№ 240
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100902191 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба с вх. № 20211105135012 от 05.11.2021 г., подадена от П.В. Г. -
М., чрез адв. М.В.П., срещу отказ с per. № 20211013124826/14.10.2021 г. на длъжностно лице
по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по партидата на „Т. БГ“ ООД,
ЕИК **** в АВ-ТР. Жалбоподателката поддържа, че посоченото твърдение, че тя не е
оправомощено лице по чл-. 15 от закона не съответствало на легитимацията й като заявител
по образец. Твърди, че в ЗМИП не е предвидена възможност лице да контакт да заяви лично
заличаването си по партидата на дружеството, но целта на закона била представителството
да бъде доброволно, касаело за се мандатно правоотношение и няма пречка според нея да
бъде попълнена по аналогия законовата празнина и да й се признае правото да заяви
горното. Счита, че щом законодателят предвижда лично лицето да заяви отказа си да бъде
управител, по аргумент на по-силното основание било допустимо и личното заявяване на
отказа като лице за контакт, което вписване имало само оповестително действие. Поддържа,
че доколкото след като на 28.04.2020г. след подадено от нея заявление е извършено
заличаването й като управител, то нямало нов вписан управител на дружеството и
следователно нямало лице, което да изяви правно валидна воля и да заяви заличаването й
като лице за контакт. Поддържа също така по подробно изложените мотиви, че вписването й
като лице за контакт е нищожно, било извършено в нарушение на изискванията на ЗМИП и
указанията на ДАНС и затова трябвало да бъде заличено. Предвид горното моли за отмяна
на отказа.
Агенцията по вписванията е подала подробен писмен отговор от 09.11.2021г., в който
сочи, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че правилно длъжностното лице по
1
регистрацията е констатирало липсата на оправомощен заявител, тъй като заявлението
изхожда от лице, което не притежава някое от изброените в чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ
качества, за което цитира и подробна практика на съдилищата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства намира следното:
Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец с вх.№ образец Б7 от
Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба № 1) с вх. peг. №
20211013124826/13.10.2021 г. е постъпило искане за вписване на промени по партидата на
„Т. БГ“ ООД в търговския регистър, изразяващи се в промяна на следните обстоятелства:
заличаване на посоченото физическо лице за контакт по партидата на дружеството, а именно
П.В. Г. - М.. Към заявлението е приложена декларация, обяснителна записка и документ за
внесена ДТ.
Длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ на
14.10.2021г., със следните мотиви, а именно приело е, че заявлението не е подадено от
оправомощено лице по чл. 15 от закона.
Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран, е в срок и е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество. Съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, доколкото тя изхожда от лицето, което е подало заявлението до АВ-ТР и което е
адресат на обжалвания отказ.
Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ към заявлението се прилагат документите,
съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от закона длъжностното лице
по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно
дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на
закона, а съгласно чл.24 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, когато не е налице някое от предвидените в
чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.
Съгласно чл. 15 ЗТРРЮЛИЦ вписване, заличаване и обявяване могат да се заявят от
търговеца или от негов пълномощник, от друго лице в предвидените от закона случаи или от
адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за
адвокатурата, за представителство пред Агенция по вписванията. Нормата има императивен
характер и е недопустимо нейното разширително тълкуване. Недопустимо би било
вписване, което е извършено по заявление на лице, което е извън кръга на посочените в чл.
15 ЗТРРЮЛИЦ заявители. Нито в специалния закон - ЗМИП, нито в ТЗ е предвидена
легитимация на напусналия бивш управител, който е бил вписан като лице за контакт да
заяви заличаването си като такова, поради което съдът споделя мотивите на длъжностното
лице, че заявителката не попада в нито една от хипотезите на чл. 15 и не е оправомощен
заявител. Съдът намира, че не е допустимо прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.
141 ал.5 от ТЗ, предвиждаща такава легитимация за напускащия управител, тъй като се касае
2
за специална правна норма. Ако законодателят е имал намерение да даде такова правомощие
и на лицето, посочено като физическо лице за контакт, е следвало да регламентира горното в
изрична разпоредба, за да може той да попадне в хипотезата на трето лице в изрично
предвидените от закона случаи по чл. 15, което не е сторено. Последицата от оставянето без
управител на дружеството за повече от 3 месеца е неговото прекратяване по реда на чл.155
от ТЗ. Отказът на посоченото физическо лице да бъде лице за контакт не влече такива
последици. Съдът намира, че в случая не може да се приложи горепосочената разпоредба по
аналогия, защото не се касае за сходна хипотеза. Както сочи и самата жалбоподателка в
специалния Закон за мерките срещу изпиране на пари не е предвидена възможност лицето,
което е посочено като лице за контакт да заяви заличаването си. Горното е особена хипотеза
и няма основание за разширяване на кръга оправомощени заявители по чл. 15 с
горепосоченото лице.
По отношение доводите на жалбоподателката, че самото й вписване като лице за
контакт е нищожно, съдът намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП данните относно физическо лице за контакт,
постоянно пребиваващо на територията на Република България, се вписват само когато по
партидата на заявителя „не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на
Република България законен представител - физическо лице“. В тази насока са и указанията
за прилагане на закона, дадени от ДАНС в качеството й на орган, който съгласно чл. 4, ал. 5
ЗДАНС получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при
условията и по реда на ЗМИП – „данни за лице за контакт не се заявяват, когато по
партидата на юридическото лице е вписан представляващ, който постоянно пребивава в
Република България без значение дали действителните собственици са български или
чуждестранни граждани и дали пребивават в България“. Заявителят не може да обяви/впише
данни, за чието обявяване/вписване не е задължен по закон. Същевременно към настоящия
момент е безспорно, че дружеството няма вписан управител, но дори и към момента на
заявяването и вписването на лице за контакт да е имал такъв, то това касае евентуалната
нищожност на първоначалното вписване, но не и настоящата процедура по заличаване.
Законодателят е предвидил специален ред за атакуване на извършено вписване когато то е
нищожно, а именно с иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая се касае за съвсем ново и
различно заявление, а именно за заличаване на вписване, извършено в минал период, като
съдът е само контролно-отменителна инстанция по отношение на спорния акт на
длъжностното лице, който е отказа по заличаването, а не инстанция, която може да упражни
съдебен контрол по предходен акт за вписване, който не е предмет на жалбата. Предвид
горното, дори и към момента на извършване на вписването на жалбоподателката като лице
за контакт, то да е било нищожно, то предмет на настоящата жалба не е извършеното преди
години вписване, за да бъдат обсъждани тези доводи. Налице е специален исков ред за
релевиране на такива твърдения.
Предвид горните съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
3
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ жалбата с вх. № 20211105135012 от 05.11.2021 г.,
подадена от П.В. Г. - М., ЕГН **********, с адрес – гр.София, ул.“****, чрез адв. М.В.П.,
срещу отказ с peг. № 20211013124826/14.10.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията, постановен по партидата на „Т. БГ“ ООД, ЕИК ****, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4