Определение по дело №5698/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 12301
Дата: 30 ноември 2022 г. (в сила от 30 ноември 2022 г.)
Съдия: Велина Пейчинова
Дело: 20221100505698
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12301
гр. София, 30.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова

Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно
гражданско дело № 20221100505698 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.577 във връзка с чл.274 от ГПК .
Постъпила е частна жалба, подадена от „Т.Х.“ АД, с ЕИК *******, чрез
пълномощник адвМ.И., против определение вх.рег.№682/05.05.2022г. на съдия по
вписванията К.В., с което на основание чл.32, б.“а“ от ПВ се отказва да се извърши
вписване на договор за вливане от 18.05.2021г. с нотариално удостоверен подпис с рег.
№6618/18.05.2021г..
В подадената частна жалба са релевирани подробни доводи за неправилност на
обжалваното определение, като се твърди, че е постановено в противоречие на закона и
трайно установената съдебна практика. Поддържа се, че изложените от съдията по
вписванията мотиви, на основание на които е постановен обжалвания отказ, са
неправилни. На първо място се твърди, че неправилен е изводът за липсата на
представителна власт на лицето, подало заявлението в качеството на пълномощник на
молителя. Сочи се, че заявлението за вписване е подадено и подписано от
пълномощник на молителя, с приложено към преписката изрично пълномощно,
нотариално заверено. На второ място се излага, че посочените от съдията по
вписванията аргументи за непредставяне от молителя на договор за вписване в два
екземпляра и допуснато нарушение на чл.8, ал.2 от ПВп, което е самостоятелно
основание за постановяване на обжалвания отказ, е неправилен, тъй като в случая със
заявлението за вписване е поискано вписване на удостоверение изх.
№20210902105624/02.09.2021г. на Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ по чл.263в,
ал.1 от ТЗ, удостоверяващо вписване на преобразуване чрез вливане на „М.Л.Д.“
ЕООД, с ЕИК *******, „С.Б.Р.“ ЕООД, с ЕИК ******* и „Н. Р.“ ЕООД, с ЕИК
*******, като преобразуващи се дружества в правоприемника -„Т.Х.“ АД, с ЕИК
*******, което удостоверение е представено към преписката в предвидения вид и брой.
1
На следващо място се твърди, че изводът на съдията по вписванията за допуснато
нарушение на чл.6, ал.1, б.“г“ от ПВп, тъй като не е посочена цената на прехвърлените
имоти при преобразуването с оглед преценка дали е внесена дължимата държавна
такса, е незаконосъобразен. Твърди се, че в случая посочената в заключителния баланс
балансова стойност на всички притежавани от вливащото се дружество „М.Л.Д.“
ЕООД, с ЕИК *******, недвижими имоти е по-висока от сбора на представените
данъчни оценки за тези имоти, поради което върху по-високата стойност е изчислена и
заплатена дължимата държавна такса, съгласно изискванията на чл.2 от ТДТСАВ във
вр. с т.3 от ТР №7/2013г. на ОСГТК на ВКС и към заявлението е приложен платежен
документ в оригинал. Твърди се още, че по отношение на другите вливащи се
дружества в правоприемника -„Т.Х.“ АД, с ЕИК *******, не са налице основания за
заявяване на вписване на удостоверението в Служба по вписванията - гр.София, тъй
като тези дружества не притежават недвижими имоти на територията на СРС, поради
което не са приложени техните заключителни баланси към момента на
преобразуването. Поддържа се, че дължимата държавна такса следва да се събере само
върху цената на недвижимите имоти, намиращи се на територията на сезираната
Служба по вписванията - гр.София. По така изложените аргументи жалбоподателят
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да
се върне преписката на Служба по вписванията-гр.София като бъде разпоредено да се
извърши съответното вписване на удостоверение изх. №20210902105624/02.09.2021г.
на Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ по чл.263в, ал.1 от ТЗ, удостоверяващо
вписване на преобразуване чрез вливане на „М.Л.Д.“ ЕООД, с ЕИК *******, „С.Б.Р.“
ЕООД, с ЕИК ******* и „Н. Р.“ ЕООД, с ЕИК *******, като преобразуващи се
дружества в правоприемника -„Т.Х.“ АД, с ЕИК *******.
Съдът, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и представените
по делото доказателства, приема за установено следното:
Пред Служба по вписванията-София е подадено заявление вх.
№31172/05.05.2022г. от „Т.Х.“ АД, с ЕИК *******, за вписване по реда на чл.263и, ал.6
от ТЗ на удостоверение изх. №20210902105624/02.09.2021г. на Агенция по
вписванията, ТРРЮЛНЦ по чл.263в, ал.1 от ТЗ, удостоверяващо вписване на
преобразуване чрез вливане на „М.Л.Д.“ ЕООД, с ЕИК *******, „С.Б.Р.“ ЕООД, с ЕИК
******* и „Н. Р.“ ЕООД, с ЕИК *******, като преобразуващи се дружества в
правоприемника - „Т.Х.“ АД, с ЕИК *******. Към молбата са приложени подробно
описани в същата документи, като по т.1 е описано удостоверение изх.
№20210902105624/02.09.2021г. на Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ – нотариално
заверен препис, с приложени 2 броя екземпляра.
С атакуваното пред настоящата съдебна инстанция определение вх.рег.
№682/05.05.2022г. на съдия по вписванията К.В., се отказва да се извърши вписване на
договор за вливане от 18.05.2021г. с нотариално удостоверен подпис с рег.
2
№6618/18.05.2021г. на основание чл.263и, ал.6 от ТЗ във вр. с чл.32а във вр. с чл.4,
б.“и“ от ПВп. В мотивите на постановеното определение е прието, че с подаденото
заявление вх.№31172/05.05.2022г. не се представя втори екземпляр от подлежащия на
вписване договор за вливане от 18.05.2021г. с нотариално удостоверен подпис с рег.
№6618/18.05.2021г., както и е налице неизпълнение на императивното изискване на
чл.6, ал.1, б.“г“ от ПВп – не е посочена цената на прехвърляните недвижими имоти при
преобразуването и не е представен платежен документ за прехвърлянето, съгласно чл.2
от ТДТСАВ, съответстващи на материалния интерес, както и не е изпълнено
задължението да се представи заключителен баланс на трите преобразуващи дружества
с посочени данни в тях за инвестиционни имоти с оглед определяне на дължимата
държавна такса според т.3 от ТР №7/25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС, както и липсва
надлежна представителна власт на пълномощника на заявителя. По тези аргументи е
прието, че с подаденото заявление за вписване на договор за вливане от 18.05.2021г. с
нотариално удостоверен подпис с рег.№6618/18.05.2021г. и приложените към него
доказателства не са изпълнени императивните изисквания на закона е налице
основание за отказ на исканото вписване.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, съгласно т.9 от ТР
№7/2012г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай настоящият състав намира, че обжалваното определение
вх.рег.№682/05.05.2022г. на съдия по вписванията К.В., с което на основание чл.32,
б.“а“ от ПВ се отказва да се извърши вписване на договор за вливане от 18.05.2021г. с
нотариално удостоверен подпис с рег.№6618/18.05.2021г., е недопустимо, тъй като
съдията по вписванията се е произнесъл по искане, с каквото не е бил сезиран. В
случая пред Служба по вписванията – гр.София е депозирано заявление вх.
№31172/05.05.2022г. от „Т.Х.“ АД, с ЕИК *******, в която ясно и точно е направено
искане за вписване по реда на чл.263и, ал.6 от ТЗ на удостоверение изх.
№20210902105624/02.09.2021г. на Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ по чл.263в,
ал.1 от ТЗ, като в заявлението не се прави искане за вписване на договор за вливане от
18.05.2021г. с нотариално удостоверен подпис с рег.№6618/18.05.2021г.. Заявеното
искане в подаденото заявление определя по какво следва да се произнесе съдията
по вписванията и същият няма правомощието да излиза извън рамките на това, с
което е сезиран. Ето защо настоящият съд приема, че съдията по вписванията се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, поради което постановеното
определение е недопустимо, тъй като е разгледал искане, което не е непредявено.
Произнасянето по непредявено искане противоречи на един от основните принципи в
3
гражданския процес – този на диспозитивното начало и обуславя недопустимостта на
постановеното определение. Съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение
на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не
е бил сезиран, то постановеният акт е недопустим, тъй като е разгледано непредявено
искане. В случая съдията по вписванията е бил длъжен след като прецени
правнорелевантните факти да се произнесе по това, с което е бил сезиран, а именно
искане за вписване по реда на чл.263и, ал.6 от ТЗ на удостоверение изх.
№20210902105624/02.09.2021г. на Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ по чл.263в,
ал.1 от ТЗ, след като не е сторил това, а е постановил отказ за вписване на договор за
вливане от 18.05.2021г. с нотариално удостоверен подпис с рег.№6618/18.05.2021г., е
налице недопустим акт, който подлежи на обезсилване. Делото следва да се върне на
съдия по вписванията в Служба по вписванията при СРС с указания да се произнесе по
искане, което е ясно и точно формулирано в заявление вх.№31172/05.05.2022г.,
подадено от „Т.Х.“ АД, с ЕИК *******, чрез пълномощник Р.С.Р., с приложено
нотариално заверено пълномощно, за вписване по реда на чл.263и, ал.6 от ТЗ на
удостоверение изх. №20210902105624/02.09.2021г. на Агенция по вписванията,
ТРРЮЛНЦ по чл.263в, ал.1 от ТЗ.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение вх.рег.№682/05.05.2022г. на съдия по вписванията
К.В., с което на основание чл.32, б.“а“ от ПВ се отказва да се извърши вписване на
договор за вливане от 18.05.2021г. с нотариално удостоверен подпис с рег.
№6618/18.05.2021г..
ВРЪЩА делото на съдия по вписванията в Служба по вписванията – гр.София, с
указания да се произнесе по искане, което е ясно и точно формулирано в заявление вх.
№31172/05.05.2022г., подадено от „Т.Х.“ АД, с ЕИК *******, чрез пълномощник
Р.С.Р., с приложено нотариално заверено пълномощно, за вписване по реда на
чл.263и, ал.6 от ТЗ на удостоверение изх. №20210902105624/02.09.2021г. на Агенция
по вписванията, ТРРЮЛНЦ по чл.263в, ал.1 от ТЗ.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на съдия по вписванията в Служба по
вписванията при СРС за сведение и изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5