Р Е Ш Е Н И Е
№71
от 03.02.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на десети януари, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Ангелина
Латунова, като разгледа дело № 1052/2022
г. по описа на Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на гБОРИЕМТ ЕООД, ЕИК *********, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-239-0450364/11.08.2022 г. на
Началник отдел гОперативни дейностиТ Р Пловдив в Централно управление на
Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/.
Жалбоподателят
излага съображения за отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена.
Твърди, че не е извършена конкретна продажба на стока, за която задълженото
лице не е издало касова бележка. Недопустимо било с декларация да се установява
административно нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Не
били посочени конкретни факти и обстоятелства, които са взети предвид при
преценка на тежестта на нарушението с цел правилното обосноваване на
определения в заповедта срок за запечатване на обекта. Неправилно било прието,
че от страна на дружеството, стопанисващо търговския обект, е налице трайно
антифискално поведение, което мотивира органа да определи срок от 7 дни за
налагането на ПАМ Р запечатване на обекта. Не били съобразени последиците от
наложената ПАМ Р дружеството ще бъде лишено от възможност да развива дейност в
обекта, чрез която да реализира приходи и покрива текущите си разходи, вкл. и разчитането
с бюджета. С наложената ПАМ не би се постигнала целта Р да се гарантира, че
всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетни приходи.
В
съдебно заседание жалбоподателят - гБОРИЕМТ
ЕООД, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в жалбата. Органът не бил доказал и обосновал по категоричен и
безспорен начин предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. гаТ от ЗДДС. Не било
установено да е извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Независимо, че бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, не било ясно как ще приключи
административнонаказателното производство. Местоположението на обекта,
големината му, видът и характерът на търгуваната стока не могат да обосноват
тежестта на нарушението. Акцентира, че липсват мотиви за определяне срока на
наложената ПАМ, вкл. и дали не се засягат правата на дружеството като задължено
лице повече от необходимото. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира
разноски.
Ответникът
Р Началник отдел гОперативни дейностиТ - Пловдив в ЦУ на НАП, редовно уведомен,
не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Акцентира върху факта, че размерът на неотчетените приходи
от продажби е сравнително висок и представлява близо 1/3 от реализирания до
момента на проверката оборот от дружеството. Срокът на наложената ПАМ е близо
до минималния. Поддържа изцяло становището, депозирано по делото. В същото са
изложени съображения относно законосъобразността на издадената заповед.
Констатираното нарушение Р неспазване на реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, има за последица неотразяването на приходи,
което води до вреда на фиска. Твърди, че при налагане на ПАМ органът действа
при условията на обвързана компетентност, а при определяне срока й Р по
целесъобразност. В случая органът бил извършил преценка на риска за държавния
интерес, размера на причинените вреди и вероятните последици от продължаването
на антифискалното поведение на дружеството. Претендира разноски, като прилага
списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд - Хасково, като
обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 06.08.2022
г. от контролни органи на НАП е извършена проверка на търговски обект по
смисъла на ¤ 1, т. 41 ДР ЗДДС Р магазин за хранителни стоки, находящ се в ***,
стопанисван от гБОРИЕМТ ЕООД, чиито
резултати са обективирани в протокол
серия АА № 0450364/06.08.2022 г. /л. 18-гръб-19/.
Констатирано
е, че дружеството гБОРИЕМТ ЕООД, в
качеството му на задължено лице по чл. 3 Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13 декември
2006 г./, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от
търговския обект чрез фискално устройство /ФУ/, с което е допуснало нарушение
на разпоредбите на цитираната наредба. Нарушението е установено при съпоставка
между разчетена касова наличност на ФУ и фактическата такава в касата на
обекта, а именно: разчетена касова наличност от ФУ ELTRADE A3 KL с
ИН на ФУ ED 350587 и ИН на ФП 44350587 в размер на 997,71 лева
съгласно дневен отчет на ФУ към момента на проверката, фактическа наличност
след преброяване на парите в касата и съставения опис на наличните парични
средства от присъствалата на проверката Д.А., управител на дружеството, в
размер на 1 478,06 лева, въвеждане и извеждане на пари в касата Р 0 лева,
установена положителна касова разлика Р 480,35 лева. Общата сума на
нерегистрирани и неотчетени продажби на стоки от търговския обект чрез издаване
на фискални касови бележки от въведеното в обекта ФУ е в размер на 480,35 лева,
като управителят декларира това обстоятелство.
гБОРИЕМТ ЕООД, като не е издало
съответен документ за продажба, е извършило нарушение чл. 118 ЗДДС във връзка с
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г.
На
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. гаТ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е издадена от
Началника на отдел гОперативни дейностиТ - Пловдив в ЦУ на НАП Заповед за
налагане на ПАМ № ФК-239-0450364/11.08.2022 г. Р запечатване на търговски обект
- магазин за хранителни стоки, находящ се в ***, стопанисван от гБОРИЕМТ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни.
Заповедта
е връчена на 12.09.2022 г. на управителя на дружеството.
С жалба от 23.09.2022
г., депозирана чрез пълномощник, заповедта е оспорена пред Директора на Дирекция
гОперативни дейностиТ в Главна дирекция гФискален контролТ в ЦУ на НАП, който с
Решение № ГДФК-138/07.10.2022 г. /л. 10-12/ е отхвърлил жалбата като
неоснователна.
Решението е връчено
на 19.10.2022 г. на управителя на дружеството.
При така установеното от фактическа страна
Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:
Жалбата
е допустима Р подадена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол /чл. 186, ал. 3 Р ал. 4 ЗДДС и чл. 98, ал. 2, изр. Второ и
чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК и по аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК Р така вж.
Решение № 4728/17.05.2022 г. по адм. дело № 8318/2021 г., I отд.
на ВАС/, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 АПК, от
активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него,
съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, Заповед за налагане
на ПАМ № ФК-239-0450364/11.08.2022 г. е издадена от компетентен административен
орган - Началник отдел гОперативни дейностиТ Пловдив в Централно управление на
НАП /л. 23/, в установената писмена форма /чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на нейната нищожност,
съответно отмяна, по смисъла на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 168, ал. 1 и
ал. 2 във вр. с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.
На второ място, проверката на
стопанисвания от дружеството жалбоподател обект е извършена в присъствието на управителя
му, като резултатите й са обективирани в протокол, подписан без възражения,
ползващ се с материална доказателствена сила съгласно чл. 50 ДОПК /така вж. Решение
№ 1427 от 29.01.2020 г. по адм. д. № 6422/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/ и
неоспорен по реда на чл. 193 ГПК. Безспорно се установява извършването продажби
без регистрирането и отчитането им по някой от начините по чл. 118, ал. 1, изр.
Първо ЗДДС. На управителя на дружеството са връчени протокола от проверката,
оспорената заповед, съставения АУАН. Формира се извод, че не са допуснати
процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават
правото на защита на гБОРИЕМТ ЕООД Р
данъчно задължено лице, чийто обект е проверен от органите по приходите, и
предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 3 АПК.
На трето място, не е налице предпоставката
за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка
с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. гаТ ЗДДС гПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице,
което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДСТ. Съгласно чл.
187, ал. 1, изр. Първо ЗДДС гпри прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от с. з. се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лицеТ. По своята същност и изрично посочено е от
законодателя, че запечатването на обект и забраната за достъп до него
представляват ПАМ. За налагането им, което е кумулативно, е необходимо да се
установи, че лицето не е издало съответен документ за продажба по чл. 118, ал.
1 ЗДДС, не и, че е извършено нарушение на някоя от разпоредбите на Наредба № Н-18
от 13 декември 2006 г., без значение, че този подзаконов нормативен акт е
издаден на основание чл. 118, ал. 2, 3, 3а, 4, 18 и 20 от ЗДДС.
Съгласно
чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС гвсяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен
бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документТ. В конкретния
случай не е спорно, че гБОРИЕМТ ЕООД е
задължено по чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. лице, което
стопанисва и извършва продажби в търговски обект Р магазин за хранителни стоки,
и поради това е длъжно да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на
фискален бон от работещото в обект ФУ. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1, изр.
Първо ЗДДС не съдържа изключения от субектите на регламентираното в нея
задължение, поради което и задължението да регистрират и отчитат извършването
им чрез издаване на фискален бон не се отнася пряко до физическото лице, което
извършва продажбите в търговския обект. Адресат на наложената ПАМ е
дружеството, което стопанисва обекта. Релевантно е, че в хранителния магазин са
извършвани продажби без те да са регистрирани и отчетени по някой от начините,
посочени в чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС. Този факт се установява безспорно
при извършването на съпоставка между разчетена касова наличност на ФУ и
фактическата такава въз основа на събраните писмени доказателства. Осъществяването
на този факт и констатирането му от контролните органи са предпоставка за
налагането на ПАМ от вида на процесната.
Без
значение е в случая, че не е извършена конкретна продажба на стока, за която
задълженото лице не е издало касова бележка, доколкото е установена разлика във
висок размер между фактическата наличност и разчетената касова наличност
/дневен отчет по чл. 39 и следващите от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г./.
Налице е декларация от лицето, управител на дружеството, което стопанисва
проверения търговски обект, и което лице работи в обекта като продавач
консултант, удостоверяваща неизгодни за него факти, а именно - разликата в
касата /между отчет и наличност/ е 480,35 лева, която гидва от многото хора,
които бързат и плащат нещо дребно и тръгват и няма време да се маркираТ, като лицето
е поставило подписа си под горното и в графа гприсъствалТ на въпросния лист за
установяване на стоковата и касова наличност в търговския обект, приложен към
делото. Декларацията като частен свидетелстващ документ се ползва с
доказателствена сила, тъй като издателят му удостоверява неизгодни за себе си
факти, подкрепени от констатациите, обективирани в протокола за проверката,
относно разликата между наличните в касата пари и отчетените приходи от
продажби чрез касовия апарат /така Решение № 1761 от 11.02.2021 г. по адм. дело
№ 11686/2020 г., І отд. на ВАС/. В този смисъл съдът преценява като правилен
извода на административния орган за доказаност на нарушението, за което е
наложена ПАМ, като е изяснил на какво се дължи установената касова разлика.
Отделно
от това, обективираните във въпросния лист отговори по съществото си
представляват писмени обяснения, дадени пред проверяващите органи, поради което
са и допустимо доказателство в административното производство. На въпросите:
гзапочнали ли сте работния ден /смяната/ с оборотни средства и в какъв
размер?Т, гимате ли в касата собствени суми и колко са?Т и гимате ли в касата
чужди суми, от къде, от кого и кога са получени?Т, е отговорено отрицателно от
лицето, в присъствието на което е извършена проверката. По делото не се
съдържат доказателства, че промяната на касовата наличност, извън случай на
извършена продажба, е регистрирана във ФУ чрез операциите гслужебно въведениТ /въвеждане
на пари в касата/ по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006
г.
Неотносимо
е обстоятелството, че след издаването на заповедта е съставен акт за
установяване на административно нарушение. Съгласно на чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ,
израз на държавна принуда, се налага независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции. Налагането на ПАМ не е обвързано с образуването на
административнонаказателно производство, поради което е без значение какъв би
бил резултат от последното. Двете производства са самостоятелни и не е налице
преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо това за
налагане на принудителна административна мярка /така вж. Решение № 4235 от
01.04.2021 г. по адм. д. № 356/2021 г., І отд. на ВАС/. Действително нормата на
чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прекратява от органа, който я е
приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано
от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяването
на ПАМ на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС обаче не е обстоятелство, относимо към
основния спорен въпрос между страните по делото, свързан със
законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата. Така вж. Решение №
2745 от 23.03.2022 г. по адм. д. № 952/2022 г., І отд. на ВАС.
На четвърто място, не е налице предпоставката
за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр.
с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 5 АПК. Следва да бъде посочено, че
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и той е
длъжен при нарушение на чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС да издаде акт, с който
да наложи съответните ПАМ. Поради това на анализ подлежи обоснована ли е
продължителността на наложените ПАМ с конкретните факти и обстоятелства, тъй
като административният орган при упражняване на правомощието си досежно
определяне срока на ПАМ действа в условията на оперативна самостоятелност,
поради което и предмет на съдебен контрол е разполагал ли е административният
орган с оперативна самостоятелност и какви са нейните предели /чл. 169 АПК/. В
конкретния случай заповедта е мотивирана в съответствие с изискването по чл.
186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, определена е продължителност
на наложените ПАМ Р 7 дни при законоустановен срок гдо 30 дниТ, така че същите да
са съразмерни по смисъла на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, а именно Р въпреки
същественото засягане правната сфера на адресата на ПАМ се защитава
приоритетният обществен интерес, с което се осъществява и целта на закона.
Изложени са конкретни факти от дейността на дружеството и относно стопанисвания
от него обект Р местоположение и площ /78 кв. м./, дейност Р продажба на стоки с
богат и разнообразен асортимент Р колбаси, цигари, алкохол и безалкохолни
напитки, перилни и почистващи препарати, вид на обекта Р магазин, работно време
Р от понеделник до неделя от 7:00 ч до 22:00 ч. без почивен ден, неотчетени
приходи от продажби Р близо 1/3 от реализирания до момента на проверката
оборот, както и, че неотчитането на приходи препятства контролната дейност на
приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализирания
оборот от проверявания търговец, последица от което е неправилното определяне
на дължимите данъци. Конкретизирано е, че гизвършеното деяние показва поведение
на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация
в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателствоТ.
Така подбраните от органа изрази гповедениеТ и горганизацияТ насочват към
идеята за трайно и дългосрочно отношение на адресата на ПАМ към данъчната
дисциплина, които обстоятелства се удостоверяват въз основа на установената
разлика между фактическата наличност и разчетената касова такава. При
издаването на заповедта са съобразени всички обстоятелства - утежняващи и
смекчаващи, имащи връзка с нарушението и въз основа на които се определят
неговата тежест, а оттам Р и срокът, за който се налага мярката, като без
значение е дали нарушението, предпоставящо наложените ПАМ, е извършено за първи
път или не. Целта на наложените ПАМ е да се предотвратят и преустановят нарушения,
свързани със задължението на лицата по регистриране и отчитане на извършените
от тях продажби в търговските обекти по смисъла на ¤ 1, т. 41 ДР ЗДДС, като
същите се стимулират да спазват фискалната дисциплина и данъчното
законодателство. Целта е да се предотврати противоправното поведение на
задълженото лице, от което за фиска биха настъпили вредни последици. За
постигането на тези цели е наложена ПАМ, чийто срок е определен с оглед
необходимото за търговеца, който стопанисва проверения обект, да приведе
дейността си в съответствие с поставените изисквания за отразяване на оборота.
Извод: Заповед за налагане на ПАМ № ФК-239-0450364/11.08.2022
г. на Началник отдел гОперативни дейностиТ Р Пловдив в ЦУ на НАП е
законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на гБОРИЕМТ ЕООД следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, в полза на юридическото лице, в структурата на което е
административният орган, издател на акта Р ответник в настоящото производство
/по аргумент от ¤ 1, т. 6 във връзка с т. 1 ДР АПК и чл. 2, ал. 2 ЗНАП/, следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 /сто/
лева.
Така мотивиран и на основание чл.
186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на гБОРИЕМТ
ЕООД, ЕИК *********, срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-239-0450364/11.08.2022 г. на Началник отдел гОперативни дейностиТ Р
Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА гБОРИЕМТ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - ***,
представлявано от Д.А.А., да заплати на Националната агенция за приходите, със
седалище Р гр. София, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
Съдия: