№ 1056
гр. Варна, 06.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500437 по описа за 2022 година
С решението на ВРС-XLVIIIс-в № 60912/15.03.2021г, постановено по гр.д.№
8799/2020г Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от ИЛ. Д. К., ЕГН ********** и Д. ИЛ. К., ЕГН
********** срещу АЛ. П. П., ЕГН **********, М. М. М., ЕГН ********** и Анг. Н. М. иск
за делба на съсобствените между страните недвижими имоти, както следва:
Апартаментът на втория етаж с идентиф.№ 10135.2560. 370.3.2 по КККР на гр.Варна,
находящ се в сграда с идентификатор 10135.2560.370.3 в гр.Варна, бул."К.Б. I" № 83, с площ
от 95 кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня, предверие, сервизни помещения, тераса,
стълбище и две изби,с граници: на същия етаж - няма; под обекта - 10135.2560.370.3.1 и над
обекта 10135.2560.370.3.3., с прилежащи 66,67 % ид.ч. от общите части на сградата и
66,67% ид.ч. от дворното място с идентиф.№ 10135.2560.370, цялото от 355кв.м по КК и
КР и
Апартамент на третия етаж с идентиф.№ 10135.2560. 370.3.3 по КККР на гр.Варна в
сграда с идентификатор 10135.2560.370.3 в гр.Варна, бул."К.Б. I" № 83, с площ от 120,27
кв.м,състоящ се от: кухня/столова/, хол, спалня, спалня, антре, баня, тоалетна, с граници: на
същия етаж - няма; под обекта - 10135.2560.370.3.2 и над обекта няма, заедно с 33,34 % ид.ч.
от общите части на сградата, изба № 2 и 22,22 % ид.ч. от дворното място с идентиф.№
10135.2560.370, цялото от 355кв.м по КК и КР, на осн. чл.34 от ЗС.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх.№
1
4659/24.02.2022г депозирана от ИЛ. Д. К. и Д. ИЛ. К., чрез адв.Д.К., с което е отхвърлен
искът им за делба на горепосочените имоти.
Навеждат доводи за неправилност и необоснованост на решението:
От мотивите на същото не било изяснено кой и кога е придобил правата на Б. П. и Д.
П.а по отношение на 66,67%ид.ч. от дв.място.
Изводът на съда за неоснователност на делбените претенции бил основан на
липсващи и взаимноизключващи се правни изводи, като последните били възприети
фрагментарно и изолирано от приетото в мотивите на решението на ВОС
№ 1031/25.07.2016г по гр.д.№ 3019/2015, потвърдено с решението на АпС-Варна №
7/16.01.2017г по гр.д.№ 549/2016г.
Считат, че преценка за основателност или неоснователност на исковете за делба се
предпоставя от разрешаването на конкретно посочените в ИМ въпроси, на които
обжалваното решение не давало отговор, а именно:
- какво са придобили през 1969г общите наследодатели на ищците и ответниците М.М. и
А.П. – Б. П. и Д. П.а
- какъв е правният ефект на молбата по чл.15в ЗС, с която Б. П. и Д. П.а са заявили, че
предоставят на сина си П. Б.ов П. „правото да построи за себе си жилище за задоволяване
нуждите на семейството му чрез преустройство от мансарден в редовен втори етаж по
одобрен проект“
Поддържа се твърдението, че с договора от 1969г Б. и Д. П.и са придобили
съществуващо жилище, а не право на строеж и надстрояване, макар убедеността им да била
различна. Затова в молбата по чл.15в ал.2 ЗС „първоначалните притежатели“ включили
изричната резерва, че разрешавайки на сина си да преустрои от мансарден в редовен вторият
етаж на процесната сграда по одобрен проект, запазват за себе си всички останали вещни
права и поети задължения по договора от 1969г. Затова с молбата по чл.15в ал.2 ЗС не се
прехвърляли никакви вещни права в полза на П. Б.ов П..
През 70-те години на миналия век, въз основа на дадената виза за дострояване на
сградата на втория етаж от 11.03.1974г, било надстроено и съществуващото жилище и така е
възникнал самостоятелен обект на собственост на третия етаж.
П. Б.ов П. като наследодател на ответниците М.М. и А.П. не е придобил в
индивидуална собственост нито апартамента на 2-я етаж, нито този на 3-я етаж от сградата,
нито 66,67% ид.ч. от правото на собственост върху терена.
Поради изложеното молят за отмяната на постановеното решение и вместо него да
бъдат допуснати до делба процесните недвижими имоти при посочените квоти.
Претендират разноските за въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от само М. М. М. и АЛ. П.
П., чрез адв.П.С., в който е изразено становище за недопустимост, а евентуално за
неоснователност на иска за делба на апартамента, намиращ се на третия етаж с идентиф.№
2
10135.2560.370.3.3. и затова молят за прекратяване на производството в тази част, а в
условията на евентуалност – за отхвърлянето на иска, респ. за потвърждаване на
първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска за делба на този имот.
Считат иска за делба на апартамента на втория етаж с идентиф.№ 10135.2560.370.3.2
за допустим, но неоснователен и затова също молят за потвърждаването на решението на РС
в тази част.
Претендират разноски за настоящото производство.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК няма постъпил отговор по жалбата от Анг. Н. М..
В исковата молба, подадена от ИЛ. Д. К. и Д. ИЛ. К. срещу АЛ. П. П., М. М. М. и
Анг. Н. М., се твърди, че процесните два апартамента, намиращи се на втори и трети
жилищни етажи в сграда с адм.адрес гр.Варна бул.“К.Б. I“ № 83, са съсобствени между
страните в качество на наследници на общите им наследодатели Б. и Д. П.и по силата на
приращение, съгл.чл.92 ЗС, както следва:
на втория етаж апартамент с идентиф.№ 10135.2560. 370.3.2 с площ 95кв.м, състоящ се
от: стая, кухня, хол, преддверие, сервизни помещения и тераса, две изби и 33,33%ид.ч. от
ОЧС на сградата и
на третия етаж апартамент с идентиф.№ 10135.2560. 370.3.3 с площ от 120,27кв.м,
състоящ се от антре, кухня-столова, хол, две спални, баня, тоалет и тераса с вход от
стълбищната клетка, 33,34%ид.ч. от ОЧС, избено помещение № 2 с площ от 20,09кв.м.
Апартаментите се намират в сграда с идентиф.№ 10135.2560.370.3, построена в ПИ с
идентиф.№ 10135.2560.370.
Сочат, че с решение по гр.д.№ 3019/2015г на ВОС, влязло в законна сила, е бил
отхвърлен предявеният от тяхната наследодателка К. Б.ова К.а положителен установителен
иск за собственост на апартамента, находящ се на третия етаж, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
Ищците твърдят, че имотът е бил собственост на семейство Б. П. П. и Д. Д. П.и,
придобит от тях по силата на договор за продажба на държавен жилищен № 545/01.01.1969г
по реда на НПЖДЖФ.
К. Б.ова К.а, праводателката на ищците /тяхна съпруга и майка/ била тяхна дъщеря, а
П. Б.ов П. - праводателят на ответниците, също починал, е техен син.
Така след смъртта на К. К.а ищците наследяват общо нейния дял от втория и третия
етажи от жил.сграда, както и при същата обща квота ответниците са наследили своя
праводател.
Твърди се, че двата имота са били собственост на Б. П. П. и Д. Д. П.а.
На П. Б.ов П. е било разрешено само да извърши преустройство от мансарден в
редовен на втория жилищен етаж, съгласно утвърдения за целта архитектурен план и
разрешение за строеж, като всички останали вещни права собствениците Б. П. П. и Д. Д. П.а
са запазили за себе си, както било записано изрично в договора.
3
Ето защо правото на собственост следвало да се уреди по чл.92 ЗС.
Ищците твърдят още, че Б. П. П. и Д. Д. П.а са придобили правото на собственост
върху 66.67%ид.ч. от дв.място по силата на договора № 545/01.01.1969г на ГНС-гр.Варна за
продажба на жилища от ДЖФ и съответно ищците са придобили като наследници
половината от него, равна на 33,33%ид.ч. и ответниците – също толкова 33,33% ид.ч. от
дв.място.
Сочат, че А.М. притежава останалите на 33,33%ид.ч. от дв.място по наследство от
нейната майка Я.Н. М..
Предвид изложеното молят да бъдат допуснати до делба вторият и третият етажи от
жилищната сграда, намираща се на адм.адрес гр.Варна бул.“К.Б. I“ № 83 при посочените от
тях квоти: по 1/4 за всеки от ищците и за всеки от ответниците от апартаментите на втория и
на третия етажи, при твърдение за възникнала съсобственост по силата на приращение
съгл.чл.92 от ЗС.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от М.М. и А.П. със становище
за допустимост на предявения иск, но същият е неоснователен.
Ответниците възразяват, че с договора № 545/01.01.1969г на Б. и Д. П.и било
продадено правото на надстрояване на съществуващата едноетажна жилищна сграда на
бул."Л." № 83, чрез преустройство на мансардния тавански етаж в редовен втори етаж на
сградата. Това се опровергавало от факта, че кубатурата на описаното в договора жилище
значително надвишавала тази на отчуждените от Я. М. тавански помещения, а визата за
строителство, позволителния билет и одобрения архитектурен план били издадени години
след договора от 1969г.
Правото на надстрояване на едноетажната жилищна сграда е било отчуждено през
1960г от бившия собственик Я. М. Н. заедно със съществуващите тогава тавански
помещения над първия етаж, съответните ид.части от дворното място и избени помещения.
Нормативното основание за това отчуждаване е била разпоредбата на чл.54а от
ЗПИНМ /Нов, Изв.бр.54/1956г, изм. Изв. бр.68/1959г/, която давала възможност за
отчуждаване на правото на надстрояване на съществуващи сгради, вкл. чрез отчуждаване на
тавански помещения на заварени сгради за изграждане на жилища или ателиета, като
едновременно с това се отчуждават и съответните идеални части от дворното място и от
принадлежащите зимнични помещения, както и реални части от нежилищните площи на
сградата.
Възразяват че заедно с правото на надстрояване на съществуващата едноетажна
сграда на Б. и Д. П.и са продадени и 66,67% ид.части от ОЧС и от правото на строеж върху
държавното дворно място, отчуждени през 1960г от бившия им собственик Я. М. Н.. Това
следва преди всичко от изричното уточнение в т.1 от договора, че по отношение на дворното
място на купувача се отстъпва право на строеж. Това съответства на разпоредбите на чл.15
ал.4 и 5 НПЖДЖФ /в ред. ДВ бр.68/1969г/, според които заедно с жилището купувачът
придобива съответна идеална част общите части на сградата и от правото на строеж върху
4
държавното дворно място.
Твърди се, че с молба с нотариална заверка на подписите № 4898/17.04.1975г. Б. П. П.
и Д. Д. П.а, на осн.чл.15в от ЗС, са предоставили на сина си П. Б.ов П. правото да построи за
себе си и за задоволяване нуждите на семейството си жилище чрез преустройството на
мансарден в редовен втори етаж от малкоетажната сграда на бул."Л." № 83, съгласно
утвърдения архитектурен проект и разрешение за строеж, като е посочено, че
прехвърлителите черпят правото на разпореждане от договора за продажба на държавен
жилищен имот от 01.01.1969г. Правното основание за извършеното прехвърляне е
разпоредбата на чл.15в ЗС /Нов-Д.в.бр. 87/1974г/, която дава право на лицата, придобили
право на строеж върху държавен парцел да прехвърлят това право на роднини по права
линия, подписана от първоначалния притежател и приобретател, заверена нотариално и
вписана в нотариалните книги, без приобретателят да заплаща правото на строеж на
народния съвет. С тази молба Б. и Д. П.и са прехвърлили на сина си П. П. изцяло
придобитото по договора за продажба право да построят жилище на втория етаж от
сградата, с което са прехвърлили всичко, придобито по този договор.
Твърди се още, че въз основа на прехвърлено право на надстрояване П. Б.ов П. е
вписан в издаденото строително разрешение № 177/04.11.1974г, а одобреният проект
предвижда надстрояване на съществуващото масивно жилище с втори етаж от две спални,
кухня, хол, баня, клозет и тавански етаж. Строителството на сега съществуващите втори и
трети етажи било извършено изцяло от П. и съпругата му М.М. П.а в периода 1975-1977г.
След като чрез договора от 01.01.1969г. Б. и Д. П.и придобили правото да построят
жилище на втория етаж от сградата, което те прехвърлили изцяло на сина си П. Б.ов П., то и
двете жилища не са били част от тяхното наследство и съответно от това на К. Б.ова К.а,
поради което и ищците не биха могли да наследят каквато и да било част от тях.
Ето защо считат исковете за делба за неоснователни и молят същите да бъдат
отхвърлени.
В условия на евентуалност се позовават на изтекла придобивна давност чрез
владение, упражнявано от М. Мих.М. и от П. Б.ов П. от 1977г, а след неговата смърт на
29.09.2019г - и от отв. АЛ. П. П., при присъединяване на владението на техния
наследодател.
Твърди се, че през посочения период вторият и третият етажи са били владяни от П. и
М. непрекъснато, необезпокоявано и явно, като те са заплащали и дължимите данъци за тях.
Ответниците сочат, че наследодателката на ищците К. К.а се е снабдила с КНА № 151
т.1 рег.№ 1408 от 01.03.2013г на нотариус рег.№ 513, вписан акт № 119 т.Х вх.рег.№ 3939 на
СлВп-Варна за собственост върху трети етаж от сградата на бул."К.Б. I" № 83,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.370.3.3.
Тъй като актът удостоверявал несъществуващо право на собственост на
наследодателката на ищците, отречено с влязлото в сила решение № 25.07.201бг по гр.д.№
3019/2015г. на ВОС и засягал правата на ответниците, отправят искане за неговата отмяна,
5
на осн.чл.537 ал.2 ГПК.
Отв.А.М. изразява становище за неоснователност на иска, тъй като не била
съсобственик. Счита имотите за индивидуална собственост на П. П. и съпругата му М.М..
СЪДЪТ, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна:
Между страните не е сопрно, а и от представените удостоверения за наследници се
установява, че същите са наследници по закон на общите наследодатели Б. П. П.,
поч.18.10.2001г, и Д. Д. Претова, поч. 18.04.2012г. След смъртта на Б. П. негови наследници
са били преживялата му съпруга Д. и двете деца П. Б.ов П. и К. Б.ова П.а. След смъртта та
съпругата Д., наследници са останали само двете деца П. и К..
К. Б.К.а е починала на 01.09.2018г, като е оставила за свои наследници настоящите
ищци по делото: ИЛ. Д. К. - съпруг и Д. ИЛ. К. - син.
П. Б.П. е починал на 29.09.2019г, като негови наследници по закон са настоящите
ответници : М.М. - съпруга и А.П. - син.
Конституираната като съделител в производството Анг. Н. М. като наследник на Я.
М. Н. - собственик на първия етаж от жил. сграда на посочения адрес и от която е било
одържавено правото на надстрояване за втори и трети етажи на сградата.
От Я. М. Н. в качеството й на собственик на едноетажна сграда с таванско
помещение, находяща се в парцел I в кв.738 по плана на града, с адм.адрес : бул.“Л.„ /сега
бул.“К.Б. I“/ № 83, с решение № 37 раздел III, обективирано в Протокол № 47/ 30.11.1960г
на ИК на Варн.ГНС /л.97,98-I/ е било отчуждено правото на настрояване за още два етажа
на същата сграда, заедно с 2/3ид.ч. от ОЧС общите части на сградата и от дворното
място, цялото с площ от 350кв.м., като Я. М. Н. е разпоредено да бъде обезщетена с пари.
Въз основа на това решение е бил съставен АДС № 3731/17.12.1962г /л.96-I/, от
който е видно, че се одържавява надстройка за още два етажа, като се одържавява
нормална таванска стая на II етаж, преддверие пред хола на II етаж, хол на II етаж, две изби
от към бул. „Л.“ и ул. „Лейт. М.“ със застроена площ на избите 54кв.м., заедно с 2/3 ид.ч. от
ОЧС и от дворното място, цялото от 350кв.м.
С договор № 545/01.01.1969г /л.95-I/ за продажба на държавен имот, съгласно
Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд /НПЖДЖФ/, въз основа
решение на Председателя на ИК на ГНС-Варна, одобрено от Окръжния народен съвет, на Б.
П. П. и Д. Д. П.а е продаден държавен жилищен имот в гр.Варна бул. „Л.“ № 83 ет.2,
целият от 95кв.м. застроена площ, с обща кубатура 335,56куб.м., състоящ се от стая, хол,
кухня, преддверие, сервизни помещения, тераса, стълбище, две изби, както и 66,67% ид.ч.
от ОЧС и 66,67%ид.ч. от дворното място, като по отношение на дворното място се
отстъпва правото на строеж; цялото място е с площ 350кв.м., при определена продажна
цена от 6 959лв.
С Протокол № 10/09.03.1974г /л.133-I/ от проведено заседание на Съвета за
6
архитектура и благоустройство при ГНС, е било взето решение за даване съгласие за
надстройка над втори етаж на жил.сграда, за която цел да бъдат представени съгласие от
собствениците на имота и предварително ТИУ за надстройката. Въз основа на същия
Протокол на 11.03.1974г е била издадена виза за дострояване на сградата над втория етаж на
Б. и Д. П.и. С последващ Протокол № 36/3.10.1974г /л.136-I/ проектът е бил одобрен с
посочени конкретни забележки по конструктивната част на надстройката. Впоследствие е
бил издаден позволителен билет № 177/4.11.1974г /л.99-I/, с който е разрешено на Б. и Д.
П.и да извършат надстройката над втория етаж на съществуващата сграда по архитектурен
проект, одобрен с протокол № 36/03.10.1974 г на САБ при ГНС.
С молба вх.№ 113/17.04.1975г /л.10-I/ с нот.заверени подписи на 17.03.1975г от
подателите й Б. и Д. П.и, адресирана до ГНС-Варна, отдел „Архитектура и
благоустройство“, същите са заявили, че на осн.чл.15в ЗС, предоставят на сина си П. Б.ов П.
правото да построи за себе си жилище за задоволяване нуждите на членовете на семейството
му чрез преустройство от мансарден в редовен втори етаж от малкоетажна жил.сграда,
намираща се на ул.Л.“ № 83, съгласно утвърдения за това архитектурен план и разрешение
за строеж, като са заявили, че запазват всички останали вещни права и поети задължения по
договора от 1969г.
Въз основа на посочената молба-заявление в позволителния билет /равнозначен на
разрешение за строеж/ е включено и името на П. Б.ов П., за което се съди от извършеното
отбелязване върху документа - в горния десен ъгъл е изписано „въз основа на нотариално
заверена молба на 17.03.1975г под № 4898“, под което е положен печат на ГНС-Варна и
подпис
От съдържанието на издадената от Сектор „Имоти“ при Община-Варна в полза на Б.
и Д. П.и служ.бележка № 133-R/24.03.1993г /л.101-I/ е видно, че същите лица по Договор №
545/1969г притежават сграда, построена върху държавна земя, находяща се на бул.„К.Б. I“
№ 83 ет.2.
Наследодателката на ищците К. Б.ова К.а се е снабдила и с КНА № 151 т.1 рег.№ 1408
от 01.03.2013г на нотариус рег.№ 513, вписан акт № 119 т.Х вх.рег.№ 3939 на СлВп-Варна за
собственост върху трети етаж от сградата на бул."К.Б. I" № 83, представляващ
самостоятелен обект с идентиф.№ 10135.2560.370.3.3.
Не е спорно между страните, че с влязло в сила решение № 1031/25.07.2016г по гр.д.№
3019/2015 по описа на ВОС, потвърдено от АпС-Варна с решение № 7/16.01.2017г по в.гр.д.
№549/2016г, последното недопуснато до касация с определение на ВКС-II ГО №
526/18.12.2017 по гр.д.№ 1620/ 2017, са отречени правата на К. К.а по предявения от нея
срещу П. Б.ов П., М. М. М. и Анг. Н. М. положителен установителен иск за признаването й
за изключителен собственик на жилище-АПАРТАМЕНТ с идентиф.№ 10135.2560. 370.3.3,
намиращ се на адрес : гр.Варна бул.“К.Б. I“ № 83, разположен самостоятелно на трети
жилищен етаж с площ от 120,27кв.м., състоящ се от антре, кухня със столова, хол, две
спални, баня, тоалет и тераса, с вход от стълбищната клетка, ведно с избено помещение № 2
с площ от 20,09кв.м., и с 33,34%ид.ч. от ОЧС от сградата с идентиф.№ 10135.2560.370.3.,
7
построена в ПИ с идентиф.№ 10135.2560.370, съгласно КК и КР,одобрени със Заповед от
2008г, основани на твърдения за придобиването му по завещание от 1.09.1989г от Д. Д. П.а,
поч.18.042012г, и по завещание от 6.09.1989г от Б. П. П., поч.18.10.2001г, а от тях – чрез
реализирано право на надстрояване, отстъпено чрез договор № 545/1.01.1969, на осн.чл.124
ГПК.
По повод подадено от ИЛ. Д. К. заявление, на същия е било издадено Удостоверение за
търпимост № 181/ 30.08.2019г за апартамента на третия етаж с идентиф.№
10135.2560.370.3.3 /л.8-I/, от чието съдържание е видно, че строителството на същия било
извършено без необходимите строителни книжа до 31.03.2001г и затова са налице условията
за приложимост на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ, т.е. строежът е търпим
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.А.Л. и
СТ.Л.Щ., сочени от ответниците, за установяване построяването на втория и третия етажи
през 1976-1977г от П. П. и М. П.а и осъществяваното от тях владение.
Свид.Л. познавал П. Б.ов П., съпругата му М.М. и синът им А.. Имали приятелски
отношения. Знаел разположението на сградата намираща се на бул. „К.Б. I” № 73, стълбите,
които ходят нагоре над него, без да се е качвал горе. Имотът на П. П. бил на втория етаж, на
третия етаж живеели неговите родители. Няма понятие кой бил строил къщата.
Свид.Щ. познавал П. П. от ученик, тъй като учили в едно училище. Ходил е в имота
на бул. „К.Б. I” № 83 след застрояването, някъде 1974-1975г. Помнел сградата много добре,
като няколко пъти посещавал жилището на П. П. и М.М.. След като П. П. починал, ходил на
втория етаж, за да поправя контакт. Не се бил качвал на тавана, където знае, че живее синът
А..
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Между страните няма спор, че понастоящем процесните два апартамента, намиращи
в триетажната сграда с адм.адрес гр.Варна бул.“К.Б. I“, са разположени на 2-ри и 3-ти етажи
от същата и са с горепосочените идентификатори.
Не е спорно и това, че собственик на апартамента на 1-я етаж от жил.сграда е
конституираната като съделител в производството Анг. Н. М. в качеството й на наследник
на Я. М. Н. – лицето, от което е било отчуждено от Държавата правото на надстрояване за
два етажа.
По наведеното от въззивниците правоизключващо възражение, поддържано още
пред първата инстанция относно недопустимостта на иска само по отношение на
АПАРТАМЕНТА на 3-тия етаж с идентиф.№ 10135.2560. 370.3.3 по КККР на гр.Варна,
като се позовават на разрешения със СПН между праводателите на двете страни спор
относно собствеността на същия.
Действително, с постановено предходно решение със СПН са били отречени правата
на К. К.а като изключителен собственик на този имот на соченото придобивно основание -
по силата на завещание от нейните родители, които от своя страна го придобили чрез
8
реализирано право на надстрояване, отстъпено чрез договор № 545/1.01.1969, на осн.чл.124
ГПК.
Соченото основание, съпоставено със заявеното в настоящия случай придобивно
основание за възникване на съсобственост по силата на приращение, налага извод за липсата
на идентичност между двете, което от своя страна не може да обоснове извод за
недопустимост на иска за делба на имота поради разрешаването на спора за неговата
собственост със СПН. Казано с други думи, отричането правата на К. К.а като изключителен
собственик на процесния апартамент на 3-я етаж, не изключва възможността същата да е
била съсобственик на друго основание.
Ето защо наведеното възражение за недопустимост е неоснователно и затова съдът
следва да изложи мотиви и по съществото на спора по отношение и на двата апартамента,
чиято делба се иска.
По твърдяното от въззивниците фактическо основание за възникване на
съсобствеността по силата на приращение съгл.чл.92 ЗС, тъй като общите наследодатели
на настоящите съделители Б. и Д. притежавали 66,67% ид.части от дворното място и затова
построеният без надлежно разрешение за строеж трети етаж от сградата е съсобствен между
тях в качеството им на съсобственици на земята.
Действително, съгл.чл.92 ЗС, собственикът на земята става собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако не е уговорено друго.
В настоящия случай се установява, че през 1960г от Я. М. Н. са били одържавени
правото на надстрояване за два етажа, както и 2/3 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от
350кв.м., което е равно на 66,67% или 233,33кв.м.ид.ч. от дв.място и в този обем за правото
на собственост на Държавата е бил съставен АДС от 1960г.
С договора № 545/1.01.1969г Б. и Д. П.и са придобили апартамент на втория етаж със
ЗП площ от 95кв.м. и обща кубатура 335,56куб.м. и по силата на същия са придобили
66,67%ид.ч. от ОЧС, и 66,67%ид.ч. от правото на строеж върху от дворното място, както
изрично е посочено в самия договор. От това следва, че не са придобили правото на
собственост върху земята.
Дори да се приеме /с оглед съдържанието на текста от договора в тази част, цитирано
по-горе/, че това е било така, то в тази част уговореното в договора би било недействително
поради противоречие с императивните разпоредби на гл.I „Държавна собственост“ от ЗС в
действалата към него момент редакция от 20.12.1963г – чл.6, 7, 13, 15, 17 и сл..Съобразно
същите земята принадлежи на Държавата, която може да предостави правото на
стопанисване и управление на съответни държавни органи, ведомства и народни съвети по
предвидения за това специален ред, за която цел към нар.съвети/ведомства се създават
жилищни фондове като предприятия на самоиздръжка или като бюджетни служби /чл.17/.
В чл.15 ЗС изрично е посочено, че отстъпването в полза на отделни граждани
правото да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие правото на собственост
върху сградата става от съответния орган по чл.13 ЗС.
9
В случай като настоящия, когато държ.недв.имот е бил предоставен за стопанисване
и управление на народния съвет, то това става с разрешението на съответния Изп.комитет на
Общински народен съвет /ИК на ОНС/ или на ИК на НС, приравнен към окръжен /такъв е
Градският НС/ .
На осн.чл.21 от ЗС е издаден Правилник, приет с ПМС № 545/5.07.1952г
/обн.Изв.бр.59/15.07.1952г и отм.от 1.11.1975 с Изв.бр.79/14.10.1975г/. В раздел V
“Разпореждане с държавните имоти“, подраздел „А“-„Продажба и отстъпване право на
ползуване на държ.имоти“ е предвиден специален ред, уреден в нормите на чл.29, 30, 31,
какъвто в настоящия случай няма твърдения и липсват доказателства да е бил осъществяван.
Съгласно подраздел „В“-„Отстъпване правото на строеж върху държ.земя“, в чл.38 е
посочено, че правото за построяване на сгради върху държавна земя може да бъде отстъпено
на…..частни лица с разрешение от органите, посочени в § 34, като препраща към прилагане
разпоредбите на чл.30 и 31. В нормата на чл.39 е указано, че „….и частните лица, на които е
отстъпено правото на строеж по предходния член, придобиват собствеността върху
построената от тях сграда. Те могат да се ползуват от земята, доколкото това е необходимо
за използването на сградата, съобразно нейното предназначение, освен ако са установени
други условия в решението на органа по § 34, с което се отстъпва правото на строеж.
Гореизложеното налага извода, че съобразно действалите към него момент
разпоредби, уреждащи статута на земята като държавна, същата не подлежи на
разпоредителни сделки в полза на физически лица, освен в изрично посочени случаи и по
предвидения за това специален ред. В подкрепа на тези разсъждения е и посоченото в
служ.бележка от 1993г, издадена в полза на Б. и Д. П.и, че по Договора № 545/1969г
притежават сграда, построена върху държавна земя. При това положение, към него момент,
а и след това по отношение въпросните 66,67%ид.ч. липсват данни за промяна в статута им
и затова същите принадлежат на Държавата. От това следва, че в настоящия случай с
договора от 1969г Б. и Д. не са придобили 66,67%ид.части от дворното място и затова не
биха могли да се легитимират като собственици на част от същото. След като праводателите
на настоящите страни не са били собственици на земята, то и техните наследници не биха
могли да придобият такива права по силата на приращението върху двата процесни етажа,
на осн.чл.92 ЗС доколкото построеното без надлежно учредено право на надстрояване става
собственост на собственика на земята.
В случая земята е останала в съсобственост между първоначалния й собственик Я.
Михалева, а след нейната смърт–на наследника й А.М., и Държавата, респ.Общината, след
влизането в сила измененията на ЗС и ЗМСМА от 1991г, а впоследствие с приемането на
ЗДС и ЗОС през 1996г. При това положение и при твърдение за липсата на надлежно
разрешение за изграждането на втория и третия етажи, би се стигнало до извода, че
надстроеното би станало собственост на собствениците на земята по силата на
приращението, които собственици са различни от настоящите страни по спора.
С оглед изложеното съдът прави извод за липсата на съсобственост на соченото от
ищците основание. Доводите на същите, изложени в молбата на л.22-23 от Iинст.дело, че
10
правото на собственост следвало да се уреди по чл.92 ЗС, както било прието в мотивите на
постановените от АС-Варна и ВКС решения по предходното гр.д.№ 3019/2015 по описа на
ВОС, не обвързват настоящия съд доколкото същите не се ползват със сила на пресъдено
нещо.
По заявените от отв.страна правоизключващи възражения:
1/ по отношение АПАРТАМЕНТА на 3-тия етаж, за който се твърди да е
изключителна собственост на П. П. по силата на придобитото само от него право на
надстрояване за третия етаж.
През 1962г Държавата е отчуждила в своя полза правото на надстрояване за два
етажа. Нормативното основание за това е в разпоредбата на чл.54а от ЗПИНМ /нов,
Изв.бр.54/1956г, изм.Изв.бр.68/1959г/, която предвижда възможността за отчуждаване
правото на надстрояване на съществуващи сгради, вкл. чрез отчуждаване на тавански
помещения на заварени сгради за изграждането на жилища или ателиета; едновременно с
това на отчуждаване подлежат и съответните ид.части от дв.място и от принадлежащите
зимнични помещения, както и реални части от нежилищните площи на сградата.
След като през 1969г Б. и Д. П.и са придобили правото на собственост върху реален
обект, намиращ се на втория етаж, следва да се мисли, и поради достатъчната отдалеченост
във времето между двете събития, че правото на надстрояване е било реализирано към 1969г
в обема за един етаж и е останало нереализирано за втори етаж.
В тази връзка са били предприетите от сем.Б. и Д. П.и искане през 1974г за даване
съгласие за надстройка над втори етаж на жил.сграда, адресирано до компетентния
изпълнителен орган - ГНС, на който по силата на ЗС и чл.3 от Правилника за държавните
имоти /обн., Изв. бр.59 от 15.07.1952г/ е било делегирано правомощието да стопанисва и
управлява държавния жилищен фонд.
Въз основа на Протокол от 11.03.1974г е била издадена визата за дострояване на
сградата над втория етаж на Б. и Д. П.и, а впоследствие е бил издаден позволителен билет,
т.е. разрешение за строеж, от м.11.1974г, с което е разрешено на Б. и Д. П.и да извършат
надстройката над втория етаж на съществуващата сграда по одобрен архитектурен проект.
Като титуляри на ограниченото вещно право на надстрояване сем.П.и с молбата си от
1975г, подадена на осн.чл.15в ЗС, са обективирали волята си пред надлежния
административен орган, че предоставят на сина си П. Б.ов П. правото да построи за себе си
жилище за задоволяване нуждите на членовете на семейството му чрез преустройство от
мансарден в редовен втори етаж от малкоетажна жил.сграда, намираща се на ул.Л.“ № 83,
съгласно утвърдения за това архитектурен план и разрешение за строеж.
Горното е било в съответствие с действалата към датата на подаване на заявлението
на 17.04.1975г новоприета норма на чл.15в ЗС /обн.ДВ бр.87/8.11.1974г, в сила от
1.12.1974г/, съгласно която: “правото на строеж върху държавен парцел, отстъпено на
граждани за построяване на малоетажна индивидуална жилищна сграда, включва и правото
да се построят жилища и за нуждите на негови роднини по права линия. Приобретателят по
11
ал.1 придобива правото на строеж въз основа на молба, подписана от него и от
първоначалния притежател, заверена нотариално и вписана в нотариалните книги.
Приобретателят не заплаща на народния съвет правото на строеж“.
Така изискуемата от разпоредбата форма за валидност на заявлението също е била
спазена – подписите на тримата заявители са били нотариално заверени.
Съобразно правилата на формалната логика следва да се мисли, че след като още през
1969г родителите на П. и К. са придобили правото на собственост върху апартамента на
втория етаж от сградата, т.е. същият вече е съществувал като вещ, през 1974 или 5 години
по-късно, очевидно е, че не са имали предвид същия, а останалата нереализирана част от
правото на надстрояване за втори етаж, принадлежащо на Държавата, което на практика се
изразява в изграждането на трети жилищен етаж, след като към момента на отчуждаването
през 1960г сградата е съществувала с един жилищен етаж. В подкрепа на тези разсъждения е
и обективираната от Б. и Д. П.и в същата молба-декларация воля, като са заявили, че
запазват всички останали вещни права и поети задължения по договора от 1969г, а
последният се отнася до апартамента на втория етаж.
В обобщение, с коментираната молба, при спазването на действащите към него момент
разпоредби /чл.15в ЗС/ Б. и Д. са прехвърлили на своя син П. П. предоставеното им право да
надстроят съществуващата към него момент двуетажна сграда чрез преустройството на
мансардния етаж в пълноценен жилищен имот - апартамент на третия етаж.
Между страните няма спор, че апартаменът на третия етаж е бил построен, щом като
именно за него е бил воден предходният спор и за същия К. К.а се е снабдила с КНА №
151/2013г. Индиция за съществуването му още преди 2001г, се съдържа и в издаденото у-е за
търпимост. А що се отнася до констатацията в представеното у-е /издадено по искане на
И.К./, че изграждането му е без строителни книжа, то същата се опровергава от
представените в настоящото производство доказателства, анализирани по–горе.
Крайният извод е, че след като правото на надстрояване е било валидно учредено и
реализирано от П. П., то същият е станал изключителен собственик на лично основание
върху апартамента, намиращ се на третия жилищен етаж от сградата с посочения идентиф.№
10135.2560. 370.3.3.
Така крайният извод е за отхвърлянето на иска за делба на този имот поради липсата на
съсобственост между настоящите страни, след като се установява, че само наследниците на
П. Б.ов П. се легитимират като такива.
Установяване правото на собственост на ответниците, произтичащо от деривативно
основание, не налага обсъждането на заявеното в евентуалност тяхно твърдение за
оригинерно придобивно основание по силата на изтекла в полза на наследодателя П. П. и
съпругата му М.М. придобивна давност, започнала от 1977г, а след неговата смърт на
29.09.2019г, и от неговия син А. П.П..
2/ по отношение АПАРТАМЕНТА на 2-тия етаж
Както се изложи и по-горе, след като от момента на отчуждаването през 1960г до
12
продажбата на имота през 1969г, са изминали девет години, то следва да се мисли, че
Държавата, чието е било правото на надстрояване за втория и третия етажи, е реализирала
това право по отношение на процесния апартамент на втория етаж и затова впоследствие с
договора от 1.01.1969г за продажба на недвижими имот по реда на НПЖДЖФ и Протокол №
10/09.03.1974г очевидно е бил продаден самостоятелна вещ – апартамент, доколкото по реда
на НПЖДЖФ обектите е следвало да съществуват реално към момента на продажбата. Това
налага извода, че към 1969г на Б. и Д. П.и са придобили правото на собственост върху
същия в режим на СИО, съобразно нормата на § 4 от ПР на СК от 1985 /отм./, според която
установеният с новоприетия СК от 1985г/отм./ режим на СИО за имуществото, придобито от
двамата съпрузи, се прилага и за заварените случаи на имущества, придобити преди
влизането на СК от 1985г в сила от съпрузите по заварени бракове. Бракът между тях се е
прекратил със смъртта на Б. П. П., починал през 2001г, т.е. при действието отново на СК от
1985г /отм./. Ето защо правото на собственост върху апартамент на втория етаж е
принадлежало на общите наследодатели Б. и Д. П.и.
При това положение следва да се обсъди наведеното от ответниците
правоизключващо възражение за придобива нето му по давност, изтекла в полза на
праводателя на ответниците П. Б.ов П., с начален момент от 1977г и към чието владение
след смъртта му на 29.09.2019г е присъединено това на неговия син и АЛ. П. П..
За това е необходимо установяване кумулативното наличие на следните предпоставки:
осъществявана фактическа власт с двата елемента – обективен и субективен, както и
определен срок от време; в случая 10 годишен .
От съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства може да се направи извод,
че след като разрешението за надстрояване е било издадено през 1975г, то очевидно
възникването на процесния апартамент на третия етаж като самостоятелна вещ е станало в
един по-късен момент, както се твърди от ответниците и не се оспорва от ищците, а имено
през 1977г. Показанията на свидетелите Л. и Щ. сочат, че още оттогава на втория етаж
останали да живеят П. П. със съпругата си М.М. и сина им А., а на третия етаж се
преместили да живеят родителите Б. и Д. П.и. След смъртта на П. П. през 2019г съпругата
М.М. останала да живее на втория етаж, а синът А. се преместил да живее на трития етаж,
доколкото към него момент неговите дядо и баба Б. и Д. вече не са били живи.
Така по отношение на обективния елемент следва да се приеме, че е било
осъществявано фактическо държане, на което, обаче, липсва субективният елемент –
намерението да се държи вещта като своя. Това е така, защото в случая следва да се приеме,
че Б. и Д. като собственици на имота са допуснали сина си П. и съпругата му М. да ползват
безвъзмездно апартамента на втория етаж, а последните от своя страна като собственици на
апартамента на третия етаж са предоставили родителите на П. да го обитават и
следователно, всяко от семействата е било държател на чужд имот, без да е било
манифестирано намерение за своене и такова не се установява по делото.
За такова манифестиране намерението за своене не може да се направи извод дори и
13
след смъртта на Б. П. през 2001г, когато преживялата съпруга Д. П.а и двете й деца - П. П. и
К. К.а са придобили качеството на наследници на половината от имота поради
прекратяването на СИО със смъртта на единия съпруг. По делото не се установява към него
момент П. П. да е преобърнал държането във владение чрез заявяването на намерение да
свои целия имот за себе си, вкл. и по отношение останала половина – собственост на
неговата майка, притежавана на лично основание. Това се извлича и задължителните
указания, дадени с ТР № 1/6.08.2012г по тълк.д.№ 1/2012 на ВКС, ОСГК, в което е обсъдена
приложимостта на хипотезата на чл.69 ЗС, когато съсобствеността е възникнала от ЮФ,
различен от наследяването. В случаите на наследяване този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, ако се позовава на придобивна
давност по отношение на тях, то той следва да докаже, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални
части за себе си.
В настоящия случай това не се установява от доказателствата по делото и затова
крайният извод е за неоснователност на заявеното правоизключващо възражение на
ответниците за придобиване на процесния апартамент поради изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
При това положение апартаментът на втория етаж като придобит по силата на
наследяване, се явява съсобствен между настоящите страни и затова следва да бъде
допуснат до делба между тях при равни квоти, както следва :
за ИЛ. Д. К. – 1/4ид.ч
за Д. ИЛ. К. – 1/4ид.ч
за М.М. – 1/4ид.ч
за А.П. – 1/4ид.ч
Това е така, тъй като двамата ищци са наследници на починалата дъщеря на общите
наследодатели Б. и Д. П.и - К. К.а, а двамата ответници са наследници на починалия син П.
П..
Що се отнася до конституираната като лице с предполагаеми права А.М. – същата
следва да бъде изключена от делбата, тъй като по отношение на нея няма спор, а и не се
установява да има качеството на универсален правоприемник по закон /наследник/ на
починалите общи наследодатели Б. и Д. П.и, притежавали процесния апартамент.
Изложеното налага отмяната решението на ВРС в тази част и вместо него
постановяване на друго, с което бъде допуснат до делба процесният апартамент на втория
етаж при посочените съделители и квоти.
3/ По отношение отправеното от ответниците още с писмения отговор срещу ИМ
искане за отмяната на издадения в полза на К. К.а констативен нотариален акт /КНА/
№ 151 т.1 рег.№ 1408 от 01.03.2013г на нотариус рег.№ 513, вписан акт № 119 т.Х вх.рег.№
3939 на СлВп-Варна за собственост върху трети етаж от сградата на бул."К.Б. I" № 83,
14
представляващ самостоятелен обект с идентиф.№ 10135.2560.370.3.3, на осн.чл.537 ал.2
ГПК.
Искът за съдебна делба, макар и конститутивен, е иск за защита правото на
собственост. В първата фаза на делбеното производство постановеното решение има
установително действие - с него се установява кои имоти от тези, чиято делба е поискана, са
съсобствени; между кои от лицата - страни в производството; и при какви квоти следва да
бъде допусната делбата. В тази фаза следва да бъдат разгледани и оспорванията по повод
това, че някой от съсобствениците е бил признат за собственик с КНА. След като съдът се
произнася по въпроса за принадлежността правото на собственост върху един имот, той
разполага и с правомощието да отмени или измени съставен по реда на обстоятелствената
проверка КНА, с който един от съделителите е бил признат за изключителен собственик на
целия имот.
Ето защо искането по чл.537 ал.2 ГПК за отмяната на КНА в рамките на делбения
процес е допустимо /в този смисъл са решенията на ВКС под №№ 147/25.10.2018г по гр.д.№
4332/2017г на I ГО; № 490/28.05.2013г по гр.д.№ 32/2012г на I ГО ; № 29/4.03.2013г по гр.д.
№ 517/2012 г на I ГО/
Същото следва да бъде уважено и по него няма пречка въззивният съд да се
произнесе, тъй като с решението на РС искът за делба е отхвърлен по други съображения, а
настоящата инстанция е изложила самостоятелни фактически и правни изводи.
Предвид горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-XLVIIIс-в № 60912/ 15.03.2021г, постановено по гр.д.
№ 8799/2020г, в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от ИЛ. Д. К. ЕГН
********** и Д. ИЛ. К. ЕГН ********** срещу АЛ. П. П. ЕГН ********** М. М. М. ЕГН
********** и Анг. Н. М. иск за делба на съсобствените между страните недвижим имот -
Апартаментът на втория етаж с идентиф.№ 10135.2560. 370.3.2 по КККР на гр.Варна,
находящ се в сграда с идентификатор 10135.2560.370.3 в гр.Варна, бул."К.Б. I" № 83, с площ
от 95кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня, преддверие, сервизни помещения, тераса,
стълбище и две изби, с граници: на същия етаж-няма; под обекта-10135.2560.370.3.1 и над
обекта-10135.2560.370.3.3., с прилежащи 66,67% ид.ч. от общите части на сградата и 66,67%
ид.ч. от дворното място с идентиф.№ 10135.2560.370, цялото от 355кв.м по КК и КР,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА АПАРТАМЕНТ на втория етаж с идентиф.№ 10135.2560.
370.3.2 по КККР на гр.Варна, находящ се в сграда с идентификатор 10135.2560.370.3 в
гр.Варна, бул."К.Б. I" № 83, с площ от 95кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня, преддверие,
сервизни помещения, тераса, стълбище и две изби, с граници: на същия етаж-няма; под
обекта-10135.2560.370.3.1 и над обекта-10135.2560.370.3.3., със съответните ид.ч. от общите
15
части на сградата и ид.ч. от правото на строеж върху дворното място с идентиф.№
10135.2560.370, цялото от 355кв.м по КК и КР,
между съделителите и при квоти, както следва:
за ИЛ. Д. К. – 1/4ид.ч
за Д. ИЛ. К. – 1/4ид.ч
за М.М. – 1/4ид.ч
за А.П. – 1/4ид.ч, на осн. чл.34 от ЗС.
ИЗКЛЮЧВА от делбата Анг. Н. М. ЕГН ********** от гр.Варна бул.“К.Б. I“ № 83
поради липсата на качеството наследник и съответно съделител по отношение на процесния
апартамент.
ПОТВЪРЖДАВА решението, в частта му, с която е отхвърлен искът за делба на
АПАРТАМЕНТ на третия етаж с идентиф.№ 10135.2560. 370.3.3 по КККР на гр.Варна в
сграда с идентификатор 10135.2560.370.3 в гр.Варна, бул."К.Б. I" № 83, с площ от 120,27
кв.м, състоящ се от: кухня/столова/, хол, спалня, спалня, антре, баня, тоалетна, с граници: на
същия етаж - няма; под обекта - 10135.2560.370.3.2 и над обекта няма, заедно с ид.ч. от
общите части на сградата, изба № 2 и съответните ид.ч. от правото на строеж върху
дворното място с идентиф.№ 10135.2560.370, цялото от 355кв.м по КК и КР, поради
липсата на съсобственост между страните, на осн. чл.34 от ЗС.
ОТМЕНЯ Констативен нотариален акт № 151 т.1 рег.№ 1408 дело 120 от
01.03.2013г на нотариус Красимира Кангалова, рег.№ 513, вписан в СлВп под № 119 т.Х
вх.рег.№ 3939, с който К. Б.ова К.а е призната за собственик на недвижим имот, находящ се
в гр.Варна, община Варна, област Варна, район „Одесос“, п.к. 9000 с адм.адрес ул.“К.Б. I“ №
83, етаж три, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентиф.№
10135.2560.370.3.3, находящ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентиф.№
10135.2560.370, с предназначение- жилище, апартамент, с брой нива на обекта – едно; стар
идентификатор – няма; с площ от 120,27кв.м, състоящ се от: кухня /столова/, хол, спалня,
спалня, антре, баня, тоалетна, с граници: на същия етаж - няма; под обекта -
10135.2560.370.3.2 и над обекта няма, заедно с 33,34%ид.ч. от общите части на сградата,
изба № 2 и 22,22%ид.ч. от дворното място с идентиф.№ 10135.2560.370, цялото от 356кв.м
по КК и КР, на осн.чл.537 ал.2 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна
жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16
17