Решение по дело №5517/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 596
Дата: 8 юни 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20192120205517
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 596/08.06.2020 г.

гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 21.05.2020 г., в състав:

                                                                         

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

 при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 5517 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Х.С.” ЕООД, ЕИК: *********, чрез управителя Х.К., против Наказателно постановление № 356951-F382109/07.08.2018 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е наложенa „имуществена санкция” в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. М., която поддържа жалбата.

За административнонаказващият орган, редовно призован, се явява ю.к. А., който моли за потвърждаване на НП, респ. за намаляване размера на наказанието.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.04.2018 г. е извършена проверка в търговски обект – автомивка „Лазур“, находяща се в гр. Бургас, ул. К.В.- градинката, стопанисван от жалбоподателя. По време на проверката се установило, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство модел „PERFECT M-KL“. Съгласно данните на отпечатания междинен финансов отчет разчетният дневен оборот бил 0.00 лв., а фактическата наличност в касата в търговския обект 33 лв. В книгата за дневните финансови отчети в графа наличност в началото на деня за същия ден - 09.04.2018 г., нямало отразени суми. За направените констатации е съставен протокол за извършена проверка и АУАН. В същите е отразено, че дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута, като е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него, при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация и на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е  основателна по следните съображения:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН. Съдът намира обаче, че същото не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава се явява действащата към датата на проверката Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства обаче не съответстват на посочената нарушена норма, доколкото в тях липсва посочване дали самото фискалното устройство е притежавало функциите (операциите) "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. От представения протокол за проверка също не може да се установи тези възможности на фискалното устройство и дали тези функции са налични. Нещо повече. Както в АУАН, така и в НП, е отразено, че в книгата за дневните финансови отчети в графа наличност в началото на деня за същия ден 09.04.2018 г. нямало отразени суми, както и че дружеството не е изпълнило своето задължение, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. От текстовото съдържание на АУАН и НП може да се заключи, че приложимата законова разпоредба е тази по чл. 33, ал. 2 (отм.) от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., съгласно която за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.

За да бъде законосъобразно НП е необходимо съдържанието му и това на АУАН да е ясно, за да могат да породят правните си последици. Правната квалификация на нарушението също следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път, тъй като в противен случай се нарушава правото на защита на жалбоподателя, който е лишен от възможността да разбере, за какво точно нарушение е санкциониран.

Съдът счита, че разминаването между текстовото описание на нарушението и посочената за нарушена разпоредба на чл. 33, ал. 1 Наредбата е съществено, поради което наказателното постановление следва да се отмени, като издадено в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби.

С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК и доказателства за направени такива в размер на  440 лв. - адвокатско възнаграждение. С оглед на което наказващият орган - Националната агенция за приходите, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 440 лв., на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 356951-F382109/07.08.2018 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „Х.С.” ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е наложенa „имуществена санкция” в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Х.С.” ЕООД, ЕИК: *********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд–гр.Бургас.

                                                                                                                                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

           

            Вярно с оригинала: /п/

            КС