Решение по дело №60/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, чрез пълномощника си по делото старши юриск. К. Т. – М. против Решение №452 от 09.12.2024 год., постановено по АНД №897/2024 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено наказателно постановление на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора за нарушение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приел, че описаното нарушение е недоказано. От приложените писма от ОД на МВР Стара Загора и в предвид липсата на пътувания за периода 01.01.2022 год. – 31.12.2022 год. можело да се направи обоснован извод, че няма данни лицето да е законно пребивавало в страната към момента на сключване на договора. Излага също така и доводи за налице на всички елементи от фактическия състав на административното нарушение по чл.13, ал.1 от ЗТМТЗМ, като е необходимо сключването на договор и лицето, с което е сключен договора да е незаконно пребиваващ. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „Керасус лоджистик“ООД, представлявано от управителя Х. К., чрез процесуалния си представител адв. П. Д., оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено и претендира разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна и предлага съдебното решение на Районен съд - Стара Загора да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на „Керасус лоджистик“ООД [населено място] против Наказателно постановление №24-2300064/07.04.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на „Керасус лоджистик“ООД [населено място], на основание чл.77, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000.00 лв. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че в при извършена проверка на 04.01.2023 год. и 07.02.2023 год. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, се установило, че „Керасус лоджистик“ООД в качеството си на работодател, е наел на работа в [населено място] на 29.08.2022 год. незаконно пребиваващия на територията на Република България чужденец – гражданин на трета държава /Република Турция/ М. Г., дата на раждане: [дата]год. като „шофьор на товарен автомобил. С това си деяние е прието, че дружеството е нарушило чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, поради което и на основание чл.77, ал.2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 4 000.00 лв.

Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че не е установено по безспорен начин качеството на незаконно пребиваващ посоченият гражданин на трета страна, тъй като същият притежава надлежно издадено от Германия разрешение за пребиваване. Приел е също така за липса на основание да се приложи чл.28 от ЗАНН. В заключение е постановил решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Решението е неправилно.

Безспорно е доказано пред районният съд, че лицето, посочено в наказателното постановление /М. Г./, е гражданин на трета държава, като е приложено копие на паспорта, от която се установява, че лицето М. Г. е гражданин на Турция. Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, „гражданин на трета държава“ е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. По преписката е приложен документ на лицето, издадено от Германия, което по същество представлява разрешение за постоянно пребиваване в страната.

Основният спорен момент е в случая, дали лицето М. Г. е незаконно пребиваващ на територията на Република България. В касационната жалба е посочена и цитирана справката от ОД на МВР Стара Загора, от която е видно, че горепосоченото лице няма данни да е пребивавал на територията на Република България в периода 01.01.2022 год. – 31.12.2022 год.

По делото е приложено разрешение за пребиваване, издадено на лицето от Германия и с валидност до 01.05.2024 год. Същото следва да се съобрази в светлината на разпоредбата на чл.13 от Регламент (ЕО) № 562/2006, в частта на чл.5 параграф 4, в който чрез дерогация от параграф 1 в чл.5 е регламентирано следното: „на граждани на трети страни, които не отговарят на условията, посочени в параграф 1, но притежават разрешение за пребиваване или виза за повторно влизане, издадени от някоя от държавите-членки, или и двата документа в случаите, когато това се изисква, се разрешава влизане на териториите на другите държави-членки за транзитно преминаване с цел достигане територията на тази държава-членка, която е издала разрешението за пребиваване или визата за повторно влизане, освен ако имената им не са включени в националния списък на лицата, на които не се разрешава влизане или транзитно преминаване в държавата-членка, чиято външна граница лицата се стремят да преминат.“

Ето защо така представеното разрешение за пребиваване дава право на преминаване през територията на Република България, но не дава право на достъп до пазара на труд в страната, респективно да се сключи трудов договор. Това разрешение за пребиваване също така не може да замести липсата на надлежно издадено от българските компетентни органи разрешение за пребиваване на територията на България по реда предвиден в ЗЧРБ. Това разрешение от друга страна не може да се приравни и на гражданство на ЕС, за да обуслови и надлежно пребиваване на лицето в България. Следователно единствения извод, е че лицето е незаконно пребиваващ на територията на Република България, поради липса на изрично издадено разрешение от органите на МВР.

Съгласно §1, т.14. от ДР на ЗТМТМ, „незаконно пребиваващ“ е лице по смисъла на § 1, т. 3б от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, т.е. всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. Дали едно лице отговаря на условията за престой, се преценя в производството, което следва да започне по молба на чуждия гражданин, който да посочи и основанията на които обосновава искането си за пребиваване. В случая доколкото нямаме данни лицето да е имало издадено разрешение за пребиваване на територията на страната, а и не се твърди такова, то обосновано е прието от наказващия орган, че е изпълнен фактическия състав на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ. Наложената санкция е наложена в размер близък до минимално предвидения такъв в закона, и е съобразен с правилата на чл.27 от ЗАНН.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ следва да бъде осъдено „Керасус лоджистик“ООД да заплати на касатора разноски за двете инстанции, възлизащи на 200.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №452 от 09.12.2024 год., постановено по АНД №897/2024 год. по описа на Районен съд Стара Загора, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-2300064/07.04.2023 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора.

ОСЪЖДА „Керасус лоджистик“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Х. К. и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]032016 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] сумата от 200.00 /двеста/ лв., представляваща направените разноски за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.