Присъда по дело №637/2022 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 11
Дата: 22 март 2023 г. (в сила от 7 април 2023 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20225320200637
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. Карлово, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
и прокурора П. П. Р.
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Наказателно дело от общ
характер № 20225320200637 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Р. В. А. - *****************, ЕГН
********** ЗА ВИНОВЕН в това, че:
За периода от 01.04.2016г. до 28.02.2022г. в с.Р., обл.П., след като е
осъден с влязло в сила на 16.11.2010г. Решение №152/02.11.2010г. по гр. дело
№553/2010г. по описа на Районен съд гр.П., с което е определена месечна
издръжка в размер на 65 /шестдесет и пет/ лева и Решение №58/13.03.2020г.
по гр. дело №938/2019г. по описа на Районен съд гр.П., влязло в законна сила
на 04.06.2020г., с което размера на месечната издръжка е увеличен на 200
/двеста/ лева, да издържа свой низходящ - дете, а именно В. Р. А. с ЕГН
**********, родено от съвместното му съжителство с К. Б. М. с ЕГН
********** съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно 71 /седемдесет и една/ месечни вноски, от
които 50 бр. месечни вноски по 65 /шестдесет и пет/ лева в общ размер на
1
3250 /три хиляди двеста и петдесет/ лева, 1 бр. месечна вноска в размер на
186,50 /сто осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/ лева и 20 броя пълни
месечни вноски по 200 /двеста/ лева в размер на 4000 /четири хиляди/ лева
или на обща стойност за посочения период 7436,50 лева /седем хиляди
четиристотин тридесет и шест лева и петдесет стотинки/, поради което и на
основание чл.183, ал.1, във вр. с във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК, във вр. с
чл.58а, ал.1, във вр. с чл.57, ал.1, във вр. с чл.54, ал.1 от НК му се налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 /шест/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. В. А. с ЕГН:**********, със снета по-горе
самоличност, да заплати, на основание чл.189, ал.3 от НПК, по сметка на
ОДМВР П. сумата от 58.50 /петдесет и осем лева и петдесет стотинки/ лева за
изготвяне на съдебно счетоводна експертиза, сумата от 352.50 /триста
петдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева на РП П., за изготвяне превод
на документи, явяващи се разноски от ДП, както и да заплати на ЧО В. Р. А. с
ЕГН ********** чрез майка му К. Б. М. с ЕГН ********** направените от
него разноски за повереник в размер на 400 /четиристотин/ лева
Обявява, на основание чл.310, ал.2 от НПК, че мотивите ще бъдат
изготвени в срока по чл.308, ал.2 от НПК.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15- дневен срок от
днес пред Окръжен съд гр. П..

Г.Б.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

Към присъда по НОХД №637/2022 г. по описа на КРС

По отношение на подсъдимия Р. В. А. с ЕГН:********** от гр.П., обл.Б.
е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че:
За периода от 01.04.2016г. до 28.02.2022г. в с.Р., обл.П., след като е
осъден с влязло в сила на 16.11.2010г. Решение №152/02.11.2010г. по гр. дело
№553/2010г. по описа на Районен съд гр.П., с което е определена месечна
издръжка в размер на 65 /шестдесет и пет/ лева и Решение №58/13.03.2020г.
по гр. дело №938/2019г. по описа на Районен съд гр.П., влязло в законна сила
на 04.06.2020г., с което размера на месечната издръжка е увеличен на 200
/двеста/ лева, да издържа свой низходящ - дете, а именно В. Р. А. с ЕГН
**********, родено от съвместното му съжителство с К. Б. М. с ЕГН
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно 71 /седемдесет и една/ месечни вноски, от
които 50 бр. месечни вноски по 65 /шестдесет и пет/ лева в общ размер на
3250 /три хиляди двеста и петдесет/ лева, 1 бр. месечна вноска в размер на
186,50 лв. /сто осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/ и 20 броя пълни
месечни вноски по 200 /двеста/ лева в размер на 4000 /четири хиляди/ лева,
или на обща стойност за посочения период 7436,50 лева /седем хиляди
четиристотин тридесет и шест лева и петдесет стотинки/ - престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимия и неговия
защитник е направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27
от НПК, поради което след разпоредителното заседание съдът премина към
разглеждане на производство по реда на глава 27 от НПК. В съдебно
заседание подсъдимият, на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на
съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит
на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание Районна прокуратура П., ТО К., представлявана от
прокурор Р. поддържа внесения обвинителен акт, като счита вината на
подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение за безспорно доказана и пледира на същия да му се наложи
1
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, след редукцията,
изтърпяването на което да се отложи за срок от 3 години.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво
е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от
проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Заявява също
така, че е не е заплатил размера на дължимата издръжка за периода на
обвинението, поради обстоятелството, че нямал парични средства. Пледира
да му се наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер,
изтърпяването на което да се отложи за срок от 3 години.
Същото е становището на защитника на подсъдимия – адв.Н..
Граждански иск не е предявен.
Пострадалият е конституиран като частен обвинител и в с.з. се
представлява от повереник – адв. М., която моли съда да признае подсъдимия
за виновен, а относно вида и размера на наказанието предлага то да е
лишаване от свобода, но не в минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Р. В. А. е **************, ЕГН **********.
Свидетелката К. Б. М. и подс. Р. В. А. живели на семейни начала за
периода от 2005г. до 2006г. На ***** им се родил син – св. В. Р. А. с
ЕГН:**********. След това - през 2006г. двамата се разделили. С Решение
№152/02.11.2010г. по гр. дело №553/2010г. по описа на Районен съд гр.П.,
влязло в сила на 16.11.2010г., подсъдимият бил осъден да заплаща на сина си
В. Р. А. месечна издръжка в размер на 65 /шестдесет и пет/ лева.
В последствие, с Решение №58/13.03.2020г. по гр. дело №938/2019г. по
описа на Районен съд гр.П., влязло в законна сила на 04.06.2020г. размера на
месечната издръжка бил увеличен на 200 /двеста/ лева.
След раздялата, св.К. М. и детето св.В. Р. А. първоначално заживели в
къщата на родителите й в гр.П., обл.Б.. През 2015г. св.М. се омъжила
повторно и заминала във В., а детето – св.В. А. останал да живее при майка й
- св.А.Д. в с.Р.,обл.П., ул.“*********.
След влизане в сила на последното съдебно решение, подс.Р. В. А.
започнал да изплаща дължимата издръжка за предходни периоди. За периода
от 01.04.2016г. до 28.02.2022г. подс. А. не изплатил дължимите издръжки. За
това на 01.08.2019г. св. А.Ю.Д. - баба на св.В. А. подала жалба до Районна
прокуратура гр.П. във връзка с неизплатената издръжка от подс.А.,
вследствие на което била образувана проверка по - пр.1879/2019г. по описа на
ТОК при РП гр.П. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Подс. А. веднъж вече се е ползвал от привилегията по чл.183, ал.3 от
НК, като с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
2
23.07.2010г. по пр. ТОП - 589/2010г. по описа на Районна прокуратура гр.Б. не
е образувано ДП спрямо подс.А. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК
поради плащане на присъдената издръжка.
Подс.А. за периода от 01.04.2016г. до 28.02.2022г. не изплатил на св.М.
дължимата издръжка за детето В. Р. А. и по този начин съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а
именно 71 /седемдесет и една/ месечни вноски, от които 50 бр. месечни
вноски по 65 лева в общ размер на 3250 /три хиляди двеста и петдесет/ лева, 1
бр.месечна вноска в размер на 186,50 лева и 20 броя пълни месечни вноски по
200 лева в размер на 4000 /четири хиляди/ лева или на обща стойност за
посочения период 7436,50 лева /седем хиляди четиристотин тридесет и шест
лева и петдесет стотинки/.
По делото била изискана справка от ДСИ при Районен съд гр.П., от
която се установило, че по отношение на подс.А. било образувано
изпълнително дело №54/2007г. по описа на РС гр.П.. От приложената справка
/л. 118/ том I се установява, че върху трудовото възнаграждение на длъжника
Р. А. е наложен запор, но по делото нямало данни дали и какви суми са
превеждани по сметка на взискателя. По изпълнителното дело бил наложен и
запор на лек автомобил „************* собственост на подс.А..
За периода от август 2006г. до април 2016г. подс.А. бил трудово
ангажиран.
Липсват обстоятелства,които да правят обективно невъзможно
плащането на дължимата издръжка съобразно влезлите в сила решения-
Решение №152/02.11.210г. по гр. дело №553/2010г. по описа на Районен съд
гр.П., влязло в сила на 16.11.2010г. и Решение №58/13.03.2020г. по гр. дело
№938/2019г. по описа на Районен съд гр.П., влязло в законна сила на
04.06.2020г.
През този период обвиняемият не е правил подаръци, както и не е давал
пари на ръка на детето си и/или неговата майка, не го е взимал при себе си и
не е полагал грижи за него..
Подс. А. въпреки, че работил в чужбина не плащал издръжката за сина
си.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие в съдебното заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.
Освен това, съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2
от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства
по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от
НПК. Съдът намира, че събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
3
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл.183, ал.1 от НК,
поради което следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
От обективна страна - обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с нормалното развитие на подрастващите.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез бездействие-
неплащане на определената с решения на РС П. месечна парична вноска за
издръжка. Престъплението е с продължен характер. Подсъдимият не е плащал
определената му с решения на РС П. издръжка в периода от 01.04.2016г. до
28.02.2022г. Деянието е извършено в с.Р., обл.П., където е местоживеенето на
детето му В. Р. А. и където същото е трябвало да получава паричните вноски,
съобразно чл.68 от ЗЗД. Размерът на издръжката е определен с влезли в сила
решения на РС П., а именно първоначално по 65,00 лева, а след това по 200,00
лева месечно.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при
пряк умисъл. Знаейки, че е длъжен да заплаща издръжка, и след като е имал
възможност да го направи, подсъдимият не е платил на сина си дължимите
месечни парични вноски.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът взе предвид, че предвиденото наказание
престъплението по чл.183, ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок до една
година или пробация.
Съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на
деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга
страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства
следва да се вземе предвид дългият период от време за което подсъдимият
трайно се е дезинтересирал от детето си и не е изплащал дължимата
издръжка.
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието залегнали в чл.54 от НК и определяйки вида и размера на
4
наказанието на подсъдимия, съдът се ръководи от правилата на чл.57, ал.1 и
ал.2 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване на
деянието, подбудите за извършването му, степента на вината и всички
останали обстоятелства по делото, както и целите на наказанието предвидени
в чл.36 от НК. В тази връзка съдът отчете, че детето не е получавало
издръжка в един относително дълъг период, през който баща му - подсъдимия
не се е интересувал от него и не са настъпили вредни последици единствено
благодарение грижите на майката и бабата. Всички тези обстоятелства
характеризират конкретния случай като по-тежък, оправдаващ определянето
на наказанието при по тежката алтернатива от втората кумулативно дадена
възможност на санкцията по чл.183, ал.1 от НК – лишаване от свобода или
пробация. След като определи вида на наказанието /лишаване от свобода/,
съдът индивидуализира размера му при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като приложи правилото на чл.54 от НК. Съобразявайки тези
обстоятелства - отегчаващите и смекчаващи отговорността, съдът
индивидуализира по размер наказанието и определи то да е 9 месеца
лишаване от свобода. Наказанието лишаване от свобода за срок от 9 месеца, с
оглед разпоредбите на чл.372, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК следва
да бъде намалено с една трета и съгласно чл.54 от НК на подсъдимия следва
да се определи за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” – условно или ефективно, съдът намира, че наложеното наказание
би постигнало целите си и без ефективно изтърпяване в предвид липсата на
данни за други извършени от подсъдимия противообществени прояви, а и за
да му се даде възможност да полага труд, за да заплати и да плаща дължимата
издръжка.
С оглед на това и съдът отложи изтърпяването на наказанието с
изпитателен срок в минималния размер от три години, като прецени, че
следва да се даде възможност при предпоставките на условно осъждане
подсъдимия да се превъзпита за в бъдеще към спазване на закона и добрите
нрави. Така ще се постигнат и целите на генералната превенция на закона - да
се въздейства възпитателно и предупредително не само върху извършителя,
но и върху другите членове на обществото. По този начин на изпълнение биха
се постигнали в максимална степен целите в чл.36 от НК, особено личната
превенция.
Тъй като призна подсъдимия за виновен, съдът го осъди на осн. чл.189,
ал.3 от НПК да заплати в полза на държавата, вносими по сметка на ОД на
МВР П. сумата от 58.50 /петдесет и осем лева и петдесет стотинки/ лева за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, сумата от 352.50 /триста
петдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева на РП П., за изготвяне превод
на документи, явяващи се разноски от ДП, както и да заплати на ЧО В. Р. А. с
5
ЕГН ********** чрез майка му К. Б. М. с ЕГН ********** направените от
него разноски за повереник в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.




РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г.Б.
6
Съобщи за изтекли лични данни