Номер 17806.11.2020 г.Град Ш.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ш.Състав II
На 06.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Соня А. Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20203600500348 по описа за 2020 година
С Решение № 516 от 28.07.2020 год., постановено по гр.д. № 259/ 2020 год. по описа на Ш.ски
районен съд е уважена молбата на Н. Б. О. срещу съпруга й К. Н. О. за защита от домашно
насилие, като въз основа на решението е издадена Заповед от 28.07.2020 год. на ШРС за защита от
домашно насилие. С цитираното решение съдът е задължил К.О. да се въздържа от извършване на
актове на домашно насилие спрямо Н.О., забранил му е да приближава Б.О., жилището й и
местоработата й за срок от 6 месеца, както и му е определил глоба в размер на 200 лева.
Недоволен от така постановеното решение остава ответникът в първоинстанционното
производство К.О., който депозира въззивна жалба рег. № 11029/ 30.07.2020 год. и допълнение
към нея с рег. № 11842/ 12.08.2020 год. Счита, че решението е постановено при нарушение на
процесуалните правила, не отговаря на изискванията за съдържание на чл. 236 от ГПК и моли да
бъде прогласена неговата нищожност. Излага, че с преписа от решението, не му били връчени
мотивите на съда, което водело до фактическа липса на мотиви. Релевира, че е постановено при
съществено противоречие с императивни норми, а именно чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като съдът
произнесъл в открито съдебно заседание единствено диспозитива на решението. В условие на
евентуалност жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
фактическите изводи на съда не съответствали на събраните по делото доказателства. Моли съда
да упражни правомощията си по чл. 270, ал. 1 от ГПК, в условие на евентуалност моли решението
на първоинстанционния съд да бъде отменено, и постановено друго, с което да се отхвърли
молбата на ищцата за защита от домашно насилие. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. Съгласно чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
1
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от
10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
По въпроса за валидността на съдебното решение:
Следва да се отбележи, че оплакването на К.О., че първоинстанционнотно решение е
нищожно, тъй като не отговаряло на изискванията за съдържание на чл. 236 от ГПК, а освен това
съдът е обявил на страните само диспозитива на своето решение, а мотивите за постановяването
му няколко дни по-късно, е неоснователно. Нищожността е най-тежкият порок на съдебните
актове. За разлика от останалите порочни съдебни актове – недопустими, неправилни, непълни,
неясни, нищожният не е годен да породи правни последици, поради което законът допуска
пороците на съдебния акт, водещи до неговата нищожност, да се релевират пред съда безсрочно,
било по исков път или чрез възражение. Понятието за нищожно съдебно решение не е законово
уредено, а е изяснено от съдебната практика. Нищожността на съдебното решение се свързва с
постановяването му от незаконен състав (лице, което не разполага със съдийска правоспособност,
еднолично, в случаите, при които е компетентен състав от няколко членове, или обратно), ако е
постановено по въпрос, който попада извън правораздавателната власт на съда, при неподписване
на решението от мнозинството съдии от състава или ако не е съставено в писмена форма, при
абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на
тълкуването, когато повелява изпълнението на нещо, което е неизпълнимо, или изпълнение на
действие, което съставлява престъпление (Решение № 73 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5113/2014 г., ГК, III ГО; решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., ГК, I ГО;
решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, ГК, І ГО).
В случая относно атакуваното решение не се открива да е налице какъвто и да било порок,
който да води до неговата нищожност. Въпросното решение е постановено от надлежен орган и
състав на съда (едноличен), в рамките на правораздавателната му власт, съставено е в писмена
форма и е подписано от съдията-докладчик по делото, изразената воля на съда е ясна и разбираема.
Освен това следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН е спазена – след
провеждане на последното по делото открито съдебно заседание, съдът е прочел диспозитива на
съдебното си решение, с което волята на съда е достигнала до страните.
Дори и да се приеме, че постановеното решение е при пълна липса на мотиви (какъвто
процесният случай не е), то това не го прави нищожно, а единствено този порок може да се отнесе
към правилността на постановеното решение, поради което атакуваното решение е валидно и
допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Следва да се отбележи още, че ако все пак са
били допуснати процесуални нарушения от съда при първоинстанционното разглеждане на спора,
то пред О. е стояла възможността за въззивно обжалване, от която възможност се е възползвал
като е подал въззивна жалба и допълнителна въззивна жалба (след като се е запознал с мотивите
към решението), така че правата му не са били увредени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
2
Между страните не се спори, а и се установява от представеното по делото удостоверение за
сключен граждански брак, серия УС-0, № 379527/ 27.08.2006 год., издадено въз основа на акт №
0044/27.08.2006 г. на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. К., че К. Н. О. и Н. Б. О. са
съпрузи.
От представените Удостоверение за раждане на М.К.Н. серия Ш-АР, № 071112/ 10.09.2007
год., издадено от общ. Ш. и Удостоверение за раждане на Е.К.Н., № **********/ 11.01.2013 год.,
издадено от общ. Ш. е видно, че страните по делото са техни родители.
По твърдения на ответника същият е подал молба за развод на 28.02.2020 год., по която е
образувано гр. д. № 517/ 2020 год. по описа на ШРС.
В представената по делото молба с пр. осн. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 15 от ЗЗДН молителката излага,
че със съпруга си са разделени от 2 години и живеят в различни населени места. К.О. живее заедно
с майка си в село С.в., но тъй като жилището, което тя и децата им обитават в гр. Ш., представлява
СИО, ответникът разполага с ключ от него, посещава го без предупреждение, отправя обиди към
нея и физическо насилие. Сочи, че последният акт на насилие от страна на съпруга й бил
осъществен на 30.01.2020 год. около 14:00 часа и се изразявал в отправяне на обиди, наричайки я
„боклук”, „долна курва” и заплахи към нея, вкл. заплаха за убийство като й казал, че ще я заколи,
че ще й отреже главата. Агресията му била продуктивана от обстоятелството, че премахнала
счупеното корито от душ кабината в банята. Излага, че е изпитала силна уплаха и е подала сигнал
за случката на телефон 112. С декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката декларира
изложената в молбата и в исковата молба фактическа обстановка.
На база на така представените от молителката писмени доказателства съдът е издал заповед за
незабавна защита, с която е задължил ответника К.О. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката и му е забранил да приближава нея, дома й в гр. Ш., ул. „С... и
местоработата й - магазина за хранителни стоки „М.”, находящ се в гр. Ш., ул. „К....
От материалите по делото се установява, че във връзка с твърдения от молителката инцидент
е образувана преписка вх. № 972/ 2020 год. по описа на Ш.ска районна прокуратура. Снети са
обяснения К.О., който навежда твърдение, че 2 дни преди инцидента (на 28.01.2020 год.) му се
наложило да заведе детето им Е. в спешното отделение в Ш., където му поискали здравна книжка
на детето, която се намирала в жилището на молителката. Сочи, че на 30.01.2020 год.
действително е отишъл до жилището й около 14: 00 часа, за да вземе здравната книжка на детето и
да го заведе на лекар, като детето останало в колата. Излага, че не разполага с ключ от жилището,
затова молителката му отворила, не му дала поисканата от него здравна книжка и го заплашила, че
ако не напусне жилището, ще извика полиция. Твърди, че без да е била предизвикана, О.а излязла
на терасата и започнала да крещи, набрала телефон 112, поради което той напуснал жилището.
Сочи, че детето завел на лекар на 02.02.2020 год.
За проверка на твърденията на О. е изискана справка относно това дали е търсена лекарска
помощ за детето Е. Нехатов на 28.01.2020 год. в МБАЛ-Ш. (Спешно отделение), от която се
установява, че детето е посетило спешно отделение на 28.01.2020 год. в 20.20 часа и му е
поставена диагноза реактивен конюктивит.
3
От изготвената справка от д-р С.С., управител на „Здраве АИПМП-ИП” ЕООД се установява,
че на детето Е. не е издавана медицинска документация на 30.01.2020 год. и на 02.02.2020 год.,
като е уточнено, че в неделя (02.02.2020 год.) амбулаторията не работи. Подадена е и пояснителна
записка от д-р Д.Г., „Амбулатория за специализирана медицинска помощ - индивидуална практика
д-р Г. - Оптик” ЕООД , според която на детето няма издадена медицинска документация за
посочените по-горе дати.
