М О
Т И В
И към АНД № 1247/20г.
Производството е по реда на чл.375 и
следващите от НПК.
С
постановление от 09.11.2020г., РП-К. е
освободила от наказателна отговорност А.И.Б. като е изпратила материалите на
РП-К. за налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК затова,че на
15.01.2020г. по ПП-І 6 км.
293+450 в землището на гр. П.Б.обл. С.З.при управление на МПС предназначено за
обществен превоз на пътници – автобус марка „Бова“ с рег. № ***е нарушил
правилата за движение по ЗДП, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т.П.И. изразяваща се
в счупване и изкълчване на І стъпална /метатарзална/ кост на дясното
стъпало което е причинило трайно
затруднение на движенията на десния крак което е престъпление по чл.343 ал.1
б.Б вр. чл.342 ал.1 от НК.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-К. поддържа постановлението за
освобождаване от наказателно отговорност с налагане на административно
наказание и пледира съдът да признае нар. за виновен като му определи наказание
около минимално предвидения в закона размер.
Нар.
А.И.Б. съдебното заседание се признава за виновен но отказва да даде обяснения
което е негово законно право.
Съдът
като взе предвид събраните в наказателното производство доказателства
и събраните нови доказателства и след като ги прецени поотделно и в
съвкупност приема за установено следното;
Нар.
Б. работил по трудов договор като шофьор във фирма „Детелина-дрита“ гр. Пловдив
като управлявал междуградски автобус.
На
15.10.2020г. управлявал такъв автобус марка „Бова“ с ДКН РВ 44 24 СР по маршрут
автогара гр. К.- с. О. общ. П.Б..
Движел
се по ПП-І 6, когато на км. 293+450 в землището на гр. П.Б.експлодирала
монтираната от вътрешната страна задна
лява гума на автобуса който управлявал.
Отломки
от гумата разрушили подовата облицовка
на автобуса и в резултат от това пътуващата в автобуса св. Т.И.която била
седнала на десета седалка от лявата
страна в автобуса получила удар в стъпалото на десния крак.
Нар.
Б. спрял автобуса а св. И. били изнесена извън автобуса. Пристигнала линейка на
ФСМП гр. К. и св. И. била откарана на лечение в МБАЛ „Д-р Стамболски „ гр. К.
където останала на лечение в ортопедичното отделение а впоследствие бил опериран десния и крак в областта на
стъпалото.
За
настъпилото произшествие били уведомени органите на МВР които извършили оглед
на местопроизшествието, за което бил съставен протокол ведно със фотоалбум.
Нар.
Б. бил тестван за установяване употребата на алкохол с техническо средство-
Алкотест Дрегер с фабр. № ARDN 0022 който отчел отрицателен резултат.
От
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява,че
пострадалата Т.И.е получила счупване с изкълчване на І стъпална /метатарзална/
кост на дясното стъпало. Това увреждане било причинено от твърди тъпи предмети
и е било възможно да се получи при удар от експлодирала гума и парчета от нея. Това увреждане е причинило
трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от 30 дни.
Възстановяването ще трае 2-3 месеца.
От
експертното заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установява,че
основната техническа причина за настъпването на произшествието е разкъсването
на целостта на гумата което е във причинно следствена връзка с нейното
техническо състояние - негодна за експлоатация вследствие на напълно износен
протектор.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. Т. И., М. Ч., Ф. И.,
В. А. и И. П., от експертните заключения на съдебно-медицинската и
съдебно-автотехническата експертиза и от писмените доказателства- протокол за
оглед на местопроизшествие ведно със фотоалбум,извлечение от паметта на
Алкотест Дрегер, констативен протокол за ПТП с пострадА.лица, трудов договор,
длъжностна характеристика, и др. което подкрепят изцяло направените от нар. А.И.Б.
признания.
Имайки
предвид установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка съдът намира,че нар. А.И.Б. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на чл.343 ал.1 б.Б вр. чл.342 ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От
събраните в съдебното следствие доказателства безспорно се установи,че нар. Б. е водач на моторно превозно средство притежаващ
категории C DE M CE D B AM TKT BE и ,че на 15.01.2020г. по трудов
договор е управлявал МПС автобус марка
‘Бова’ с рег. номер ****.
При
управление на автобуса нар. Б. е
осъществил изпълнителното деяние- ‘
управление на МПС при нарушение на правилата за
движение ’ и по конкретно е
нарушил разпоредбите на;
Чл.139
ал.1 т. 1 и 4 от ЗДП съгласно които движещите се по пътя ППС трябва да бъдат –
технически изправни, и със гуми предназначени за зимни условия или с гуми с
дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 мм., през периода от 15
Ноември до 1 март.,
и
чл.10 ал.1 т.9 б.г от ППЗДП според която законова разпоредба МПС или
тегленото от него ремарке е технически
неизправно ако има неизправности по
колелата и гумите и дълбочината
на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и мотоциклетите е по-малка от
1,6 мм.
Видно
от експертното заключение на
съдебно-медицинската експертиза се установява,че пострадалата Т.И.е получила счупване
с изкълчване на І стъпална /метатарзална/ кост на дясното стъпало. Това
увреждане било причинено от твърди тъпи предмети и е било възможно да се получи
при удар от експлодирала гума и парчета
от нея. Това увреждане е причинило трайно затрудняване на движението на десния
крак за повече от 30 дни. Възстановяването ще трае 2-3 месеца, което представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на нар. Б. се
установява,че съществува пряка причинна връзка между деянието на нар. и
настъпилите обществено-опасни последици / съставомерните вреди/. Без деяние от
страна на нар. Б. на пострадалата И. нямаше да и бъде причинена средна телесна повреда.
Предвид
на това съдът счита,че деянието на нар. Б. следва да се квалифицира по чл.343
ал.1 б.Б вр. чл.342 ал.1 от НК.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на нар. съдът
прави извода,че към момента на деянието
е действал непредпазливо .
Нар.
не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици но във конкретния
случай е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Налице е небрежност,несъзнавана
непредпазливост.
В
този смисъл е и практиката на ВКС-Постановление 1-83 на Пленума на ВС,ТР-19-85
ОСНК,ТР-28-84 ОСНК и др..
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-горе законови
текстове съдът счита,че нар. А.И.Б. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
За
гореописаното деяние закона предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или пробация. До настоящия момент
нар. Б. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК. С деянието няма причинени имуществени вреди.
Предвид
на това извода направен от РП-К. за постигане целите на наказанието чрез
приложението на разпоредбата на чл.78а
от НК е правилен и съобразен с императивната норма на законовия текст.
Като
смекчаващи вината обстоятелства при
определяне размера на административното наказание съдът приема- чистото му
съдебно минало, добрите му характеристични
данни както и критичното му отношение към извършеното .
Отегчаващи
вината обстоятелства не се събраха.
Предвид
на това наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и със оглед постигане на целите на чл.12 от ЗАНН – глоба в размер
от хиляда лева.
Съдът
обмисли и възможността за налагане на административно наказание-лишаване от
право за управление на МПС съобразно разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК но счита
,че няма основание за това.
Видно
от справката за нарушител/водач нар. Б. е правоспособен водач от 1984г.. За 36
години стаж като правоспособен водач на МПС преди настъпването на ПТП е
допуснал само три нарушения несъществени на правилата за движение за които има
издадени наказателни постановление и две несъществени нарушения на правилата за
движение за което е бил наказан със електронен фиш за налагане на глоба.
Тези
обстоятелства мотивират съдът да не наложи и наказанието лишаване от право
за управление на МПС спрямо нар. Б.
съобразно разпоредбата на чл.343г от НК.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК нар. А. Б. следва да заплати и направените по
делото разноски в размер от 477,33 лв. по сметка на ОДМВР-С.З.–
възнаграждения за експертите.
Водим
от горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;