О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ ІІІ -507 20.03.2019 год.
гр.
Бургас
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на двадесети март
две хиляди и деветнадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА
ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 360 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
2464/28.11.2018 год. по гр.д.№ 7465/2017 год. по описа на Бургаския районен съд
е отхвърлен иска с правно
основание чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 56, ЗС на К.Н.Н., ЕГН **********, и
Н.Г.Н., ЕГН **********, двамата с адрес ***, за приемане за установено по
отношение ответниците Д.М.К., ЕГН **********, и С.С.П., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, че ищците К.Н.Н. и Н.Г.Н. са носители на вещното право на
ползване върху следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 67800.504.226.1.5, който обект се намира в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.504.226; адрес - гр.
Созопол, ул. Тракия № 14, ет. 2, обект 5; площ - 26 кв. м.; прилежащи части - 2.67
кв. м. от общите части; трайно предназначение - друг вид самостоятелен обект в
сграда; брой нива на обекта - 1; съседи: на същия етаж - 67800.504.226.1.4, 67800.504.226.1.6, под обекта 67800.504.226.1.1,
67800.504.226.1.3, 67800.504.226.1.2, над обекта -67800.504.226.1.8,
67800.504.226.1.10, 67800.504.226.1.9.
Отхвърлен е
иска с правно основание чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 56, ЗС на К.Н.Н., ЕГН
**********, и Н.Г.Н., ЕГН **********, двамата с адрес ***, за приемане за
установено по отношение ответника С. Славчова Н., ЕГН **********, с
адрес ***, че ищците К.Н.Н. и Н.Г.Н. са носители на вещното право на ползване
върху следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
67800.504.226.1.6, който обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.504.226;
адрес - гр. Созопол, ул. Тракия № 14, ет. 2, ап. 4; площ - 55 кв. м.; прилежащи
части- 6.27 кв. м. от общите части; трайно предназначение-жилище, апартамент;
брой нива на обекта-1; съседи: на същия етаж - 67800.504.226.1.5, под обекта-
67800.504.226.1.3, 67800.504.226.1.2, над обекта - 67800.504.226.1.9,
67800.504.226.1.10.
Отхвърлен е
иска с правно основание чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 56, ЗС на К.Н.Н., ЕГН
**********, и Н.Г.Н., ЕГН **********, двамата с адрес ***, за приемане за
установено по отношение ответника Л.Р.Т., ЕГН **********, с адрес ***
Левски - фото „Елит“ (Централен РЕП), че ищците К.Н.Н. и Н.Г.Н. са носители на
вещното право на ползване върху следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 67800.504.226.1.4,
който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
67800.504.226; адрес - гр. Созопол, ул. Тракия № 14, ет. 2, ап. 6; площ - 35
кв. м.; прилежащи части - 3.88 кв. м. от общите части; трайно предназначение-жилище,
апартамент; брой нива на обекта - 1; съседи: на същия етаж - 67800.504.226.1.5,
под обекта - 67800.504.226.1.2, 67800.504.226.1.1, над обекта -
67800.504.226.1.7, 67800.504.226.1.8, 67800.504.226.1.9.
Посочено е,
че решението е постановено при участие на „УниКредит Булбанк“ АД, EИK
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7,
в качеството на трето лице помагач на страната на ответниците. Указано е задължението на
страните за отбелязване на настоящото решение в Службата по вписвания при БсРС,
след влизането му в законна сила.
Осъдени са
К.Н.Н., ЕГН **********, и Н.Г.Н., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплатят на Д.М.К., ЕГН **********, и С.С.П.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, деловодни разноски в размер от 1000 лева.
Осъдени са
К.Н.Н., ЕГН **********, и Н.Г.Н., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплатят на С. Славчова Н., ЕГН **********, с
адрес ***, деловодни разноски в размер от 1200 лв.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от К.Н.Н., ЕГН **********, и Н.Г.Н., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, чрез процесуален представител адв. Е.Б.. Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие на формираните изводи с
материалния закон, а също – необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд
не е положил необходимите усилия за пълното изясняване на делото от фактическа
страна, като не е приложил в оригинал декларацията от 10.02.2010 год., а след
оспорване на приетото заключение не е допусната нова тройна експертиза. Твърди
се, че с горните действия първоинстанционният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения, които следва да бъдат поправени от въззивния съд с
изискване на два оригинала на процесната декларация и допускане на повторна
съдебно – графологична експретиза, която освен на поставените въпроси към експертизата
допусната от районния съд да отговори и на допълнителните въпроси, а именно :
след запознаване с оригинала на нотариално заверената декларация да посочи дали
подписа върху листа е поставен преди отпечатването на текста върху
декларацията, дали е налице действителна следа от химикална паста и натиск в
частта от листа, където е поставен подписа и дали не е налице целенасочена и
преднамерена фалшификация на поставените подписи. В този смисъл са направени
доказателствени искания. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и
за разрешаване на спора по същество с уважаване на предявените искове и
присъждане на съдебните разноски.
В дадения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба
от третото лице – помагач на ответниците „УниКредит Булбанк“ АД, EИK *********,
чрез процесуален представител адвокат Я.Д. – К.. Изложени са подробни
съображения на базата на които се твърди, че предявените искове са недопустими.
Евентуално са изложени съображения за
неоснователност на
възраженията на въззивниците и за правилност на изводите на съда и на
обжалваното решение. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното
решение. Възразено е по твърдението на въззивниците за допуснати процесуални
нарушения и по искането за събиране на доказателства от въззивния съд.
Направено е възражение, че искането по доказателствата е недопустимо и
неоснователно.
Въззивният съд на
осн. чл.267 от ГПК извърши проверка за допустимост на подадената въззивна жалба
и констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано
лице – надлежен процесуален представител, срещу акт на съда, който подлежи на
въззивно обжалване, поради което е допустима.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно и субективно
съединени искове с правни основания чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 56, ЗС.
Съдът намира
искането за изискване и прилагане по делото на два от оригиналите на процесната
декларация за неоснователно. Установено е по делото, че оригиналите на
декларацията за отказ от вещни права се намират в архивите на съответните
властнически органи – МП и нотариус. Съдът не разполага със специални знания за
да прецени автентичността на декларацията, а тази преценка е от компетентността
на вещо лице. Вещото лице по приетата от районния съд експертиза изрично сочи в
открито съдебно заседание, че при изготвяне на заключението се е запознало и с
трите оригинала на документа, поради което твърденията във въззивната жалба в
обратния смисъл не се споделят. Като не е изискал оригиналите на процесната
декларация районният съд не е допуснал процесуално нарушение, което да е
основание за настоящия съд да изиска и приложи тези доказателства, поради което
това искане на въззивниците следва да бъде оставено без уважение.
Пред районния съд
е допусната и приета съдебно-графологична експертиза извършена от вещо лице
Николов, изцяло по задачи поставени от ищците. Както в писменото си заключение,
така и при допълнително поставени в открито съдебно заседание въпроси вещото
лице е отговорило компетентно и обосновано. Противно на твърденията във
въззивната жалба процесуалният представител на ищците, който е присъствал при
изслушване на вещото лице от районния съд не
е оспорил заключението с излагане на аргументи за некредитирането му, а
само е направил искане за допускане на комплексна експертиза за отговор на
въпроси, които не са били поставени до този момент от ищците за работа на
вещото лице, а именно: има ли следи от техническа поправка на документа,
положени ли са подписите върху празен лист, както и имал ли пренасяне на
печатния текст чрез различни методи. Тези въпроси са били зададени и при
изслушването на вещо лице Николов, тъй като в съдебния протокол са отразени
отговорите му по тях. Районният съд,
като е взел предвид, че се касае нови задачи, които са извън хипотезите по
чл.147 от ГПК и е налице преклузия, е оставил без уважение искането за
извършване на комплексна СГТЕ.
Процесуалните
действия на районния съд по направеното искане за комплексна СГТЕ са изцяло в
съответствие с изискванията на закона и не сочат за допуснато процесуално
нарушение, а изводите на районния съд направени въз основа на приетото по
делото заключение не сочат необоснованост. Ето защо не са налице предпоставки
по чл.266, ал.3 от ГПК, вр. т.2 от ТР №1/09.12.2013 год. по т.д.№1/2013 год. на
ОСГТК на ВКС за допускане на поисканата с въззивната жалба експертиза. Следва
да се посочи също, че въпросите към вещото лице изложени във въззивната жалба
са различни от тези изложени пред районния съд, поради което за тези въпроси,
които не са били поставени пред районния съд е налице и преклузия по чл.266,
ал.1 от ГПК. Освен това последният от поставените въпроси във въззивната жалба –
налице ли е целенасочена и преднамерена фалшификация на поставените подписи, касае
извършване на субективна преценка и е извън компетентността на вещото лице. Ето
защо и това искане на въззивниците следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от
горното и на осн. чл.267 от ГПК , Бургаският окръжен съд,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОКЛАДВА делото на страните по начина посочен в мотивите към настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по доказателствата направени във
въззивната жалба за изискване
на два оригинала на процесната декларация за отказ от право на ползване рег.№472, т.1,№12 от
10.02.2010 год. и
допускане на повторна съдебно – графологична експретиза, която освен на
поставените въпроси към експретизата допусната от районния съд да отговори и на
допълнителните въпроси, а именно: след запознаване с оригинала на нотариално
заверената декларация да посочи дали подписа върху листа е поставен преди
отпечатването на текста върху декларацията, дали е налице действителна следа от
химикална паста и натиск в частта в частта от листа, където е поставен подписа
и дали не е налице целенасочена и преднамерена фалшификация на поставените
подписи.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.