Разпитана е свид. М.Д.К. – съседка, която излага, че на датата на инцидента малко след 14:00
часа била в дома си, чула К.О. да псува молителката, да я обижда „курва”, „боклук”, да блъска
много силно. Сочи, че била изненадана, че скандалът се разразил в делничен ден, защото
обикновено страните се карали неделя вечер, когато О. връщал децата от село. Излага, че чула, че
Н. излязла на терасата и започнала да вика за помощ. Свидетелката имала намерение да позвъни на
телефон 112, но чула, че тяхната входна врата се блъснала силно и някой слязъл по стъпалата,
поради което предположила, че О. е напуснал жилището, поради което не се свързала с полицията.
Твърди, че О. има ключ от апартамента, идва вечер, отключва си и се чуват крясъци и блъскане.
Излага, че е ставала свидетел и на предишни актове на домашно насилие по отношение на
молителката. В тази връзка излага, че през 2019 год. (без да уточнява дата) от апартамента на
страните по делото се чували по-силни крясъци от обикновено, което притеснило свидетелката и
тя слязла, за да провери какво се случва. Видяла молителката паднала върху една саксия, като по
предположения на свидетелката, същата е била блъсната от О..
Видно от Протокол за предупреждение от 10.02.2020 год. К.О. е бил предупреден от
полицейски орган да не осъществява той или чрез трети лица психически и физически тормоз
спрямо молителката и да изпълнява наложените му мерки със Заповед за незабавна защита, изд. по
настоящото дело.
По делото е приложена Справка № **********/ 04.03.2020 год., изготвена от ОД на МВР – гр.
Ш., съгласно която по информация от деловодната система на РУ – Ш. от месец януари 2015 год.
страните са във влошени взаимоотношения и между тях двамата и между Н.О. и лицето Н.И.Х.
(майка на ответника) има заведени множество преписки: Докладна записка № 1729р-18293/
13.09.2016 год.; Докладна записка № 1729р-9474/05.04.2018 год.; Докладна записка № 1729р-
17614/03.07.2018 год.; Жалба № 172900-553/11.01.2019 год., както и Заповед за незабавна защита
срещу К.О., която впоследствие е отменена; Докладна записка № 1729р-6351/27.02.2019 год.;
Докладна записка № 1729р-11706/ 19.04.2019 год.; Докладна записка № 1729р-13849/ 13.05.2019
год.; Жалба № 172900-11778/ 16.07.2019 год. и Преписка от ШРП № 172900-11778/ 14.08.2019
год.; Докладна записка № 1729р-21607/ 06.08.2019 год.
С постановление от 02.06.2020 год. е постановен отказ за образуване на наказателно
производство като е посочено, че липсват преки свидетели – очевидци на инцидента и няма
достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, вкл. по чл. 144, ал. 3 от НК.
Отразено е, че са налице данни за обида по чл. 146 от НК, което престъпление, обаче е от частен
характер и се преследва само по тъжба на пострадалото лице.
В кориците на делото се съдържат данни и за депозирано от К.О. искане за настаняване на
молителката на задължително лечение, което искане е отхвърлено с Постановление № 1868/
17.09.2019 год. Прокурорът при ШРП е счел, че в хода на осъществената проверка не е установено
4
наличието на законоустановените основания съгласно чл. 155 от ЗЗ по отношение на Н.О..
Констатирал е, че не са събрани данни О.а да страда от психично заболяване, което да
представлява опасност за нея самата, за близките й или околните. Във връзка с проведеното
разследване е изготвено сведение от д-р С.С., психиатър в гр. Ш., от което се установява, че Н.О. е
посещавала кабинета му в периода 28.10.2015 год.-15.02.2016 год. и е била диагностицирана с
тревожно-депресивно разстройство и паническо разстройство, като й е била предписана
медикаментозна терапия, от която се е повлияла благоприятно. Не са били констатирани никави
психични оклонения и поведенчески прояви от психотичен порядък.
Към делото е приложена и тъжба на К.О. по повод подадената от съпругата му молба за
защита от домашно насилие, предмет на настоящото производство. Наведени са твърдения за
извършено от страна на О.а престъпление по чл. 286 от НК – набеждаване в престъпление по чл.
144, ал. 3 от НК.
Приложеният социален доклад от 23.07.2020 год., изготвен от ДСП – К. е неотносим към
предмета на настоящото дело и не следва да бъде обсъждан.
По делото са приложени гр. д. № 61/ 2019 год. по описа на ШРС, както и гр.д. № 231/ 2019
год. по описа на ШРС. Първото дело е образувано по молба на О.а срещу О. за защита от домашно
насилие, като е издадена заповед за незабавна защита, но впоследствие молителката е оттеглила
молбата си и делото е било прекратено. Второто дело е образувано по молба на Н.Х. (свекърва на
молителката в настоящото производство) срещу О.а за защита от домашно насилие, но доколкото
Х. не е отстранила в предоставения от съда срок констатираните нередовности, делото е
прекратено.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства посредством разпита на свид.
М.К. и Ж.Ж., водени от молителката и на Н.Х., О.К. и Б.С., водени от ответника.
Свид. К. и Ж. са съседи на молителката. И двамата излагат, че инцидентът на 30.01.2020 год. в
семейството на К. и Н. О.и не е изолиран случай. Сочат, че когато се карат, говорят на турски език,
викат, крещят. Единодушно излагат, че по принцип най-често скандали има в неделя, когато О.
връща децата от село, като свид. Ж. дори казва, че по повод техните викове жена му 2 пъти викала
полиция. Свид. Ж. не е бил свидетел на събитията от 30.01, но е узнал за тях от близки. Сочи, че по
принцип в отношенията си с другите хора К.О. не е конфликтен. Свид. К., от друга страна,
разказва, че е била в жилището си, когато се е разразил скандалът. Чула е викове на турски език,
като не ги е разбрала, но е усетила яд в тембъра на О.. Чула е и блъскане. Излязла е на терасата си
да види какво се случва, а молителката излязла на своята тераса и започнала да вика за помощ.
Свид. Х. (майка на ответника), чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК,
изцяло подкрепя тезата на ответника, съгласно която на 28.01.2020 год. последният завел детето Е.
в Спешно отделение, където му изписали капки за очи. Свидетелката изрично сочи, че не е
очевидец на събитията нито на 28.01, нито на 30.01, а съди за тях единствено от разказите на сина
си. Поради обстоятелството, че здравната книжка на детето се намирала в жилището на
молителката в Ш., К. отишъл да вземе документа оттам, но не бил влизал в жилището, защото О.а
не го пуснала вътре. Свидетелката разбрала от сина си, че скандал между него и Н.О. не е имало,
но същата повикала полицията и полицейски служители са му снели обяснения за случилото се. Х.
5
излага, че К.О. не е агресивен, не употребява обиди и псувни и не е ставала свидетел на грубо
отношение от негова страна спрямо Н.. От друга страна навежда твърдение, че О.а неведнъж й е
посягала като я биела с юмруци. От показанията на свид. К. се установява, че не е чувал К.О. да
употребява обидни думи или да е имал проблеми с полицията. Свид. С. е кум на страните. Сочи, че
К. му се е оплаквал, че съпругата му не го пускала в жилището им в гр. Ш., въпреки, че и той
разполагал с ключ от него. Излага, че О. не е конфликтен човек, не е агресивен, не го е чувал да
употребява нецензурни думи. Споделя, че децата в момента живеят при баща си и неговата майка
на село, тъй като бил чувал от ответника, че О.а тормозила децата си и ги биела. Свидетелят е
станал очевидец на възникнал между страните скандал, когато молителката дошла до с. С.в., за да
си вземе децата, но не са й ги дали, което наложило намесата на полицията. Сочи, че К.О.
неведнъж е бил извеждан от жилището в град Ш. с полиция, включително „и посред нощ”.
Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства – писмо от ПОД „Алианц
България” АД по повод трудовата заетост на свид. К., преписи от Заповед за защита, изд. срещу Н.
Б. О. по гр. д. № 478/2020 год. по описа на Районен съд – Н.п., социален доклад, протоколи от
открити съдебни заседания по посочено гражданско дело, Решение по същото дело, които
въззивният съд е допуснал като допустими, относими, необходими за правилното разрешаване на
правния спор, предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба с правно основание чл.
4, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗДН. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН в случай на домашно насилие
пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. Като в ал. 2 на същата разпоредба е
посочено, че ако има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да
подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки
съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.
