Р Е Ш
Е Н И Е
№ 202
гр. Хасково, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
адм.д. № 1242 по описа на Административен съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), във
връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано
е по жалба на И.Д.А., с адрес: ***, срещу Решение за отказ за предоставяне на
информация с изх. № КА-658/30.11.2022 г. на Административния секретар на
Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
В
жалбата се твърди, че на 11.11.2022 г. жалбоподателят подал заявление за достъп
до информация, по реда на Закона за достъп до обществена информация до Министерство
на вътрешните работи, което било препратено за отговор на Държавна агенция
„Национална сигурност“. Със заявлението поискал да му бъде предоставена
информация, свързана с случаите на задържани количества недекларирана валута на
ГКПП „Капитан Андреево“ през 2022 г. Конкретно поисканата информация била за: 1.
Броят на проверките, извършени от служители на Агенцията за финансово
разузнаване към Държавна агенция „Национална сигурност“ за произхода на
недекларирана чужда валута, задържана при опит да напусне страната на ГКПП
„Капитан Андреево“ за периода 01.01.2022 г. - 31.10.2022 г.; 2. Какви са
резултатите от тези проверки и какви мерки са предприети за пресичането на
практиката с фактически законното „изпиране“ на пари на ГКПП „Капитан
Андреево“.
С
Решение изх. № КА-658/30.11.2022 г. административният секретар на ДАНС отказал
да предостави на жалбоподателя достъп до исканата информация. Мотивите били, че
ДАНС създава и събира тази информация по реда на специален закон - Закона за
мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и може да я използва само за целите на
ЗМИП и следователно да я предоставя само на други държавни органи.
По
същество жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен. Исканата информация
безспорно представлявала обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ. Информацията била свързана с обществения живот в страната и то по една
изключително актуална тема, каквато била тази относно съмненията за наличие на
схема за „изпиране на пари“ през ГКПП „Капитан Андреево“. Предоставянето на
тази информация щяло да му даде възможност да си състави мнение за контролната
дейност на ДАНС по случаите, свързани със задържана недекларирана чуждестранна
валута на един от граничните контролно-пропускателни пунктове в страната.
Информацията
не попадала в обхвата на никое от ограниченията на правото на достъп до
информация по ЗДОИ. Обстоятелството, че ДАНС имал задължения по ЗМИП да
предоставя активно тази информация на други държавни органи в случаите, когато
съмненията за изпиране на пари не отпаднат при проверката, не означавало, че
подобна информация не може да бъде получавана по реда на ЗДОИ.
Забраната
за използване на информация по чл. 81 от ЗМИП не обосновавала наличие на
основание за отказ. Цитираната разпоредба намирала приложение единствено по
отношение на информация, която представлява служебна, банкова, търговска или
професионална тайна, както и защитената лична информация и данъчна и осигурителна
информация. В конкретния случай исканата информация не можела да представлява
защитена тайна. Информацията касаела единствено броя извършени проверки и
резултатите от тях. На практика това означавало, че се иска статистическа
информация - в колко случая съмнението за пране на пари се е оправдало при
проверката и в колко не. Тази информация не съдържала каквито и да е
индивидуализиращи данни на трети лица. Не представлявал тайна и размера на
задържаните суми във всеки един случай, тъй като тази информация също не засягала
никакви защитени права или интереси. Нещо повече, информацията за размера на
задържаните суми се разпространявала активно от контролните органи чрез
изпращане на прес-съобщения до медиите в случаите, когато сумите били по-големи
и съответно впечатляващи в очите на обществото.
С
оглед на така изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменен отказа на административния
секретар на ДАНС и делото да бъде решено по същество, като бъде признато правото
му на достъп до поисканата информация и ответникът бъде задължен да я
предостави в поисканата форма.
Ответникът
- Административен секретар на Държавна агенция "Национална сигурност",
депозира чрез процесуален представител писмен отговор, с който моли да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана жалбата против Решение за отказ за
предоставяне на достъп до информация peг. № КА- 1799/30.11.2022 г. Заявява, че
оспореното решение е законосъобразен административен акт, издаден от
компетентен орган, в предвидената в закона форма, при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие с относимите
материалноправни разпоредби и целта на закона.
Административен
съд - Хасково, след като обсъди релевираните с жалбата оплаквания, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало с подаване на Заявление № КА-658/16.11.2022 г. от
страна на И.Д.А. до Министерство на вътрешните работи, препратено по
компетентност на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) -
постъпило
в Агенцията на 16.11.2022 г. и регистрирано с вх. № КА-658, с което е поискан
достъп до обществена информация. По-конкретно със заявлението е поискано
предоставяне на данни за броя на проверките, извършени от Специализирана
административна дирекция „Финансово разузнаване“ - ДАНС за произхода на
недекларирана чужда валута, задържана при опит да напусне страната на ГКПП
„Капитан Андреево“ за периода 01.01. - 31.10.2022 г., какви са резултатите от
тези проверки и какви мерки са предприети за пресичането на практиката с
фактически законното изпиране на пари на ГКПП „Капитан Андреево“. В заявлението
е посочен начина на искания достъп под формата на копие, предоставено по
електронен път.
Последвало
е издаване на оспореното Решение рег. № КА-658/30.11.2022 г. от Административния
секретар на Държавна агенция "Национална сигурност", с което на
основание чл. 4, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 28, ал. 2, във връзка
с ал. 1 от ЗДОИ е отказан достъп до поисканата информация. Отказът е мотивиран
с посочването, че исканата със заявлението информация попада в обхвата на
специални закони. Цитиран е чл. 32д, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона
за Държавна агенция „Национална сигурност” (ППЗДАНС), според който текст, Специализирана
административна дирекция „Финансово разузнаване“ (САД ФР) - ДАНС, в качеството
си на българското финансово-разузнавателно звено получава, съхранява, проучва,
анализира и разкрива информация, получена при условията и по реда на Закона за
мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), Закона за мерките срещу финансирането на
тероризма (ЗМФТ) и ЗДАНС, както и упражнява контрол по прилагането на ЗМИП,
ЗМФТ и актовете по прилагането им. Заявено е, че основната категория
информация, получавана от САД ФР - ДАНС са т. нар уведомления за съмнение за
изпиране на пари, наличие на средства с престъпен произход или съмнения за
финансиране на тероризъм. Посочено е, че мерките за превенция на използването
на финансовата система за целите на изпирането на пари са регламентирани в чл.
3 от ЗМИП, а задължените субекти са разписани в чл. 4 от същия закон. Цитиран е
чл. 88, ал. 1 от ЗМИП, съгласно който САД ФР - ДАНС може да получи информация
за изпиране на пари освен от лицата по чл. 4, и от държавен орган. Заявено е,
че информацията, събрана по реда и условията на ЗМИП, може да се използва от
САД ФР - ДАНС само за целите на ЗМИП, като ограниченията в тази връзка са
регламентирани в чл. 81 на ЗМИП. Заявено е, че разкриването на придобивана по
реда и условията на ЗМИП информация е възможно само в изрично посочените
хипотези на този закон (чл. 75, чл. 87 и глава шеста, раздел ІІ от ЗМИП).
Заявителят
е уведомен писмено за така постановеното решение, като същото му е връчено на
02.12.2022 г., видно от представеното по делото известие за доставяне.
Видно
от Заповед рег. № З-1694/29.06.2022 г., председателят на ДАНС, на основание чл.
28, ал. 2 от ЗДОИ, е оправомощил административният секретар на ДАНС да издава
откази за предоставяне на достъп до поискана обществена информация.
При
така установените факти, Административен съд - Хасково достига до следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице, което е адресат на акт, който е неблагоприятен за него,
доколкото се оставя без уважение подадено заявление за предоставяне на достъп
до обществена информация. В този смисъл е налице правен интерес от оспорването.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 40, ал. 1
от ЗДОИ.
Местната
компетентност на настоящия съд да разгледа процесния правен спор е обусловена
от разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, във връзка чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорваният
акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 8 от Закона за ДАНС, Държавна
агенция "Национална сигурност" се ръководи от председател, който се
назначава с указ на президента на Републиката по предложение на Министерския
съвет за срок от 5 години. С Указ № 148 от 26.05.2021 г., издаден от Президента
на Република България и обнародван в ДВ, бр. 45 от 28.05.2021 г., П. Т. е
назначен на длъжността председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.
С изрична Заповед peг.№ З-1694/29.06.2022 г., представена по делото, същият е
оправомощил административния секретар на ДАНС да подписва откази за
предоставяне на достъп до обществена информация, съгласно чл. 28, ал. 2 от
ЗДОИ.
Оспорваният
отказ има необходимата писмена форма и изискуемото съдържание по чл. 38 от ЗДОИ.
Налице са ясни и конкретни мотиви и разпоредителна част.
Не
са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила по издаване на
оспорения акт.
Решението
е издадено при правилно приложение на материалния закон, който извод настоящата
инстанция мотивира със следните съображения:
Правото
да се търси и получава информация е изрично разписано в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Обществените отношения, свързани с правото
на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на
информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Изхождайки от дефиницията
по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, законодателят разделя обществената информация на два
вида – официална обществена информация – такава, която се съдържа в актовете на
държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на
техните правомощия (чл.
10 от ЗДОИ)
и служебна обществена информация - която се събира, създава и съхранява във
връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на
техните администрации (чл.
11 от ЗДОИ).
Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й,
а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на този
закон, като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната
подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и
препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато
съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени
от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена
от администрациите на съответните органи – чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Освен
посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до
обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, регламентиращ
основанията за отказ за предоставяне на обществена информация - когато: 1.
исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в
случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и
няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена
информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата
обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.
Задължените
да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и 2 от
закона. Горепосочените субекти, в случаите, когато попадат в обхвата на чл. 3
от ЗДОИ, имат задължението да предоставят информация, която е създадена в кръга
на тяхната компетентност или се съхранява от тях и е налична.
Анализът
на цитираните разпоредби показва, че за да е налице задължение за предоставяне
на достъп до обществена информация е необходимо, от една страна, този, от
когото се иска информация, да е задължен по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект, и от друга, исканата информация да е обществена по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, респeктивно да не е налице някоя от
хипотезите, ограничаващи правото на достъп до нея.
В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че Държавна агенция „Национална
сигурност“ е държавен орган, задължен да предоставя информация относно
извършваната от него дейност, съответно задължен субект по смисъла на чл. 3, ал.
1 и 2 от ЗДОИ. Предвид последното, същият е задължен при постъпване на
заявление за достъп до обществена информация да издаде акт по реда на ЗДОИ. В
случая такъв акт е издаден, като е формулиран цялостен отказ по подаденото
заявление и са изложени съответни мотиви. Посочено е, че информацията, достъп
до която се заявява, попада в обхвата на специален закон, като изрично е
цитиран текстът на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Ето защо на изследване подлежат
предпоставките на посочения текст, чиято липса, по аргумент на противното,
обуславя осигуряване на достъп до обществена информация. Както вече бе
посочено, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, основание за отказ от
предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: исканата
информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите,
предвидени със закон. В конкретния случай е
заявено, че исканата информация попада в обхвата на специален закон, а именно
Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Съгласно чл. 3 от закона, мерките
за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари са: 1. комплексна проверка на клиентите; 2. събиране и изготвяне на
документи и друга информация при условията и по реда на този закон; 3. съхраняване
на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и
информация; 4. оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма; 5.
разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти; 6.
разкриване на друга информация за целите на този закон; 7. контрол върху
дейността на задължените субекти; 8. обмен на информация и взаимодействие на
национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция
"Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална
сигурност", звената за финансово разузнаване на други държави и
юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на
други държави. Съгласно чл. 71, ал. 1 от закона, за целите на извършване на
национална оценка на риска от изпиране на пари и финансирането на тероризма посочените
в текста органи, които имат правомощия в сферата на превенцията и
противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, сред
които и Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция
"Национална сигурност", поддържат статистически данни по въпроси,
свързани с ефективността на системите за превенция и предотвратяване на
изпирането на пари и/или финансирането на тероризма. Сред тези данни са и тези за
броя на извършените проверки на място от контролните органи по чл. 108, ал. 2 (определените от председателя на
Държавна агенция "Национална сигурност" длъжностни лица от състава на
дирекция "Финансово разузнаване" на агенцията), данни за броя на извършените проверки по документи
по чл. 108, ал. 8 и данни за броя на установените при проверките нарушения и за
наложените санкции или принудителни административни мерки (ал.
2, т. 8). Съгласно ал. 4 на текста, данните се публикуват на
годишна база, като условията, редът и формата за предоставяне на данните по ал.
2, т. 1, 2, 4, 6, 8 и 10 и за публикуване на данните по ал. 2 се определят с
правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 48 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу
изпирането на пари, за изпълнение на задълженията си по чл. 71, ал. 1 и чл. 90,
ал. 2 от ЗМИП дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция
"Национална сигурност" поддържа статистически данни съгласно
избраната методология за извършване на Национална оценка на риска от изпиране
на пари и финансиране на тероризъм. Обобщените данни се публикуват на
официалната интернет страница на Държавна агенция "Национална
сигурност". В тази връзка следва да се приеме, че чрез осигуряването на
достъп до посочените статистически данни, принципът на откритост, достъпност и
прозрачност е гарантиран и всеки, който има интерес, може да се запознае с тях.
Относно предоставянето на достъп до по-конкретна
информация, следва да се има предвид, че чл. 75, чл. 87 и глава шеста, раздел
II от ЗМИП предвиждат случаите, в които Дирекция "Финансово
разузнаване" разкрива информацията, получена при условията и по реда на закона,
като посочва органите, на които съобразно тяхната компетентност тази информация
може да бъде разкрита. Несъмнено жалбоподателят не е от кръга лица, имащи правото
да получат информация, свързана с осъществявания от Специализирана
административна дирекция „Финансово разузнаване“ надзор.
По
изложените съображения, жалбата срещу процесния акт е неоснователна, а същият е
постановен в съответствие с материалния закон и административно-производствените
правила.
Ответната
страна не е поискала разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
част.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Хасково
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.А., с адрес: ***, срещу Решение за
отказ за предоставяне на информация с изх. № КА-658/30.11.2022 г., издадено от
Административния секретар на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ: