Р Е Ш Е Н И Е №1047
04.07.2020 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 922/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.Н.В., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-1030-011462/03.12.2019 г., издадено от Д.Г.В. – ** към ***,
сектор „***“, с което:
1) на основание чл. 185 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева за нарушение по чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за необоснованост на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва фактическата
обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО), като
поддържа да не е извършил вменените му във вина административни нарушения. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебното заседание, в което е
даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 9990
от 10.02.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да
е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, а фактическата обстановка да е правилно установена. Моли обжалваното
НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Б.Н.В., спрямо когото са
наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 22.01.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена на 24.01.2020 г. (пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 22.10.2019 г. около 13:20 часа свид. С.Д.С. *** в
посока от Хлебозавода към 05 РУ при ОД на МВР – Пловдив. Когато наближавал
пешеходния светофар до блок № 148, вх. Б, свид. С. видял от паркинга пред блока
да навлиза на платното за движение лек автомобил с марка „Хюндай“, модел „Санта
Фе“ и с рег. № ***. Този автомобил бил управляван от жалбоподателя Б.Н.В.. На
посочения пътен участък - гр. Пловдив, ул. „Съединение“ блок № 151, вх. В срещу
блок № 148, вх. Б, имало положена надлъжна пътна маркировка М2 – двойна
непрекъсната линия. Жалбоподателят извършил маневра обратен завой, като
променил посоката си на движение и пресякъл маркировката двойна непрекъсната
линия. Това му поведение било забелязано от свид. С.. След това В. достигнал до
намиращата се пешеходна пътека. Към този момент пътният светофар подавал червен
светлинен сигнал. Въпреки това жалбоподателят не спрял пред пешеходната пътека,
а преминал. Това действие също било забелязано от свид. С., който успял да
запише регистрационния номер на автомобила, управляван от В.. За така
възприетите обстоятелства свид. С. съставил докладна записка от 22.10.2019 г.
За изясняването на случая свид. К.Д.П. призовал
жалбоподателя В.. В писмено обяснения последният признал да е управлявал лекия
автомобил, както и да е направил обратен завой, пресичайки двойна непрекъсната
линия, но възразил по твърдението да не е спрял пред пешеходната пътека и да е
преминал на червен сигнал на пътния светофар.
На 06.11.2019 г. свид. П. в присъствието на свид. С.
съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 5470
против жалбоподателя В., на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. К.Д.П.. От тях
се установява, че той не е бил очевидец на процесните деяния и е съставил АУАН при
съобразяване на докладната записка от свид. С., както и на обясненията на
жалбоподателя В.. Установява се още, че жалбоподателят признал пред свид. П.,
че именно той е управлявал процесния автомобил на посочените в НП време и
място, но е оспорвал част от констатациите по докладната записка на свид. С..
Дава се вяра и на показанията на свид. С.Д.С.. От тях се установява, че
последният се е движил по ул. „Съединение“ в гр. Пловдив, когато е видял лек
автомобил, паркиран пред блок № 148, който бил приведен в движение. На следващо
място изяснява се от показанията на свид. С. последователността от
осъществените действия от водача на този автомобил, като на първо място е
направил обратен завой, при който е променил посоката си на движение, а след
това е преминал без да спре през пешеходен светофар, разположен до пешеходна
пътека, въпреки че към момента на преминаването светофарът е подавал
забранителен /червен/ светлинен сигнал. Установява се от показанията на свид. С.
каква е била пътната маркировка върху платното за движение в процесния пътен
участък, а именно двойна непрекъсната линия, както и че той е имал пряка
видимост към движението на автомобила, за който разказва в показанията си, като
е записал и регистрационния му номер. В показанията си свид. С.
възпроизвежда свои непосредствени възприятия като очевидец. По отношение и на
двамата свидетели не се установяват основания, по които те да се считат за
предубедени или заинтересовани, като съобщените в показанията им обстоятелства
са узнали при изпълнение на служебните си задължения. Досежно показанията на
свид. С. следва да се отбележи, че при движение в посоката, за която той
съобщава, че се е придвижвал, ако друг автомобил е паркиран пред блок № 148 на
ул. „Съединение“ и оттам направи маневра „обратен завой“, то този автомобил ще
започне да се движи именно в посоката, която е следвал свид. С.. Следователно
твърденията му се явяват обективно възможни. За прецизност следва да се
отбележи, че възпроизведеното в показанията от свид. С. движение по маршрут към
05 РУ при ОДМВР – Пловдив не е класическа хипотеза на движение „от юг на
север“, за каквато посока говори свидетелят, а от югозапад на североизток. С
посочването на отправни начална и крайна точка обаче посоката на движение е
несъмнено установена.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване
със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В
6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото
отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове
съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери, че е налице и съответствие между установените факти и
правни изводи в АУАН и НП.
Правилно е приложен и материалният закон от наказващия
орган, като от събраните и проверени по делото доказателства се установява
жалбоподателят В. да е извършил от обективна и субективна страна и двете
административни нарушения, за които е наказан с обжалваното НП. Фактът на
извършените нарушения се установява от показанията на свид. С., докато
показанията на свид. П. са източник на доказателствена информация относно
авторството на деянията. Доказа се на първо място, че от обективна страна на
22.10.2019 г. около 13:20 часа в гр. Пловдив, на ул. „Съединение“ блок № 151,
вх. В срещу блок № 148, вх. Б жалбоподателят Б.Н.В. е управлявал лек автомобил
„Хюндай Санта Фе“ с рег. № ***. На следващо място се установява, че същият е
извършил маневра обратен завой, като е променил посоката си на движение, при
което е пресякъл пътна маркировка двойна непрекъсната линия. Каква е била
положената пътна маркировка се установява от показанията на свидетеля-очевидец С.,
а именно двойна непрекъсната линия. Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП на
пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат този вид пътна
маркировка. Твърденията на свид. С. се подкрепят и от приетата като
доказателство по делото схема на организация на движението в процесния пътен
участък (лист 32 от делото). Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението
са длъжни да съобразяват своето поведение с пътната маркировка. Жалбоподателят
като водач на МПС е бил участник в движението по смисъла на § 6, т. 28 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което е годен субект на
административното нарушение и адресат на посоченото правило за поведение. Като
е пресякъл пътната маркировка М2 „двойна непрекъсната линия“ на установеното по
делото място, жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушение по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП. Същото е формално и е било довършено с факта на осъществяване на
изпълнителното си деяние. От субективна страна нарушението е извършено виновно
и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му
жалбоподателят В. е формирал в съзнанието си представа относно проявлението в
обективната действителност на всички елементи от състава на нарушението.
Съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, като боравейки с уредите му
за управление, е привел същото в движение и се е придвижвал по пътното платно.
Съзнавал е и че при извършването на маневрата обратен завой е пресякъл пътна
маркировка двойна непрекъсната линия, което поведение е било забранено за
водачите на ППС. Въпреки това е осъществил деянието по т. 1 от НП.
Доказано по делото е жалбоподателят да е осъществил и
административното нарушение по т. 2 от НП. Съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с
пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен
при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред
пешеходната пътека. От доказателствата по делото се установява, че процесният
светофар, с чиито сигнали не се е съобразил жалбоподателят, е бил пътен такъв.
В този смисъл са показанията на свид. С.. Следователно обоснован се явява
направеният фактически извод от административнонаказващия орган. И тук
жалбоподателят е годен субект на нарушението, но този път в качеството си на
водач съгласно § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Изпълнителното
деяние на нарушението се е изразило в поведението на В. по неспиране пред
пешеходната пътека при подаването на забранителния сигнал на пътния светофар, а
вместо това преминаването през пешеходната пътека. По делото от показанията на
свид. С. по категоричен начин се установява, че към момента на преминаването от
жалбоподателя пътният светофар е подавал червен светлинен сигнал. Съгласно чл.
31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП червеният сигнал на светофара означава „преминаването е
забранено“. Следователно в обективната действителност са били осъществени
фактите от хипотезата на правната норма по чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но
въпреки това жалбоподателят е преминал през пешеходната пътека без да спре и
така не е осигурил предимство. И това нарушение е формално и от обективна
страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното си деяние.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл. И тук към момента на осъществяването му жалбоподателят е формирал в
съзнанието си представа относно проявлението в обективната действителност на
всички елементи от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява моторно
превозно средство и че преминава през пешеходна пътека, без да спре, въпреки
подаването на сигнал, който забранява преминаването. По категоричен начин е
доказано и авторството на двете деяния от страна на жалбоподателя В.. По делото
това обстоятелство се установява от показанията на свид. П., пред когото В. е
признал да е управлявал процесния лек автомобил на посочените в НП време и
място.
Не са налице основания за квалифициране на някое от
деянията на жалбоподателя или и на двете за маловажен случай на административно
нарушение. Макар от справката за нарушител/водач за В. да се установява, че
нарушенията му на правилата за движение са инцидентни и изолирани за него
прояви в поведението му като водач на МПС, то от друга страна в процесната
ситуация жалбоподателят е осъществил две отделни и самостоятелни нарушения в
кратък интервал от време. Всяко от тези нарушения е формално, поради което
липсата на настъпили вредни последици е типично състояние и за обикновените
случаи на нарушения от този вид и не обосновава маловажност на случая. По
делото не се установяват и никакви важни или извънредни причини за
жалбоподателя да извърши процесните деяния, поради което интензитетът на
засягане на защитаваните обществени отношения е обичайният за всяко от двете
нарушения. Изхождайки от тези съображения и преди всичко от факта на извършени
две отделни нарушения от жалбоподателя, съдът приема, че не е налице хипотеза
на маловажен случай, а налагането на наказание за всяко от установените
нарушения е необходимо за постигането на превъзпитателните и предупредителни
цели на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно са определени приложимите санкционни
разпоредби за всяко от двете деяния, за които е наказан жалбоподателят В.. На
първо място за нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева. В случая не намира
приложение разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Това е така, защото
хипотезата на посочената правна норма включва освен неспазване на предписанието
на пътната маркировка, то и в резултат от това поведение да е създадена
непосредствена опасност за движението. В процесния случай нито се твърди, нито
се установява да е възникнала такава непосредствена опасност. Щом в обективната
действителност не са настъпили всички обстоятелства, описани в хипотезата на
чл. 179, ал. 1 т. 5 от ЗДвП, то тази норма е неприложима и правилно наказанието
е наложено на основание чл. 185 от ЗДвП, тъй като не е предвидено друго
наказание за несъобразяването на поведението на участниците в движението с
пътната маркировка, когато от това не е създадена непосредствена опасност за движението, което също съставлява
нарушение по ЗДвП. В Решение № 2649 от
11.12.2015 г. по к.а.н.д. № 3460/2015 г. на Административен съд – Варна
също е прието, че наказанието за несъобразяване с пътната маркировка може да
бъде наложено на основание чл. 185 ЗДвП в зависимост от конкретните факти по
делото. На следващо място за нарушението по чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.
183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП. И тук санкционната разпоредба е правилно определена.
Трайна и последователна е практиката на касационната инстанция, че наказанията
за този вид административни нарушения се определят на основание чл. 183, ал. 5,
т. 2 от ЗДвП (така Решение № 1017 от
10.05.2019 г. по к.а.н.д. № 775/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2093 от 19.10.2018 г. по к.а.н.д.
№ 1898/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 231 от 17.02.2017 г. по к.а.н.д. № 118/2017 г. на
Административен съд – Пловдив). Това е така, тъй като поведението, с което
се осъществява нарушението по чл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДвП, е неспиране пред
пешеходна пътека при подаването на сигнал, който забранява
преминаването. Именно за това си деяние е наказан и жалбоподателят В. с т. 2 от
НП. В разгледаната пътна ситуация се нарушават правилата за движение при
преминаване през пешеходна пътека, поради което санкционната разпоредба е
правилно определена. И за двете извършени от жалбоподателя административни
нарушения видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер. Съдът не констатира да е допуснато нарушение
при определянето и индивидуализацията на всяко от наказанията на нарушителя, поради
което наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и трябва да
бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждането на разноски.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-011462/03.12.2019
г., издадено от Д.Г.В. – *** към ***, сектор ***, с което на Б.Н.В., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание:
1) чл. 185 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата и
2) чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева за нарушение по чл. 120, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