Р Е Ш Е Н И Е
№261026/23.3.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
трети февруари, две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1554 по описа на Варненски районен съд за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба вх. № 10085/
05.02.2020 г. от И.Ц.И., ЕГН: **********,***, починал на
20.07.2020 г., заместен в хода на производството от наследниците по закон - Ц.И.Ц. – син, ЕГН: **********, с адрес: *** и Т.И.К. – дъщеря, ЕГН: **********,
с адрес: ***, и А.К.И., ЕГН: **********, с адрес:
*** срещу „Л.К.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищците сумата от 6070.00 лв., представляващо обезщетение за ползване на недвижим
имот – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, м. „*“, парцел № *,
за периода 30.08.2016 г. – 12.01.2017 г., формирано както следва: 1400 лева –
обезщетение за м. септември 2016 г.; 1400 лева – обезщетение за м. октомври
2016 г.; 1400 лева – обезщетение за м. ноември 2016 г.; 1400 лева – обезщетение
за м. декември 2016 г.; 470 лева – обезщетение за м. януари 2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 05.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се излага, че 28.08.2015 г. между страните е сключен договор за
наем, по силата на който ищците предоставят на ответника ползването на собствен
недвижим имот, при месечна наемна цена от 1400.00 лева. Поради неизпълнение на
поети договорни задължения от страна на ответника, считано от 30.08.2016 г.
договорът е развален от наемодателите, с писмена покана. Независимо от
последното, ответното дружество ползва имота до 12.01.2017 г., въпреки
противопоставянето на наемодателите. На 12.01.2017 г. между страните е подписан
приемо – предавателен протокол относно наетия обект.
Ответникът – „Л.К.“ ЕООД, депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
неоснователност на иска. Не оспорва сключването на наемния договор, отправянето
на покана за заплащане на наемните вноски на 03.08.2016 г., във връзка с която
считано от 30.08.2016 год. наемния договор е развален. Възразява относно
твърдението, че имотът е освободен през м. януари 2017 г.,
като в тази връзка сочи, че предаването е осъществено през м. септември 2016 г.
Релевира възражение за прихващане,
основано на твърдения за закупени от дружеството и оставени в наетия имот след
предаването му климатик, кухненски шкаф и хладилна витрина. Същите са ползвани
от собствениците, с което са се обогатили неоснователно за сумата от 8400 лева,
за период от 42 месеца.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД
и чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД.
Съгласно чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ако наемателят продължи ползването въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Обезщетението се
определя по правилото на чл. 82 ЗЗД и обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но
ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди.
В
тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, наличие на
валидни облигационни отношения между страните по силата на договор за наем в
рамките на периода 28.08.2015 г. – 30.08.2016 г., по които е изправна страна,
т. е. предоставил е ползването на наетия обект; прекратяване на договора,
считано от 30.08.2016 г.; ползване от страна на наемателя, след прекратяване на
договора; противопоставяне на наемодателя за продължилото след прекратяването
на договора ползване; предаване на наетия обект от наемодателя на 12.01.2017
г.
В тежест на
ответника е да установи предаване на имота през м. септември 2016 г.
Липсва спор между страните относно облигационната им обвързаност по силата
на договор за наем от 28.08.2015 г.
С клаузата на чл. 2, Раздел 1, е уговорена наемната цена за ползване на
процесния недвижим имот, индивидуализиран в чл. 1 от договора. Предвидено е, че
от 10.08.2015 г. до 10.09.2015 г. наем не се дължи; от 10.09.2015 г. до
30.04.2016 г. месечният наем, платим до 5-то число на съответния месец, е в
размер на 1000 лева; от 01.05.2016 г. - в размер на 1400 лева.
Видно от съдържанието, в чл. 1, Раздел 4, от договора, налице е постигнато
между страните съгласие договорът за наем да е за срок от 5 години. В чл. 2,
Раздел 4, е уговорено, че договорът се прекратява с изтичането на срока му и
изпълнение на поетите задължения по него и по никакъв начин не може да се
превърне в безсрочен договор.
Предвидено е още, в чл. 5, Раздел 4, от договора, че при забава на
плащането на наема, наемодателят има право да развали договора, а наемателят се
задължава да освободи заеманите от него помещения в срок от един месец, считано
от датата на получаване на уведомителното писмо.
Не се спори между страните, а и е видно от приложената на л. 18 от делото покана
от 03.08.2016 г., отправена от ищците до ответника, че последният е уведомен за
дължимия от него наем на търговския обект, за периода м. май - август 2016 г. Коментираният
документ обективира изявление от наемодателите, че при неизпълнение на цялото
задължение в срок до 30.08.2016 г. договорът за наем ще бъде прекратен, считано
от 30.08.2016 г.
Също така, безспорно е между страните, че на 30.08.2016 г. договорът за
наем е прекратен с едностранно изявление на наемодателя поради незаплащане на
всички дължими наеми вноски.
Спорният по делото въпрос е относно момента на връщане на наетата вещ след прекратяване
на договора. В тази връзка, представен от ищците, на л. 19 от делото, е приемо -
предавателен протокол, двустранно подписан, с посочена дата - 12.01.2017 г. С
подписа си положен в протокола, представляващия ответното дружество признава
неизгодния за себе си факт, че предаването на обекта е осъществено на
посочената в документа дата.
Същевременно, отразените в
протокола данни се потвърждават изцяло от показанията на свидетеля А.,
кредитирани от съда като обективни, последователни и логични, отразяващи преки
и непосредствени впечатления на лицето, което ги депозира. От същите се установява, че ползването на наетия
магазин е преустановено от наемателите през януари 2017 г. Ключовете за
помещението са предадени на ищцата А. Ц., от момичето, държател на магазина, в
присъствие на свидетелката. Оставените в помещението
вещи - климатик, хладилна витрина и др., но те не са
използвани от наемодателите, а магазинът е ремонтиран.
При формиране на крайните изводи относно момента на
предаване на обекта, показанията на свидетеля П. П., не следва да се кредитират,
до колкото същите се съобразяват като пристрастни (в предвид заявените близки
отношения с управителя на ответното дружество) и некореспондиращи с останалия
доказателствен материал, събран по делото.
Гореизложеното обуславя извод за
облигационна обвързаност между страните, в периода от 28.08.2015 г. до
30.08.2016 г., по силата на договор за наем на търговски обект, предаването на
който е осъществено от ответника на 12.01.2017 г.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и като съобрази
изложените от страните твърдения, съдът намира, че ответникът дължи обезщетение
за ползването през посочения период.
За установяване на размера на средния пазарен месечен
наем за процесния обект са ангажирани специални знания - допусната е и е
изслушана съдебно – оценителна експертиза, заключението по която се кредитира
от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено. От същото се
установява, че общият пазарен наем в периода от 30.08.2016 г. до 12.01.2017 г.
е в размер на 3660 лева.
По
изложените съображения, се налага извод за частична основателност на предявените искове, като същите
следва да бъдат уважени за сумата от 3660.00 лева, на
основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът не установи основание за присъждане на
горницата над 3660.00 лв. до пълния предявен размер от 6070.00 лв., поради
което и следва да бъде отхвърлена.
С
оглед формирания извод за частичната основателност на претенцията, съдът дължи
произнасяне и по направеното от ответника възражение за прихващане, направено
при условията на евентуалност.
Същото
е релевирано в срока по чл. 131 ГПК и е процесуално допустимо. Последното е
обусловено от обстоятелството, че възражението за прихващане по гр. д. № 15341/
2017 г. на ВРС е основано на твърдения, различни от тези, наведени в настоящото
производство. В предходното производство, ответникът се позовава на постигната
уговорка между страните вещите да останат в собственост на наемодателите за
покриване на задълженията за наем, в случай, че не бъдат продадени на трети
лица в едномесечен срок.
Разгледано по същество,
възражението за прихващане е неоснователно. Този извод се налага извод по
следните съображения:
В предвид наведените
от страната твърдения и формулирания петитум, възражението за прихващане намира
правно основание в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за основателността
му е необходимо, провеждане на пълно и главно доказване от ответника, на следните факти и обстоятелства: принадлежността на правото на
собственост на процесните движими вещи, ползването им от ищците (лично или чрез трето лице) в процесния
период, намаляването на имуществения му патримониум и нарастване на
имуществената сфера на ищците, които да произтичат от общ факт, както и размера
на претендираното обезщетение.
В настоящата хипотеза, безспорни доказателства, че
процесните движими вещи – шкаф, витрина и климатик са собственост на ответното
дружество, не са ангажирани. Изнесените от свидетеля П. данни в тази насока, се
ценят критично, в предвид заявените близки
отношения с управителя на ответното дружество. Същевременно, дори и да се
приеме за достоверно твърдението, че вещите са закупени лично г- н П., това не
обуславя автоматично преминаване на собствеността им при ответника. Подобен
извод не следва автоматично и поради обстоятелството, че вещите са внесени в
обекта от представител на ответното дружество.
От
друга страна, сам по себе си факта, че вещите са оставени доброволно от
наемателя в обекта, не обуславя извод, че същите са ползвани от ищците, още
повече за период от 42 месеца. Напротив, от показанията на свидетеля А.,
кредитирани като обективни и непосредствени, се установява, че вещите са се
намирали в помещението, но не са ползвани от наемодателите, а от последните
многократно са отправяни покани до ответника за тяхното преместване от обекта.
На трето място, не е проведено доказване относно релевантните факти,
касаещи намаляването
на имуществения патримониум на ответника, респ. за
нарастване на имуществената сфера на ищците. В съдебно
заседание, проведено на 20.10.2020 г. е прието за безспорно по делото, че след
подписване на приемо – предавателния протокол, процесните вещи не са изнесени
наетия обект от представител на „Л.к.“ ЕООД, в уговорения месечен срок. Последното
сочи, че евентуалното обедняване при ответника се дължи на собственото му
поведение, а не на действията на наемодателите. Нещо повече, собственикът на
имота (или следващи наематели) са поставени в невъзможност за пълноценно му
ползване, с оглед заетото от вещите пространство в търговските площи.
По
изложените групи съображения, се налага извод за неоснователност на въведеното
от възражение за прихващане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед
изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва да бъде присъдена
и сумата от 719.22 лв. – разноски, определени съобразно уважената част на
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 317.63 лв. – определени съобразно отхвърлената част на
исковете. С оглед недопустимостта на възражението за прихващане, направените от
ответника разноски, представляващи заплатен депозит по съдебно-оценителна
експертиза, следва да останат за него.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Л.К.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.К.И., ЕГН: **********, с адрес ***, Ц.И.Ц.,
ЕГН: **********, с адрес ***, и Т.И.К., ЕГН:
**********, с адрес ***, сумата от 3660.00 лв. (три хиляди шестстотин и шестдесет
лева), представляваща обезщетение за
ползване на недвижим имот – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.
Варна, м. „*“, парцел № *, за периода 30.08.2016 г. – 12.01.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 05.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.К.И., ЕГН: **********, с
адрес ***, Ц.И.Ц., ЕГН: **********, с адрес ***, и Т.И.К., ЕГН: **********, с адрес *** срещу „Л.К.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно
основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД. за горницата над 3660.00
лева до пълния предявен размер от 6070.00
лева, представляваща обезщетение за
ползване на недвижим имот – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.
Варна, м. „*“, парцел № *, за периода 30.08.2016 г. – 12.01.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 05.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Л.К.“ ЕООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.К.И., ЕГН: **********, с адрес ***, Ц.И.Ц., ЕГН: **********, с
адрес ***, и Т.И.К., ЕГН: **********, с
адрес ***, сумата от 719.22 лв. (седемстотин и деветнадесет лева и двадесет
и две стотинки), представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.К.И., ЕГН: **********,
с адрес ***, Ц.И.Ц., ЕГН: **********, с адрес ***, и Т.И.К., ЕГН: **********, с адрес ***, да
заплатят на „Л.К.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 317.63 лв. (триста
и седемнадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща извършени в производството разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: