№ 697 / 9.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
град Монтана, 09.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гр. д. № 536 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с установителен характер и правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Ищецът „П. К. Б.” ЕООД, представляван от С. Н. Н. и И. Х. Г., чрез пълномощника си юрисконсулт К. К. А. предявява срещу ответника Й.В.Й. xxx иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК. Поддържа, че искът е предявен в отговор на указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради връчване на издадената заповед за изпълнение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Ищецът заявява, че вземането му произтича от сключен с ответника договор за потребителски К. от 18.05.2016г. Договорът е сключен при следните параметри, а именно сума на кредита в размер на 350 лева с месечна вноска в размер на 45.86 лева, със срок от девет месеца, със съответния ГПР, годишен лихвен процент, дата на погасяване – 15-то число на месеца, както и избран пакет от допълнителни услуги, подробно описани в договора. Твърди, че общо задължението по кредита е в размер на 738.63 лева и общ размер на вноската от 82.07 лева.
Поддържа, че договорът е подписан от ответника, както и общите условия, които са неразделна част от договора. В резултат неизпълнението от страна на кредитополучателя и невнасянето на нито една вноска по кредита, на 20.09.2016г., съгласно уговореното в Общите условия, договорът за К. е прекратен автоматично от страна на ищеца, за което ответника е уведомен с писмо, изпратено на 21.09.2016г.
Ищецът моли съда да признае по отношение на ответника съществуване на вземането му в общ размер от 738.63 лева главница по Договор за потребителски К. от 18.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2017г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева държавна такса и сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото, както и присъждане на разноските по исковото производство, съгл. приложен списък по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание дружеството не изпраща представител, взема становище в писмена молба, в която поддържа исканията си.
Ответникът Й.В.Й. xxx, в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения особен представител, представя писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва иска по основание и размер, за което излага подробни доводи в писмено становище. По същество особеният представител, адв.К., моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани, тъй като не било установено от ищеца какви са дължимите от ответника суми, какви суми е погасил и въобще погасявал ли е по кредита.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява и основателен.
Съображенията на съда са следните:
На 18.05.2016г. е сключен договор за потребителски К. между ищеца, като кредитор, от една страна и ответника Й.В.Й., като длъжник от друга страна. Договорът е сключен при следните параметри, а именно сума на кредита в размер на 350 лева с месечна вноска в размер на 45.86 лева, със срок от девет месеца, със съответния ГПР – 49.90%, годишен лихвен процент от 41.17%, лихвен процент на ден – 0.11%, дата на погасяване – 15-то число на месеца, както и избран пакет от допълнителни услуги, подробно описани в договора, като общо задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 738.63 лева и общ размер на вноската от 82.07 лева. На същата дата, на която е сключен договора кредитора превежда по посочената от ответника банкова сметка xxx. Ответникът поема задължението на девет равни месечни вноски в размер на всяка от 82.07 лева да извършва погасяване по кредита на 15-то число на месеца.
Договорът за потребителски К. е подписан от ищеца и ответника, както и общите условия, които са явяват неразделна част от договора. В резултат неизпълнението от страна на кредитополучателя и невнасянето на нито една вноска по кредита, на 20.09.2016г., съгласно уговореното в Общите условия чл.12, т.3, договорът за К. е прекратен автоматично от страна на ищеца, за което ответника е уведомен с писмо, изпратено на 21.09.2016г., приложено към делото.
Поради неизпълнение на договорното задължение на 18.09.2017г. ищецът в това производство “П. К. Б.” ЕООД е депозирал в деловодството на Районен съд Монтана заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Въз основа на това заявление на 19.09.2017 година е издадена заповед за изпълнение №2., съобразно която ответникът в това производство Й.В.Й. xxx е осъден да заплати на заявителя сумата от 738,63 лева главница, за незаплатени вноски по Договор за К., сумата от 6,60 лева, законова лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева държавна такса и сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищеца предявява и настоящия иск.
Предявеният иск е с правно основание чл.422,ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. С него се претендира установяване съществуването на вземането на заявителя към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Това обстоятелство, представляващо положителен юридически факт подлежи на установяване от ищеца. Пред ответника стои задачата да обори отрицателният юридически факт - погасил ли е задължението и то погасил ли го е към датата на депозиране на заявлението в съда.
От представените писмени доказателства се установи, че задължението на ответника, представляващо неизплатен остатък по договора за К. възлиза на сумата от 738.63 лева. Съобразявайки приобщените писмени доказателства съдът намира, че иска следва да бъде уважен до размера на главница, така както е предявен.
За пълнота на изложението, съдът намира, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост настъпва при наличието на следните две предпоставки - обективна и субективна. Обективната се изразява в неплащане на уговорените в договора за К. поредни месечни вноски и субективна – правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, напр. с предявяването на искова молба или подаване на заявление.В случая налице е и обективната и субективната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно Общите условия, чл.12, т.3 в случай, че се просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост. До длъжника е изпратено писмо-уведомление от 21.09.2016г., с което е уведомен за горните обстоятелства, но няма отразяване това писмо връчено ли е на длъжника. С оглед липсата на уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, съдът приема, че същия се счита редовно уведомен с връчването на препис от исковата молба.
Не се установи от ответника да е погасил задължението си към кредитора, установи се по несъмнен начин, че ответника не е изпълнил задължението си по договор за потребителски К..
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени и допълнително направените в исковото производство разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК в общ размер от 625.00 лева, от които 25.00 лева внесена държавна такса, 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лева, разноски за особен представител.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по отношение на Й.В.Й. постоянен адрес:xxx ЕГН xxxxxxxxxx, че вземането на „П. К. Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С. б. №. б. в., представляван от С. Н. Н. и И. Х. Г., чрез пълномощника си юрисконсулт К. К. А., по което на 19.09.2017 година е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2. по ч.гр. дело № 3076/2017 година по описа на Районен съд Монтана съществува до размер на 738,63 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева държавна такса и сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Й.В.Й. постоянен адрес:xxx ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „П. К. Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С. б. №. б. в., представляван от С. Н. Н. и И. Х. Г., сумата от 625.00 лева разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: