Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../02.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 20830 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***,
срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс,
кула Г, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника следните суми: сумата 2449.95 лв., представляваща главница – цена на
консумирана ел. енергия за периода 31.07.2009 г. до 30.12.2011 г. за обект
абонатен № ** и кл. № **, на адрес: гр. Варна, ***; сумата 280.62 лв.
– мораторна лихва за периода след датата на падежа на
всяка фактура до 30.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 24.02.2012 г. до окончателното й
изплащане; сумата 336.62 лв. разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 2444/2012 г. по описа на ВРС,
VIII
състав, както и следните суми: сумата 1859.15 лв.,
представляваща главница – цена на консумирана ел. енергия за периода 31.01.2012
г. до 10.07.2013 г. за обект абонатен № ** и кл. № **, на адрес: гр. Варна, ***; сумата 267.32 лв.
– мораторна лихва за периода след датата на падежа на
всяка фактура до 16.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 23.05.2014 г., до окончателното
изплащане, както и сумата 346.96 лв., представляваща разноски по делото, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 14.07.2014 г. по ч. гр. д. № 6667/2014
г. по описа на ВРС, XIV състав, поради погасяването на вземанията
по давност.
В исковата си молба ищецът твърди, че поради изключително затрудненото си финансово състояние не е изплатил
описаните задължения. Поддържа, че задълженията, които е осъден да заплати, са
периодични и за тях е относима нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Посочва, че ответното дружество отказва да заличи процесните
задължения, което поражда правния му интерес от водене на настоящото
производство. Счита, че подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не е основание за прекъсване на давността. Дори да се приеме
обратното, твърди, че нова давност е започнала да тече най-рано от датата на
влизане в сила на заповедта /най-късно на 25.06.2014 г./ и е изтекла към датата
на подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е.П.“ АД
е депозирал
писмен отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че заповедта за
изпълнение по последици е приравнена на установено със съдебно решение вземане,
а давността започва да тече от датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение и се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение.
Посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2444/2012 г.
по описа на ВРС е образувал изп. д. № 14109/2013 г.
по описа на СИС – ВРС, по което на 05.08.2014г. е присъединен и издаденият
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6667/2014 г. по описа на ВРС. Поддържа, че
приложими са постановките на ППВС 3/18.11.1980 г., тъй като ТР 2/2015 г. се
явява последващ акт, който няма обратно действие.
Счита, че нова погасителна давност е започнала да тече от момента на отмяната
на даденото с ППВС тълкуване - 26.06.2015 г., поради което към датата на
исковата молба не е изтекъл срокът на погасителната давност. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По делото не е спорно, а и от
изисканото изп. дело дело №
14109/2013 г. по описа на ДСИ при РС - Варна се установява, че срещу ищецът
през 2013 г. е образувано посоченото изпълнително производство въз основа на
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2444/2012 г. по описа на ВРС, VIII състав. Не е спорно и че с молба на взискателя „Е.П.“ АД от 05.08.2014 г. е присъединен по
делото и изпълнителен лист, издаден срещу ищеца Н.А.Н. по ч. гр. д. № 6667/2014
г. по описа на ВРС, XIV състав
/последното дело също в цялост е приобщено към материалите по настоящото
производство/.
Видно от материалите по
изпълнителното дело, единственото действие след присъединяването на втория
изпълнителен лист е изпращането от страна на съдебния изпълнител на покана за
доброволно изпълнение, получена редовно от длъжника по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК на 19.08.2014 г. След тази дата от страна на взискателя
не са предприемани каквито и да е действия за удовлетворяване на взаманията му. Ето защо с постановление на ДСИ при РС –
Варна от 10.03.2017 г., влязло в сила на 24.03.2017 г., изпълнителното
производство № 14109/2013 г. е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК именно предвид обстоятелството, че в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия срещу длъжника.
В този смисъл следва да се
отбележи, че спор по фактите няма. Спорът в производството е правен и се свежда
до това дали с факта на образуваното срещу ищеца изпълнително дело е била
спряна давността за вземанията, съгласно постановките на ППВС № 3/18.11.1980
г., тоест дали новата 5-годишна давност за вземанията, за които са издадени
заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се счита, че започва да тече
от момента на постановяване на тълкувателно решение № 2/2015 г., а именно – от
26.06.2015 г., съответно дали същата е изтекла и дали вземанията по процесните два изпълнителни листа са погасени по давност.
Съдът приема, че предвид т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.
дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, може да се направи извод, че по смисъла на чл.
115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД понятието „съдебен процес“ не включва изпълнителното
производство и давността не спира да тече по време на неговата висящност. Тя се прекъсва многократно от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие в рамките на
конкретен изпълнителен способ. Този извод се подкрепя именно от изричната
отмяна на разрешенията, дадени в ППВС № 3/1980 г., което изгубва своята сила.
Основната правна последица от отмяната му е заличаване за в бъдеще на
задължителния характер на следната правна конструкция, изградена по отношение
на спирането на давността по време на изпълнителния процес: погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането, каквото беше
тълкуването, дадено в горецитираното постановление на
Върховния съд.
При съотнасяне на гореизложеното с
конкретния случай следва да се отбележи, че от момента на образуване на
изпълнителното производство срещу длъжника от 11.04.2013 г. до датата на
приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. погасителна давност за вземанията не е текла.
И това е така защото относимо в този период е
задължителното разрешение на ППВС № 3/1980 г. Новата 5-годишна погасителна
давност /доколкото вземанията са установени с влезли в сила заповеди за
изпълнение по чл. 410 ГПК, които следва да бъдат приравнени по характера си на
влезли в сила съдебни решения/ е започнала да тече именно от момента на
отмяната на това постановление – 26.06.2015 г., след която дата е дадено и ново
тълкуване за спирането на давността по време на висящ изпълнителен процес. В
този смисъл, както посочва и ответникът, е съдебната практика – така например
подобно виждане е застъпено в решение № 51/21.02.2019 г., постановено по гр. д.
№ 2917/2018 г. по описа на ВКС.
При тези мотиви следва да се
посочи, че до датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.12.2019 г. действително
погасителната давност за вземанията не е изтекла.
Следва да се отбележи обаче, че
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Ето
защо в случая факторът „време“ в смисъл на изтекъл период от време няма как да
не бъде отчетен и зачетен от съда. До датата на постановяване на настоящото
решение – 02.07.2020 г. е изтекъл период по-дълъг от 5 години /5 годишната
давност е изтекла на 26.06.2020 г., отчитайки началната дата 26.06.2015 г./,
поради което следва да се приеме, че процесните
вземания, срещу които възразява ищецът, към настоящия момент вече са погасени
по давност.
Съдът намира за нужно да посочи
още, че след прекратяване на изпълнителното производство, взискателят
– ответник по настоящото дело не е предприел каквито и да е действия, насочени
към удовлетворяване на тези си вземания. Дори оригиналите на издадените два
изпълнителни листа са по делото. В този смисъл може да се приеме, че ответникът
се е дезинтересирал от принудителното им изпълнение.
В същото време обаче ищецът има правен интерес да установи, че същите са
погасени по давност, доколкото все пак кредиторът разполага с изпълнителен
титул и затова в бъдещ момент може да осъществи принудително изпълнение /а и
както посочва в исковата си молба, не могат да бъдат отписани от партидата му
със задължения към ответника/.
По изложените съображения съдът
приема, че предявените искове са основателни, поради което следва да бъдат
уважени.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото
производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – осъществена е безплатна
адвокатска защита в полза на материално затруднено лице. В производството
ищецът е представляван от адв. А.П.. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при
осъществяване на безплатна адвокатска защита и съдействие, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. В този случай съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предвид
посоченото, съдът приема, че сумата 591.72 лв., представляваща минимално
дължимото адвокатско възнаграждение, следва да бъде присъдена в полза на адв. П.,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Е.П.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата
2449.95 лв., представляваща главница – цена на консумирана ел. енергия за
периода 31.07.2009 г. до 30.12.2011 г. за обект абонатен № ** и кл. № **, на адрес: гр. Варна, ***; сумата 280.62 лв. – мораторна
лихва за периода след датата на падежа на всяка фактура до 30.01.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.02.2012 г. до
окончателното изплащане; сумата 336.62
лв. разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от
20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 2444/2012 г. по описа на ВРС, VIII състав, както и следните суми: сумата
1859.15 лв., представляваща главница – цена на консумирана ел. енергия за
периода 31.01.2012 г. до 10.07.2013 г. за обект абонатен № ** и кл. № **, на адрес: гр. Варна, **; сумата 267.32 лв. – мораторна
лихва за периода след датата на падежа на всяка фактура до 16.04.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.05.2014 г., до
окончателното изплащане, както и сумата
346.96 лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 14.07.2014 г. по ч. гр. д. № 6667/2014 г. по описа на ВРС, XIV състав, поради погасяването на вземанията
по давност, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Е.П.”
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на адв. А.Й.П., Адвокатска колегия – гр. Варна, със съдебен
адрес:***,
сумата 591.72 лв. /петстотин деветдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и
съдействие на ищеца Н.А.Н., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: