Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 2139 2010
година гр. Бургас
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ІІ
наказателен състав
На двадесет и пети ноември две хиляди и десета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар: Диана Пеева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Иванов наказателно
от административен характер дело номер 3345 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Н.Г.К. ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 3154 от 14.04.201 г., издадено от Началника на Сектор”ПП” при ОДМВР- гр.Бургас, с което за нарушения на чл.104а и по чл. 137а ал.1 предл.1 ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.6 предл. 1 и т.7 предл.1 от Закона за движение по пътищата, на жалбодателя са наложени две наказания „Глоба” в размер на по
50 лева, а на основание
Наредба № І-1959 на МВР, за двете нарушения са му отнети общо 14 контролни точки.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща
представител, в жалбата излага твърдения, че не извършил нито едно от
нарушенията, за които е наказан, без да сочи и ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си, моли за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание, не взема отношение по жалбата, не ангажира
доказателства.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима
– подадена в законния срок от легитимирано да обжалва лице, но по същество –
неоснователна.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 02.04.2010 г., около 15.30
ч. свид.Т.П. – младши автоконтрольор в Сектор „ПП” – гр.Бургас, се намирал в гр.Бургас, ж.к.”Меден рудник”, в
близост до бл. 50, където следял за нарушения по ЗДвП. В посочения час, свид. П.
спрял за проверка л.а.”Сузуки Витара” рег. № А 3126 ВМ, управляван от
жалбодателя К., който по време на управлението говорел по мобилен телефон без устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете му, а също и без да ползва обезопасителен колан, при условие, че автомобилът бил оборудван с такива
колани. При извършената проверка, освен посочените обстоятелства се установило
още, че водачът не представя контролен талон към свидетелство за управление на
МПС. За тези констатации, свид. П., в присъствие на водача, съставил срещу него
Акт за установяване на административно нарушение № 3154 от 02.04.2010 г. (л.4), където описал нарушенията и ги квалифицирал съответно
по чл. 104 а, чл. 137а и чл. 157 ал. 6 ЗДвП. Препис от акта при съставянето му бил
връчен срещу подпис на жалбодателя, който в полето за възражения изрично
вписал, че няма такива. Впоследствие, въз основа на този акт било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което били санкционирани само първите
две нарушения по чл. 104 а и по чл. 137а ал.1 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка
се приема от съда за безспорна и се установява от показанията на
актосъставителя и от писмените доказателствени средства по аминистративнонаказателната
преписка, приети в съдебното производство.
В
административно наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, препятстващи настъпването на целените с него правни последици, или
ограничаващи правото на защита на жалбодателя. Акта и постановлението са
издадени от компетентни органи, в рамките на правомощията им, и съдържат всички
изискуеми съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.
При изложените обстоятелства, съдът намира, че
на 02.04.2010 г., при управление на МПС, водачът Н.Г.К. виновно
е нарушил разпоредбата на чл.104а от ЗДвП – по време
на управление използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете му,
и съответно по чл. 137 а ал.1 от ЗДвП –
не ползвал обезопасителен колан, без да са налице предпоставките по ал.2 от същия член. Извършените нарушения са съставомерни и виновно
извършени, били са правилно възприети, квалифицирани и подведени под санкционната норма на чл. 183 ал.4 т.6 предл.1 ЗДвП – за нарушението по чл.104а
от ЗДвП, и съответно по чл. 183 ал.4 т.7 предл.1 ЗДвП
– за нарушението по чл. 137 а ал.1 от ЗДвП.
Доколкото и в двете санкционни норми, наказанията са определени по абсолютен
начин като вид и размер – глоба в размер 50 лева за всяко от тях, тук е
безпредметно да се обсъжда този размер или неговото намаляване. Оплакванията в
жалбата не са подкрепени от никакви доказателства, поради което съдът счита
жалбата за неоснователна и недоказана. По тези съображения, наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
Ето защо и
на основание чл.63,ал.1 предложение
първо от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3154 от 14.04.201 г., издадено от Началника на Сектор”ПП” при ОДМВР- гр.Бургас, с
което за нарушения на чл.104а и по чл. 137а ал.1 предл.1 ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.6 предл. 1 и т.7 предл.1 от Закона за движение по пътищата, на Н.Г.К. ЕГН **********
*** са наложени две наказания „Глоба” в
размер на по 50 лева, а на основание Наредба № І-1959 на МВР, за двете нарушения са му отнети общо 14 контролни точки.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – гр. Бургас.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала:
ММ