На първо място следва да се посочи, че така предявената молба е допустима, тъй като е
подадена в законоустановения едномесечен срок, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Дефиниция на понятието „домашно насилие” е дадена в чл. 2 от ЗЗДН, съгласно която
домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, като за да бъде производството по реда на ЗЗДН допустимо е
необходимо насилието да е осъществено спрямо лице или лица, с които ответникът се намира в
родствена връзка или с които е или е бил в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Не се спори, че и към настоящия момент страните по делото са съпрузи, т.е. имат
семейна връзка, основана на сключен между тях брак, въпреки инициираното от ответника
бракоразводно производство. При анализ на разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН се налага изводът, че
със закона се дава защита срещу всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване на
личното и имуществено благо на пострадалия.
За да бъде окачествено едно действие като " насилие", обаче, е необходима известна степен на
агресия, различаваща се от обичайните спорове и конфликтни ситуации, възникващи между
съжители по повод разрешаването на битови и лични проблеми, като преценка следва да се прави
6
за всеки конкретен случай. Поради характера и спецификата на отношенията между кръга от лица,
визирани в чл.3 от ЗЗДН, както и поради обстоятелството, че по правило актовете на домашно
насилие се извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил възможност на
пострадалото лице да представи декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съгласно разпоредбата
на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство в производството, наред с други
доказателствени средства по ГПК. Чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН изрично предвижда, че при липса на
други доказателства декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН разполага с особена доказателствена сила и
е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице.
При наличието на други доказателства, обаче, съдът е длъжен да обсъди и тях във взаимната
им връзка, като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не. Следва да се отбележи, че
предвидената от законодателя самостоятелна доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН не създава презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило
на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН
не съдържа специални норми, поради което и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, следва да се
прилагат общите правила на ГПК, т. е. молителят следва да установи, в условията на пълно и
главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни
признаци – време, място и начин на извършване на деянието, а в тежест на ответника при
направено от негова страна оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно
насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
относно нейната доказателствена сила.
За да разреши спора, районният съд е събрал всички необходими, относими и допустими по
делото доказателства – писмени и гласни. Допустими и относими доказателства са представени и
приети и във въззивното производство.
След анализ на събрания доказателствен материал и пред двете инстанции, настоящият
съдебен състав намира, че действията на ответника на 30 януари 2020 год. около 14.00 часа могат
да се квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, както правилно е
възприел и първоинстанционният съд.
Не се спори, че страните по делото са съпрузи и имат 2 деца от брака си, т.е. молителката е от
кръга на лицата, посочени в чл. 3 от ЗЗДН, които имат право да търся защита срещу домашно
насилие. Не е спорно също така, че към момента тече бракоразводно дело.
От разпитаните по делото свидетели, единствено свид. К., макар и да не е присъствала в
жилището на молителката по време на инцидента, пряко и непосредствено е възприела разразилия
се скандал, чувала е виковете, видяла е как молителката излиза на терасата си и вика „Помощ!
Помощ!“. Не се констатираха съществени различия между показанията й, дадени непосредствено
след инцидента пред полицейски органи и депозираните близо половин година по-късно пред
първоинстанционния съд показания, поради което за съда е несъмнено, че споменът от процесния
следобед е съхранен в съзнанието на свидетелката. В тази връзка, съдът намира за неоснователно
твърдението на ответника, че свидетелката е била на работа по време на инцидента и казаното от
нея в обратния смисъл е неистина. Напротив, от представената пред въззивния съд Справка,
издадена от ПОД „Алианц България“ АД се установява, че К. периодично работи като
осигурителен посредник към дружеството, но към 30.01.2020 год. не е била на работа. Трудовият и
7
договор е прекратен на 05.12.2017 год., а нов договор е бил сключен на 14.02.2020 год. Съдът не
намира причина да не кредитира показанията на свидетелката, доколкото същата не е
заинтересувана от изхода на делото, тъй като няма роднински или приятелски отношения с нито
една от страните, а и твърденията й се подкрепят от събраните писмени доказателства. К. не е пряк
очевидец на процесната случка, но както по-горе беше посочено, характерно е, че актовете на
домашно насилие се извършват без свидетели, в дома на пострадалото лице. Свидетелката, обаче, е
чула виковете за помощ на молителката, видяла е уплахата й, когато е излязла на терасата, чула е
блъскането. Неоснователно е и възражението, че тъй като свидетелката не видяла К. да влиза и
излиза от жилището, нямало как да твърди, че именно той е участвал в скандала. Това възражение
се оборва от показанията на свид. Х., която заявява, че на 30.01. синът й е посетил молителката и е
бил задържан от полицията. Не следва да се дава вяра на показанията й, в частта, в която сочи, че
на процесната дата между съпрузите скандал не е имало и че К. не е влизал в апартамента, тъй като
в показанията си свидетелката пресъздава думите на К.О., т.е. същата няма лични възприятия за
събитията, осъществили се на 30.01.2020 год. Действително, предвид езиковата бариера К. не е
разбрала какви обиди е отправил О. към съпругата си на процесната дата, но твърденията в
подадената от молителката декларация, че я е нарекъл „курва“ и „бокулк“ и е отправил заплахи
към нея, не бяха оборени от ответника, чиято е и доказателствената тежест.
Както ищцовите свидетели, така и водените от ответника свидетели Х. и С. категорично
заявяват, че в началото страните са имали нормални семейни взаимоотношения, но от няколко
години отношенията им са се обтегнали, имало е скандали и това е довело до тяхната раздяла.
Разпитаните свидетели са единодушни в твърдението си, че пред други хора в обществото не са
чували К.О. да употребява нецензурни и обидни думи, нито да проявява агресия. Това
обстоятелство, обаче, само по себе си не означава, че О. не създава конфликтни ситуации в
семейното жилище и че не проявява агресия спрямо съпругата си. От събраните по делото
доказателства се установява, че именно такава е ситуацията при страните по делото. Установява се
от приложените писмени доказателства, от показанията на ищцовите свидетели, така и индиректно
от показанията на свид. Х. и С., че О. неведнъж е бил изгонван от жилището, което обитава
молителката в гр. Ш.. Установява се, че същият е разполагал с ключове от жилището и го е
посещавал без предупреждение в различни части на денонощието, включително през нощта,
съответно е полиция е идвала по сигнали и са го „изкарвали от жилището… и посред нощ“, както
сочи свид. С.. Индикация за изключително влошените отношения между страните по делото са
множеството полицейски преписки за осъществено домашно насилие, съдебните дела, както и
образуваното бракоразводно дело.
Тъй като предмет на настоящото производство е дали на конкретната дата 30.01.2020 год.
около 14.00 часа е осъществен акт на домашно насилие от К.О. по отношение на Н.О. в жилището
й в гр. Ш., настоящият съдебен състав намира, че възраженията на ответника за нестабилното
емоционално и психическо състояние на молителката, са несъотносими и не следва да се
обсъждат. Само за пълнота следва да се посочи, че доказателства в подкрепа на тези твърдения не
бяха събрани.
От представеното решение по гр.д. № 478/ 2020 год. по описа на РС Н.п. е видно, че е
издадена заповед за защита от домашно насилие срещу Н. Б. О. по отношение на Н.И.Х. и К. Н. О.
, действащ като баща и законен представител на М.К.Н. и Е.К.Н., като липсват данни решението
8
да е влязло в сила.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че безспорно се доказа, че на 30.01.2020 год. около
14:00 часа ответникът К.О. е осъществил акт на домашно насилие по отношение на Н.О. в
жилището й в гр. Ш., ул. С.... като я е обиждал и е отправял заплахи, което обосновава
необходимостта тя да получи защита. Предвид характера на осъщественото от ответника домашно
насилие, въззивният съд, намира, че защитата следва да бъде осъществена, чрез задължаването му
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.О., забрана да приближава нея,
жилището и местоработата й за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта за
защита – 28.07.2020 г., като на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН следва да му бъде наложена глоба в
размер на 200. 00 лв.
Ето защо, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а
атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с направеното искане от страна въззиваемата и
представените доказателства трябва да се присъдят направените по делото разноски във
въззивната инстанция в размер на 500. 00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, К.О. следва да заплати по сметка на ШОС държавна такса
за въззивно обжалване в размер на 12. 50 лв.
Така мотивиран, Ш.ски окръжен съд:
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 516 от 28.07.2020 год., постановено по гр.д. № 259/ 2020 год.
по описа на Ш.ски районен съд.
ОСЪЖДА К. Н. О. , ЕГН: **********, с адрес: с. С.в., общ. К., обл. Ш., ул. „П.. да заплати на
Н. Б. О. , ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Ш., ул. „С... сумата от 500. 00 лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция деловодни разноски.
ОСЪЖДА К. Н. О. да заплати по сметка на Ш.ския окръжен съд държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 12.50 лева.
На осн. чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9