РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Попово, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20223520100121 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ю. А. Ю., ЕГН: **********, с адрес:
обл. Търговище, общ. Попово, с. С., ул. „К." № чрез адв. М. М. Т. - Старозагорска адвокатска
колегия, съдебен адрес: гр. Казанлък, бул. „Шипченска Епопея" № 11, ет. 1, оф. 3, СРЕЩУ:
„ОЙРОПАК“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„ Златен рог“ № 22, ет. 2, оф. 3, представлявано от Васил Михайлов Василев в качеството му
на Управител, с която е предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Ищецът твърди, че на 13.08.2020 г. между страните бил сключен трудов договор №
2689, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, като ищецът бил
назначен на длъжността „монтажник, инсталиране на промишлено оборудване“ с код по
НКПД: 7233.2011, с месторабота в административна единица: „Силозна база“, гр. Попово,
Южна индустриална зона, с основно месечно брутно възнаграждение в размер на сумата от
1 630 лева.
На 12.11.2021г. ищецът бил на работа редовна смяна с работно време от 08:00ч. до
12:00ч. и от 13:10ч. до 17:00ч., като с група служители на ответното дружество трябвало да
преместят скеле, намиращо се в гр. Попово, Силозна база, Шахта №3.
На тази дата, в 08:40 ч. ищецът претърпял трудова злополука, изразяваща се в падане от
скеле с височина 4м. Въпреки че ищецът бил взел всички възможни предпазни мерки,
въпросното съоръжение поддало и така настъпилият инцидент станал невъзможен за
предотвратяване.
В резултат на трудовата злополука получил следните травматични увреждания:
счупване на горния крайник на лъчевата кост на дясната ръка.
След инцидента на 12.11.2021г. ищецът бил откаран в спешния център към
„Многопрофилна болница за активно лечение - Търговище“ АД, където след преглед бил
1
насочен към Ортопедо - травматологичното отделение към същото лечебно заведение,
където бил приет по спешност. След като били извършени необходимите параклинични
изследвания и процедури на 14.11.2021г. било извършено закрито наместване на фрактура
като била поставена гипсова имобилизация. Ищецът останал за наблюдение и на
18.11.2021г. бил подложен на открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, като
отново била направена гипсова имобилизация.
От 19.11.2021г. до 22.11.2021 г. включително, ищецът продължил своето лечение в
„Многопрофилна болница за активно лечение -Търговище“ АД в Ортопедо -
травматологично отделение, където прекарал 11 дни.
При изписването на ищеца за домашно лечение на 22.11.2021г. му били предписани
медикаменти и му били дадени указания от лекуващия лекар, които той стриктно спазвал.
Твърди се, че вследствие на претърпените телесни увреждания, ищецът изживял
изключително тежки болки и страдания, като негативните последици от травмите
продължавал да търпи и за в бъдеще. През възстановителния период се наложило ищецът да
приема обезболяващи медикаменти, тъй като усещал постоянна физическа болка от
извършените медицински интервенции и зарастването на раните. В периода на
възстановяването, за ищеца било фактически невъзможно да извършва сам обикновените
санитарно - битови дейности и непрекъснато за него трябвало да се грижи член на
семейството, което обстоятелство му създавало изключително големи смущения и
неудобства. Въпросният инцидент попречил сериозно на социалния жИ.т на ищеца, тъй
като не можел да излиза и да се среща с приятели, близки и роднини.
Освен получените силни физически болки, ищецът претърпял и тежки психически
травми, които водели до нежелание за контакти с хора, като постоянно се завръщал към
ужаса от инцидента. Това състояние на психическо разстройство причинило на ищеца
проблеми със съня, каквито преди това не е имал. Вследствие на трудовата злополука от
12.11.2021г., често изпадал в стрес и получавал пристъпи на паника. Загубил възможността
си да помага за домакинството. Непрекъснатите кошмари вследствие на случилото се,
трудно заспиване и говоренето по време на сън зачестили. Кошмарите били придружени с
внезапно събуждане от сън и изпадането му в състояние на паника и емоционални елементи:
като плачене и нервно изражение. Появила се незаинтересованост от участието на ищеца в
обществени събития, която преди липсвала. Също така, станал хипер раздразнителен и
емоционално нестабилен.
За настъпилата злополука в ТП на НОИ, София град била подадена Декларация с вх. №
897 от 18.11.2021г. и е издадено Разпореждане № 31078 от 22.11.2021 г., с което злополуката
е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което ответникът „Ойропак“ ЕООД да бъде осъден, да заплати на ищцовата страна сумата
в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, следствие на настъпилата на 12.11.2021 г. трудова злополука.
Претендира се присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба, както и
направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор с който
оспорва предявения иск.
В отговора на исковата молба ответникът признава, че ищецът е негов работник и, че на
посочената дата е претърпял трудова злополука, като е получил описаното счупване на
дясната ръка. Оспорва се обаче твърдението, че скелето е подало. Твърди се, че същото е
било технически изправно. Ищецът с други работници са извършвали ремонтни работи
използвайки скелето. В хода на работата се е наложило преместването на скелето. Вместо да
слязат от него и да го преместят, ищецът и още един работник по собствено желание,
2
изразено пред останалите са останали на скелето, докато другите работници са го
премествали.
Според ответника за да се премести скелето е било необходимо да се освободят
елементите, които го стабилизират. В следствие на това скелето се е наклонило и е
последвало падането на двамата работника намиращите се на него. Ищецът бил
инструктиран за работа при извършване на строително монтажни работи и конкретно, че
при преместване на скелето не трябва да има хора и товари на него. Такъв инструктаж бил
проведен и в деня на инцидента.
Ответникът счита, че поисканото обезщетение е силно завишено като размер и
надхвърля многократно изискването за справедлИ.ст, поради което го оспорва, като се
релевират доводи за съпричиняване от страна на ищеца не по-малко от 50%.
Третото лице помагач в законоустановения срок е депозирало писмен отговор, с който
оспорва иска.
Признава се факта, че към дата на злополуката 12.11.2021г. ищецът е бил в трудови
правоотношения с ответника по силата на Трудов договор №2689 от 13.08.2020г., като е
заемал длъжност „монтажник, инсталиране на промишлено оборудване” с място на работа
Силозна база - град Попово, Южна индустриална зона.
Не се оспорва и, че настъпилата на 12.11.2021г. злополука е трудова, като в резултата
на нея ищецът е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на горния край на
лъчевата кост на дясна ръка.
Възразява се, че ищецът сам е допринесъл със своето поведение за настъпване на
трудовата злополука. В условията на евентуалност, се възразява за съпричиняване на
вредоносния резултат от действията на работника, като и относно размера на
претендираното парично обезщетение.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. Т. – АК Стара
Загора. Процесуалният представител на страната поддържа исковата молба на посочените в
нея основания. Пледира за уважаване на иска в претендирания размер.
Ответникът, редовно призовано, се представлява от адв. И. И. - АК – Търговище.
Представени са подробни писмени бележки, в които след анализ на доказтелствената
съвкупност по делото, процесуалният представител на ответната страна изразява становище,
че злополуката е настъпила в следствие на проявена от ищеца груба небрежност при
изпълнение на трудовата му функция. В този смисъл се релевират доводи, че при
определяне размерна на дължимото обезщетение следва да се отчете съпричнияване от
около 50 %, а крайният му размер не следва да надвишава 4000.00 лв.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от
това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
За да възникне отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или
служителя, имаща по същество обективен характер, следва да са налице, при условията на
кумулативност, следните предпоставки:
3
наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител;
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от
работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното
увреждане;
неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице;
причинно-следствена връзка между трудовата злополука и
неимуществените/имуществените вреди.
Легално определение на трудова злополука е дадено в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от
КСО - всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод
на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието,
когато е причинило неработоспособност или смърт.
Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства
се установява, че към дата на злополуката 12.11.2021г. ищецът е бил в трудови
правоотношения с ответника по силата на Трудов договор №2689 от 13.08.2020г., като е
заемал длъжност „монтажник, инсталиране на промишлено оборудване” с място на работа
Силозна база - град Попово, Южна индустриална зона.
Не се оспорва и факта, че настъпилата на 12.11.2021г. злополука е трудова, като в
резултата на нея ищецът е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на горния
край на лъчевата кост на дясна ръка.
Спорно между страните е наличието на съпричиняване от страна на ищеца, поради
проявена от него груба небрежност при изпълнение на трудовата му функция, както и
размера на дължимото обезщетение.
За доказване на исковата си претенция, ищецът ангажира гласни доказателствени
средства и писмени доказателства, като по делото бе изслушана съдебномедицинска
експертиза.
От показанията на св. Стоян Георгиев се установява, че след инцидента ищецът
изпитвал силни болки в ръката, таза и гърба. Изпитвал затруднения и при вървене.
Злополуката се отразила негативно и на социалния жИ.т на ищеца, като свидетелят заявява,
че той „… не беше същият човек.“.
От показанията на св. Селиме Салимова – фактически съжител на ищеца се установява,
че след инцидента ищецът не можел нищо да прави с дясната си ръка, като се налагало
свидетелката постоянно да му помага при задоволяване на ежедневните му битови нужди.
Свидетелката Салимова, също споделя, че инцидентът се отразил негативно върху
социалния жИ.т на ищеца, като добавя, че злополуката се е отразила и на психическото
състояние на фактическия съжител - не можел да спи, викал и бълнувал, сънувал
кошмари.
От изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, която съдът изцяло
кредитира, се установява, че при процесната трудова злополука ищецът е получил счупване
на главичката на лъчевата кост на дясната предраменница, както и малко контузни огнища
на основата на белият дроб. По отношение счупването на лъчевата кост е било приложено
оперативно лечение - открито наместване на счупването с поставяне на метална
остеосинтеза. Приложено било и медикаментозно лечение по отношение травмата на белият
дроб.
Счупването на лъчевата кост на дясната предраменнща е причинило на пострадалия
трайно затрудняване движението на дясната ръка със среден срок за възстановяване около 4-
5 месеца, а малките контузионни огнища на основата на белият дроб са причинили на
пострадалия разстройство на здравето временно опасно за жИ.та.
Според експертизата е налице пряка причинно следствена връзка между
4
претърпяната на 12.11. 2021 г. трудова злополука и получените телесни увреждания. От
получените травми пострадалият ще търпи и за в бъдеще болки и страдания както от
счупването на лъчевата кост при по-тежък физически труд, при студено и влажно време, а и
от травмата на белият дроб. Видими външни белези пострадалият ще има по дясната
предраменница в горната и трета от операцията за поставяне на метална остеосинтеза, като
този белег ще остане завинаги.
Ответникът, от своя страна също ангажира свидетели за доказване на възраженията си
досежно твърдяното съпричиняване от страна на ищеца.
От показанията на свидетелите Радослав Генков и Тихомир Хаджитомов се
установява, че преди инцидента, товарен автомобил бил повредил конструкцията на
разтоварището, което наложило същата да бъде ремонтирана. Извършването на ремонтните
дейности било възложено на работниците от прекия им началник Галин Денев. За тази цел
било вдигнато скеле. След като част от ремонтните работи били извършени, се наложило
скелето да бъде изместено. На скелето били ищецът, заедно с още един работник. Преди да
бъде преместено скелето свидетелят казала на двамата работници да слязат, но те не
пожелали, а само се преместили едно нИ. надолу и така били изместени по наклона до
равната част, където скелето трябвало да бъде надградено и издигнато на по-голяма
височина. След като преминало през наклона, в равната част на терена, и след като били
активирани спирачките му, скелето се разклатило и ищецът паднал от него.
Свидетелите излагат, че работниците били оборудвани с каски и всеки ден минавали
през инструктаж как да боравят със скелето, като изрично било посочено, че скелето не
следва да се мести с хора на него.
Съдът намира, че дадените от всички свидетели показания са обективни и логични,
поради което изцяло ги кредитира.
Предвид събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдът
приема за безспорно установено наличието на причинени вследствие трудовата злополука
неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Същият е преживял значителни болки
вследствие претърпените счупване на главичката на лъчевата кост на дясната
предраменница, както и малко контузни огнища на основата на белият дроб. От
показанията на ищцовите свидетели се установи, че Ю. Ю. е преживял и психическа и
емоционална травма.
От заключението на вещото лице по безспорен начин се установява и причинно-
следствената връзка между претърпените от ищеца болки и страдания и настъпилата
трудова злополука.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Размерът на обезщетението на доказаните
неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст. Понятието „справедлИ.ст“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а включва в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Във всеки случай, за да отговаря
на критерия справедлИ.ст, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на
всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и
страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент / Решение № 33 от
04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. №
2307/2014 г., III г. о. на ВКС, Решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС,
Решение № 389/2013 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.
Като прецени всичко изложено по-горе и за да определи размера на претърпените
вреди, съдът отчете претърпените от ищеца сериозни по интензитет физически и психически
болки и страдания, както и тяхната продължителност. Релевантни към размера на
5
обезщетението са обстоятелствата, че дълго време ищецът е имал нужда от помощ за
елементарни битови нужди, че травмата безспорно е оказала влияние върху
самочувствието и начина на общуване на ищеца с околните, както и е че ищецът ще търпи
последиците от травмите един немалък период от време.
При определяне на обезщетението, съдът взе предвид и обществено-икономическите
отношения, и отражението им към размера на неимуществените вреди. Налице е връзка
между стандарта на жИ.т в страната и претърпените вреди, респ. размера на обезщетението.
Тя е израз именно на критерия на справедлИ.стта, който не може да съществува извън
конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на
жИ.т и средно статистически размер на доходите /Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. №
2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.
Въз основа на всичко изложено по-горе, съдът намира, че определеното обезщетение
за претърпените неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 10 000 лв..
Направеното от ответника възражение с по чл. 201, ал. 2 КТ, съдът намира за
основателно, поради следните съображения:
В теорията и практиката не съществува спор, че не всяко нарушение на правилата на
безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението,
а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за
настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/,
съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на
наказателното право. За да е налице „груба небрежност“ следва пострадалият да е
предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че
той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Като преценката е конкретна и
зависи изцяло от фактите по делото. В този смисъл е и константната съдебна практика
/Решение № 194 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1248/2010 г., III г. о., ГК, Решение №
291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 951/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 348 от
11.10.2011 г. на ВКС по гр. дело № 387/2010 г., IV г. о., ГК и др./
Приема се , че грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При
направено възражение за съпричиняване от страна на работника, работодателят следва да
докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба
небрежност при изпълнение на работата, т.е. че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, извършвал е работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност (в т. см. – Решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 на ВКС, IV г. о. и
др.).
В конкретния случай от показанията на свидетелите Генков и Хаджитомов, се
установява, че пострадалият работник е проявил именно груба небрежност при изпълнение
на работата, тъй като по несъмнен начин е установено, че същият без конкретни причини,
свързани с изпълнение на възложения ремонт, не е пожелал да слезе от скелето при
неговото преместване, въпреки проведения му инструктаж. Именно така проявена груба
небрежност от страна на работника, изразяваща се в нарушаване на правилата за
безопасност на труда, е довела до трудовата злополука и последвалите я телесни
увреждания. Ето защо съдът намира, че ищецът е допринесъл с поведението си за
настъпването на трудовата злополука, поради проявената от него груба небрежност, като
съдът определя неговата съпричастност на 60 % и с този процент следва да се намали
определеното по-горе обезщетение от 10 000 лв., т. е. на ищеца следва да се присъди
обезщетение за неимуществени в размер на 4000 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 200 КТ следва да се
6
уважи като основателен до размера 4 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане, а за разликата до претендираното обезщетение
от 30 000 лв. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски са направили, както ищеца, така и ответника, като
с оглед изход на делото претенциите и на двете страни се явяват частично основателни,
съобразно чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Процесуалният представител на ищеца претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на
роднини, близки или на друг юрист/.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатът сам определя кои лица са от кръга
на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен
възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай
страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че
ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, е установено със закон. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на
адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че възнаграждението е
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството,
че клиентът е близък приятел на адвоката. /Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1451/2014 г., II т. о., ТК,/
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Поради това, съдът следва да осъди ответника да заплати на адвокат М. М. Т. от АК
Стара Загора адвокатско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на уважената част
от исковата претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, в редакцията към датата на
сключване на Договора за правна защита и съдействие /28.01.2022г./, при цена на иска от
30 000 лв., дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 1430.00 лв., като
пропорционално на уважената част от заявената претенция в полза на адв. Т. следва да бъде
присъдена сумата от 190.67 лв.
По делото ответникът е доказал заплащането на адвокатски хонорар в размер на 1800
лв., поради което съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът следва да му
заплати сумата от 1560.00 лева.
По силата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи държавна такса от 4% върху
уважения размер на иска, която възлиза на 160 лв. По силата на същата разпоредба
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС–
Попово, съразмерно и разноските, направени по повод изготвяне на съдебномедицинската
експертиза в размер на 40.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЙРОПАК“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Златен рог“ № 22, ет. 2, оф. 3, представлявано от Васил
Михайлов Василев - Управител, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. А. Ю., ЕГН: **********, с адрес:
обл. Т., общ. П. с. С., ул. „К." №, действащ чрез адв. М. М. Т. - Старозагорска адвокатска
колегия, съдебен адрес: гр. Казанлък, бул. „Шипченска Епопея" № 11, ет. 1, оф. 3, СУМАТА
от 4000.00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на претърпяна на 12.11.2021г. трудова злополука, при
която на ищеца е причинено счупване на главичката на лъчевата кост на дясната
предраменница, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
/31.01.2022г./, до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния
претендиран размер от 30 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „ОЙРОПАК“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Златен рог“ № 22, ет. 2, оф. 3, представлявано от Васил
Михайлов Василев - Управител, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. М. Т. от АК Стара Загора, със
съдебен адрес гр. Казанлък, бул. „Шипченска епопея“ 11, ет. 1, оф. 3, СУМАТА от 190.67
лв. /сто и деветдесет лева и шестдесет и седем стотинки / - разноски по делото за
адвокатско възнаграждение при условията на чл. чл. 36, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Ю. А. Ю., ЕГН: **********, с адрес: обл. Търговище, общ. Попово, с. С.
ул. „К." №, действащ чрез адв. М. М. Т. -Старозагорска адвокатска колегия, съдебен адрес:
гр. Казанлък, бул. „Шипченска Епопея" № 11, ет. 1, оф. 3, ДА ЗАПЛАТИ на „ОЙРОПАК“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Златен рог“
№ 22, ет. 2, оф. 3, представлявано от Васил Михайлов Василев – Управител, СУМАТА от
1560.00 лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева/ - разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „ОЙРОПАК“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Златен рог“ № 22, ет. 2, оф. 3, представлявано от Васил
Михайлов Василев - Управител, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС– Попово, СУМАТА от 160 лв. /сто и шестдесет лева/ -държавна такса от 4%
върху уважения размер на иска и СУМАТА от 40.00 лв. /четиридесет лева/ – разноски за
съдебномедицинска експертиза, пропорционално на уважената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО се постановява при участието на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 като трето
лице-помагач на страната на ответника „ОЙРОПАК“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Златен рог“ № 22, ет. 2, оф. 3,
представлявано от Васил Михайлов Василев – Управител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
8