РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Силистра, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20243400500223 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от адв. Р. Н.-ВАК
процесуален представител на Земеделска кооперация за производство и услуги „Триумф“
ЕИК: *********, представлявано от Марин Петров Маринов, с адрес на управление: обл.
Силистра, общ. Главиница, ул.“ Г. С. Раковски“ № 4, против Решение № 41/12.03/2024г.,
постановено по гр. дело № 335/2023г. по описа на РС-Тутракан.
Въззивникът – Земеделска кооперация за производство и услуги „Триумф“ ЕИК:
*********, чрез процесуалният си представител заявява, че не е доволен от
първоинстанционното решение, намира същото за неправилно и необосновано и моли
въззивния съд да го отмени, а вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
първоначално предявената претенция от ищеца изцяло поР. изтекла погасителна давност.
Претендира деловодни разноски.
Въззиваемият - П. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Силистра, общ.
Главиница, гр. Главиница, ул. „Л. Баръмов“ № 6, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Т. И
ПАРТНЬОРИ“, ЕИК: *********, представлявано от адв. В. Д. Т., член на САК, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 496, вх. 3, партер, офис 1,
тел. за връзка: 0886 152 511, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно решение.
Претендира деловодни разноски.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна.
С атакуваното решение първоинстанционният съдебен състав е осъдил Кооперация
„Земеделска кооперация за производство и услуги „Триумф“ с ЕИК *********, да плати на
П. К. П. с ЕГН **********, главницата от 3260,09 лева за внесените, но неизплатени след
прекратяване на членственото му правоотношение с кооперацията, дялови вноски, ведно със
законната лихва за забава от 04.07.2023 г. до изплащане на задължението, както и законната
1
лихва за забава в размер на 840,32 лева за периода от 31.03.2021 до 04.07.2023 г. Със същото
решение съдът отхвърлил иска за разликата в главницата от 2644,51 лева над уважения
размер до претендираните 5904,60 лева; и за законната лихва за забава в размер на 3590,09
лева, явяващ се разликата над уважения размер до претендирания от 4430,41 лева, както и за
периода от 26.01.2017 до 31.03.2021 г. и осъдил кооперацията да плати 614,96 лева на П. К.
П. с ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.№ 335/2023 на ТнРС.
Със същото решение първоинстанционният съд осъдил П. К. П. с ЕГН **********,
да плати 603,25 лева на Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги
„Триумф“ с ЕИК ********* за сторените разноски по гр.д.№ 335/2023 на ТнРС.
Съдът още отменил частично своето Определение № 237 от 01.08.2023, постановено
по делото, с което ищецът е бил освободен частично от плащането на държавна такса, за
сумата от 219,22 лева, явяваща се разликата над освобождаването, за което определението
остава в сила, а именно 144,18 лева, до първоначалните 363,40 лева и осъдил Кооперация
„Земеделска кооперация за производство и услуги „Триумф“ с ЕИК *********, да плати
144,18 лева по сметката на съда с IBAN: BG63 CECB 9790 3187 9800 00 за държавна такса
по гр.д.№ 335/2023 на ТнРС. С решението е осъден и ищеца П. К. П. да плати 219,22 лева по
сметката на съда с IBAN: BG63 CECB 9790 3187 9800 00 за държавна такса по гр.д.№
335/2023 на ТнРС.
За да постанови решението първостепенния съд съобразил, че между ищеца П. К. П.
и ответната кооперация е съществувало членствено правоотношение, прекратено на
01.04.2017 г. Съдът съобразил, че на 27.10.2021 г. на ищеца са изплатени 1085,40 лева, а
57,13 лева са отчислени за данък върху ликвидационния дял, съобразно о чл. 46, ал. 3 във вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ. Установено е също, че на 01.12.2017г. ЗКПУ „Триумф”
гр. Главиница, платила на ищеца 300 лева от дяловия капитал, обложени със съответния
данък. В тази връзка съдът приел, че на ищеца са платени общо 3343,53 лева. Установено
било още, че сборът от дяловите вноски в капитала на кооперацията, записани на името на
ищеца, е бил в общ размер на 6603,62 лева. Ето защо и съобразявайки данните от ГФО на
ответника за 2017г. районният съдия след аритметично пресмятане на общо дължимото и
изплатеното, към него момент приел, че дължимият остатък е в размер на 3260,09 лева.
Позовавайки се на чл. 29, ал. 5 във вр. чл. 14, ал. 1, изр. 2 от ЗК, и обстоятелството, че
ГФО на кооперацията за 2017 - годината, в която ищецът е подал молбата за напускане на
кооперацията, е приет на 31.03.2018г. Районният съд приел, че задължението е станало
изискуемо на 31.03.2021г., тъй, като тогава е изтекъл тригодишният срок по чл. 29, ал. 5 от
ЗК. Ето защо и предвид текста на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, според който погасителната давност
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо съдът приел, че в случая от
31.03.2021г. е започнала да тече 5-годишната погасителната давност по чл. 14, ал. 2 от ЗК и
към момента на предявяване на иска същата все още не е била изтекла.
По тези съображения първостепенният съд приел иска за главница за основателен до
размер на 3260,09 лева , а в останалата част за разликата от 2644,51 лева над уважения
размер до претендираните 5904,60 лева за неоснователен.
Предвид изложеното по горе за началния момент на изискуемостта на вземането
съдът приел, че обезщетение за забава по чл. 14, ал. 1 от ЗК, не се дължи преди настъпване
на изискуемостта на 31.03.2021 г., като в тази връзка го уважил до размера от 258,06 лева, а
в останалата част го отхвърлил.
В подкрепа на въззивната жалба срещу така постановеното решение въззивникът
изтъква, че още с отговора на исковата молба е направил възражение, за изтекла погасителна
давност. По конкретно сочи, че изискуемостта на вземането на бившите член-кооператори
за дяловата им вноска настъпва с приемането от общото събрание на кооперацията на ГФО,
за годината през която е настъпило прекратяване на членствените правоотношения с
бившият член кооператор. Позовава се на съдебна практика в този смисъл сочейки Решение
№150/05.11,2010г. по т.д.№165/2010г на ВКС. Въззивникът не споделя аргументите на
2
първостепенния съд сочейки, че се касае за специална нормативна уредба - ЗК и с оглед на
спецификата на правоотношенията намира, че възражението му за изтекла погасителна
давност е основателно и същата е изтекла още на 31.03.2023г., т.е. преди предявяването на
исковите претенции. По тези съображения моли въззивния съд да отмени атакуваното
първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции,
като погасени по давност.
Съдът след, като обсъди становищата на страните намира коментираната въззивна
жалба за основателна, а атакуваното с нея първоинстанционно решение за неправилно по
следните съображения:
Спорният въпрос, от който зависи и изхода на въззивното производство е от кой
момент започва да тече предвидената в чл. 14, ал. 2 от ЗК погасителна давност. Дали от
обявяването на одобрения от общото събрание на член кооператорите Годишен финансов
отчет на кооперацията за годината през, която е настъпило прекратяването на членственото
правоотношение с бившия член – кооператор за съответната стопанска година или
давностния срок следва да се брои от изтичане на тригодишния срок предвиден в чл. 29, ал.
5 от ЗК, в който кооперацията е задължена да изплати дяловите вноски на напусналите член
кооператори.
Налице е съдебна практика и в двете обсъждане хипотези, като такава по чл. 290 от
ГПК, е обективирана в Решение № 150 от 05.11.2010г. постановено по т.д. № 165/2010г. на
ВКС, първо търговско отделение. Според коментираното решение ликвидността на право на
напусналият член кооператор да получи дяловата си вноска и оттук и началният момент на
погасителната давност като период от време, през което това право трябва да бъде
упражнено, не може да бъде поставена в зависимост от допуснатата от закона в полза на
кооперацията възможност за прихващане с непогасени задължения на бившия
кооператор/чл. 14, ал.1, последно изречение ЗК/. Затова и смисълът на разпоредбата на
чл.14, ал.1, изр.второ ЗК е, че поставеното в нея условие за изплащане стойността на
дяловата вноска едва след погасяване задълженията на бившия член-кооператор към
кооперацията, е предпоставка за извършване на фактическото действие по изплащане на
дяловата вноска.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗК, правото за получаване на дяловата вноска се погасява с
изтичане на петгодишен давностен срок. Според цитираното съдебно решение това право
възниква от момента на решението на общото събрание за изключване на член-кооператора,
като имуществена последица от прекратяване на членственото му правоотношение-чл. 9,т. 7
от ЗК. Към този момент, обаче, това право съществува в неопределено, висящо състояние.
За настъпване на изискуемостта му по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, то трябва да бъде
определено. Определеността му настъпва с приемане от общото събрание на кооперацията
на годишния финансов отчет/арг. от чл. 15, т. 5 от ЗК/, което е приповторено и в нормата на
чл. 14, ал. 1, първо предложение, но вече и като условие за изплащане на задължението на
кооперацията.
Изрично съставът на ВКС е коментирал, че макар втората предпоставка за
изплащането на дяловата вноска - погасяването от бившите кооператори на всички
задължения към кооперацията, не се отразява на началото на погасителната давност за
упражняване на правото за получаване на дяловата вноска. Това следва и от възможността,
която законът допуска в полза на кооперацията, тя да извърши прихващане с вземането си.
Законът дава възможност на кооперацията да направи извънсъдебно материалноправно
изявление за прихващане, което за да бъде валидно следва да бъде направено при условията
на чл. 103 от ЗЗД. Предоставената на кооперацията възможност за прихващане предпоставя
ликвидност на насрещните й вземания към бившия член-кооператор, която ликвидност е
постигната с приемане от общото събрание на кооперацията на годишния финансов отчет за
годината, през която е настъпило прекратяване на членственото правоотношение с бившия
член-кооператор.
3
Ето защо според настоящият съдебен състав щом определеното с решението на
Общото събрание, с което е приет ГФО задължение на кооперацията към напусналият член
кооператор може да бъде предмет на извънсъдебно прихващане извършено в рамките на
тригодишния срок по чл. 29, ал. 3 от ЗК, то на същото основание следва да се приеме, че
вземането е било в достатъчна степен изискуемо още към него момент за да тече спрямо
него предвиденият в чл. 14, ал. 2 от ЗК, петгодишен давностен срок .
Извън изложеното въззивният състав съобрази и обстоятелството, че правото на
възстановяване на привнесения дялов капитал при напускане на член кооператор е уредено
в Раздел II, от ЗК, уреждащ членството, правата и задълженията на кооператорите, докато
коментираният три годишен срок е обективиран в Раздел IV от закона, уреждащ
имуществото и разпределението на доходите, което мотивира съда да приеме, че двата
текста не са взаимосвързани и регулират различни обществени отношения. В тази връзка
въззивният съдебен състав възприема становището, че предвидения в чл. 29, ал. 5 от ЗК, три
годишен срок за изплащане на дяловите вноски се отнася не до момента на настъпване на
изискуемостта на вземането, а предвижда препоръчителен срок за реално осъществяване на
изплащане на задължението в продължение на посочения тригодишен срок по решение на
Общото събрание на кооперацията.
Допълнителен аргумент в подкрепа на становището си по отношение на началния
момент на коментираната погасителна давност съдът намери и в текста на чл. 20, ал. 5 от
актуалния Устав на ЗКПУ „Триумф“, където изрично е регламентирано, че „Давностния
срок за получаване на имуществения дял е 5 /пет/ години от прекратяване на членските
отношения.
По тези съображения въззивният съд приема, че погасителната давност по отношение
на правото на П. К. П. да получи имуществен дял поР. прекратяване на членството си в
ЗКПУ „Триумф“ е започнал да тече от 25.01.2017г., когато на ОС на кооперацията е взето
решение за обявяване на ГФО за 2015г.
По тези съображения и предвид обстоятелството, че искът е предявен на 06.07.2023г.
въззивният съдебен състав намира, че направеното още с отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност е било основателно и исковите претенции е
следвало да бъдат отхвърлени изцяло от първоинстанционния съд, като погасени по
давност.
Предвид изхода на делото, направеното с въззивната жалба искане и разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира да основателно искането на кооперацията за присъждане
на деловодни разноски за двете съдебни инстанции от които 1000лв. платен адвокатски
хонорар за първата съдебна инстанция, 500 лв. платен адвокатско хонорар за втората
съдебна инстанция и 82.15лв. платена държавна деловодна такса за въззивно обжалване или
общо 1582.15лв. /хиляда петстотин осемдесет и два лева и петнадесет стотинки/.
Предвид на това, че с атакуваното решение ищецът е осъден да заплати 603,25 лева
на ответника представляващи част от ответниковите деловодни разноски за първата съдебна
инстанция въззивният съд намира, че следва тази сума да се приспадне от дължимите
разноски и да осъди П. К. П. да заплати на „Земеделска кооперация за производство и
услуги „Триумф“, общо разноски в размер на 978.90лв. /деветстотин седемдесет и осем лева
и деветдесет стотинки/.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 41/12.03/2024г., постановено по гр. дело № 335/2023г. по
описа на РС-Тутракан, в частта с която съдът е
4
осъдил Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Триумф“ с
ЕИК ********* да плати на П. К. П. с ЕГН ********** главницата от 3260,09 лева за
внесените, но неизплатени след прекратяване на членственото му правоотношение с
кооперацията, дялови вноски, ведно със законната лихва за забава от 04.07.2023 г. до
изплащане на задължението, както и законната лихва за забава в размер на 840,32 лева за
периода от 31.03.2021 до 04.07.2023 г.,
осъдил Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Триумф“ с
ЕИК ********* да плати 614,96 лева на П. К. П. с ЕГН ********** за сторените разноски по
гр.д.№ 335/2023 на ТнРС.
осъдил Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги „Триумф“ с
ЕИК ********* да плати 144,18 лева по сметката на съда с IBAN: BG63 CECB 9790 3187
9800 00 за държавна такса по гр.д.№ 335/2023 на ТнРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41/12.03/2024г., постановено по гр. дело № 335/2023г.
по описа на РС-Тутракан, в останалите му части с които съдът е
отхвърлил иска за разликата в главницата от 2644,51 лева над уважения размер до
претендираните 5904,60 лева; и за законната лихва за забава в размер на 3590,09 лева,
явяващ се разликата над уважения размер до претендирания от 4430,41 лева, както и за
периода от 26.01.2017 до 31.03.2021 г.
осъдил П. К. П. с ЕГН ********** да плати 603,25 лева на Кооперация „Земеделска
кооперация за производство и услуги „Триумф“ с ЕИК ********* за сторените разноски по
гр.д.№ 335/2023 на ТнРС.
отменил частично своето Определение № 237 от 01.08.2023, постановено по делото, с
което ищецът е освободен частично от плащането на държавна такса, за сумата от 219,22
лева, явяваща се разликата над освобождаването, за което определението остава в сила, а
именно 144,18 лева, до първоначалните 363,40 лева.
Осъдил П. К. П. с ЕГН ********** да плати 219,22 лева по сметката на съда с IBAN:
BG63 CECB 9790 3187 9800 00 за държавна такса по гр.д.№ 335/2023 на ТнРС.
ОСЪЖДА П. К. П. с ЕГН ********** да плати на Кооперация „Земеделска
кооперация за производство и услуги „Триумф“ с ЕИК *********, 978.90лв. /деветстотин
седемдесет и осем лева и деветдесет стотинки/ представляваща деловодните разноски за
въззивното и за част от първоинстанционното производства.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5