Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.12.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ЧЕТИРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА
Н.
при секретаря В.Т.
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№1830 по описа за 2013 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Р.Т.Л., ЕГН **********, иск в условията на пасивно субективно съединяване против Р.Г.Т., ЕГН **********, и Д. Куманова Т., ЕГН **********, искове с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне поради
неизпълнение на сключения между нея и първия ответник по време на брака му с
втората ответница договор за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, община Варна, Варненска област, местност ”Пчелина”, представляващ ПИ с
пл.№749 (седемстотин
четиридесет и девет), с площ 825 (осемстотин двадесет и пет) кв.м по нотариален акт, а по скица с
площ 713 (седемстотин и тринадесет) кв.м, при граници: север – пл. №748, юг – пл. №571 и пл. №711, изток – пл. №565 и пл. №566, срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №90, том ІІ, рег.№9372, нот.дело №256
на нотариус Людмила
Гонова, с
район на действие района на ВРС, вписана в
регистъра на нотариалната камара с рег.№116, акт №154, т. XLV, дело №10325, вх.рег. №14898 от
03.09.2003 г. на Служба по вписванията - Варна. С уточняваща молба от 04.03.2013
г. ищцата уточнява, че съгласно договор за доброволна делба от 01.09.2006 г.,
вписан в книгите за вписванията под №271, т. XIII, вх.рег. №22627/05.09.2006 г. на Служба по вписванията – Варна, процесният
имот представлява УПИ XXIII-829,
кв. 26 по плана на
СО „Пчелина”, с площ 728 кв.м, при граници: път, УПИ XXXVI-711, XXXVII-571, XXII-827 и XXV-828, като съгласно издадена от СГКК-Варна скица
№5573/28.02.2013 г. имотът е с идентификатор 10135.3506.829, при граници:
10135.3506.867, 10135.3506.711, 10135.3506.1062, 10135.3506.828 и
10135.3506.827.
В хода на производството с решение № 386/14.03.2014 г. по гр.д. № 1142/2013 г. на ВОС, ГО, Х
състав, влязло в законна сила на 11.07.2014 г.,
ищцата е поставена под пълно запрещение, а за временен попечител на същата е
назначена И.Х.П.,
ЕГН **********,***,
който да се грижи за нейните лични и имуществени интереси и да я представлява в
производството.
В исковата си молба ищцата поддържа, че приобретателите по алеаторния
договор не изпълняват поетите със същия задължения за полагане на грижи и
даване на издръжка, като са се дезинтересирали напълно от състоянието й, а
предвид ниските си доходи и напреднала възраст самата тя е принудена да търси
помощ от трети лица за задоволяване на ежедневните си нужди. По тези
съображения счита, че ответниците се явяват неизправна страна и обективира
искане за разваляне на договора.
В депозирания по реда на чл.131 от ГПК отговор
ответниците застъпват становище за неоснователност на предявените искове и
молят за отхвърлянето им. В тази връзка поддържат, че са изпълнявали
добросъвестно поетите с договора задължения, като са се грижили за ищцата, но след
м.юли 2012г. братът на същата, който обитава заедно с нея едно жилище, собственост на ответника Р.Т., препятства достъпа им до същото, изхвърля
храната и лекарствата, които те оставят, не допуска водените от тях лекари и
поставя условие да прехвърлят обратно на сестра му процесния имот.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С нот.акт №90, том ІІ, рег.№9372, нот.д.№256/02.09.2003 г. на нотариус
рег.№116/ВРС (л.4 от делото) ищцата Р.Т.Л. прехвърля процесния имот на
ответника Р.Г.Т. срещу задължението за издръжка и гледане от приобретателя до
края на дните на прехвърлителя, като ѝ осигуярява грижи при болест и
немощ, храна и всичко, което е необходимо за един нормален живот, какъвто е
водила.
От удостоверение №АУ022577/ЗН от 27.02.2013 г. на Община Варна (л.19) се
установява, че ответниците Р.Т. и Д.Т. са сключили граждански брак на
06.06.1987 г.
С оглед на това съдът на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът
приема за безспорно установени между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищцата и първия ответник по време на брака си с втората
ответница са сключили валиден договор за прехвърляне на процесния недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в описания по-горе нот.акт
№90 от 02.09.2003 г.
От договор за доброволна делба от 01.09.2006 г., вписан в книгите за
вписванията под №271, т. XIII, вх.рег. №22627/05.09.2006 г. на Служба по
вписванията – Варна (л.16), се установява, че процесният имот след промяна на
границите му въз основа на споразумение със собствениците на съседни поземлени
имоти и влязъл в сила ПУП-ПРЗ представлява УПИ XXIII-829, кв. 26 по плана на СО
„Пчелина”, с площ 728 кв.м, при граници: път, УПИ XXXVI-711, XXXVII-571,
XXII-827 и XXV-828.
Съгласно издадена от СГКК-Варна скица №5573/28.02.2013 г. (л.18)
процесният имот е с идентификатор 10135.3506.829, при граници: 10135.3506.867,
10135.3506.711, 10135.3506.1062, 10135.3506.828 и 10135.3506.827.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Боян Т. Иванов, Добромир Г.Т. и Павлин
Георгиев Плугчиев. Свид. Боян Т. Иванов, брат на ищцата и чичо на
ответника, посочва че към настоящия момента ищцата живее на ул. „Евлоги Георгиев”, в жилище, което е било нейно, но го е дарила на своя племенник (ответника). Заявява, че той лично ѝ помага и храня
с удоволствие, поддържа нейното здраве. Твърди, че от започване на делото
ответника е давал на ищцата само по 100 лв. на месец в продължение на 5 месеца,
а преди това не е плащал никакви средства. Посочва, че ищцата живее във Варна от пролетта на 2010 г. и оттогава ответника живее заедно с ищцата и покойния
ѝ съпруг. Заявява, че в момента той се грижи за сестра си. Посочва, че ответника и съпругата му са носили храна (пилешко и картофи),
но тя не била годна за ищцата, защото
съдържала химикали и
консерванти, докато
свидетеля готви пилешко с чиста храна, която сам купува. Свидетелят посочва, че
се занимава с биоенергия-терапия и по своята
психика определял, че храните
са негодни. Заявява,
че сам поддържа здравето на ищцата. Посочва, че ответниците преди са идвали в апартамента, но вече не идват. Заявява, че той чисти апартамента. Пускал е ответника да влиза в апартамента когато са носили храна, но откакто свидетелят е връщал храната, ответникът не идва. . Заявява, че ищцата не взема никакви лекартства, той я
лекува с биоенергия и с китайска медицина и тя се чувства много добре, може да се движи, да мисли, да разсъждава нормално.
Свид. Добромир Г.Т., племенник на ищцата и брат на
ответника заявява, че цялото
семейство (неговата
майка и баща, брат му и неговата съпруга, децата) са поели много присърце ангажимента към ищцата, редовно ѝ е носена
храна, почиствало се е, купувани са дрехи, извеждана е на разходки. Ответниката
Д. Тодорва редовно е чистила и перяла, почти всяка събота вечер ищцата е посещата на от ответниците
и техните дела, а в недяла тя е била посещаване от свидетеля и майка му. Заявява,
че след като преди четири-пет
години неговият чичо Боян (свид. Боян Иванов) се нанесъл при леля му и съпругът ѝ, е започнал да
дава мнение, че носената храна не е
качествена, не е годна за консумиране, имала
много консерванти, горещата храна била вредна за ядене, представял я като развалена и я
изхвърлял в тоалетната. Боян не е признавал изписаното на
ишцата лекарство „Алмагел” за киселини и го изхвърлял в тоалетната, като я лекувал с олио. Заявява, че ответникът е
купувал както храна (готвена на друго място), така и продукти (олио, стекове
минерална вода, мляко, ябълки). Купувани са и лекарства. Заявява, че на ищцата
и съпругуът ѝ е било предложено от ответинка, а след това и от бащата на
ответника (брат на ищцата) да ги вземат да живеят при тях, но ищцата е отказала.
Ответникът е предлагал да се взема и жена за почистване на апартамента, но Боян
заявил, че не можело слугиня да присъства в къщата. Заявява, че през есента на
2012 г. Боян поръчал не неговият баща да купи пилешко бутче от съседен магазин
и когато последният се върнал в апартамента Боян не го пуснал вътре и започнал
да го бие, като след тази този момент бащата на ответника и на свидетеля спрял
да ходи там. Тази свада много изострила отношенията, като много често Боян не
отварял входната врата и не ги допускал в апартамента. Заявява, че след януари
2013 г., когато е образувано настоящото дело няма достъп и посещения от страна
на ответника и семейството му, има случай, когато свидетелят и неговата майка
са ходили при ищцата, от свидетеля и ответника е занесен и нов хладилник.
Заявява, че от 2013 г. на ищцата се изпращат пари с пощенски запис от
ответника, както и от свидетеля, като не може да посочи дали парите се
получават.
Свид. Павлин Георгиев Плугчиев посочва, че е съсед на ищцата, живее в този блок от 2000
г., като тя живее на ет.3, а той на ет.4. Познава ответника Р.Т., тъй като
преди три-четири години го е засичал във входа и е узнал, че носи неща на леля
си. Виждал е ответника всяка седмица поне по един път, като последният е носил
храна, бурканчета, вода. Ответникът е влизал вътре и не е излизал веднага. Виждал е и близки на Р., които не знае по имена – братът на
ответника и неговия баща. Присъствал е и на сбиването между бащата на ответника и
Боян Иванов, случайно се е качвал по стълбите и е видял, че Боян Иванов се сбил
с бащата на ответника, даже е извикал полиция, но не знае какъв е поводът за скандала.
Посочва, че от около 2012 г.
не си спомня да е засичал някой от семейството на ответника във
входа, може би един път е виждал Р.. По наблюдение на свидетеля за
ищцата се грижи свид. Боян Иванов. Посочва, че постоянно се чуват викове, говори се на висок глас, има караници, ищцата постоянно чука и вика „моля помогнете ми“,
поне три пъти свидетелят
се е обаждал на телефон 112, докато разбере, че ищцата не е добре. Заявява, че му е направило впечателение, че дори
полицаите не са били допуснати в апартамента.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор, имащ за предмет прехвърлянето на право на
собственост върху недвижим имот срещу поето задължение на приобретателя за
издръжка и гледане на прехвърлителя. С оглед факта, че при осъществяване на прехвърлянето на
процесния имот през 2003 г. ответникът Р.Т. е бил в брак с ответницата Д.Т.,
съгласно презумпцията на чл.21, ал.1 от СК процесният недвижим имот принадлежи
общо на двамата ответници, независимо, че е придобит само на името на съпруга.
Съдържанието на насрещните права и
задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане
не са определени в закона, доколкото този договор е ненаименован, а тяхното съдържание се определя
от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните
се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е
описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски,
дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да
се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам. Когато
прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той
се поставя в забава и това позволява задължението за
издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се
погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. За да бъде изправен, длъжникът трябва
ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски,
дрехи и други; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на
кредитора (според нуждата и възможностите му да се справят сам), като кредиторът не е длъжен да
приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи).
Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на
кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката
може да се осигурява, според обстоятелствата - в натура или в пари. Ако
кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на
задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в
пари, без да чака решение за трансформация, тъй като нуждата на кредитора от
средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае
производството за трансформация на задължението за издръжка. Що се отнася до задължението за полагане на
грижи, то
може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то
се погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря, т.е. ако
кредиторът по своя вина не приема изпълнение или не оказва необходимото
съдействие. (в този смисъл Решение №82 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на
ВКС, IV ГО; Решение
№439 от 22.12.2011 г. по гр. д. №90/2011 г. на ВКС, III ГО, постановени по реда на чл.290
от ГПК).
С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест ответниците следва да установят точното изпълнение на
поетите с договора задължения за престиране на грижи и издръжка в обем,
съответстващ на нуждите на прехвърлителката. В настоящото производство от ответниците не бяха
представени достатъчно доказателства, които да установят изпълнението на тези техни
задължения. Наведеното в отговора на исковата молба твърдение, че ищцата живее
в собствен на ответника апартамент се подкрепя от показанията на свидетелите
Боян Иванов и Добромир Т., посочващи, че този апартамент е дарен от ищцата на
ответника, но по делото не бе представен нотариален акт, обективиращ дарението,
за да се установи дали това ползване на апартамента от страна на ищцата не се
дължи напр. на запазено от нея право на ползване. Твърденията на ответниците за
изпълнение на техните задължения за издръжка и гледане на ищцата се подкрепят
единствено от показанията на свид. Добромир Т., който от една страна като брат
на ищеца е възможно да е заинтересован от изхода от спора, а от друга страна
показанията му не кореспондират с показанията на свид. Павлин Плугчиев. Свид.
Плугчиев посочва, че среща ответника Р. във входа от три-четири години, докато
процесния договор за издръжка и гледане е сключен през 2003 г., както и че от
членовете на семейството на ответника познава единствено брат му и баща му, но
не и съпругата му, която според свид. Т. редовно е чистила жилището на ищцата.
От ответниците също не бяха представени никакви доказателства, установяващи
заплащани от тях разходи за ток, вода и др. за жилището, в което живее ищцата.
Свид. Т. заявява, че ответникът, както и той самият изпращат пари на ищцата с
пощенски записи, но не бяха представени никакви други доказателства – разписки,
квитанции и др., за изпращането на парични суми, за тяхната регулярност, както
и за техния размер. Свид. Боянов също посочва, че от ответника след образуване
на настоящото производство (февруари 2013 г.) на пет пъти са заплатени по 100
лв., или общо 500 лв., което не може да бъде прието за регулярно и в пълен
размер изпълнение на задължение за предоставяне на издръжка от страна на
ответниците. По делото наистина са налице данни, че ответниците са
възпрепятствани от Боян Иванов да оказват грижи за ищцата, т.е. да изпълняват
задължението си за гледане, но както бе посочено по-горе неприемането или неоказването на съдействие от страна на ищцата не освобождава ответниците от задължението за издръжка,
тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата – в натура или
в пари,
и ако ищцата не
оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в
натура, ответниците трябва
да продължат изпълнението
в пари, без да чакат решение за трансформация.
С оглед на изложеното съдъ счита,
че ответниците не са изпълнили поетите от тях с нот.акт №90, том ІІ, рег.№9372, нот.д.№256/02.09.2003 г. на нотариус
рег.№116/ВРС задължения за осъществяване на издръжка и гледане на ищцата, поради което
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответниците Р.Г.Т. и Д. Куманова Т. следва да заплатят по сметка на ВРС сумата
190.30 лв., от които държавна такса в размер на 170.30
лв. и 20 лв. за четири броя съдебни удостоверения.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
РАЗВАЛЯ поради
неизпълнение сключения на 02.09.2003 г. с нот.акт №90, том ІІ,
рег.№9372, нот.дело №256 на нотариус Людмила Гонова, с район на
действие района на ВРС, вписана в
регистъра на нотариалната камара с рег.№116, акт №154, т. XLV, дело №10325, вх.рег. №14898 от
03.09.2003 г. на Служба по вписванията - Варна, между Р.Т.Л.,
ЕГН ********** в качеството на прехвърлител
и Р.Г.Т., ЕГН ********** в качеството на приобретател, договор за прехвърляне
на следния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане: поземлен имот,
находящ се в гр.Варна, община Варна, Варненска област, местност ”Пчелина”, представляващ ПИ с
пл.№749 (седемстотин
четиридесет и девет), с площ 825 (осемстотин двадесет и пет) кв.м по нотариален акт, а по скица с
площ 713 (седемстотин и тринадесет) кв.м, при граници: север – пл. №748, юг – пл. №571 и пл. №711, изток – пл. №565 и пл. №566, по предявения иск от Р.Т.Л., в хода на производството поставена под пълно запрещение и представлявана от временния попечител И.Х.П., ЕГН **********, срещу Р.Г.Т., ЕГН **********, и Д.
Куманова Т., ЕГН **********,
на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Осъжда Р.Г.Т., ЕГН **********, и Д. Куманова Т., ЕГН ********** да
заплатЯТ по сметка
на РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА сумата 190.30 лв. (сто и деветдесет лева и тридесет стотинки), на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: