РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Кюстендил, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211500600338 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 1/ 11.05.2021 г., постановена от Кюстендилския районен съд по НЧХД
№ 1057/2021 г. на КнРС подсъдимия СТ. ЗДР. К. от с.****, Кюстендилска община е
признат за виновен в това, че на 08.05.2020 г. в с.**** е казал нещо унизително за честта и
достойнството на ИВ. Д. М.- „смешник, смешко, цървул“, в негово присъствие, с което е
извършил престъпление по чл.146, ал.1 НК. На основание чл.78А от НК К. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1
500 лева. Уважен е предявения от ИВ. Д. М. против СТ. ЗДР. К. граждански иск в размер на
500 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат
от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането–
08.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същата присъда подс. К. е признат
за невиновен в това, че по същото време и място се е заканил на И.М. с престъпление
против личността му, като на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение
по чл.144, ал.1 НК. КнРС е отхвърлил предявения от М. срещу подс. К. граждански иск за
сума в размер на 500 лева, претендирани като обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
1
Със същата присъда КнРС подсъдимата В. Р. Ц. е призната за виновна в това, че
по същото време и място е казала нещо унизително за честта и достойнството на ИВ. Д. М.-
„боклук мръсен, селянин“, в негово присъствие, с което е извършила престъпление по
чл.146, ал.1 НК. На основание чл.78А от НК Ц. е освободена от наказателна отговорност и
й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева. Уважен е
предявения от М. против В.Ц. граждански иск в размер на 500 лева, представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането– 08.05.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлен за разликата над 500 лева до 1 000 лева като
неоснователен.
Със същата присъда подсъдимите са осъдени и да заплатят разноските по делото,
както и държавните такси за уважените граждански искове.
Присъдата се обжалва с въззивна жалба от адв. Е.Й.- защитник на подс. К. и подс.
Ц. в осъдителната наказателна и гражданска част. Изтъкнати са доводи за недоказаност на
обвинението и неправилност на присъдата. Твърди се, че доказателствения материал е
тълкуван превратно. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна
такава.
Повереникът на въззиваемата страна И.М.- адв.И. оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на присъдата на КнрС. Претендира разноски за въззивната инстанция.
През окръжния съд адв. Й. поддържа жалбата и иска същата да бъде уважена по
доводите, посочени в нея.
Подсъдсимите С.К. и В.Ц. не се явяват пред окръжния съд.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и
като съобрази релевираните в жалбите оплаквания, доводите и възраженията на страните,
счита, че въззивната жалба е предявена от надлежна страна и в срока по чл.319, ал.1 НПК.
Разгледана по съществото, тя е неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакуваната присъда, с която е признал С.К. и В.Ц. за виновни в
извършване на посочените престъпления, в мотивите си КнРС е приел следната фактическа
обстановка:
Въззиваемата страна И.М. и съпругата му св. М.а живеели в с. ***, а в съседна
къща- двамата подсъдими. На 08.05.20120 г. първите двама забелязали, че съседът им- подс.
К. подрязва бръшляна, растящ по телената ограда, разделяща двата имота.М. му направил
забележка да внимава как реже, за да не отреже корените му. Това дало повод за спор между
двамата, прераснал в кавга. В нея К. отправил думите към М.- “ще те смачкам, смешник,
2
смешко, цървул“. В разпрата се включила и подс. Ц.. Тя отправила към М. думите „боклук,
мръсен мръсен селянин“.
Скандалът бил заснет от камера, находяща се в имота на М.. КнРС е допуснал
съдебно видеотехническа експертиза, имаща за предмет изследване-видеозапис, съдържащ
11 файла, представляващи цифров презапис от оригиналните такива, записани върху твърд
диск на компютърна видеоохранителна система. Върху него не са установени следи от
манипулация, при прегледа на изображението са установени три лица и запис от реч,
произнесена от два мъжки гласа и два женски. (Единият записан глас на жена е на лице,
което не е записано на камерата). От видеофайловете са извлечени кадри на заснетите лица,
като изображенията са с негодно качество за целите на идентификацията. Речта им е
свалена в съответните видеофайлове.
Описаната фактическа обстановка се приема за установена от страна КнОС въз
основа на показанията на св. М.а, частично от показанията на св. А. и Д., както и от СВТЕ.
КнРС, както и КнОС обосновано е кредитирал пок. на очевидеца св. М.а, в чието
присъствие се е развила конкретната случка, както и относно естеството на нанесените от
страна на двамата подсъдими обиди, отправени конкретно към пострадалия М.. За
наличието на свада между тях, макар и неконкретно, свидетелстват и св.А. и Д.,
извършващи ремонтни дейности на етажа на двамата подсъдими. Същевременно КнРС
внимателно е преценил показанията на св. М.а и обосновано е оправдал подс. К. по
обвинението по чл.144, ал.1 НК (в тази част св. М.а не предава каквито и да е възприятия
относно претендираната в тъжбата закана с извършване на престъпление, което води на
извод за добросъвестност и достоверност на показанията й); като по този начин КнРС е
изложил аргументирани изводи относно недоказаността на това действие.
При изготвянето на мотивите си КнРС е обсъдил подробно доказателствения
материал, обосновал е защо го кредитира, като при тази си дейност не го е подложил на
превратно тълкуване, нито пък е игнорирал или изопачил част от него. КнРС е взел
решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона и е положил
максимални усилия за събиране на пълния обем от доказателства, необходими за цялостно и
всестранно решаване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при стриктно
спазване на надлежния процесуален ред, гарантиращ тяхната процесуална годност и
възможността върху тях да изгради фактическите си и правни изводи. Първостепенният съд
в мотивите си се е позовал единствено на доказателствени средства, събрани по надлежния
процесуален ред. Вярната интерпретация на доказателствената съвкупност е позволила на
решаващия съд да достигне до верни логически изводи относно фактите, имащи значение за
обвинението.
В заключение- при обсъждането на доказателствения материал КнРС стриктно е
спазил процесуалните правила и ясно е заявил на какви доказателствени средства дава вяра,
3
в коя част и защо- в тази насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК и не е
допуснал нарушение на чл.14 НПК.
По довода във въззивната жалба за отхвърляне на СВТЕ, която опровергавала
авторството на деянието. КнОС не се съгласява с този довод, тъй като действително от една
страна в.л. И.е посочила, че за целите на лицевата идентификация изображенията са с
недостатъчно качество. Несъмнено е обаче, че на кадрите фигурират три лица, едното от
които несъменно е тъжителя, а другите две лица са от мъжки и женски пол. Записът на
охранителната камера от дома на тъжителя несъмнено пресъздава изображения относно
разразилата се между тъжителя и подсъдимите разправия, както и съдържа запис на
обстановката в неговия и съседния двор. От друга страна записаната реч безспорно съдържа
думи и изрази, които са потвърдени от показанията на св.М.а относно времето и начина на
извършените от подсъдимите деяния. Действителнто св.М.а е съпруга на тъжителя, но в
нейните показания не се съдържат неясноти противоречия и неубедителност, напротив, те се
потвърждават от записаната реч от охранителната камера, както и индиректно от
показанията на св. А. и Д. (лица, извършвали ремонт на етажа на подсъдимите).
Показанията на последните двама свидетели за наличие на разправия между страните, за
повода за същата (рязането на бръшляна) и за част от разменените думи (без съответната
индивидуализация относно авторството им) отхвърлят защитната теза за негодност на СВТЕ
като доказателствено средство. Посочените преки очевидци косвено потвърждават срещата
между страните на процесната дата и за наличието на разменени обиди (за които сочат и
двамата свидетели без съответната конкретика). Ето защо КнОС отхвърля посочения
защитен довод като несъстоятелен.
КнРС е изложил и аргументирани доводи относно наличето на деяния по чл. 146,
ал.1 НК от обективна и субективна страна. Изложените съображения са пълни, точни и
убедителни, почиващи върху правната теория и практика и напълно се споделят от
настоящата инстанция, респ. не следва да се преповтарят. КнОС все пак намира за
необходимо да подчертае следното:
Несъмнено отправените от страна на всеки от двамата двамата подсъдими К. и
Ц. към И.М. изрази имат обиден характер. Фактическият състав на престъплението по
чл.146, ал.1 НК- нанасяне на обида се осъществява чрез отправяне на думи или действия,
унизителни за честта и достойнството на лицето в негово присъствие. Извършителят на
такова деяние изразява с думи личната си негативна оценка на лицето, по отношение на
което ги употребява, като пряката му цел е да засегне личната чест и достойнство на
адресата на обидата с цел да се въздейства пряко върху неговите вътреши чувства и
преживявания.
Доколкото предмет на разпространената информация е субективно мнение, за
проверката му не съществува обективен критерий и е невъзможна проверка относно
истинността на обидния израз. КнОС счита, че в настоящия случай, че отправените думи от
4
страна на подс. К. „смешник, смешко, цървул“, а от страна на подс. Ц.- „боклук мръсен,
селянин съдържат съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за лично достойнство
на пострадалия и противоречат на добрите нрави. Те съставляват негативна оценка за
неговата личност. Използаването на посочените изразни средства и езикови форми,
накърнява чувството за лична чест и достойнство на пострадалия, представлява
отрицателна оценка и мнение за същото.
Деянието е извършено устно- чрез отправяне на думи, отправени в присъствието
на св. М.а, като част от тях са чути и от св. А. и Д.. Фактът на узнаването на отправените
думи е безспорен, доколкото М. е присъствал на момента на отправянето им и ги е възприел.
Възприемането им е извършено пряко и несъмнено. С оглед на последващите преживявания
на пострадалия, същият се е почувствал унизен с демонстрацията на липса на уважение към
репутацията му, доброто му име и всякакво пренебрежение към възрастта му. Безспорно
деянието е извършено умишлено, доколкото подсъдимите са съзнавали обидния характер на
употребените думи и съзнателно са ги употребили, с цел да достигнат до адресата си, което
е и сторено, и с намерението да засегне честта и достойнството на пострадалия. Същите са
действали със съзнанието, че отправят обидни думи и че обидата се възприема както от
адресата, така и от намиращите се там свидетел. Независимо от това те, с ясното съзнание,
че отправените думи са унизителниза достойнството на пострадалия и че съществува
възможност същите да са чути от последния, са целяли те да се възприемат от него и са
направили всичко възможно за постигане на този негативна промяна на обществената
оценка за личността на пострадалия.
При определяне на наказанието КнРС обосновано е счел, че спрямо спрямо
двамата подсъдими следва да се приложи разп. на чл.78а от НК. Тази разпоредба се прилага
при едновременното наличие на определените в същата предпоставки- за престъплението да
се предвижда наказание ЛС до 3 години или друго по- леко наказание, деецът да не е
осъждан за престъпление от общ характер и причинените имуществени вреди да са
възстановени. В случая предпоставките на чл.78а от НК са налице и в този аспект тази
разпоредба обосновано е приложена. Подсъдимите законосъобразно са били освободени от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание „глоба” в полза на
държава. Определянето на размер над минималния, предвиден в закона- 1 500 лева в най-
пълна степен ще способства за постигане целите на наказателната репресия.
КнОС счита, че присъдените обезщетения в размер на по 500 лева за всяка от
нанесените обиди е несправедливо (тъй като е занижено), но поради липса на жалба не
намира основания за изменение на присъдата в гражданската й част. Вследствие
извършените деяния въззиваемата страна И.М. е понесъл неимуществени вреди, които
несъменно следва да бъдат репарирани. Безспорно в случая са налице елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като М. като пострадал
несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност да търсят обезщетение за
неимуществените вреди, причинени от престъпленията, респ. подсъдимият е длъжен да
5
репарира виновно причинените й вреди. Пострадалият тежко е изживял нанесената му от
подсъдимата обида. Почувствувал се е засегнат, унизен и ядосан. Страдал е, че е засегнато
доброто му име, лична чест и достойнство, още повече, че това поведение произтича от
млади хора, съседи на пострадалия, адресирано към възрастен човек, който не ги е
провокирал, и многократно ги е предупредил, че в двора има охранителна камера. В този
аспект не се налага изменение на присъдата в гражданските й части и намаляване на
определените обезщетения, поради което присъдата и в атакуваната й гражданска част се
явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Присъдата следва да се потвърди в частта за разноските, доколкото съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК правилно сторените по делото разноски са възложени на
подсъдимите, както и в частта за присъдената държавна такса за уважения граждански иск.
Пред окръжния съд въззиваемата страна И.М. е представил договор за правна
защита и съдейстиве, в което е отразена сувмата от 500 лева адвокатско възнаграждение. С
оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК и доколкото е сторено искане за това, посочените
разноски също следва да се възложат на двамата подсъдими.
В отхвърлителните граждански части и оправдателната наказателна част
присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. 334, т.6 НПК вр. чл.338 НПК,
окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1, постановена на 11.05.2021 г. от Кюстендилския
районен съд по НЧХД № 1057/2020 г. по описа на същия съд в осъдителните й наказателни
и граждански части.
ОСЪЖДА СТ. ЗДР. К. и В. Р. Ц. да заплатят на ИВ. Д. М. сумата от 500 лева
(всеки от тях по 250 лева)- разноски пред окръжния съд.
В отхвърлителните граждански части и оправдателната наказателна част
присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7