Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1029
гр. Пловдив, 21.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание на
дванадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ХРИСТО
ИВАНОВ
при участието на секретаря Е.
Димова, като разгледа докладваното от младши съдия ХРИСТО ИВАНОВ въззивно
гражданско дело № 1474 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Д. като
пълномощник на „АГППМП – Цито медика“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, представлявано от д-р Х. С. С. А. против решение № 1627/
25.04.2019г. постановено по гр.д.№ 15669/ 2018г. по описа на ПдРС – 18 гр.с., с
което е уважен предявеният от ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя доц.
д-р С. Ц.-Т. по чл.233, ал.1 ЗЗД против
дружеството-жалбоподател последният да опразни и предаде държането на недвижими
имоти: кабинет № 5, с площ 10,50 кв.м., за амбулаторна
дейност, кабинет № 6 – с площ 10,50 кв.м. – манипулационна, както и кабинет № 7
– административен кабинет с площ 10,50 кв.м., находящи се на етаж 1 в сградата
на ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД поради прекратен договор за наем, сключен на 05.06.2012г.
Жалбоподателят е оспорил предявения иск с твърдението, че между страните
е налице валиден договор за наем, който по смисъла на съвпадащите им
волеизявления изтичал на 05.06.2021г. и не намира основания за освобождаването
на процесните помещения и предаване на държането им на ищеца-наемодател. С
жалбата решението се обжалва изцяло. Претендира присъждане на разноски по
делото.
От
въззиваемата страна „ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД е постъпило становище, което
се поддържа от процесуалния представител на дружеството адв. Ф., като жалбата
се оспорва като неоснователна и се иска оставянето й без уважение и оставяне в
сила първоинстанционното решение, като се претендира присъждане на разноски по
делото.
Окръжен съд-Пловдив,
след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
Въззивнита жалба
е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно чл.
269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото
в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна
разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът, като
съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр. чл.
269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното от
фактическа страна:
За да постанови решението, Районен
съд Пловдив е приел, че е сезиран с иск по чл.233, ал.1 ЗЗД от ДКЦ „Свети
Георги“ ЕООД, против „АГППМП – Цито медика“ за опразване и предаване държането на недвижим
имот, представляващ кабинет № 5, с площ 10,50 кв.м., за
амбулаторна дейност, кабинет № 6 – с площ 10,50 кв.м. – манипулационна, както и
кабинет № 7 – административен кабинет с площ 10,50 кв.м., находящи се на етаж 1
в сградата на ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД поради прекратен договор за наем, сключен на
05.06.2012г. Фактическите обстоятелства, на които основава изводите си, се
свързват с прекратяването на договорното
отношение и липсата на воля от страна на
ищеца-наемодател за продължаване на облигационната обвързаност.
По
делото е безспорно, че на 05.06.2012 г. между страните е валидно сключен срочен
договор за наем /в раздел ІІІ, т. 3.1 е посочено, че договорът се сключва за
три години, а в т. 3.2 е посочено, че същият влиза в сила на 05.06.2012 г./ на
процесните имоти. Между страните няма спор, че ищецът е изпълнил задължението
си по договора, като е предоставил на наемателя за ползване наетите вещи и че на
05.06.2015 г. е подписано допълнително споразумение -Анекс № 23, по силата на
което срокът на договора е удължен с още три години, считано от 05.06.2015 г.,
т.е. срокът на същия изтича на
05.06.2018 г. Установява се, че на 06.06.2018 г. между страните е подписано
последващо съглашение- анекс № 30/2018
г., в което са отразени две констатации, а именно, че срокът на договора за
наем от 05.06.2012 г. и анекс № 23/05.06.2015 г. изтича на 05.06.2018 г., както
и, че за бъдеще предоговаряне на наемните отношения ще е необходимо ново
съгласие между страните. Видно е също така, че по взаимно съгласие страните
удължават срока на действие на договора за наем от 05.06.2012 г. и анекс №
23/05.06.2015 г., считано от 06.06.2018 г. до подписване на нов договор за
наем.
За да уважи предявения иск като основателен първоинстанционният съд е
приел наличие на предпоставките по чл.233, ал.1 от ЗЗД за връщане на наетата вещ
поради прекратяване на наемния договор. Фактическите и правни изводи на
районния съд са правилни, обосновани и изцяло съответстват на доказателствения
материал по делото, поради което изцяло се възприемат от настоящия въззивен
състав. От
установената фактическа обстановка следва изводът, че срокът на договора за
наем от 05.06.2012 г., продължен с
допълнително споразумение /Анекс/ № 23 от 05.06.2015 г., е изтекъл на
05.06.2018 г., което обстоятелство недвусмислено е отразено в допълнително
споразумение /Анекс/ № 30/2018 г. от 06.06.2018 г. Вярно е, че подписвайки
последното посочено допълнително споразумение, страните демонстрират
предварително намерение за сключване на нов договор за наем. Изрично е
посочено, че окончателно съглашение, разкриващо белезите на договор за наем по
смисъла на чл. 228 ЗЗД, може да бъде договорено само след съгласуване волята и съответно
вземане становището на принципала на ищцовото дружество – УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД. Не може да бъде споделено
възражението на ответното дружество, че такова съгласие е било постигнато между
страните с подписването на допълнително споразумение /Анекс/ № 30/2018 г. от
06.06.2018 г., защото липсва воля от въззиваемата страна. Тук не се касае и до
тълкуване на волята на страните по смисъла на чл. 20 ЗЗД, тъй като тя е ясно
изразена. Изразеното намрение не
означава воля, а още по-малко може да бъде приравнено на съгласие. Липсата на
съгласие не може да породи валидна договорна връзка. Процесният договор от
05.06.2012 г., продължен с допълнително
споразумение /Анекс/ № 23 от 05.06.2015 г., е изтекъл на 05.06.2018 г., като
след тази дата, същият се е трансформирал в безсрочен такъв, тъй като след
изтичането на наемния срок използването на наетия имот е продължило със
знанието и без противопоставянето на наемодателя, т.е. осъществил се е
фактическия състав посочен в чл. 236, ал. 1 ЗЗД . Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ЗЗД ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже
от него, като предизвести другата един месец по-рано. Отправеното от ищеца писмо
/ изх. № 831 от 23.07.2018 г. – л. 28/ има характер на едностранно предизвестие
по смисъла на чл. 238, ал. 1 ЗЗД и с изтичането на едномесечен срок от
получаването му от ответника /23.07.2018 г./ действието на договора за наем е
било прекратено, като е отпаднало и основанието за продължаване ползването на
имота от наемателя. Ето защо на 23.08.2018 г. сключения между страните договор
за наем е преустановил своето действие.
Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е съобразил, че
договорът за наем бил продължен , защото наличната в раздел III, т. 3.3 от
договора клауза предвижда, че ако някоя
от страните не направи изрично писмено волеизявление за прекратяване на
договора и освобождаване на имота най-късно 6 месеца преди изтичането на срока
– 05.06.2018 г., договорът се считал за продължен с още три години при същите
условия. Не могат да се намерят правни
аргументи в едно такова твърдение, защото липсата на изразена воля не може да
дерогира (и то мълчаливо) изрично изразената такава, особено когато я предхожда
във времето. Още повече, такова предположение е и житейски необосновано, тъй
като страните са сключили нарочно съглашение, в което са се съгласили, че бъдещ
договор за наем ще бъде сключен само след решение на принципала на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и последващо
съгласие между страните за съществените условия на договора.
Не е основателно възражението на
жалбоподателя, че от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза/установяващо, че за периода от 01.07.2018 г. до
28.02.2019 г. ответното дружество е извършвало плащания в полза на ищеца с
посочено основание – „плащане по договор за наем“, както и че за същия период
няма върнати суми от страна на ДКЦ „Свети Георги“ ЕООД/ първостепенния съд е
следвало да направи някакви правни изводи. Въпреки явната бланкетност на това
възражение, настоящият съдебен състав, за пълнота на изложението, намира, че
изложеното в експертизата няма пряко отношение към същината на спора, защото
ищецът по първоинстанционното дело иска да му бъде върнато държанието на имота
поради липса на желание за продължване на прекратен договор за наем. От
приемането на суми, които са предавани срещу ползването на неговия собствен
имот, не могат да се направят изводи за желанието му за подновяване на
договорната връзка между страните.
По гореизложеното жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение
като правилно и обосновано следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата следва да
се присъдят направените по делото разноски за адв. възнаграждение в размер на
870 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 и чл.272 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1627/ 25.04.2019г. постановено по гр.д.№ 15669/
2018г. по описа на ПдРС - 18гр.с.,
ОСЪЖДА
„АГППМП – Цито медика“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, представлявано от д-р Х. С. С. А. да заплати на ДКЦ „Свети
Георги“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от управителя доц. д-р С. Ц.-Т., сумата от 870 лева / осемстотин и седемдесет
лева/ разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: