Р Е Ш Е Н И Е № 11
гр.Тополовград,
11.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на втори март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.СЕМЕРДЖИЕВА
при участието на секретаря:
А.А.
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 9 по описа на 2020
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото
против него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като са нарушени
материалният и процесуалният закон при издаването на АУАН и НП, в смисъл че е
налице противоречие в самото описание на фактическата обстановка, на
нарушенията, които са извършени, не са доказани
нарушенията от обективна и субективна страна и не са установени по
надлежния ред и НП е издадено след изтичането на преклузивния срок по чл.52
ал.1 от ЗАНН. Поради което се претендира да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно издаденото НП на Началника на РУ – Тополовград.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с
пълномощника си, поддържат изложеното в жалбата и доразвиват твърденията си по
същество.
ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно
заседание, но в писмено становище, подадено от пълномощник – юрисконсулт
твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана, че издадените АУАН и НП са
законосъобразни и претендира да бъде отхвърлена изцяло, като бъде потвърдено
атакуваното НП и се присъдят в полза на ОД на МВР – Хасково направени разноски
– юрисконсултско възнаграждение, като в същото време се оспорва претендирания
размер на адвокатския хонорар в производството като прекомерно завишен и се
претендира определянето му в минимален размер.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На
27.10.2019 г. е съставен АУАН № 168378. на жалбоподателя, за това че в
качеството му на водач на лек автомобил в с.Радовец, управлявайки при
автомобила, при движение назад, без да се е убедил че пътя зад превозното
средство е свободен, е блъснал намиращият се зад него лек автомобил, управляван
от С.П. от с.********, като е настъпило ПТП с материални щети. В акта е
записано също, че водачът е напуснал местопроизшествието, когато няма
разбирателство между двамата. В акта са посочени като нарушени чл.40 ал.1 и
чл.123 ал.1 т.3 б“в“ от ЗДвП. Актът
е съставен от актосъставителя Д., в присъствието на св.С., за когото е
подчертано, че е присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на
акта. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя без
възражения и съответно връчен срещу разписка. Въз основа на този акт е издадено НП № 19-0358-000422/05.12.2019
г. от Началника на РУ – Тополовград, с което на жалбоподателя са наложени наказания:
„глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2 т.11 от ЗДвП и „глоба“ в
размер на 100 лева и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от три
месеца, по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. В НП е записано, че водачът виновно е
нарушил чл.40 ал.1 и чл.123 ал.1 т.3, б“б“
от ЗДвП. В НП в обстоятелствената част е записано, че водачът напуска
местопроизшествието като няма разбирателство между двамата, а по-надолу в
текста на обжалваното НП е записано: „при наличие на съгласие относно
обстоятелствата за ПТП не уведомява службите за контрол на МВР за него“. НП е
връчено срещу разписка на 28.01.2020 г. На 05.02.2020 г. е входирана жалба в РУ
на МВР Тополовград.
По
делото са разпитани актосъставителя и свидетеля С., както и по искане на жалбоподателя св.М. – негова
съпруга. Всички те по различен начин посочват фактите и обстоятелствата и между
техните показания, както и между тях и изложеното в АУАН и НП съществуват
противоречия.
Актосъставителят посочва: /стр.2 и 3 от
протокол от с.з. от 02.03.2020 г./ - „Обади ми се колегата С.С. и ми каза, че
при него са дошли А.М. и С.П. Колегата по време на изборите е изпълнявал
служебните си задължения на мястото на изборната секция в село ******. И двете
лица, между които е станало ПТП са го уведомили
и той ми се обади по телефона.“…., „Когато пристигнах на мястото колите
бяха изместени от местопроизшествието. При разговор с водачите установих, че
колите са били изместени от местопроизшествието. Отидохме на място на
местопроизшествието и те ми обясниха как е станало. Съставих им на двамата
актове“….. „На място съставих акта, свидетел беше С.С.…..“.. „Колегата не е бил свидетел на ПТП, един от двамата е отишъл да го уведоми“.
Св.С.
посочва /стр.3 от протокол от с.з. от
02.03.2020 г./: „Беше след обяд, не си
спомням часа, бях пред секцията, когато при мен дойде С.П. и ми съобщи, че
между него и М. е настъпило ПТП, и каза, че след ПТП-то М. е тръгнал и той е
тръгнал след него, тъй като нямал телефон. Каза, че иска КАТ да посети мястото.
Аз се обадих по телефона. Нямаше и 5 минути и М. дойде при мен, преди да дойде
КАТ. Той каза същото като П. Не зная подробности за ПТП-то. Аз присъствах при
съставянето на акта, който беше съставен пред секцията, в центъра на селото“….“….“П.
ми съобщи, че М. е напуснал ПТП-то, а П. нямал телефон в себе си и като е
тръгнал М., и той е тръгнал с колата си“.
Св.М.
посочва /стр.4 от протокол от с.з. от 02.03.2020 г./: „Съпругът ми дойде с
колата и от него разбрах какво се е случило. Каза, че е погледнал в огледалото
и не е видял никой, когато е тръгнал назад, изведнъж е видял колата, която не е била спряна там преди
това. Предложил му е да се разберат, но П. отказал“….“Мисля че това беше
провокирано, поради причината, че двамата бяхме конкуренти на изборите. Мястото
на ПТП-то е в съседна уличка до нашия дом. Мъжът ми ми каза, че се е прибирал
към дома и се е намирал на уличка в съседство до нашия дом, но тогава е видял
струпване на хора, както обикновено става по избори. Спрял колата в съседната
уличка, за да види какво става. После разбрах, че тези хора са били струпани
пред третия кандидат от ГЕРБ и той се е заинтересувал заради мен“…“П. не живее
там, живее в противоположния край на селото, няма роднини в този край. П. през
целия ден ходеше по къщите и возеше хора. Мисля, че беше тенденциозно
появяването му там до колата на моя мъж.
Попитах мъжа ми защо е напуснал мястото на ПТП-то и той ми каза, че е
предложил на П. да се разберат, но П. си е тръгнал от мястото на ПТП и затова и
той е напуснал мястото. Дошъл е на
центъра, за да види какво става“.
Тримата
разпитани по делото в съдебно заседание свидетели посочват различни фактически
обстоятелства, относно това какво се е случило между двамата водачи, как, кой
първи е напуснал мястото, по каква причина. Нито един от свидетелите обаче не е
присъствал на описаното в АУАН и НП ПТП, нито пък е бил свидетел при неговото
установяване. Св.С. изрично посочва, че е присъствал единствено и само при
съставяне на акта, а в самия АУАН е подчертано, че той е свидетел и при
установяване на нарушението, и при съставяне на акта, макар че в съдебно
заседание разпитаният по делото актосъставителя признава факта, че С. е бил
само свидетел при съставяне на акта, не и при установяване на ПТП.
Актосъставителят изрично посочва в съдебно заседание, че той е съставил акта
въз основа на обяснения, които са дали водачите, как е станало, когато са
отишли на мястото на произшествието.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като
са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетелите,
на които съдът дава вяра частично, само
относно факти и обстоятелства касаещи случилото се след описаното в АУАН и НП
ПТП и касаещи съставянето на АУАН. Относно фактите и обстоятелствата касаещи
описаното ПТП, съдът не дава вяра на актосъставителя и свидетелите, тъй като те
не са били очевидци, преразказват предаденото им от водачите и между техните
показания съществуват съществени противоречия, които дават основание да се
приеме, че показанията им не са обективни и безпристрастни, и не следва да се
кредитират.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо
правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е основателна и доказана, и следва да бъде уважена,
а обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Съображенията за това са следните:
На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършени нарушения на чл.40 ал.1 и чл.123
ал.1 т.3 б“в“ от ЗДвП, като в
обжалваното НП е записана б“б“, като
е ангажирана административнонаказателната отговорност съответно по чл.183 ал.2
т.11 и по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Съгласно чл.40 ал.1 от ЗДвП всеки водач на МПС е длъжен при
предприемане на маневра на заден ход, преди да я предприеме да се увери, че
пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за другите
участници в движението. При нарушение на тези задължения съответно може да бъде
ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.183 ал.2 т.11,
като се наложи глоба в размер на 20 лева, която е конкретно определена в закона.
По
никакъв начин в настоящото производство не се установи и доказа, че
жалбоподателят е извършил посоченото по-горе нарушение, както от обективна,
така и от субективна страна, липсват каквито и да е доказателства за това.
Единствено по данни на актосъставителя, който не е установил непосредствено
извършеното ПТП и по показания на св.С., който също не е свидетел на самото ПТП
– очевидец, а преразказват описаното им
от водачите е съставен процесният АУАН и съответно НП, в който е записано, че жалбоподателят
при маневра на заден ход, без да се увери, че пътят е свободен е блъснал
намиращият се зад него лек автомобил с водач П. Още повече, че се установи, че
Пильонов е уведомил за станалото св.С., който е изпълнявал служебните си задължения
като служител на полицията пред избирателна секция в селото, а именно този П.,
видно от показанията на св.Маврева е заинтересован и пристрастен, с оглед на
факта, че е бил конкурент в изборите за кмет на село ********* на съпругата на
жалбоподателя. Този П. не е нито свидетел, посочен в АУАН, нито е снето негово
писмено обяснение по преписката по повод издаването на АУАН и НП. Въобще,
последният не фигурира в някакво процесуално качество в настоящото производство
за да се вземат предвид данни и обстоятелства посочени от него.
Съгласно чл.40 ал.3 от ЗАНН при липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяване на нарушението, какъвто е случаят
или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, актът се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В
случая, липсват свидетели присъствали при извършването или установяване на
нарушението, при което актосъставителят е бил длъжен да състави акта в
присъствието на други двама свидетели, като това изрично следва да се отбележи
в него. Това не е направено. Актът е съставен в присъствието на св.С., който не
е свидетел при извършване и установяване на нарушението и това се потвърждава
както от разпита на актосъставителя, така и от разпита на самия св.С., а в
самият АУАН е записано, че той е свидетел при установяване на нарушението.
Следователно, освен че не е установено и доказано по
безспорен и категоричен начин извършеното нарушение от жалбоподателя са допуснати и съществени процесуални нарушения,
визирани в чл.40 от ЗАНН при съставяне още на самия АУАН, въз основа на който е
издадено обжалваното НП.
Относно другото
нарушение посочено в АУАН и НП, то също не е установено и доказано по безспорен
и категоричен начин нито от обективна, нито от субективна страна, а освен това
по отношение на това нарушение твърде противоречиво АУАН е описал фактите и
обстоятелствата в АУАН и НП, и дори не става ясно какво всъщност е нарушението.
Съществува не само противоречие в самото описание, но и в правната му
квалификация, като в АУАН е посочено, че е нарушен чл.123, ал.1, т.3 б“в“, а в
НП е буква“б“. На жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната
отговорност по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, за това, че е нарушил задълженията си
като участник в ПТП, но от АУАН и НП не става ясно кои точно задължения е
нарушил жалбоподателя, дори не става ясно дали въобще е участник в ПТП, тъй
като самото ПТП по никакъв начин не е установено и доказано, че е извършено, от
кого, какъв е механизма и по чия вина е причинено. В чл.123 ал.1 т.3 е посочено,че когато при
произшествието са причинени имуществени вреди, водачът на ППС, който е участник
в ПТП-то следва: съгласно буква“б“,
ако между участниците в ПТП има
съгласие относно обстоятелствата, те преместват превозните средства така че да
не пречат на движението и попълват своите данни в двустранен протокол, а
съгласно буква“в“, ако между
участниците няма съгласие, тогава те
без да напускат местопроизшествието уведомяват съответната служба за контрол. В
случая, по никакъв начин не е установено и доказано, че жалбоподателят е субект
на нарушението по смисъла на чл.123 ал.1 от ЗДвП, тъй като не е установено
въобще дали той е участник в ПТП и второ, по никакъв начин от АУАН и НП не
става ясно кое точно задължение не е изпълнил жалбоподателя: дали това по т.3
б“б“ или това по т.3 б“в“ на чл.123 ал.1 от ЗДвП. В АУАН е записано, че няма разбирателство
между двамата и жалбоподателят напуска местопроизшествието, а в НП е записано,
че при наличие на съгласие жалбоподателя не уведомява службите за контрол, т.е.
описанието на нарушението е противоречиво. Напълно противоречиви са и
записаните в АУАН и НП правни квалификации, като в АУАН е написана буква“в“, а
в НП – буква“б“, а както се посочи по-горе тези букви визират коренно различни
задължения и съответно нарушения на участниците в ПТП. Кое от тях точно е
извършено от жалбоподателя не става ясно.
И относно това нарушение важат горепосочените изводи на
съда, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбата на
чл.40 от ЗАНН при съставянето на АУАН въз основа на който е издадено
обжалваното НП.
С оглед на всичко гореизложено, освен че
административнонаказващият орган не е установил и доказал по безспорен и
категоричен начин извършването на визираните нарушения от жалбоподателя, той е
допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН
и НП и всичко това води до незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
НП и като такова то следва да се отмени изцяло.
Относно претендираните разноски, въпреки изменението на
чл.63 и създадената нова ал.5 /ДВ бр.94/2019 г./ в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като . размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, но в случая ответникът
по жалбата няма право на разноски, предвид изхода на делото и постановената
отмяна на издаденото НП.
В
писменото становище на юрисконсулта на ОД на МВР – Хасково се възразява относно
прекомерен размер на адвокатското възнаграждение в настоящото производство, но
такова липсва, предвид представения договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено от пълномощника на жалбоподателя, че производството е
безплатно и няма договорено възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно и необосновано НП № 19-0358-000422 от 05.12.2019 год. на
Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което на А.П.М. ***, с ЕГН **********
са наложени „глоба“ в размер на 20,00
лева /двадесет лв./, на основание чл.
183, ал.2 т.11 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100 лв./сто лв./ и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок
от три месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: