РЕШЕНИЕ
№ 4222
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря М.на В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330104793 по описа за 2022 година
Предявени са обективносъединени искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, от ЗЗД от М. Н. И.,
ЕГН **********, от гр.**********, ул. ********* № *** чрез адв. К. против „АПС БЕТА
България" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Триадица", бул. „България" № 81 В, ап. 3, представлявано от Д. М., Х. М. и П.Ш. за
признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 2858,83 лева, по
договор за кредит № ******* сключен с **********. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила договор за потребителски кредит №
******* с *********. Съгласно чл.4, ал. 1 от договора за кредит, е трябвало да предостави
обезпечение по кредита, представляваща банкова гаранция в срок от 10 дни или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство е одобрено от *********, гр. София, юридическо
лице — поръчител. На същия ден бил сключен договор за поръчителство с **********. На
29.03.2022 г. ищцата била уведомена за дължимостта на сумата от 3452 лева на **********
и цедиране на вземането на ищеца. Вземанията по договора за кредит са заплатени изцяло.
Тази сума не се дължи поради наличие на нищожните клаузи за възнаградителна лихва и
обезпечение. Възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва
при необезпечени кредити, а за обезпечени двукратния размер. Обезпечението касае услуги,
които са свързани с усвояване и управление на кредита. Възнаграждението за т.нар.
„обезпечение“, прикрива разходи, които по своето същество са включени в ГПР и заобикаля
изискванията на закона. Наред с това договора се явява недействителен на основание чл. 22
ЗПК. Недействителен е и договора за поръчителство.
1
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на
договор за заем между ищцата и *********, договор за поръчителство с ********** и
извършената цесия на вземанията по тях. Отрича наличие на неравноправни и нищожни
клаузи. Твърди неизпълнение на задълженията на ищцата по договора за кредит и
заплащането им от **********. Заявява, че същата не е изплатила на поръчителя
притендираната от него сума, платена на кредитора и възнаграждението по договора за
поръчителство. Твърди, че вземанията са цедирани на 02.03.2021 г. и ищцата е уведомена.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие
за установено от фактическа страна следното:
От събраните писмени доказателства- договор за паричен заем от 30.11.2017 г.; е видно, че
на 30.11.2017 г. между ищеца и ********* в качеството им съответно на заемател и
заемодател е сключен договор по силата, на който е предоставена заемна сума в размер на
1500 лв., дължим на 16 месечни вноски от по 123,44 лв., при фиксиран ГЛП-41,24%; ГПР-50
%. В чл. 4 от договора е посочено, че кредитополучателя следв ада предостави обезпечение,
като една от възможностите е свързана със сключване на договор за поръчителство с
одобрено от кредитора лице.
От приложения договор за поръчителство от 30.11.2022 г. е видно, че на същата дата между
********** и ищцата е сключен договор за задължаване на дружеството да сключи договор
със заемодателя за обезпечаване на кредита на И. срещу възнаграждение от 103,62 лв.
месечно или общо 1657,92 лв.
От представения договор за поръчителство от 30.11.2017 г. е видно, че на същата дата между
кредитора и поръчителя е сключен договор за понасяне на солидарна отговорност за дълга
на И..
От представената справка от ответника(лист 21 от делото) е видно, че на 10.03.2021 г.
задължението на ищцата към заемодателя след приспадане на извършени от нея плащания е
било в размер от 1198,80 лв.-главница, 284,01 лв.-договорна лихва; 343,87 лв.-обезщетение
за забава и 1243,32 лв. –възнаграждение на поръчител.
От представената покана за доброволно плащане(лист 4 от делото) е видно, че ответника е
притендирал от ищцата сума от 3452 лв. задължение по договора за кредит, прехвърлено от
**********.
От приложеното уведомление(лист58 от делото) е видно, че до ищцата е изготвено
уведомление от ********** за дължимост на сума от 1198,80 лв.-главница, 284,01 лв.-
договорна лихва и 343,87 лв.-наказателна лихва и предоставяне на петдневен срок за
изпълнение, след което вземанията ще бъдат заплатени от поръчителя и същия ще встъпи в
правата на кредитора.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ищцата е сключила потребителски договор за кредит с ********* и договор за
поръчителство с ********** срещу възнаграждение, както и, че е била уведомена от
2
ответника за извършена цесия на вземания от ********** на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, касаещи задълженията й по посочените договори.
Доколкото И. оспорва дължимостта на притендираната от ответника сума за размера от
2858,83 лв., поради недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство,
както и извършено плащане на задълженията, съдът намира, че от значение за разрешаване
на спора на първо място е преценката на валидността на сключените договори-източник на
задълженията, предмет на цесията. Тъй като в договора за кредит е налице клауза поставяща
сключването на договора за поръчителство, като условие за възникване на облигационната
връзка по заемното правоотношение, то съдът намира, че двата договора следва да се
разглеждат общо като едно тристранно споразумение в подкрепа, на който извод се явява и
обстоятелството, че на същата дата е сключен и друг договор между заемодателя и
поръчителя кореспондиращ с поетите от тях права и задължения по другите два договора
касаещи заемополучателя.
С оглед отправените възражения от ищцата за недействителност на договорите настоящия
състав намира, че при извършване на преценката за това, съдът не е обвързан само от
посочените от ответника възражения, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от
императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо проверката следва да
обхване изцяло пределите на чл. 22 от ЗПК. В тази връзка съдът намира, че е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора не е посочена методиката на изчисление
на ГПР и дали в него е включен като разход задължението за заплащане на възнаграждение
на поръчителя. Същото се явява част от разходите по кредита, защото в чл. 4 от договора е
посочено, че усвояването на сумата, предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от ********** юридическо лице. Следователно невключването
на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на договора за кредит, а от там
и на договора за поръчителство, доколкото същия е акцесорен по своя характер. С оглед на
това и на основание чл. 23 от ЗПК по договора кредитополучателят дължи връщане
единствено на чистата сума по кредита. Следователно не е налице задължение на
заемополучателя към заемодателя касаещо договорна лихва, както и към поръчителя по
отношение на определеното възнаграждение и обезщетение за забава.
Тъй като ответника в настоящето производство обляга притежанието на вземането си от
ищцата на договор за цесия с поръчителя **********, то той, предвид направеното
оспорване от ищцата на дълга, следва да докаже, че към момента на прехвърлянето
********** е платил на ********* дължимата от заемополучателя главница от 1198,80 лв.,
което от своя страна да породи правото му на регрес. По делото не бяха ангажирани
доказателства за това, което е пречка да се приема за установено извършено плащане на
задълженията на ищцата от поръчителя и прехвърляне на възникналото и задължение към
********** на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Това налага извод за недължимост към
цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и на сочената като дължима главница по
договора за заем.
3
С оглед изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да се уважи
изцяло.
Предвид изхода на делото на ищцата следва да се присъдят притендираните от нея разноски,
съобразно списъка и доказателствата за сторени такива в размер от 138 лв. за държавна
такса.
Тъй като ищцата е представлявана от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокатско
дружество ******** следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА,
съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. и при съобразяване на факта на
регистрация по ЗДДС, което е в общ размер от 516,12 лв.
На ответинка разноски не се дължат.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Н. И., ЕГН **********, от гр.**********, ул.
********* № *** не дължи на „АПС БЕТА България" ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица", бул. „България" №81 В, ап. 3,
представлявано от Д. М., Х. М. и П.Ш. сумата от 2858,83 лева(две хиляди осемстотин
петдесет и осем лева и 83 ст.), по договор за кредит № *******/30.11.2017 сключен с
*********, договор за поръчителство от 30.11.2017 г., сключен с ********** и договор за
цесия.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД с ИЕК ********* с адрес г. София, бул. България №
81В ап. 3, представлявано от Д. М., Х. М. и П.Ш. да заплати на М. Н. И., ЕГН **********,
от гр.**********, ул. ********* № *** сумата от 138 лв. (сто тридесет и осем лева)за
разноски по делото.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД с ИЕК ********* с адрес г. София, бул. България №
81В ап. 3, представлявано от Д. М., Х. М. и П.Ш. да заплати наАдвокатско дружество
******** с ЕИК ******** с адрес гр. ******, ул. ******* № ** представлявано от *******
С.Г. сумата от 516,12 лв. /петстотин и шестнадесет лева и 12 ст./ адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4
5