РЕШЕНИЕ
№ 1200
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110116212 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от А. А. Г., с ЕГН
********** и адрес гр. ***, чрез пълномощника адв. С.С. – АК ***срещу Държавата,
представлявана от министъра на финансите, с която е предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че е
погасена по давност възможността за принудително изпълнение на сума в размер на 300
лева, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение от Националното бюро за
правна помощ, за която сума е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 16740/2011г. по описа
на Варненски районен съд.
В исковата молба се твърди, че ищецът получил покана за доброволно изпълнение
по изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ № *** за сумата от 827.09 лева. Приложен бил
изпълнителен лист издаден по гр.д. № 16740/2011г. по описа на ВРС. С определение от
26.09.2014г. по посоченото дело ищецът бил осъден да заплати в полза на Национално бюро
за правна помощ сума в размер на 300 лева, съставляваща изплатено адвокатско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че от издаване на изпълнителния лист на ***г. до образуването на
изпълнително дело № ***г. на ЧСИ № **** на ***г. и връчване на покана за доброволно
изпълнение на ***г. са изминали повече от пет години, с което по давност е погасена
възможността за принудително изпълнение на вземането.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата
претенция като недопустима, поради липсва на правен интерес, а на следващо място и
неоснователна.
Ищецът разполагал с възможността да се защити с изрично предвидените искове в
изпълнителното производство, поради което за него липсвал правен интерес от предявения
1
иск.
Ответникът поддържа, че давността по отношение на процесното вземане е била
прекъсната и не тече, включително и към момента на подаване на отговора на исковата
молба. По време на изпълнително дело не течала давност, а в съответствие с разпоредбата
на чл.116, б. „в“ ЗЗД с предприемане на действия по принудително изпълнение се
прекъсвала давността. В чл.115, б. „ж“ ГПК се посочвало, че давност не тече докато трае
съдебния процес, а под „съдебен процес“ законодателят влагал смисъл и на „изпълнителен
процес“. Давността за вземането била прекъсната с образуването на изпълнителното дело, а
след това била спряна. На следващо място твърди, че след издаване на изпълнителния лист
са предприемани действия, с които е прекъсвана или спирана давността.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представители поддържа
изложеното в исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът не изпраща представител, с писмено становище постъпило преди заседанието
моли за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.439,
ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу
него изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла
погасителна давност след ***г. – датата на издаване на изпълнителен лист по гр.д.№
16740/2011г. по описа на ВРС.
Присъдените в полза на НБПП разноски по гр. д. № 16740/2011г. по описа на ВРС
представляват частно държавно вземане, тъй като не попадат сред посочените в чл.162, ал.2
ДОПК публични държавни вземания и на основание нормата на чл.162, ал.4 ДОПК.
Съгласно чл.163, ал.2 ГПК частните държавни вземания се събират по общия ред,
поради което по отношение на погасяване на възможността за принудително изпълнение на
същите са приложими разпоредбите на ЗЗД.
Изпълнителен лист в полза на НБПП срещу длъжника е издаден на ***г.
В писмо от ***г. от НБПП уведомяват съда, че нямат информация дали са
предприемани действия по принудително изпълнение срещу длъжника и дали са
извършвани други правни действия, с които е спирана и/или прекъсвана давността на
вземането. В писмото се посочва, че вземането за разноски е частно държавно вземане и
информация за извършвани действия по принудително изпълнение може да бъде изискана
от органа, който събира тези вземания – Национална агенция по приходите /л.29/.
Молба за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на вземането
е изпратена до ЧСИ № *** на ***г., като в същата се съдържа искане за извършване на
действия по принудително изпълнение на задължението. Разпореждането на съдебния
изпълнител за образуване на изпълнително дело е от ***г., което се установява от
представеното от ТД на НАП – Варна копие на молбата за образуване на изпълнителното
дело /л.33/.
Покана за доброволно изпълнение до длъжника е изпратена на ***г., като със
същата е информиран за наложен запор на негови банкови сметки /л.6/.
В писмо от ТД на НАП – Варна от ***г. се твърди, че с постановления от
16.02.2022г. и 24.02.2022г. са извършвани действия по принудително изпълнение –
наложени запори на банкови сметки и МПС на длъжника А. А. Г. /л.32/.
При предявяване на иск съдът дължи произнасяне по отправеното до него искане
2
съобразно очертания от ищеца в исковата молба предмет на спора. Твърденията на ищеца, а
и отправеното искане до съда съответстващо на тези твърдения, е за настъпили факти след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
С оглед изложените от ищците твърдения и отправеното искане за защита и
съдействие до съда, исковата претенция се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана в рамките на спора определени в исковата молба.
За да бъдат приети за основателни предявените искове следва да се установи, че в
периода след ***г. е изтекла общата 5-годишна погасителна давност по отношение на
процесните вземания без да са извършени действия, които са спират и/или прекъсват
давността. Доказателствената тежест за установяване на такива действия се носи от
ответника по делото, като от изисканата информация от НБПП и ТД на НАП – Варна не се
установи извършването на такива действия. В най-благоприятния за ответника случай, за
такова действие може да се приеме подаването на молба за образуване на изпълнително
дело, съдържаща искане за предприемане на действия по принудително изпълнение. Върху
представената молба е поставен изходящ номер от ***г. след погасяване на възможността за
принудително изпълнение на вземанията, поради което и исковата претенция следва да се
уважи като доказана и основателна.
Налице са предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца на основание
чл.78, ал.1 ГПК – направено е своевременно искане за присъждане на разноски и са
представени доказателства за действителното им извършване. Реализираните от ищеца
разноски са в размер на 150 лева заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна
такса в размер на 50 лева. Разноски в посочения размер следва да бъдат присъдени в полза
на ищеца и възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. А. Г., с ЕГН ********** и
адрес гр. *** от една страна и Държавата, представлявана от министъра на финансите от
друга страна, че е погасена по давност в периода след ***г. възможността за принудително
изпълнение на сума в размер на 300 лева, представляваща изплатено адвокатско
възнаграждение от Националното бюро за правна помощ, за която сума е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 16740/2011г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на финансите ДА ЗАПЛАТИ на
А. А. Г., с ЕГН ********** и адрес гр. *** сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща
направени по делото разноски, от които 50 лева държавна такса и 150 лева адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3