Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……………..2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска
колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на ……………. г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Вранеску
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Колев
Никола Чомпалов
при участието на секретаря ......, като взе
предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 1675 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Производството
по настоящото частно гражданско дело е образувано по жалба
на „Т.С.“ЕАД срещу Разпореждане
от 22.01.2020 г. за разноски по и.д.№ 20209240401008 на ЧСИ Г.К., с което съдебният изпълнител след направено възражение е
отказал да намали приетите разноски за адвокатския хонорар до 200.00 лева.
В жалбата се твърди неправилност, основа на това, че приетият
хонорар от страна на ЧСИ е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава
сумата от 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело, като
включва и сума, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата, за водене на изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Смята, че възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от
Наредбата се дължи в случаите, когато са налице двете
кумулативни предпоставки - извършено процесуално представителство, защита и съдействие от страна на упълномощения
представител на взискателя по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане, каквито в настоящия случай не са били
извършвани от процесуалния
представител на взискателя.
С
оглед на горепосоченото счита, че адвокатско възнаграждение по т. 2 от чл. 10
от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие на
взискателя, респ. извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане е незаконосъобразно начислено от ЧСИ и недължимо, тъй като такива
действия реално не са извършени от името и за сметка на взискателя. Към момента
на изпращане на поканата за доброволно изпълнение е извършено само действието
по образуване на изпълнителното дело от страна на представителя на взискателя,
а след нея други действия не са били извършвани, вкл. никакви процесуални
действия от последния по принудително изпълнение, тъй като от страна на „Т.С.“
ЕАД са заплатени изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.
Длъжникът е изразил становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че е извършил действия по процесуално представителство, като е подал молбата за образуване на изпълнителното дело, в която се е съдържало искане за налагане на запор върху банкови сметки.
ЧСИ е
изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Счита, че по делото са предприети
действия по изпълнение, съответно се дължи възнаграждение не само за
образуване, но и за процесуално представителство и защита.
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1
от ГПК, от лице с правен интерес –длъжника
в изпълнителното производство, срещу акт
на ЧСИ подлежащ на обжалване по смисъла на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и следователно е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Изпълнителното производство е
образувано по молба на Л.Д.Й., въз
основа на Изпълнителен лист
издаден на 06.08.2020 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ, срещу длъжника Т.С. ЕАД
С ЕИК*********, за
сумата 256,40 лв. лв. разноски.
В молбата
си от 09.11.2020 г. взискателят е посочил изпълнителен способ – запор върху
парични вземания по банкови сметки на дружеството. Едновременно с това е
предоставил на ЧСИ по негова преценка да извършва необходимите действия за
събиране на дължимата сума, т.е. налице е възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
ПДИ, инкорпорираща
постановлението за разноски в размер на 300 лв. адв. възнаграждение, е била
връчена на дължника на 25.11.2020 г.
С възражение от 02.12.2020 г. длъжникът е поискал изменение на разноските
за адв. възнаграждение и относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ
Съгласно уведомително писмо от
ЦКБ АД, банката е превела по сметка на ЧСИ дължимата сума в пълен размер.
С Разпореждане от 22.12.2020 г.
ЧСИ е отказал да измени постановлението за адв.възнаграждение.
При така установената фактическа
обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и
т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата), за процесуално представителство, защита и съдействие
на страната по изпълнително дело се дължат два вида минимални възнаграждения: 1. за образуване на
изпълнително дело - 200 лв. и 2. за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - пропорционална такса в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.
Нередовна е молбата за изпълнение (освен
при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК), в какъвто смисъл е Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015
г. на ВКС. Следователно
действието по подаване на молбата съставлява такова по образуване по делото, но
не и за процесуално представителство и защита.
Молбата за образуване на
изпълнителното производство е съдържала посочване на изпълнителен способ, както
и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ .Тя
съставлява действие на пълномощника по образуване на изпълнителното дело, а
изпълнителния способ се явява задължителен задължителна част от нейното
съдържание. Следователно то не може да съставлява действие за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и извършване на действие с цел удовлетворяване на парични вземания, а други такива не са
предприемани. Това налага извода, че сума на това основание не се дължи.
С възражението е било
направено искане за изменение на определената по т.26 от ТЗЧСИ относно
пропоционалната такса, по което искане липсва произнасяне. Следователно в тази
част жалбата е преждевременна, тъй като липсва предмет на обжалване.
Съдът намира, че в настоящото производство не следва да се присъждат
разноски.
Страните
не могат да претендират на общо
основание присъждане на разноски за адвокатска защита в производството по чл.
248 ал.1 ГПК, предвид предмета му. Интересът в това производство е свързан с
разноските по делото, който е материален, но не и самостоятелен като предмет на
адвокатска защита и не следва да се допуска комулиране на нови задължения за
разноски на страните за адвокат в „процеса относно разноските” за който процес
нормата на чл. 81 ГПК не се отнася . Противното ще противоречи на целта за
закона , както и на уредбата на института по чл. 78 ГПК(опред №683/21.12.2015
г. по т.д.№5089/2015 г. на III ГО на ВКС).
Тъй като предмета на настоящото производство
е пряко свързан с производството по чл.248 ГПК, следва да се приложи даденото
от ВКС разрешение.
Воден от горното Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
Отменя Разпореждане от 22.01.2020 г. по и.д.№ 20209240401008 на ЧСИ Г.К., с което съдебният изпълнител е отказал да намали
разноските за адвокатско възнаграждение до 200.00 лева, като ги намалява на 200
лв.
Оставя
без разглеждане жалбата срещу Разпореждане
от 22.01.2020 г. по и.д.№ 20209240401008 на ЧСИ Г.К., относно таксата по т.26 от
Тарифа към ЗЧСИ.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 1
седм. срок само в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.