РЕШЕНИЕ
№
гр. В. Търново, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, десети състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:
Районен съдия: Д. Чалъкова
при секретаря Д. Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията АНД №
937 по описа за
Депозирана е бланкетна жалба от М.Н. срещу НП № 2020-1739-02-0538/05.06.2020 г. на ВПД Началник на РУ гр. В. Търново при ОД МВР В. Търново, с която иска отмяна на същото. В съдебно заседание доразвива жалбата си в посока, че не е изгубил личната си карта, а не могъл да открие същата в дома си. В този период премествал багаж в дома си.
Жалбоподателят атакува гореописаното Наказателно постановление, с което на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични документи му е наложена глоба в размер на 30 лева, за това че на 20.05.2020 г., около 11:20 часа в гр. В. Търново, ул. "Бачо Киро", № 7 жалбоподателят декларирал, че на 30.04.2020 г. е установил, че е изгубил личната си карта и при извършена полицейска проверка се установило, че Н. не е положил необходимата грижа за опазване на личен документ - лична карта и е допуснал същата да бъде изгубена, с което нарушил чл. 7 от ЗБЛД. Жалбоподателят в съдебно заседание заявява неколкократно, че е заявил на инспектора /с когото се познавали/, че не е могъл да открие личната си карта и след преместване на багажа в дома му я намерил и представя на състава на съда същата. Твърди, че инспекторът не е записал точно изявленията му. Излага, че за жалост е просяк, няма доходи, от които да се издържа. Твърди да е търсил документът си, тъй като към оня момент му е бил нужен, за да получи от Български пощи парична социална помощ. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата срана не заема становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление № 2020-1739-02-0538/05.06.2020 г. на ВПД Началник на РУ гр. В. Търново при ОД МВР В. Търново на жалбоподателя, за това, че на 20.05.2020 г. около 11:20 часа в гр. В. Търново, ул. "Бачо Киро", № 7 декларирал, че на 30.04.2020 г. е установил, че е изгубил личната си карта и при извършена полицейска проверка се установило, че не е положил необходимата грижа за опазване на личен документ - лична карта и е допуснал същата да бъде изгубен виновно е нарушил чл. 7 от ЗБЛД.
Според актосъставителя Р. на посочената в акта дата - 20.05.2020 г. в РУ В. Търново се явил жалбоподателя и заявил, че е изгубил личната карта. Актосъставителят предоставил декларация за попълване от Н., след което съставил АУАН от 20.05.20 г., в който в присъствието на св. Б. установил, че 20.05.2020 г., около 11:20 часа в гр. В. Търново, ул. "Бачо Киро", № 7 жалбоподателят декларирал, че на 30.04.2020 г. е установил, че е изгубил личната си карта и при извършена полицейска проверка се установило, че Н. не е положил достатъчно грижи по опазване на издадената му лична карта, в следствие на което допуснал нейното изгубване, с което нарушил чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД. Същите обстоятелства се излагат и от св. Б., в хода на съдебното следствие.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
От формална страна. В АУАН и издаденото възоснова на него Наказателно постановление не са отразени конкретни фактически констатации въз основа, на които контролният/наказващият орган са достигнали до извод за осъществен състав на административно нарушение. Липсва посочване на факти от обективната субективната страна на вмененото нарушение на жалбоподателя, които са съществен признак на нарушението - а именно - с какви/кои свои действия, със свое поведение е допринесъл виновно за унищожаването, повреждането или загубата на документа си за самоличност. В конкретния случай не става ясно, жалбоподателят Н. с какви свои действия е допринесъл за "изгубването" на личната си карта и как точно се е случило това, като се има предвид, че същият междувременно я е намерил /представи в съдебно заседание/. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено и в двата акта, е крайно недостатъчно и се свежда до извършване на констатация от актосъставителя, а по късно и от административно наказващия орган за наличието на твърдяното нарушение. Този порок води до необоснованост на двата акта с оглед императивното изискване на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН, за отразяване на всички обстоятелства по нарушението и в този смисъл е довел до необоснованост на наказателното постановление и незаконосъобразност.
По същество, съдът намира че наказателното постановление е издадено при непълно изясняване на релевантните факти и неправилно приложение на материалния закон, поради което се явява не незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено.
НП е издадено при непълно изясняване на обстоятелствата предмет на производството. Не обсъден въпроса, относно субективния елемент на нарушението. Следва да се има предвид, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Следвало е да се изследва въпроса за вината - субективното отношение на лицето - липсват такива констатации, за да може съответно да се прецени, от правна страна, налице ли е от субективна страна нарушение или случайно деяние.
Съгласно
чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД българските граждани имат задължение да пазят документите
си за самоличност от повреждане, унищожаване или загубване. За неизпълнение на
това задължение са предвидени санкции за виновните лица в чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД, тоест нарушителя
следва да носи административно-наказателна отговорност, когато със своите
действия, със своето поведение е допринесъл виновно за унищожаването,
повреждането или загубата на документа си за самоличност. В конкретния случай
не става ясно, жалбоподателят Н. с какви свои действия е допринесъл за изгубването
на личната му карта и кога.
Описаните процесуални нарушения представляват нарушения по чл. 42, т. 4, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същите са съществени, тъй като са нарушили правото на защита на жалбоподателя и са неотстраними в съдебната фаза на процеса, и водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, както вече бе споделено по- горе в мотивите.
Предвид на горното, съдът намира, че атакуваното Наказателното постановление като незаконосъобразно следва да се отмени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2020-1739-02-0538/05.06.2020 г. на ВПД Началник на РУ гр. В. Търново при ОД МВР В. Търново, с което на М.И.Н. от гр. В. Търново, за това, че 20.05.2020 г. около 11:20 часа в гр. В. Търново, ул. "Бачо Киро", № 7 декларирал, че на 30.04.2020 г. е установил, че е изгубил личната си карта и при извършена полицейска проверка е установено, че не е положил необходимата грижа за опазване на личен документ - лична карта и е допуснал същата да бъде изгубена в нарушение на чл. 7 от ЗБЛД и на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични документи му е наложена глоба в размер на 30 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Велико Търново, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: