Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2652 25.06.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на трети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11727 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против К.Г.Д., ЕГН **********, с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът
има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и
горещо водоснабдяване. Ответникът, като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в ***, имал качеството на клиент на топлинна енергия и бил длъжен да
плаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите
условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко -
продажба на топлинна енергия /ТЕ/, дружеството доставило такава на стойност
675,15 лева през периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г., която не била платена.
Предвид забавата, се дължала и сумата от 71,40 лева - лихва за периода 02.12.2016
г. – 13.03.2018 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните
суми, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
2539/15.03.2018 г. по ч.гр.д. № 4212/2018 г. на ПРС, X гр.с., връчена редовно
по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК. Породил се интерес от предявяване на
настоящите претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаването им.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор, чрез назначения му о. п.. Оспорва исковете по основание и
размер. Възразява ответникът да е собственик на имота и потребител на ТЕ. Не
били налице договорни отношения между страните, като представените ОУ били на
различно от ищеца дружество – „Топлофикация Пловдив” ЕАД. Липсвало ползване на
ТЕ за процесния период. Сумите за главница и лихва не били дължими. Ищецът не
водел редовно счетоводство във връзка с отчитането на продаваната ТЕ, а
фактурите не били редовно оформяни. Моли се за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4212/2018 г. на
ПРС, X гр.с., вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя
е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1,
т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото е представен препис –
извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че
задълженията са за отопление, БГВ и сградна инсталация.
Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно
предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като
в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно,
за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ
да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Възраженията в ОИМ в тази връзка са неоснователни.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия
е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща
продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по
гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.
Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за
имот, находящ се в ***. Във връзка с доказване правото на собственост, е приета
Декларация по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 ПЗР на ЗМДТ за описания имот /л.87-90/, деклариран
от ответника и с. му при равни права. Без значение за изхода на спора е, че
имотът е съсобствен. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е
открита партидата /видно от всички издадени и приложени документи във връзка с
имота/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки
между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по
силата на който /при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да
иска от другия съсобственик припадащата му се част от разходите за общата вещ. С
оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост
на имота, за който се твърди да е начислена ТЕ, при което има качеството на
клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН. Възраженията в ОИМ са
опровергани.
Налице
са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него
права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен
да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е
регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и
дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Определянето размера на месечното
задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление
или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на
разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани
в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост.
По делото е
прието заключение на съдебно – техническа експертиза /л.85-89/, в което е.
отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за отопление,
БГВ /с ежемесечни визуални отчети на водомерното устройство/ и сградна
инсталация. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията
на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само
предоставени му от ищеца данни, а и такива от т. с.. Технологичните разходи в
размер на 2,485165 MWh са за сметка на ЕВН. В процесния период на ответника е
начислявана ТЕ, при условията на т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката за 1 бр.
щранглира, поради липса на уред за измерване. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от т.
с. количество ТЕ и начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ
са извършвани в съответствие с
нормативните изисквания. Заключението не е оспорено, няма основание да не
бъде кредитирано, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на
поставените му задачи.
Конкретният
размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, което
изчислява разпределеното количество ТЕ на база данните от СТЕ, тези,
предоставени от ищеца и нормативно определените цени на услугата. Е. е
обосновал, че за процесните периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат
изцяло с претендираните суми. Съдът кредитира заключението като компетентно
изготвено и неоспорено от страните.
Поради
изложеното, исковете за главни и акцесорни вземания са доказани по основание и
размер. Основателно е и искането за
установяване на дължимост на законна лихва върху главницата. Тъй като ищецът
проведе пълно и главно доказване на претенциите си, съобразно изискванията на
чл. 154, ал.1 ГПК, същите следва да бъдат уважени в цялост.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.111/ и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ,
депозити за СТЕ и ССЕ в общ размер от 300 лева; 400 лева – възнаграждение за
особения представител, като се претендира и юрк.
възнаграждение от 100 лева. Следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските
за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да
бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП,
вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се
дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното,
предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо
875 лева, а за заповедното производство – 75 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Г.Д.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 675,15
лева - главница, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в ***, за
периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г.; 71,40
лева – обезщетение за забава за периода 02.12.2016 г. – 13.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 14.03.2018
г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 2539/15.03.2018
г. по ч.гр.д. № 4212/2018 г. на ПРС, X гр.с.
ОСЪЖДА К.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.”Христо Г.
Данов” № 37, следните суми: общо 75 лева
/седемдесет и пет лева/ – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4212/2018 г. на ПРС, X гр.с. и общо 875 лева /осемстотин седемдесет и пет
лева/ – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