РЕШЕНИЕ
№ 6038
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110149530
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответника В. С. Т., в качеството му на наследник на В. Д. М., починала на 05.07.2022 г.,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
наследодателката на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ...., като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което
наследодателката на ответника, в качеството й на вещен ползвател на имота, не е сторила,
поради което претендира от наследника й сумите, както следва: 1 419,04 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
239,71 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г.; 52,39 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., 10,68 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
31.07.2019 г. до 04.07.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 12.09.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира
и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. С. Т. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Оспорва качеството
си на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като по силата на
нотариален за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
193, том I, нот. дело № 175/2017 г. процесният имот е прехвърлен в полза на трето за спора
лице – Л. Д. Т.а. Навежда довод за плащане на процесните вземания въпреки, че от дълго
време имотът е бил неизползваем. Оспорва и акцесорните претенции за лихви. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – .... изразява становище, че в рамките на
исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с
правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното
ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното разграничаване на
хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на
титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото
в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на
носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските,
свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и учредено вещно право
на ползване, потребител на топлинна енергия не е голият собственик на имота, а титулярът
на вещното право, който го упражнява. В случая, при съвкупна преценка на писмените
доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период В. С. Т. се явява
пасивно легитимиран да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на
услуга за дялово разпределение, касаещи процесния имот. Това е така, тъй като въз основа
на данните, съдържащи се в представения в заверен препис нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 193, том I, нот. дело №
175/2017 г. /л. 19-21 от делото/ се установява, че на 29.11.2017 г. В. Д. М. е прехвърлила на
Л. Д. Т.а следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1108.55.5.50, находящ се в .....находящ се в сграда с идентификатор
...., ведно с избено помещение № 61 и таванско помещение № 30, както и 0,951 % идеални
части от общите части на сградата, срещу поемане на задължение за издръжка и гледане,
като прехвърлителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване
2
върху него. С оглед административния му адрес съдът намира, че посоченият имот изцяло
съответства на процесния такъв с аб. № 173802, открит при ищеца, и за който се отнасят и
исковите претенции за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение,
като в подкрепа на този извод са и данните, удостоверени в представеното удостоверение с
изх. № 68-00-1183/5/09.09.2014 г., издадено от „ГИС София“ ЕООД /л. 22 от делото/, според
което стар адрес: ..... се отнася за многофамилна жилищна сграда с идентификатор ..... с
адрес: „...... По делото не се твърди, а и не се доказва относно осъществяването
впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния
апартамент № 50, поради което съдът прави извод, че в качеството си негов вещен
ползвател именно В. Д. М. се легитимира като потребител на топлинна енергия по
отношение на него в рамките на исковия период. Във връзка с доводите, релевирани с
отговора на исковата молба, че собственик на имота е бил трето за спора лице – Л. Т.а,
следва да се отбележи, че при пораждането на ограничено вещно право на ползване
възниква т. нар. конститутивна сукцесия /учредително правоприемство/, тъй като
собственикът отделя от притежаваното от него абсолютно сложно субективно право на
собственост едно вещно правомощие и го предоставя да бъде упражнено от друг правен
субект или го запазва за себе си, както е в настоящия случай, разполагайки по този начин с
възможността да ползва чуждата вещ по предназначение и да извлича естествените и
гражданските плодове, която тя дава – арг. чл. 56, ал. 1 ЗС. Съгласно правната норма,
уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването,
включително данъците и другите такси, поради което по смисъла на § 1, т. 42 /отм./ ЗЕ, респ.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна
енергия е неговият ползвател, т. е. вещният ползвател. Ето защо, неоснователно е
възражението, че качеството потребител на топлинна енергия е принадлежало на трето за
спора лице, а не на наследодателката на ответника - В. Д. М.. На следващо място, въз основа
на представеното удостоверение за наследници с изх. № 5293/21.09.2022 г., издадено от ....
/л. 56 от делото/, се установява, че същата е починала на 05.07.2022 г., т. е. след процесния
период, оставяйки за свой единствен наследник по закон – именно ответникът В. С. Т.,
поради което именно той следва да отговаря за включените в наследствената маса на
наследодателката си задължения, в т. ч. и за тези за цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение. В случая, макар да няма изрично възражение в тази
насока, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се
придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на
наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по силата на която законните наследници
носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от
същия до доказване приемане на наследството по опис или отказ от наследство /в този
смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по
делото ответникът В. С. Т. не твърди и не доказва да е приел наследството на майка си по
опис, или да се е отказал от него, поради което се налага извод, че той се явява пасивно
легитимиран да отговаря за процесните вземания, като ирелевантно се явява
обстоятелството ползвал ли е той процесният имот в рамките на исковия период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва приживе наследодателката на ответника Т. да е възразила срещу прилаганите от
ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с
него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия
3
период тя е била носител на вещно право на ползване върху процесния апартамент № 50
съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 22.03.2001 г. и списък към него /л.
27-28 от делото/, договор от 09.04.2001 г. /л. 24 от делото/, договор при общи условия за
извършване на услуга дялово разпределение от 22.06.2017 г. /л. 10-17 от делото/,
индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за извършен отчет /л. 101-104 от
делото/, а и с оглед изложеното в констативната част от заключението по съдебно-
техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр.
София, ж. к. „Красна поляна“, бл. 225а, са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на третото лице – помагач - .....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ......, е измервана
чрез определени от ЗЕ средства за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна
инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод,
че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите
за отопление на имота са начислявани с оглед наличието на 1 брой щранг-лири в него;
сумите за битово гореща вода са начислявани на основание т. 5.2. от Приложение към чл. 61,
ал. 1 на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като за единия от
отчетните периоди абонатът не е осигурил достъп, за което е съставен протокол, а тези за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към същата Наредба – между абонатите
съобразно пълния отопляем обем на имота - 100 куб. м. и на етажната собственост – 11 006
куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общите топломери в абонатната станция са
преминали изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН.
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една
4
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота количество топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 1 515,37 лв., представляваща сбор между
прогнозно начислените суми по фактури /1 089,19 лв./ и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки /426,18 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема, че въз основа
на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по
категоричен начин доставената и потребена в процесния имот топлоенергия в определено
количество и нейните стойности за исковия период. В случая, от страна на ответника Т. се
твърди погасяване на процесните суми, без обаче от негова страна да са ангажирани
доказателства в тази насока. Точно обратното, вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза изрично е констатирало липсата на данни за извършени от страна на абоната
плащания, отнасящи се за процесния период. При наличието на изрично оспорване от ищеца
в тежест на ответника е било да установи, че платените от него суми /в случай, че такива са
налице/ изцяло покриват процесните вземания, което обаче с оглед изводите в
констативната част на заключението по съдебносчетоводната експертиза не може да се
приеме, че е сторено от него.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума в размер на 1 515,37 лв. ответникът дължи да заплати, като в тази връзка бъде
разгледано своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на 12.09.2022 г., а за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост настъпва не след и на 12.09.2019 г., а след и на 05.07.2019 г. - арг. чл.
114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към
релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на
интернет - страницата му, както се поддържа от ищеца. Следователно, най-ранното месечно
задължение – това за м.05.2019 г. е станало изискуемо на 15.07.2019 г., т. е. след 05.07.2019
г., поради което нито то, нито останалите такива, включени в рамките на исковия период, не
са обхванати от изтекла погасителна давност.
С оглед на изложеното, предявеният главен иск за заплащане на цена на топлинна
енергия в претендирания размер от 1 419,04 лв., отнасяща се за периода от 01.05.2019 г. до
5
30.04.2021 г., се явява основателен, поради което следва да се уважи изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 52,39 лв., като в този смисъл са
и изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
.... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че задължението за
цена на услуга за дялово разпределение се претендира от ищеца едва от 01.06.2019 г., т. е.
най-ранното месечно задължение – това за м. юни 2019 г. е станало изискуемо едва на
14.08.2019 г., т. е. след 05.07.2019 г., поради което нито то, нито останалите такива,
включени в рамките на исковия период, не са обхванати от изтекла погасителна давност.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.09.2022 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
продавача, както се твърди от ищеца с исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца. Съгласно
заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза размерът на лихвата за
забава върху претендираната главница за цена на топлинна енергия в размер на 1 419,04 лв.,
дължима за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., се равнява на сумата от 239,71 лв.,
начислена за претендирания период от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г., колкото е и заявеният
от ищеца размер, поради което предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда – 12.09.2022 г. и касаеща процесния период, поради
което акцесорната претенция в размер на 10,68 лв., начислена за претендирания период от
31.07.2019 г. до 04.07.2022 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, които възлизат на 709,43 лв. - платена
държавна такса по исковата молба, платена държавна такса за издаване на СУ, депозити за
6
СТЕ и ССчЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, които възлизат на 3,10 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 10.11.2022 г. /л. 64 от делото/, в който е отбелязано, че същото е заплатено в
брой, поради което имат характер на разписка – арг. т. 6 от ТР 6/2013 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. Т., ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
сумата от 1 419,04 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.;
сумата от 52,39 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 12.09.2022 г. до окончателното им заплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 239,71 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 10,68 лв. за периода от 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г.
ОСЪЖДА В. С. Т., ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 709,43 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на В. С. Т.,
ЕГН **********, с адрес: ......, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3,10 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца ..... – .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7