местопроизшествието и е открит едва два дни
след това. Установено е, че управлявания от Х. товарен автомобил не е регистриран по
надлежния ред и за него няма сключена задължителна застраховка за автомобилистите
„Гражданска отговорност“. По несъмнен начин е установено и виновното поведение на
водача на товарния автомобил. Именно поради неговото бездействие –
непредприемане на заобикаляне на велосипедиста или интензивно спиране, въпреки че
е имал достатъчно време и разстояние да стори това, водачът е продължил движението
си и между предната част на управлявания от него автомобила стига до
съприкосновение със задното колело на велосипедиста, при който удар са причинени
несъвместимите с живота травматични увреждания на В. С. И. и е настъпила неговата
смърт. До известна степен пострадалият И. е допринесъл за настъпилото увреждане,
като се отчете, че същият не е изпълнил предвиденото в ЗДвП задължение движейки се
в тъмната част на денонощието и управлявайки велосипед да носи светлоотразителна
жилетка, което обстоятелство би позволило на другите участници в движението по
пътищата по лесно да го възприемат зрително.
Освен настъпването на застрахователно събитие следва да бъде установено, че в
6
резултат на него ищецът е претърпял вреди - техния, вид, тежест и размер, и причинна
връзка между вредите и застрахователното събитие. В случая се претендира
обезщетение за репариране на претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта
на В. И. – баща на ищцата. Несъмнено смъртта на близък роднина е тежка загуба и се
отразява върху емоционалното и психическото състояние на синове, дъщери, майки и
бащи, съпруг/а, братя и сестри и въобще хора с които пострадалото/загиналото лице се
е намирало в особено близки отношения и най-вече поради наличната семейна връзка.
Установи се в хода на делото, че Р.С. е преживяла тежко загубата на своя баща,
внезапната му смърт й е причинила силно емоционално разстройство на психическа
болка и силна тъга – несъмнено неблагоприятни въздействия върху неимуществената
сфера на ищцата. Вярно е обстоятелството, че двамата не са живеели в едно
домакинство, родителите й са били разведени, но въпреки това е поддържала близки
отношения приживе с загиналия си баща В. С.. Усещала е неговата подкрепа като
родител. Бил е на 64 години, при която настъпването на смъртта определено е била
неочаквана.
Имайки предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск против
Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за претърпени вследствие на
процесното ПТП неимуществени вреди е доказан по своето основание. В този смисъл
всички направени от ответника възражения липса на предпоставки за да бъде платено
обезщетение, се явяват голословни и неоснователни, а и опровергават от събраните в
хода на съдебното дирене доказателства.
По отношение размерът на дължимото обезщетение за имуществените вреди:
Съдът като анализира доказателствата приема следното:
Нормата на чл. 52 от ЗЗД повелява, че обезщетението на неимуществените вреди
се определя по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика -
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, това понятие не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, вкл. характер на
увреждането, начинът на получаването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия и др.
Преценявайки всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението - вида и
характера на получените от ищеца увреждания, продължителността и интензивността
на търпените психически страдания, отражението на произшествието и последиците
му върху психоемоционалната сфера на същата – преживяната първоначална стресова
реакция от внезапната смърт на най-близкия роднина – баща, отчитайки
необратимостта на смъртта, както и степента на близост между дъщеря и баща в
конкретния случай, съдът е мотивиран да приеме, че сумата от 80 000 лв. се явява
справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди. В
случая обаче следва да бъде отчетено и поведението на загиналия колоездач при
7
настъпването на ПТП. Последният не е изпълнил едно от основните си задължения,
предвидени в чл. 80, т. 1 от Закон за движение по пътищата – да ползва
светлоотразителна жилетка при управление на велосипед извън населените места, през
тъмната част на денонощието и при намалена видимост. ПТП е настъпило в населено
място, но при движени в тъмната част на денонощието без колоездачът да е бил със
светлоотразителна жилетка, което е затруднило водачът на товарния автомобил „Опел“
модел Комбо“ да го възприеме и да предприеме необходимите реакции, за да
предотврати настъпването на ПТП. Ето защо съдът приема, че макар и минимално, но
пострадалият е допринесъл за своето увреждане, което то своя страна и на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва да доведе до намаляване на гореопределеното
обезщетението с 10 000 лв. и в полза на ищцата да бъде присъдено такова в размер на
70 000 лева.
По претенцията за заплащане на лихва за забава: Ищцата е предявил
претенцията си за присъждане на законна лихва от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Съдът обаче намира, че това е неоснователно. Съгласно чл.
588, ал. 1 изр. второ КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и
изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ, според който, ГФ/застрахователят/ дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя. На 12.06.2020 година ответникът е направил отказ за изплащане на
обезщетението. Ето защо съдът намира, че лихвата за забава следва да бъде присъдена
от тази дата.
Предвид изложеното и на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 и т. 2 б. „а“ и „б“ чл. 558,
ал. 5 предл. второ от Кодекса за застраховането ГФ следва да бъде осъден да заплати на
ищцата С. сумата от 70 000,00 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени
вреди вследствие настъпилата при ПТП на ***г. в село Р. около 18:30 часа като
колоездач смърт на нейния баща В. С. И., ведно със законна лихва от 12.06.2020
година до окончателното плащане. Искът се явява основателен за сумата от 70 000лв.
за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв. – за 80 000 лв. искът е
неоснователен и съдът го отхвърля като такъв.
По разноските:
Ищцата е заплатила разноски по делото в общ размер от 463,50 лв., а по
отношение заплащане на пълната държавна такса е била освободена с определение на
съда по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК. С оглед уважената част от предявения иск ищцата
има право на съразмерна част от разноските, а именно 217,85 лв., които да бъдат
възложени на ответника. От друга страна на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
8
също има право присъждане на разноските по делото съразмерно на отхвърлената
част, а именно 187 лв., които ищцата следва да понесе.
Видно от подписаното пълномощно и договора за правна помощ ищцата в хода
на процеса е представляван от адв. Й.Й., който е оказал безплатна адвокатска помощ
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. При този изход на делото и на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. съдът следва да определи възнаграждение, което следва да бъде
заплатено от ответника. Имайки предвид чл. 7, ал. 2 т. 4 от Няаре3дба № 1 от 9 юли
2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, съдът определя възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство и адвокатска защита в размер на 2630
лв., което следва да бъде заплатено от ответника в полза на адв. Й.Й..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд –
Велико Търново сумата от 2750,00 /две хиляда седемстотин и петдесет лева/,
представляваща държавна такса върху уважения иск, както и 5 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК *********, град София, 1000, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
област В. Т., бул. „Р.“ № *** СУМАТА от 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева
/,представляваща обезщетение за претърпени от последната неимуществени вреди,
причинени в резултат настъпилата смърт на В. С. И., ЕГН ********** като
велосипедист вследствие на ПТП, настъпило на *** г., причинено от водача на товарен
автомобил без надлежна регистрация марка „ОПЕЛ“ модел „КОМБО“, управляван от
Н. Д. Х., без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва върху посочената сума от 12.06.2020 г.
до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
претърпени неимуществени вреди в останалата му част - до пълния предявен размер от
150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ или за разликата от 80 000 лв./осемдесет
хиляди лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както да заплати в полза на Р. В. С. и сумата от
217,85 лв. /двеста и седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски съразмерно на уважената част от иска..
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК *********, град София, 1000, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Й.Ц. Й., с адрес гр. В. Т., ул.
„В.“ № 19, ет. 1, ап. 1, сумата от 2630,00 лв. /две хиляди шестстотин и тридесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
9
ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., област В. Т., бул. „Р.“ № ***
ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК *********, град София, 1000, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 сумата от 187,00 лв. /сто осемдесет и седем лева/,
представляваща направени по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК *********, град София, 1000, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Велико
Търново сумата от 2750,00 /две хиляда седемстотин и петдесет лева/, представляваща
държавна такса върху уважения иск, както и 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
10