№ 303
гр. С., 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20235400500482 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 - 273 от ГПК.
С Решение № 366/25.09.2023 г. по гр. д. № 482/2023 г. С. районен
съд е отхвърлил предявените от С. В. К. против Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“ искове: за признаване на
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ЧР-09-130/23.03.2023 г. за
незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „изпълнител-огняр“ при ответника; за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради уволнението му за период от шест месеца в общ размер от
7 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 23.05.2023 г. до окончателното заплащане на
обезщетението – като неоснователни и недоказани; ищецът е осъден да
заплати на ответника деловодни разноски в размер на 600 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Това решение се обжалва пред С. окръжен съд от ищецът С. В. К.,
чрез пълномощник адв. С.Н., с оплаквания, че е неправилно поради
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е
необосновано.
1
Във въззивната жалба се твърди, че общото и в двете хипотези –
наличие на болест, довела до трайна неработоспособност и наличие на
здравни противопоказания, е заключение на здравните органи, в което не
само да се определи болестта, довела до инвалидност или съответните
здравни противопоказания, но и изрично да се посочи, че това състояние на
работника поражда невъзможността му да изпълнява точно определената
работа по трудовото правоотношение. Твърди се, че в случая не е налице
нито една от тези две хипотези, като неправилно районният съд е приел, че са
налице и двете хипотези. В тази връзка се излагат доводи, че при първата
хипотеза – „болест, довела до трайна неработоспособност“ следва да се
разбира призната неработоспособност 50 на сто и повече с решение на ТЕЛК,
докато при ищеца е определена 30 % неработоспособност и ищецът е изрично
определен от ТЕЛК като работоспособен. Сочи се, че преценка относно
втората хипотеза – „здравни противопоказания“ – работникът боледува от
болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го
поставя в състояние на невъзможност да изпълнява своята работа по
трудовото му правоотношение – се извършва единствено от компетентните
за това органи – НЕЛК/ТЕЛК по установен за това ред. Твърди се, че от
процесното решение на комисията е видно, че липсва установено от здравен
орган становище, че здравословното състояние на ищеца поражда
невъзможността му да продължи да изпълнява длъжността „изпълнител-
огняр“; изброените противопоказания в т. 15 от ЕР не сочат, че ищецът не
може да работи като огняр – „нощен труд, смени, дежурство, работа с
невъзможност за спазване на медикаментозен режим“. Сочи се в жалбата, че
ищецът полага нощни смени, но с оглед работата, която изпълнява /да
наблюдава парната инсталация на включената с електрическо копче система/,
тази нощна смяна не предпоставя противопоказания нощен труд, който да
налага преустановяване изпълнението на длъжността. Сочи се, че тази
преценка е в правомощията на ТЕЛК, без която необходимостта от
прекратяване на трудовата функция не е наложителна, а в случая в решението
на ТЕЛК е посочено, че лицето може да работи всичко според
квалификацията и възможностите си.
По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на чл. 61
ал. 1 и чл. 78 ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза, като се твърди,
че след като ТЕЛК изрично не е посочил, че ищецът трябва да бъде преместен
на друга длъжност, тоест няма предписание за трудоустрояване, не може
такъв извод да се извежда и тълкува от посочените противопоказания. Прави
се позоваване на съдебна практика в подкрепа на аргумент, че за да е
приложима нормата на чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ, следва в решението на ТЕЛК
да има произнасяне относно заеманата от лицето длъжност.
Във въззивната жалба се твърди, че в противоречие с посочената
съдебна практика районният съд е обосновал своите изводи единствено на
база противопоказанията на труд, описани в решението на ТЕЛК. Твърди се
също, че също в противоречие с цитираната съдебна практика и при неяснота
2
в решението на ТЕЛК, вместо да поиска допълнително произнасяне от
експертната комисия, работодателят е изискал становище от друга своя
структура – „Превантивна медицина“ към ВМА, на което становище е
основал изцяло атакуваната заповед; изискването на това становище сочи, че
самият работодател е бил наясно за необходимостта от допълнително
становище за изясняване на въпроса може ли ищецът да продължи да
изпълнява функциите си. В тази връзка се цитира и съдебна практика в
подкрепа на доводи, че единствено релевантно и заключението на
ТЕЛК/НЕЛК, поради което издадените становище не следва да се кредитира.
В заключение във въззивната жалба се сочи, че въпреки че от
самата заповед не става ясно коя от хипотезите на чл. 3295 ал.1 т. 9 от КТ е
имал предвид работодателят, не се доказва, че ищецът не е работоспособен да
изпълнява длъжността си, което прави уволнението незаконно и поради което
се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени; претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответникът Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“,
чрез главен юрисконсулт К.В.Т., с който се изразява становище, че въззивната
жалба е изцяло неоснователна, а обжалваното решение не страда от пороците,
сочени в жалбата.
В отговора се излага фактология, установяваща, че ищецът работи
на смени и полага и нощен труд, като в тази връзка се сочи, че в решението на
ТЕЛК - т. 15, като противопоказана е посочена работа при нощен труд,
смени, дежурства, т.е. от компетентния здравен орган – ТЕЛК, по
предвидения ред, за ищеца са посочени здравни противопоказания за
изпълнение на заеманата от ищеца длъжност, посочена и в решението на
ТЕЛК – „изпълнител-огняр“, които са иманентно присъщи и неизбежни по
длъжностна характеристика и водят до невъзможност да продължи да я
изпълнява.
Възразява се срещу довода, че ищецът не е трудоустроен, като се
прави позоваване на чл. 1 ал. 3 от Наредбата за трудоустрояване, както и че с
определянето на противопоказни условия на труд в т. 15 на ЕР компетентният
здравен орган е трудоустроил ищеца. Твърди се, че с оглед разпоредбата на
чл. 317 ал. 2 от КТ работодателят е длъжен да изпълни предписанията на
ТЕЛК, като се съобрази с поставената в т. 15 от ЕР забрана ищецът да полага
нощен труд. Сочи се, че работодателят е длъжен, при наличие на съответна
възможност, да предложи на работни друга подходяща дневна работа или да
го трудоустрои; ако не е налице такава възможност, работодателят е длъжен
да прекрати трудовия договор, като в тази връзка се прави позоваване на
съдебна практика е се твърди, че не е било законово допустимо ищецът да
продължи да работи като изпълнител-огняр.
В отговора за излагат доводи, че дефиницията на чл. 140 ал. 2 от
3
КТ определя нощния труд и не намират опора в закона разграничения в
жалбата на вреден и невреден нощен труд.
Твърди се в отговора, че становището на отделение “Превантивна
медицина“ – Пловдив не опорочава постановеното съдебно решение; в
становището е посочено, че следва да се предложи спрямо квалификацията на
ищеца друго работно място, ако има налично – само редовна смяна, без
нощен труд и дежурства, като при липса на такова работно място лицето
подлежи на освобождаване съгласно чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ, поради което
становището потвърждава, че работодателят законосъобразно и приложил
разпоредбите на КТ.
Сочи се в отговора, че от доказателствата по делото – писмени и
заключението на вещото лице Кабасанова, се установява, че при спазени
изисквания на чл. 315 от КТ при работодателя към 23.03.2023 г. не е имало
друга вакантна и подходяща работна позиция, която би могло да се предложи
на ищеца. Сочи се, че съдебната практика /цитира се/ е категорична, че за
работодателя няма нормативно определено задължение да промени
създадената организация на труд или да прекрати трудово правоотношение с
други лица с цел да се осигури подходящо работно място на служителя;
работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, че да
съответства на нуждите на трудоустрояване вън от задължението му по чл.
315 от КТ.
Твърди се в заключение, че в производството е доказано, че
атакуваната заповед е издадена при наличие предпоставките на чл. 325 ал. 1 т.
9 от КТ, мотивирана е и с ясно и пълно посочване на фактическите и
законови основания за издаването, поради което се прави искане с отговора
обжалваното решение като законосъобразно и правилно да бъде потвърдено;
претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение; при условията
на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатско хонорар на другата страна.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник
адв. С.Н. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият чрез главен юрисконсулт К. В.Т. оспорва
въззивната жалба.
С. окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ не се дължи от работника на основание чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК, а по
същество съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и установи:
По силата на Трудов договор № ЧР-11-1608/14.09.2016 г. между
страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът
С. В. К. е заемал длъжността „изпълнител-огняр“ в Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“ в сектор „Почивно дело“ в хотел
„Х.“.
4
Със Заповед № ЧР-09-130/23.03.2023 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“
на основание чл. 329 ал. 1 т. 9 от КТ е прекратено трудовото правоотношение
с ищеца. В заповедта работодателят се позовава на Експертно решение №
90528 от заседание № 33/15.02.2023 г. на ТЕЛК, с което на К. е определена 30
% намалена работоспособност. Позовава се и на становище с вх. №
3001/21.03.2023 г. на отделение „Превантивна медицина“ гр. Пловдив към
Научноприложен център по военна епидемиология и хигиена – ВМА, в което
с посочени противопоказните условия на труд: тежък физически труд,
нервно-психично напрежение, нощен труд, смени, дежурства, работа с
невъзможност за спазване на медикаментозен режим; изрично е уточнено, че
на служителя може да се предложи „друго работно място, ако има налично…
само редовна смяна, без нощен труд и дежурства“. Прието е от работодателят,
че към този момент ищецът полага нощен труд и работи на смени, което с
оглед дадените предписания на здравните органи, прави невъзможно
оставането му на тази длъжност. Сочи се в заповедта, че съгласно
длъжностната характеристика на работника, мястото му на работа е в к. к. П.,
хотел „Х.“, като в обекта има една вакантна длъжност – изпълнител-готвач, за
която работникът няма нужната квалификация; както в Териториална
дирекция – Пловдив, така и в ИА „ВКВПД“ като цяло, също няма свободна
щатна длъжност, подходяща за здравословното състояние на лицето и
отговаряща на неговата професионална квалификация и образование.
С Експертно решение № 90528/15.02.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ
– С. на ищеца е определена 30 % нетрудоспособност с водеща диагноза:
Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност и общо
заболяване: Наличие на коронарен ангиопластичен имплантат и
трансплантат, смесена хиперлипидемия, хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност и атеросклероза на артерии на крайниците. В т. 15
от ЕР като противопоказни условия на труд са посочени: работа, свързана с
тежък физически труд, нервно псих. напрежение, нощен труд, смени,
дежурства, работа, свързана с тежък физически труд, нервно псих.
напрежение, нощен труд, смени, дежурства, работа с невъзможност за
спазване на медикаментозен режим. В мотивите на ЕР е посочено, че лицето
може да работи всичко според квалификацията и възможностите си.
В Становище на началника на отделение „Превантивна медицина“
– Пловдив към Научноприложен център по военна епидемиология и хигиена
– ВМА е посочено, че на база на посочените в т. 15 от ЕР противопоказани
условия на труд комисията е посочила изрично, че спазвайки тези условия,
здравословното състояние на лицето не би се влошило; в констатации на
същото решение е посочено, че лицето може да работи всичко според
квалификацията и възможностите. Заключава се, че може да се предложи
спрямо квалификацията на лицето друго работно място, ако има налично, а
именно само редовна смяна, без нощен труд и дежурства; при липса на такова
работно място би следва лицето да бъде освободено съгласно чл. 325 т. 9 от
5
КТ.
Настоящата инстанция счита, че атакуваната заповед е издадена
при липса на една от кумулативните предпоставки от фактическия състав на
основанието за уволнение по чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ – невъзможност на
работника да изпълнява възложената му работа поради здравни
противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК.
В настоящия случай, предвид ЕР на ТЕЛК, не е налице болест,
довела до трайна неработоспособност; налице е хипотезата на здравни
противопоказания. Като противопоказни условия на труд в ЕР на ТЕЛК са
посочени: работа, свързана с тежък физически труд, нервно псих.
напрежение, нощен труд, смени, дежурства, работа, свързана с тежък
физически труд, нервно псих. напрежение, нощен труд, смени, дежурства,
работа с невъзможност за спазване на медикаментозен режим.
Не е спорно, а и от длъжностната характеристика на заеманата от
ищеца длъжност „изпълнител-огняр“ е видно, че ищецът полага нощен труд и
работи на смени.
В случая за невъзможността на ищеца да изпълнява възложената
му работа „изпълнител-огняр“ по здравни противопоказания липсва
произнасяне на ТЕЛК. „В заключението на ТЕЛК следва не само да се
определи болестта, довела до инвалидност или съответните здравни
противопоказания, но и изрично да се посочи, че това състояние на работника
или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно
определена работа по трудово правоотношение – чл. 78 от Наредбата за
медицинската експертиза, като при конкретно констатирана невъзможност за
изпълнение на конкретната длъжност, ТЕЛК взема решение за
трудоустрояване по аргумент от чл. 78 ал. 2 от Наредбата за медицинската
експертиза“ – Определение № 1825/26.06.2023 г. по к. гр. д. № 180/2023 г. на
ІІІ г.о. на ВКС.
В настоящия случай в експертното решение липсва произнасяне
на ТЕЛК конкретно за заеманата длъжност – дали при посочените
противопоказания ищецът може да изпълнява длъжността „изпълнител-
огняр“. Според настоящата инстанция без произнасяне от ТЕЛК конкретно
дали ищецът може да изпълнява именно заеманата от него длъжност
„изпълнител-огняр“, не е налице установена по надлежния ред – с решение на
ТЕЛК – невъзможност на ищеца да изпълнява длъжността си поради здравни
противопоказания. Въпросът дали именно конкретната длъжност е
противопоказна за здравето на работника, с оглед Наредбата за медицинската
експертиза не може да бъде решаван нито от службите по трудова медицина,
нито чрез медицински експертизи в съдебно производство, нито върху
произнасянето на ТЕЛК/НЕЛК по този въпрос може да бъде осъществяван
съдебен контрол в производства по трудови спорове. Още по-малко
произнасяне по този въпрос на орган в системата на ответника, както е в
случая, може да замести решение на ТЕЛК. В този смисъл Решение №
6
65/03.07.2019 г. по гр. д. № 1666/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС – „Със
заключението на ТЕЛК трябва не само да се определи болестта, довела до
инвалидност, но и да се посочи, че това състояние на работника поражда
неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово
правоотношение.“. В този смисъл и Решение № 195/30.10.2014 г. по гр. д. №
1997/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Определение № 235/30.03.2021 г. по гр. д. №
3757/2020 г. на ІV г.о. на ВКС.
Съгласно изискванията на чл. 61 ал. 1 т. 8 от Наредбата за
медицинската експертиза същата следва да се произнесе трудоспособно ли е
лицето за работното си място и относно необходимостта от
трудоустрояването му. В настоящия случай в ЕР на ищеца е посочено, че
лицето може да работи всичко според квалификацията и възможностите си,
което отговаря на нормата на чл. 78 ал. 4 от наредбата. Според така
формулираните мотиви в ЕР на ТЕЛК няма основание да се приеме, че ТЕЛК
е приела решение, че ищецът поради здравни противопоказания не може да
изпълнява заеманата от него длъжност и трябва да се трудоустрои. Ако
работодателят е имал съмнения относно възможността на ищеца да изпълнява
заеманата от него длъжност „изпълнител-огняр“, то е следвало да поиска
изрично произнасяне от ТЕЛК дали ищецът е в невъзможност да изпълнява
заеманата от него длъжност и следва ли да се трудоустрои, вместо да иска
становища от други здравни органи, и от в своята структура.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че не се
установяват предпоставките на чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ спрямо ищеца -
конкретно не се установява по съответния ред произнасяне от ТЕЛК за
невъзможността на ищеца да изпълнява заеманата от него длъжност
„изпълнител-огняр“ поради здравни показания, поради което уволнението
като незаконно следва да бъде отменено, ищецът следва да бъде възстановен
на заеманата от него преди уволнението длъжност, както и ответникът да
бъде осъден да му заплати обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225
ал. 1 от КТ в размер на 7 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване
на иска – 23.05.2023 г. до окончателното заплащане на сумата.
С оглед този изход от спора следва ответникът по иска, сега
въззиваем, да заплати на ищеца деловодните разноски за двете съдебни
инстанции – адвокатско възнаграждение общо в размер на 2 380 лева. Не е
налице прекомерност предвид осъществяваната защита по три иск. Ще следва
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на РС – С. разноски за СИЕ в
размер на 150 лева, както и да заплати ДТ в размер на 192 лева.
Водим от гореизложеното С. окръжен съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 366/25.09.2023 г. по гр. д. № 482/2023
г. на С. районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА по иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за незаконно
уволнението на ищеца С. В. К., ЕГН **********, гр. С., ул. „М.“ № *, ет *,
ап.*, извършено със Заповед № ЧР-09-130/23.03.2023 г. и ОТМЕНЯ Заповед
№ ЧР-09-130/23.03.2023 г. на изпълнителния директор на Агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „Цар
Освободител“ № 7, с която на основание чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ С. В. К. е
уволнен от длъжността „Изпълнител-огняр“ в хотел „Х.“, в отдел „Почивно
дело“ в Териториална дирекция – Пловдив в главна дирекция „Военно-
почивно дело и военни клубове“ в Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“, считано от датата на връчване на заповедта –
24.03.2023 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ С. В. К.,
ЕГН **********, гр. С., ул. „М.“ № *, ет *, ап.*, на заеманата преди
уволнението длъжност - „Изпълнител-огняр“ в хотел „Х.“, в отдел „Почивно
дело“ в Териториална дирекция – Пловдив в главна дирекция „Военно-
почивно дело и военни клубове“ в Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“.
ОСЪЖДА на основание чл. 344 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 225 ал. 1 т.
1 от КТ Агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, БУЛСТАТ
*********, гр. София, ул. „Цар Освободител“ № 7, да заплати на С. В. К.,
ЕГН **********, гр. С., ул. „М.“ № *, ет *, ап.*, обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода от 24.03.2023 г. до
24.09.2023 г. в размер на 7 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 23.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“,
БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „Цар Освободител“ № 7, да заплати на
С. В. К., ЕГН **********, гр. С., ул. „М.“ № *, ет *, ап.*, деловодни разноски
за двете инстанции общо в размер на 2 380 лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“,
БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „Цар Освободител“ № 7, да заплати м
полза на С. районен съд разноски за СИЕ в размер на 150 лева, както и даа
заплати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 192 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок, считано от обявената в съдебно заседание дата –
15.12.2023 г.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9