№ 472
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330203389 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 17
от 18.05.2022 г., издадено от директора на РИОСВ Пловдив, с което на „Елвеко-
електромонтажи“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 35,
ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 7000 лева за нарушение на чл. 35, ал. 3
от ЗУО.
В жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли да се отмени тъй като не било извършено нарушение,
касаело се за дейност по извозване на строителни материали и не било установено. В
съдебно заседание представител на дружеството моли да се отмени обжалвания акт и
да бъдат присъдени разноски за представителство.
В проведеното открито съдебно заседание представител на въззиваемата страна
счита наказателното постановление за законосъобразно и моли да се потвърди.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, нА.а и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения
срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружествата „Лохенгрин“ ООД и „Елвеко-електромонтажи“ ЕООД
стопанисвали съседни имоти в ***.
През 2021 г. „Лохенгрин“ ООД извършвало строително монтажни дейности и
разчиствало собствения си недвижим имот, където имало остатъци от сгради.
Лохенгрин ООД сключили договор с дружеството „Елвеко-електромонтажи“ ЕООД за
наем на техника, както и се договорили за извършване на услуги по монтажните
1
дейности – доставка на пясък и трамбоване с валяк. С договор за наем на строителна
механизация от 01.11.2021 г. двете дружества постигнали съгласие „Елвеко-
електромонтажи“ ЕООД да даде под наем на „Лохенгрин“ ООД камион – самосвал,
оборудван с кран Атлас, 2,5 т., марка „Мерцедес“ модел „1617“ с рег. № *** за
собствени нужди и за работа на обект „УПИ, *** се на адрес в ***“. Договорили и цена
и начин на плащане – по банков път, като за наем на механизация била издадена обща
фактура № *** платена по банков път на 08.12.2021 г. и същата била осчетоводена. За
ползването на строителната механизация били съставяни Обобщени месечни
протоколи на дневни отчети за извършени услуги с машина Самосвал Мерцедес 1617,
от които е видно, че същият действително в процесния период е ползван от Лохенгрин
ООД. На 30.11.2021 г. бил съставен протокол/акт 19, в който били отразени
извършените от Елвеко-електромонтажи ЕООД дейности и услуги за Лохенгрин ООД,
а именно доставка на пясък, наем на строителна механизация, услуга с валяк и
доставка на Ел енергия.
В хода на извършваните СМР възникнала необходимост остатъците от съборена
сграда да бъдат преместени от имота на Лохенгрин ООД. В тази връзка управителят на
дружеството, А. Ж., поискал разрешение от собственика на съседния имот – Елвеко
Електромонтажи ЕООД да ги стовари там докато дойде каменотрошачка, която да ги
рециклира. А. Ж. разпоредил да се натовари самосвала нает от Елвеко Електромонтажи
ЕООД с рег. № *** и водач от същото дружество и на 29.11.2021 г. остатъците от
строителната сграда били извозени до съседен имот, за чиято собственост
управителите на двете посочени дружества били сигурни че принадлежи на Елвеко
Електромонтажи ЕООД и разтоварени там. Елвеко Електромонтажи ЕООД нямало
издадено разрешително за събиране и превоз на отпадъци.
Във връзка с подаден сигнал на 07.12.2021 г. било извършено посещение в на
мястото, където били изхвърлени масите пръст и бетонни плочи, от служители на
РИОСВ, сред които и свид. Е. Ю. и свид. И. К., както и свид. Г. Г. служител в *** при
ОД на МВР Пловдив. При пристигането си на място свидетелите установили
наличието на строителни отпадъци. От материали в пресата бил установен и
регистрационния номер на камиона, осъществил превоза и след справка в масивите на
МВР се установило, че собственик на този камион с рег. № *** било дружеството
жалбоподател. На място били извикани, както собственика на техниката, така и
собственика на отпадъците. Управителя потвърдил, че посочения камион е негова
собственост и че отпадъците били превозени с него. За проверката бил съставен
констативен протокол № 0011142/07.12.2021 г.
Въз основа на констатираното бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 9/18.02.2022 г., в който е отразено, че
дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 3, във вр. с чл.
35, ал. 3 от ЗУО. Актът бил съставен в присъствието на свидетел очевидец и
представител на дружеството, на когото бил връчен лично. Последният е подписал
АУАН с възражения, че е дал под наем въпросния самосвал.
Въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на
дружеството нарушител била наложена на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО
имуществена санкция в минимален размер на 7000 лв. за нарушение на чл. 136, ал. 2, т.
3, във вр. с чл. 35, ал. 3 от ЗУО.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Е. Ю. – актосъставител, И. К., Г. Г. и А. Ж., както и от писмените
доказателства по делото – АУАН, констативен протокол 0011142/07.12.2021 г., писмо
от о**** при ОД на МВР - Пловдив, покана за съставяне на АУАН, пълномощно на
адв. Д., обратни разписки, договор за наем на строителна механизация от 01.11.2021 г.,
2
фактура № ********** от 30.11.2021 г., ведно с обяснителна записка и платежно
нареждане за плащане по въпросната фактура, Протокол акт 19 от 30.11.2021 г.,
обобщени месечни протоколи на дневни отчети за извършени услуги или механизация
- 6 бр., софтуерна справка от счетоводството на дружеството Лохенгрин ООД, дневник
на покупките на Лохенгрин ООД, от дружеството жалбоподател, протокол/акт
(Образец 19) за установяване, приемане и разплащане на завършени видове
строително-монтажни работи, 6 броя обобщени месечни протоколи на дневните отчети
за извършени услуги (механизация) от „Елвеко-електромонтажи“ ЕООД с възложител
„Лохенгрин“ ООД, извлечение по сметка на дружеството жалбоподател от 10.12.2021
г. и Заповед № РД-72/19.04.2021.
Актосъставителят и свид.свид. К. и Г. в подробности описват констатираните на
място обстоятелства. От тях се установява по какъв начин
административнонаказващия орган е достигнал до извода за извършеното нарушение и
за авторството на деянието. Съдът ги кредитира с доверие доколкото свидетелите
посочват личните си възприятия и показанията им са логични и без вътрешни
противоречия. На следващо място те кореспондират и показанията на свид. Ж., които
изясняват както характера на струпаните отпадъци, така и вътрешните отношения
между дружеството жалбоподател и управляваното от свидетеля дружество.
Показанията на свид. Ж. съдът също кредитира с доверие, доколкото същите
кореспондират с останалия доказателствен материал, включително и писмените
доказателства представени в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира представените първични и вторични счетоводни документи,
включително и акт образец 19, като от тях се установява действителното наемно
правоотношение на строителна техника, между която и процесния самосвал.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо
съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са
съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите
актове и да нарушават правата на дружеството жалбоподател, така че да последват
изводи за незаконосъобразност на постановлението и неговата отмяна.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените
обстоятелства, при които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно лице, за което е представена съответната
заповед, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, като
връчен лично на представител на дружеството нарушител. Съставен е в присъствието
на свидетел очевидец и представителя на дружеството. В акта е дадена правна
квалификация на установеното нарушение. Дадено е право на жалбоподателя да
възрази в акта, от което той се е възползвал при съставянето му и след това е упражнил
правото си на писмени възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно закона, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както относно издаването на АУАН, така и на
НП. В съдържанието на постановлението се съдържат задължителните реквизити и не
се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
3
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за транспортиране и събиране на отпадъци, без
документ за регистрация.
От правна страна съдът нА.а следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател за извършено нарушение на ЗУО, тъй като не се установява от обективна
страна същото да е автор на твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗУО За извършване на дейностите
по ал. 2, т. 2 - 5, към които спадат и „Събирането“ на отпадъци, което съгласно § 1 т.
41 от ПЗР на ЗУО е натрупването на отпадъци, включително предварителното
сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до
съоръжение за третиране на отпадъци и „Транспортирането“ на отпадъци, което
съгласно § 1, т. 45 от ПЗР на ЗУО е превозът на отпадъци, включително съпътстващите
го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от
оператора като самостоятелна дейност, се изисква регистрация и издаване на документ
по реда на глава пета, раздел II от с.з. Същевременно с разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т.
3 от ЗУО се ангажира отговорността на едноличния търговец или юридическото лице,
което събира и/или транспортира без разрешение или регистрационен документ, когато
такива се изискват.
По делото не се установява по безспорен и категоричен начин дружеството
жалбоподател да е извършило чрез някой от органите или служителите си елементите
от изпълнителното деяние на нарушението, към което е привлечено към
административнонаказателна отговорност. Напротив, доказа се, че дейността по
събирането и транспортирането на масите бетонни плочи и пръст е в резултат на
дейността на друго дружество, а именно „Лохенгрин“ ООД, в който смисъл са
показанията на неговия представител – свидетеля А. Ж., а и възраженията от
управителя на жалбоподателя направени в АУАН. В подкрепа на показанията му са и
представените писмени доказателства – договор за наем на строителна механизация,
плащането по същия договор – извлечение от банкова сметка, фактури както и
обобщените месечни протоколи на дневните отчети за извършени услуги, които
включват и наем на процесния самосвал.
Съдът не възприема тезата на процесуалния представител на
административнонаказващия орган, че Лохенгрин ООД наели транспортна услуга
„извозване на отпадъци“, което би могло да обуслове ангажирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството наемодател. В случая,
видно от представените документи се наема самосвал, багер и друга строителна
техника, която е за общо извършване на СМР. Поради специфичността на техниката тя
се наема със съответните лица, които могат да боравят с нея, но ДЕЙНОСТИТЕ, които
ще се извършват с наетата техника и от нейните водачи се определя от дружеството
Лохенгрин ООД според начина по който ТО желае да организира дейността си. По
никакъв начин дружеството жалбоподател не се доказа да е имало отношение към
решението, организацията и самата дейност по събиране и транспортиране на
отпадъци, доколкото всичко това е извършено по нареждането, от името и за сметка на
Лохенгрин ООД, като техниката с която Лохенгрин ООД е извършило събирането и
транспортирането на собствените си отпадъци е била собственост на Елвеко
Електромонтажи ЕООД.
Представения договор за наем, противно на твърденията на процесуалния
представител на административнонаказващия орган не е някакъв ненаименовен
4
договор, разновидност на договора за изработка, при който Елвеко Електромонтажи
ЕООД са се задължили спрямо Лохенгрин ООД за някакъв резултат – разчистен терен
или изградена сграда и като изпълнител, да организират самостоятелно дейността си.
Напротив – разкриват се белези на типичния договор за наем, при който се предоставя
една вещ за ползване от друго лице, като в замяна на парична престация собственика се
лишава от възможността да я ползва и да си служи с нея, а това право се прехвърля на
наемателя. Именно поради тази причина и няма как да се ангажира отговорността на
дружеството собственик, което се е лишило от възможността да си служи с вещта,
както намери за добре, а тя е била предоставена за експлоатация на друго лице.
Обстоятелството, че шофьорът на самосвала е бил служител на Елвеко
Електромонтажи ЕООД не може да опровергае направените по-горе изводи.
Следователно твърдяната в АУАН и НП фактическа обстановка относно
лицето, което е извършило деянието не се доказва, а се оборва. На практика е
установен единствено собственика на средството, с което същото е извършено и е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за нещо, за което той
не следва да отговаря, тъй като не го е извършило това юридическо лице, а друго.
Последицата при това положение е постановлението да се приеме за
незаконосъобразно и да се отмени, доколкото административнонаказващият орган
неправилно е приложил материалния закон в процеса на преценка по чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН.
Доколкото се прие, че деянието не е извършено от дружеството жалбоподател
„Елвеко-електромонтажи“ ЕООД, т.е. не се установява авторството на твърдяното
административно нарушение, не следва да се обсъжда субективната страна на деянието
(отговорността, за която така или иначе е безвиновна и обективна) и въпросите по
наказанието.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 144 от АПК за неуредените въпроси във връзка
с разноските субсидиарно се прилага ГПК. Такава претенция е отправена от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, но доказателства за направени разноски
не са представени. По делото са представени 2 броя пълномощни и 1 бр. пълномощно
за преупълномощаване, но не и споменатия от процесуалния представител договор за
защита и съдействие. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д. №
6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като
задължително се представят доказателства, ако е по-банков път следва да има
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка, но такива по
делото към момента на постановяване на решението не бяха налични.
Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък с разноските най- късно до приключване на съдебното
заседание в съответната инстанция. Това означава, че най- късно до този момент могат
да се представят и доказателства, че такива са направени.
Процесуалния пропуск на страната да представи в срока по чл. 80 ГПК
доказателства за сторените от нея разноски е пречка за присъждането на такива от
настоящата инстанция.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
материалноотговорно лице и макар да са спазени задължителните формални изискания
по процедурата, то от обективна страна не се установява авторството на твърдяното
5
деяние от дружеството жалбоподател, което дава основание обжалваното наказателно
постановление да се прецени като незаконосъобразно и последицата от това – да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17 от 18.05.2022 г., издадено от
директора на РИОСВ Пловдив, с което на „Елвеко-електромонтажи“ ЕООД с ЕИК
********* на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 35, ал. 3 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 7000 лева за нарушение на чл. 35, ал. 3 от ЗУО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на
страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6